1975 Голяма награда на Нидерландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Нидерландия
Карта на пистата
Зандворд
Дължина писта 4,226 km
Обиколки 77
Състезание 316.950 km
Дата 22 юни 1975
Време Горещо,сухо
Победител
Пилот
време
Джеймс Хънт
1:46:57.40
Полпозишън
Пилот
време
Ники Лауда
1:20.29
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Ники Лауда
1:21.54 (55)
[[commons:Category:1975 Dutch Grand Prix|Гран При на Нидерландия]] в Общомедия

1975 Голяма награда на Нидерландия е 20-то за Голямата награда на Нидерландия и осми кръг от сезон 1975 във Формула 1, провежда се на 22 юни 1975 година на пистата Зандворд близо до град Зандворд, Нидерландия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Средствата на Хари Стилър за неговия отбор, който използва Хескет 308B за Алън Джоунс свършиха, но австралиеца бе нает от тима на Греъм Хил, заради завидните резултати през последните няколко състезания. Междувременно Уилямс приветстваха отново Жак Лафит, запазвайки Иън Шектър. Хескет-ът каран от Торстен Палм, отново се върна при заводския отбор за Джеймс Хънт, а Парнели отново пропускат това състезание заради ангажиментите на Марио Андрети в Америка. Инсайн се завръщат в колоната след като пропуснаха стартовете в Белгия и в Швеция, като опитния Гейс ван Ленеп бе нает да кара за тима, както и Маки. Дейв Уокър напусна тима видимо ядосан, че отбора му не даде шанс да кара за тях, и на неговото му място бе повикан 29-годишния японец Хироши Фушида, който стана първия пилот от Япония да участва във Формула 1. Самият Фушида има опит от Формула Атлантик в Америка и в Австралия, но е непозната личност в Европа.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Ферари отново бе отборът, който контролира събитията в квалификацията, като Ники Лауда записа четвъртата поредна пол-позиция пред съотборника си Клей Регацони. Пилотите със двигатели Косуърт обаче не останаха много далече от болидите на Маранело, като Хънт остана на две десети назад. След англичанина са Джоди Шектър, Карлос Ройтеман, Емерсон Фитипалди, Тони Брайз, Йохен Мас, Карлос Паче, Жан-Пиер Жарие, Виторио Брамбила, Том Прайс, Патрик Депайе и Джон Уотсън, като те са събрани на почти секунда от пола. Фушида остана на 13 секунди от пола и на седем от предпоследния Уилсън Фитипалди, но със само 25-ма участника, организаторите решиха всички да стартират. Това обаче се промени, след като болида на японеца гръмна двигател, и без наличието на резервна кола от отбора, той остана зрител за състезанието.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

След два слънчеви тренировки, трасето бе мокро към неделя сутрин. Стартът бе отменен, за да могат всички да стартират с гуми за мокър асфалт, но след това дъжда спря и всички очакваха трасето да изсъхне, преди на трасето отново да завали. Хлъзгавото трасе създаде проблеми на Ферари-тата които превъртяха задните си гуми на старта, от което Шектър се възползва и успя да се вмъкне между Лауда и Регацони. Съотборникът му обаче нямаше особено добър ден, след като се вряза в оранжевия Марч на Брамбила на подхода към първия завой, гарантирайки отпадането на Виторио с повредено задно окачване, докато Депайе продължи към боксовете, след края на първата обиколка.

Зад Регацони се намира Хънт, следван от Мас, Прайс, Е. Фитипалди, Ройтеман и Жарие, въпреки че спрея и мокрото трасе причинява трудности за пилотите да се доближат. Рони Петерсон, който остана едва 15-ти в квалификацията успя да спечели четири позиции и водеше следващата група пилоти. През това време дъждът спря и трасето започна да изсъхва, което принуди всички да планират стоповете си, за разлика от Джаки Икс който разруши двигателя си в шестата обиколка.

