1976 Голяма награда на Нидерландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
 Гран При на Нидерландия
Карта на пистата
Зандворд
Дължина писта 4,226 km
Обиколки 75
Състезание 316.960 km
Дата 29 август 1976
Време Горещо, сухо
Победител
Пилот
време
Джеймс Хънт
1:44:52.09
Полпозишън
Пилот
време
Рони Петерсон
1:21.31
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Клей Регацони
1:22.59 (49)
[[:commons:Category:1976 Dutch Grand Prix|Гран При на Нидерландия]] в Общомедия

1976 Голяма награда на Нидерландия е 21-то за Голямата награда на Нидерландия и дванадесети кръг от сезон 1976 във Формула 1, провежда се на 29 август 1976 година на пистата Зандворд близо до град Зандворд, Нидерландия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

След като Енцо Ферари оттегли Скудерия Ферари от ГП на Австрия тимът се върна обратно в колоната с Клей Регацони. Инсайн подписаха с Джаки Икс да кара за тях за остатъка от сезона, докато при Брет Лънгър даде мястото си в Съртис на Кони Андершон, опитен пилот от Формула 3 и мотоциклетист. Шадоу успяха да убедят Том Прайс да остане в отбора като пуснаха в употреба новия DN8. Макларън също решиха да изпробват новия Макларън M26, предназначен за Йохен Мас. Хескет които са взе още без Гай Едуардс, назначиха Ролф Щомелен като негов заместник, докато Боро правят своето завръщане със Лари Пъркинс. Другото ново име в колоната е това на 27-годишния холандец от Амстердам Бой Хайе, чийто спонсор F & S Properties закупиха болида Пенске PC3. Финансови проблеми попречват на РАМ Рейсинг да участват.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Рони Петерсон изненада всички като постигна пол-позиция (негова първа от ГП на Аржентина 1974 насам) с осем десети пред втория Джеймс Хънт. Прайс с новия Шадоу записа трето време пред обръснатия Джон Уотсън, Регацони, Марио Андрети, Виторио Брамбила, Джоди Шектър, Карлос Паче и Жак Лафит. Единствено Алесандро Писенти-Роси остана извън 26-те места даващи право за участие в състезанието.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

За първи път пилотите трябваха да направят загрявъчна обиколка без да се изпреварват, преди да заемат местата си на стартовата решетка. Ханс-Йоахим Щук остана на стартовата си позиция с проблем в съединителя, докато останалите начело с Петерсон потеглиха към първия завой. Уотсън направи опит да изпревари Петерсон в седмата обиколка на завоя Тарзан преди да излезе от трасето. Северно-ирландецът успя да контролира болида но загуби позиция от Хънт. Регацони изпревари Прайс в третата обиколка, след което мина и пред Андрети в осмата. Артуро Мерцарио стана първия отпаднал в шестата обиколка, следван от Андершон с повреда в двигателя. Сънародникът му Гунар Нилсон също имаше лош късмет, след като загуби контрол върху болида си в 10-та обиколка, а Карлос Ройтеман загуби съединителя си обиколка по-късно.

В 12-та обиколка управлението в болида на Петерсон се усложни, което даде шанс на Хънт да го изпревари и да поеме водачеството. Уотсън също изпревари Марч-а, преди да започне да преследва Макларън-а. Проблемите на Щук продължиха като този път двигателя го предаде, а дебютът на Хайе не започна по добър начин, спирайки в бокса за смяна на спукана гума. В 26-та обиколка Уотсън се залепи до Хънт, след което се опита да го изпревари на завоя Тарзан но безуспешно. Регацони изпревари Петерсон в 18-та обиколка, докато Икс си върна формата и изпревари Мас, Депайе, Паче и Брамбила за да се изкачи до седма позиция в 45-та обиколка.

Борбата между Хънт и Уотсън стана все по-оспорвано, преди скоростната кутия да го предаде в 47-та обиколка. Преди това Емерсон Фитипалди (проблем с електрото в 40-та обиколка) и Пъркинс (катастрофирайки на завоя Бос Юит в 44-та) се присъединиха в списъка с отпадналите. Петерсон получи проблем в двигателя Косуърт, което помогна на Андрети и Прайс да заемат трета и четвърта позиция в 52-та обиколка. Паче спря Брабам-а си обиколка по-късно с теч в маслото, което причини и отпадането на Лафит в същата обиколка. Нещата се поуспокоиха, преди Андрети да започне да яде от преднината на Регацони за втора позиция. Доброто каране на Икс приключи неочаквано в 66-та обиколка с повреда в електрото.

