1978 Голяма награда на Канада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Канада
Карта на пистата
Монреал
Дължина писта4.410 km
Обиколки72
Състезание317.520 km
Дата8 октомври 1978
ВремеОблачно
Победител
Пилот
– време
Жил Вилньов
1:57:49.196
Полпозишън
Пилот
– време
Жан-Пиер Жарие
1:38.015
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Алън Джоунс
1:38.072 (70)

1978 Голяма награда на Канада е 11-о за Голямата награда на Канада и шестнадесети последен кръг от сезон 1978 във Формула 1, провежда се на 8 октомври 1978 година на пистата Монреал, Монреал в Канада.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

За първи път Голямата награда на Канада домакинства на трасето Ил Нотр-Дам в Монреал, след като в предишните издания ГП на Канада се е провело в Моспорт и Монт Треблан.

Единствените промени в стартовия лист са, че Нелсън Пикет се включва като трети пилот на Брабам, след неуспешните си стинтове в Инсайн и БС Фабрикейсънс, заедно с Ники Лауда и Джон Уотсън (за когото това е последно състезание като пилот на Брабам) и Рикардо Патрезе, който се завръща в отбора на Ероуз, след като пропусна предишното състезание поради наказание.

Лошото време и дъжда в петък сутринта принуди организаторите да отложат началото на квалификациите с 20 минути. Жан-Пиер Жарие с Лотус взе пола с време 1:38.015. До него стартира Джоди Шектър с Волф, следван от местния герой Жил Вилньов и Уотсън с Брабам. Топ 10 допълват Алан Джоунс с Уилямс, Емерсон Фитипалди, Лауда, Ханс-Йоахим Щук, Марио Андрети и Жак Лафит. Карлос Ройтеман, победителя от Уоткинс Глен стартира на разочороващото 11-о място.

Жарие запази лидерството си, но Джоунс направи добър старт, което го отведе до 2-ра позиция. Андрети също мина с две позиции, изпреварвайки Лауда и Щук. Фитипалди е първият отпаднал след като запрати своя болид в калта. На следващата обиколка Щук също запрати своя Шадоу на същото място. Брабам имаха ужасен ден, след като Лауда имаше повреда по спирачките, а след това Уотсън се прибра в бокса със счупено окачване. Следващият отпаднал е Боби Рехал, карайки старият болид на Волф WR1, с проблем по горивната система в 17-а обиколка.

Жарие вече имаше 20 секунди преднина пред Уилямс-а на Джоунс, който водеше битка за второто място с Шектър и Вилньов. В 18-а обиколка южно-африканеца намери пролука и успя да мине пред Джоунс, след което Вилньов също мина пред Уилямс-а обиколка по-късно. В същото време Патрик Депайе (стартирайки 13-и) загуби много позиции след като е 5-и, поради механически проблеми. Това прати с позиция напред Ройтеман и Дерек Дейли с Инсайн в зоната на точките. Малко по-късно ирландеца е изпреварен от Ероуз-а на Рикардо Патрезе.

В 25-а обиколка Вилньов излезе пред Шектър, който от следващата година ще е съотборник на канадеца, за втора позиция. Две обиколки по-късно Ройтеман изпревари бавно-каращия Уилямс на Алан Джоунс за четвърто място. Дейли отново се върна в Топ 6, след проблемите на Джоунс, но ирландеца е атакуван от втория Тирел, каран от Дидие Пирони. Депайе изпревари и двамата след като проблемите на неговия Тирел бяха отшумяли. В същото време Жан-Пиер Жарие е изпреварен от затворения с обиколка Жак Лафит, преди Лотус-а да напусне състезанието три обиколки по-късно с теч в маслото. Това прати Жил Вилньов на първа позиция пред Шектър, Ройтеман, Патрезе, Депайе и Дейли. Джеймс Хънт, който вървеше зад съотборника си от Макларън Патрик Тамбей, завърши последното си състезание за британския отбор в калта след завъртане. Лафит също отпадна с проблем в трансмисията.

Не настъпиха никакви промени в класирането, и Жил Вилньов постигна първата си победа и то на родна земя. Джоди Шектър завърши втори с Волф, следван от Карлос Ройтеман, на около 13 и 19 секунди зад канадеца. Патрезе завърши 4-ти, пред Депайе и Дейли, който постига първите си точки за Инсайн и за себе си.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 12 Жил Вилньов Ферари 70 1:57:49.196 3 9
2 20 Република Южна Африка Джоди Шектър Волф-Форд 70 +13.372 2 6
3 11 Карлос Ройтеман Ферари 70 +19.408 11 4
4 35 Рикардо Патрезе Ероуз-Форд 70 +24.667 12 3
5 4 Патрик Депайе Тирел-Форд 70 +28.558 13 2
6 22 Дерек Дейли Инсайн-Форд 70 +54.476 15 1
7 3 Дидие Пирони Тирел-Форд 70 +1:21.250 18
8 8 Патрик Тамбе Макларън-Форд 70 +1:26.560 17
9 27 Алън Джоунс Уилямс-Форд 70 +1:28.942 5
10 5 Марио Андрети Лотус-Форд 69 +1 Об. 9
11 66 Нелсон Пикет Брабам-Алфа Ромео 69 +1 Об. 14
12 15 Жан-Пиер Жабуй Рено 65 +5 Об. 22
НКл 10 Кеке Розберг АТС-Форд 58 +12 Об. 21
Отп 26 Жак Лафит Лижие-Матра 52 Трансмисия 10
Отп 7 Джеймс Хънт Макларън-Форд 51 Завъртане 19
Отп 55 Жан-Пиер Жарие Лотус-Форд 49 Теч-масло 1
Отп 18 Рене Арну Съртис-Форд 37 Двигател 16
Отп 21 Боби Рехал Волф-Форд 16 Горивна система 20
Отп 2 Джон Уотсън Брабам-Алфа Ромео 8 Инцидент 4
Отп 1 Ники Лауда Брабам-Алфа Ромео 5 Спирачки 7
Отп 16 Ханс-Йоахим Щук Шадоу-Форд 1 Инцидент 8
Отп 14 Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 0 Инцидент 6
НКв 17 Клей Регацони Шадоу-Форд
НКв 19 Бепе Габиани Съртис-Форд
НКв 37 Артуро Мерцарио Мерцарио-Форд
НКв 25 Ектор Ребаке Лотус-Форд
DNPQ 36 Ролф Щомелен Ероуз-Форд
DNPQ 9 Михаел Блеекемолен АТС-Форд

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Марио Андрети 64
2 Рони Петерсон 51
3 Карлос Ройтеман 48
4 Ники Лауда 44
5 Патрик Депайе 34
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Лотус-Форд 86
2 Ферари 58
3 Брабам-Алфа Ромео 53
4 Тирел-Форд 38
5 Волф-Форд 24

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1978 САЩ
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1978
Следващо състезание:
1979 Аржентина

Предходна година:
1977
Голяма награда на Канада Следваща година:
1979