Пръв от водачите бе Хънт в седмата обиколка, връщайки се на трасето след 30 секунди, следван от Мас. Ройтеман спря в осмата обиколка, след което Емерсон спря на следващата обиколка, след което Жарие, Уотсън и Уилсън Фитипалди спряха в десетата обиколка. Лауда все още водеше, преминавайки през мокрите участъци за да не разруши гумите си със Шектър, Регацони, Прайс, Петерсон, Брайз, Марк Донъхю, Джоунс, Боб Еванс, Иън Шектър и ван Ленеп все още със мокри гуми. Емерсон Фитипалди е 12-ти пред Хънт, Ройтеман и Мас, като всички останали са със сухи гуми.

Скоро небето се поясни и останалите пилоти също спряха в бокса за смяна на гуми. Петерсон заедно с Паче, Донъхю, Лафит и Еванс спряха в 11-та обиколка, като Лотус-а на шведа удари механик на Ферари в бокса, оставяйки човека със счупен крак. На следващата обиколка влязоха Шектър, Прайс и Брайз, оставяйки Джоунс на трета позиция. Четвърти вече бе Хънт пред Жарие, Емерсон Фитипалди, Ройтеман, Мас и Петерсон. В 13-та обиколка Лауда най-после спря за смяна гуми, връщайки се между Хънт и Жарие, докато Джоунс също реши да спре в бокса. Студените гуми на Лауда, даде шанс на Жарие да го изпревари за втора позиция, докато Регацони бе последния да направи стоп, излизайки зад Тирел-а на Шектър.

Хънт поведе колоната пред Жарие, Лауда, Фитипалди, Джоди Шектър, Регацони, Регацони, Прайс, Ройтеман, Мас и Петерсон. Паче се свлече до 16-та позиция след като една от гумите му заяде, а Брайз загуби много време, след като остана със мокри гуми. Самият Хънт който влезе в подходящия момент все още не бе вън от опасност от Лауда, който натискаше Жарие. Шектър загуби контакт с лидерите, докато Емерсон загуби пета предавка на своя Макларън, а Еванс отпадна в 23-та обиколка с повреда в диференциала.

В 30-та обиколка Хънт вече имаше преднина от осем секунди пред Жарие, който устои на атаките на Лауда преди австриеца да го изпревари в 43-та обиколка, вземайки удобната линия за завоя Тарзан. Шансовете на французина да контраатакува останаха напразни, след като една от задните гуми на Шадоу-а се разкъса, завъртайки болида на Жан-Пиер към отпадане. Междувременно Емерсон отпадна с повреда по скоростната кутия, която след това принуди и двигателя да гръмне, а Уотсън отпадна със сериозни вибрации по Съртис-а.

Хънт вече бе на четири и половина секунди от Лауда, който се освободи от Жарие. Шектър се намира на самотната трета позиция пред Регацони на също безпроблемна четвърта позиция пред Ройтеман, който бе прихванат от Петерсон. Прайс имаше проблеми със управлението на своя Шадоу и се свлече до девето място, докато Мас се намира 10-ти въпреки проблемите на дросела и Паче на 11-та позиция, който все още се движеше със обиколката на лидера. Лауда се приближаваше до Хънт в 57-та обиколка в опит за атака преди да настигнат с обиколка Шадоу-а на Прайс. Джеймс успя вмъкне уелсеца между себе си и австриеца, но това бе само за кратко преди Ники отново да се приближи близо до англичанина две обиколки по-късно, преди Мас да съсипе опита за атака отстрана на Лауда.

Знаейки че Хескет-а не е толкова бърз колкото Ферари-то, Хънт реши да предприеме риск като изпревари изостаналите с обиколка състезатели без да чака сините флагове. Лауда бе близо до Хескет-а на места, но само ако не в позиция за атака. Битката бе толкова оспорвана, че дори късните отпадания на Мас (с повреда по дросела), Лафит и Шектър (с повреда по двигателя и на двамата) и Петерсон (с проблем в горивната система) са едва забелязани. С две обиколки до финала трафика бе отстранен, но Хънт запази лидерството си до финала, след като успя да удържи на атаките на Лауда, за да постигне първата си победа за себе си и за Хескет.

