1977 Голяма награда на Канада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
 Гран При на Канада
Карта на пистата
Моспорт
Дължина писта 3.957 km
Обиколки 80
Състезание 316.560 km
Дата 9 октомври 1977
Време Сухо
Победител
Пилот
време
Джоди Шектър
1:40:00.0
Полпозишън
Пилот
време
Марио Андрети
1:11.385
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Марио Андрети
1:13.299 (56)

1977 Голяма награда на Канада е 10-то за Голямата награда на Канада и шестнадесети кръг от сезон 1977 във Формула 1, провежда се на 9 октомври 1977 година на пистата Моспорт, Боуманвил в Канада.

История на кръга[редактиране | редактиране на кода]

Голямата новина свързана преди началото на ГП на Канада е изненадващото напускане на Ники Лауда в отбора на Скудерия Ферари. Причината за това е управлението на самия отбор в ръцете на Роберто Носето, както и недобрите отношения с тима след катастрофата му в Нюрбургринг през сезон 1976. Лауда подписа с отбора на Брабам за сезон 1978 и след като си осигури титлата в Уоткинс Глен, двукратния световен шампион реши да не вземе участие в оставащите два кръга. Ферари пък планира да даде втори шанс на канадския пилот Жил Вилньов след дебюта му в Силвърстоун. Другата новина е завръщането на Рикардо Патрезе в отбора на Шадоу, докато АТС отхвърли плановете си да участват с Жан-Пиер Жарие. Бъдещото на трасето Моспорт е поставено под въпрос, заради несигурността на пистата и конструкцията на новото трасе в Ил-Нотр Дам в Монреал.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Марио Андрети с Лотус постига шестата си пол-позиция за сезона пред Макларън-а на Джеймс Хънт с шест десети от секундата. Рони Петерсон продължи с убедителното представяне, класирайки се трети пред сънародника си Гунар Нилсон, Йохен Мас, Патрик Депайе, Алън Джоунс, Патрезе, Джоди Шектър и Джон Уотсън. Вилньов остана едва 17-ти в своето първо състезание като пилот на Ферари, а самата квалификация е помрачена от тежкия инцидент на Иън Ашли със своя Хескет. Въпреки че англичанина оцеля като по чудо на маршалите им отне 40 минути да извадят пилота от катастрофиралия болид. Този инцидент означи края на кариерата на Ашли във Формула 1.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Андрети запази позицията си от Хънт на старта, докато втория Лотус на Нилсон за кратко окупира третото място преди Мас да го изпревари. Регацони приключи надпреварата си още на втория завой, а обиколка по-късно Уотсън отпада в опит да изпревари Тирел-а на Петерсон. Вторият Тирел управляван от Депайе бе изпреварен от Патрезе на старта, преди да изпревари италианеца и след това Нилсон в петата обиколка. В 12-та обиколка Жак Лафит напусна със счупена трансмисия, докато Емерсон Фитипалди влезе в бокса с вибрации по болида. Пет обиколки по-късно Нилсон излезе от трасето от четвърта позиция, следван от Ханс-Йоахим Щук в 19-та обиколка с повреда в двигателя и Карлос Ройтеман с проблем в горивната система.

В края на колоната се случи инцидент между Брет Лънгър и Рупърт Кийгън, докато двойката застига изостаналия с обиколка Съртис на Ханс Биндер. Австриецът даде път на Лънгър, но не видя идващия го след американеца Хескет на Кийгън и прати англичанина в мантинелата. Две обиколки по-късно Петерсон напусна състезанието с теч в горивния резервоар. Междувременно Хънт прихвана Лотус-а на Андрети, преди двамата да застигат с обиколка третия Мас в 60-та обиколка. Англичанинът видя своя шанс, след като германеца забави Андрети и той мина пред Лотус-а в 61-та обиколка. Мас все още се намира пред водещата двойка, преди германеца да отвори път за своя лидер. Хънт обаче също мина във външната страна и удари Макларън-а на своя съотборник. Хънт бе пратен право в мантинелите, докато Мас продължи зад Шектър и Депайе. Видимо ядосаният Хънт след това удари маршал в опита да пресече пистата, от което Джеймс е глобен с 2,750 долара.