Регацони и Андрети успяха да застигнат Хънт в трафика, преди англичанина да се откъсне благодарение на Съртис-а на Алън Джоунс, който блокира Ферари-то в най-неподходящия за швейцареца момент. Това бе достатъчно за Джеймс да завърши състезанието на почти секунда за своята пета победа (четвърта преди да бъде дисквалифициран от ГП на Великобритания 1976). Регацони успя да удържи втората позиция пред Андрети, докато Прайс завърши малко след тях. Шектър и Брамбила завършиха пети и шести за да вземат последните точки пред Депайе, Джоунс, Мас (който загуби две позиции след завъртане), Жарие, Пескароло и Щомелен.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 11 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт Макларън-Форд 75 1:44:52.09 2 9
2 2 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Ферари 75 + 0.92 5 6
3 5 Flag of the United States.svg Марио Андрети Лотус-Форд 75 + 2.09 6 4
4 16 Flag of the United Kingdom.svg Том Прайс Шадоу-Форд 75 + 6.94 3 3
5 3 ЮАР Джоди Шектър Тирел-Форд 75 + 22.46 8 2
6 9 Flag of Italy.svg Виторио Брамбила Марч-Форд 75 + 45.03 7 1
7 4 Flag of France.svg Патрик Депайе Тирел-Форд 75 + 56.28 14  
8 19 Flag of Australia.svg Алън Джоунс Съртис-Форд 74 + 1 Об. 16  
9 12 Flag of Germany.svg Йохен Мас Макларън-Форд 74 + 1 Об. 15  
10 17 Flag of France.svg Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд 74 + 1 Об. 20  
11 38 Flag of France.svg Анри Пескароло Съртис-Форд 74 + 1 Об. 22  
12 25 Flag of Germany.svg Ролф Щомелен Хескет-Форд 72 + 3 Об. 25  
Отп 22 Flag of Belgium.svg Джеки Икс Инсайн-Форд 66 Електро 11  
Отп 39 Flag of the Netherlands.svg Бой Хайе Пенске-Форд 63 Полуоска 21  
Отп 8 Flag of Brazil.svg Карлос Паче Брабам-Алфа Ромео 53 Теч-масло 9  
Отп 26 Flag of France.svg Жак Лафит Лижие-Матра 53 Теч-масло 10  
Отп 10 Flag of Switzerland.svg Рони Петерсон Марч-Форд 52 Налягане-масло 1  
Отп 24 Flag of Austria.svg Харалд Ертъл Хескет-Форд 49 Завъртане 24  
Отп 28 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Пенске-Форд 47 Ск.кутия 4  
Отп 27 Flag of Australia.svg Лари Пъркинс Боро-Форд 44 Инцидент 19  
Отп 30 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 40 Електро 17  
Отп 7 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Брабам-Алфа Ромео 11 Съединител 12  
Отп 6 Flag of Switzerland.svg Гунар Нилсон Лотус-Форд 10 Инцидент 13  
Отп 34 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 9 Двигател 26  
Отп 18 Flag of Switzerland.svg Кони Андершон Съртис-Форд 9 Двигател 18  
Отп 20 Flag of Italy.svg Артуро Мерцарио Волф-Форд 5 Инцидент 23  
НКв 40 Flag of Italy.svg Алесандро Писенти-Роси Тирел-Форд        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of Austria.svg Ники Лауда 61
2 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт 47
3 ЮАР Джоди Шектър 38
4 Flag of France.svg Патрик Депайе 26
5 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони 22
6 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън 19
7 Flag of France.svg Жак Лафит 16
8 Flag of Germany.svg Йохен Мас 14
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Italy.svg Ферари 70
2 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 52 (53)
3 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 51
4 Flag of the United States.svg Пенске-Форд 19
5 Flag of France.svg Лижие-Матра 16
6 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 16
7 Flag of the United Kingdom.svg Шадоу-Форд 10
8 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Алфа Ромео 9

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1976 Австрия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1976
Следващо състезание:
1976 Италия

Предходна година:
1975
Голяма награда на Нидерландия Следваща година:
1977