Това бе популярна победа за Хънт, който стана първия англичанин да печели състезание, след тази на Питър Гетин за ГП на Италия отпреди четири години, като най вече се крие на таланта на самия пилот, който ще навърши 28 години. За Лауда второто място бе добър резултат, най-вече за увеличаване на преднината му пред втория в класирането при пилотите, Карлос Ройтеман. Регацони завърши трети пред Ройтеман, а отпадането на Шектър придвижи Паче към петата позиция, докато Прайс някак си успя да вземе последната точка, след проблеми по неговия Шадоу. Брайз, Донъхю, Депайе, ван Ленеп, Уилсън Фитипалди, Иън Шектър, Джоунс и Лела Ломбарди са останалите които завършиха състезанието.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 24 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеймс Хънт Хескет-Форд 75 1:46:57.40 3 9
2 12 Австрия Ники Лауда Ферари 75 + 1.06 1 6
3 11 Швейцария Клей Регацони Ферари 75 + 55.06 2 4
4 7 Аржентина Карлос Ройтеман Брабам-Форд 74 + 1 Об. 5 3
5 8 Бразилия Карлос Паче Брабам-Форд 74 + 1 Об. 9 2
6 16 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Том Прайс Шедоу-Форд 74 + 1 Об. 12 1
7 23 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тони Брайз Хил-Форд 74 + 1 Об. 7  
8 28 Съединени американски щати Марк Донъхю Пенске-Форд 74 + 1 Об. 18  
9 4 Франция Патрик Депайе Тирел-Форд 73 + 2 Об. 13  
10 31 Нидерландия Гейс ван Ленеп Инсайн-Форд 71 + 4 Об. 22  
11 30 Бразилия Уилсън Фитипалди Фитипалди-Форд 71 + 4 Об. 24  
12 20 Република Южна Африка Иън Шектър Уилямс-Форд 70 + 5 Об. 19  
13 22 Австралия Алън Джоунс Хил-Форд 70 + 5 Об. 17  
14 10 Италия Лела Ломбарди Марч-Форд 70 + 5 Об. 23  
15 5 Швейцария Рони Петерсон Лотус-Форд 69 Без гориво 16  
16 3 Република Южна Африка Джоди Шектър Тирел-Форд 67 Двигател 4  
Отп 21 Франция Жак Лафит Уилямс-Форд 64 Двигател 15  
Отп 2 Германия Йохен Мас Макларън-Форд 61 Катастрофа 8  
Отп 17 Франция Жан-Пиер Жарие Шедоу-Форд 44 Гума 10  
Отп 18 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джон Уотсън Съртис-Форд 43 Вибрации 14  
Отп 1 Бразилия Емерсон Фитипалди Макларън-Форд 40 Двигател 6  
Отп 14 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Боб Еванс БРМ 23 Диференциал 20  
Отп 6 Белгия Джеки Икс Лотус-Форд 6 Двигател 21  
Отп 9 Италия Виторио Брамбила Марч-Форд 0 Окачване 11  
DNS 35 Япония Хироши Фушида Маки-Форд        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Австрия Ники Лауда 38
2 Аржентина Карлос Ройтеман 25
3 Бразилия Емерсон Фитипалди 21
4 Бразилия Карлос Паче 18
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеймс Хънт 16
6 Швейцария Клей Регацони 16
7 Република Южна Африка Джоди Шектър 15
8 Франция Патрик Депайе 11
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Италия Ферари 41
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брабам-Форд 36 (38)
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Форд 26.5
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Форд 19
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Хескет-Форд 16
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Форд 6
7 Съединени американски щати Шадоу-Форд 3.5
8 Съединени американски щати Парнели-Форд 3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1975 Швеция
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1975
Следващо състезание:
1975 Франция

Предходна година:
1974
Голяма награда на Нидерландия Следваща година:
1976