Андрети отново поведе след този инцидент с огромна преднина пред останалите като дори той си позволи да намали темпото, когато втория Шектър изпревари Лотус-а. Тогава в 77-та обиколка със само три обиколки до финала Косуърт-а на неговия Лотус гръмна и Андрети отново бе ограбен от сигурна победа. Болидът му обаче остави след себе си масло, което хвана неподготвен Патрезе (от четвърта позиция) и италианеца удари паркирания Хескет на Кийгън. Рикардо излезе навреме от своя Шадоу, преди Съртис-а на Виторио Брамбила да удари и неговия болид заради разлятото масло от Андрети. Вилньов също стана жертва от това, повреждайки трансмисията на неговото Ферари, както и Пенске-то на Дани Онгъс, но хаваеца продължи в надпреварата.

Това остави Шектър да постигне третата си победа за сезона в домашното за Валтер Волф състезание. Депайе финишира на шест секунди от южно-африканеца и на единайсет пред третия Мас. Джоунс приключи четвърти пред Патрик Тамбей и Брамбила, който въпреки инцидента взе последната точка пред Онгъс и Алекс Рибейро, които са останалите финиширали надпреварата.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 20 ЮАР Джоди Шектър Волф-Форд 80 1:40:00.0 9 9
2 4 Flag of France.svg Патрик Депайе Тирел-Форд 80 +6.77 6 6
3 2 Flag of Germany.svg Йохен Мас Макларън-Форд 80 +15.76 5 4
4 17 Flag of Australia (converted).svg Алън Джоунс Шадоу-Форд 80 +46.69 7 3
5 23 Flag of France.svg Патрик Тамбе Инсайн-Форд 80 +1:03.26 16 2
6 19 Flag of Italy.svg Виторио Брамбила Съртис-Форд 78 Инцидент 15 1
7 14 Flag of the United States.svg Дани Онгъс Пенске-Форд 78 +2 Об. 22
8 9 Flag of Brazil.svg Алекс Рибейро Марч-Форд 78 +2 Об. 23
9 5 Flag of the United States.svg Марио Андрети Лотус-Форд 77 Двигател 1
10 16 Flag of Italy.svg Рикардо Патрезе Шадоу-Форд 76 Завъртане 8
11 30 Flag of the United States.svg Брет Лънгър Макларън-Форд 76 Двигател 20
12 21 Flag of Canada (Pantone).svg Жил Вилньов Ферари 76 Трансмисия 17
Отп 1 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт Макларън-Форд 61 Инцидент 2
Отп 27 Flag of Belgium.svg Патрик Нев Марч-Форд 56 Двигател 21
Отп 3 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон Тирел-Форд 34 Теч-гориво 3
Отп 24 Flag of the United Kingdom.svg Рупърт Кийгън Хескет-Форд 32 Инцидент 25
Отп 18 Flag of Austria.svg Ханс Биндер Съртис-Форд 31 Инцидент 24
Отп 10 ЮАР Иън Шектър Марч-Форд 29 Двигател 18
Отп 28 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 29 Двигател 19
Отп 12 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Ферари 20 Горивна система 12
Отп 8 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Брабам-Алфа Ромео 19 Двигател 13
Отп 6 Flag of Sweden.svg Гунар Нилсон Лотус-Форд 17 Инцидент 4
Отп 26 Flag of France.svg Жак Лафит Лижие-Матра 12 Трансмисия 11
Отп 7 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Брабам-Алфа Ромео 1 Окачване 10
Отп 22 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Инсайн-Форд 0 Инцидент 14
НКв 25 Flag of the United Kingdom.svg Иън Ашли Хескет-Форд Пилота ранен
НКв 15 Flag of France.svg Жан-Пиер Жабуй Рено

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of Austria.svg Ники Лауда 72
2 ЮАР Джоди Шектър 55
3 Flag of the United States.svg Марио Андрети 47
4 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман 36
5 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт 31
6 Flag of Germany.svg Йохен Мас 25
7 Flag of Switzerland.svg Гунар Нилсон 20
8 Flag of Australia (converted).svg Алън Джоунс 19
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Italy.svg Ферари 89 (91)
2 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 62
3 Flag of Canada (Pantone).svg Волф-Форд 55
4 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 51
5 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Алфа Ромео 27
6 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 23
7 Flag of the United Kingdom.svg Шадоу-Форд 20
8 Flag of France.svg Лижие-Матра 16

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1977 САЩ
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1977
Следващо състезание:
1977 Япония

Предходна година:
1976
Голяма награда на Канада Следваща година:
1978