1977 Голяма награда на Япония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Япония
Карта на пистата
Фуджи
Дължина писта 4.359 km
Обиколки 73
Състезание 318.207 km
Дата 23 октомври 1977
Време Сухо
Победител
Пилот
време
Джеймс Хънт
1:31:51.68
Полпозишън
Пилот
време
Марио Андрети
1:12.23
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Джоди Шектър
1:14.30 (71)

1977 Голяма награда на Япония е 2-то за Голямата награда на Япония и седемнадесети кръг от сезон 1977 във Формула 1, провежда се на 23 октомври 1977 година на пистата Фуджи в Ояма, Япония.

История на кръга[редактиране | редактиране на кода]

Отборите на Рено и Фитипалди Аутомотив пропускат това състезание като и двата отбора са в техните фабрики за допълнителна работа по болидите си. Хескет също пропускат кръга заради липса на болиди, след като Рупърт Кийгън и Иън Ашли унищожиха колите в Моспорт в различни инциденти. Лижие за първи път участват с два болида като назначават Жан-Пиер Жарие. Марч участват само с Алекс Рибейро, след като проблеми с визата попречи на Иън Шектър да пристигне заедно с отбора си в Япония. Така както бе и в ГП на Япония през 1976, колоната е запълнена с трима местни пилоти. Норитаке Такахара и Казуйоши Хошино са зад волана на Коджима KE009. Последният от местните пилоти е 37-годишния Кунимитсу Такахаши, който е зад волана на Тирел 007 от 1976.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Марио Андрети отново доминира квалификацията, регистрирайки най-добро време от 1:14.30 пред втория Джеймс Хънт, който постига времето си с болида на Йохен Мас. Въпреки проблеми с прегряването на неговия Брабам, Джон Уотсън се нареди трети пред Ханс-Йоахим Щук като за германеца това е последното му състезание за отбора. Жак Лафит постави Лижие-то на пета позиция пред Джоди Шектър, Карлос Ройтеман, Мас, Виторио Брамбила и Клей Регацони. Гунар Нилсон в последното си състезание за Лотус (и последно в кариерата преди да бъде диагнозиран с рак в началото на 1978) се класира 14-ти като неговия Лотус е с цветовете на Империал Тобако (болидът на неговия съотборник е с цветовете на Джон Плеър Спешиълс).

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от състезанието през 1976, времето е по-благосклонно към пилотите. Хънт поведе с чудесен старт, докато слабия старт на Андрети даде шанс на Шектър да мине пред Лотус-а, Мас и Регацони. Американецът се справи с Щук след края на първата обиколка, но в опита си да изпревари Лафит в началото на втората обиколка, Андрети е пратен в тревата и към мантинелите след контакт с французина. Една от гумите му удари Коджима-та на Такахара, което пък доведе и до неговото отпадане както и на Ханс Биндер в опита на австриеца да избегне отломките.

Хънт отвори преднина пред вече втория Мас, който изпревари трудното за каране Волф на Шектър в шестата обиколка. Уотсън също изпревари южно-африканеца с Регацони близо до тях. Инцидентът с Андрети свлече Лафит до девета позиция, преди да изпревари Съртис-а на Брамбила и да се доближи до Ройтеман. Съотборникът му Жарие прибра болида си в бокса с проблеми в двигателя. Зад тях обаче се случи тъжен инцидент. Жил Вилньов, който стартира състезанието от 20-та позиция пропусна точката на спиране и удари отзад Тирел-а на Рони Петерсон. От удара Ферари-то на канадеца се преобърна преди да се приземи зад предпазната ограда. Мястото където болида се приземи за съжаление бе препълнено с хора, които искат да видят състезанието по-отблизо. Фотограф и маршал са убити от преобърнатото Ферари, а Вилньов се отърва без контузия.

Щук влезе в бокса в 24-та обиколка, след като износи гумите си в опита си да задържи групата от пилоти зад себе си преди Ройтеман да го изпревари. Четири обиколки по-късно Мас загуби шанса си да финишира на подиума в последното си състезание за Макларън с повреда в двигателя. Уотсън го последва малко по-късно, след като скоростната му кутия се повреди. Това остави Шектър на втора позиция пред преследващия го Регацони. След много оспорвана битка помежду си, швейцареца взе второто място, преди да получи теч в маслото в 43-та обиколка и да принуди Клей да преустанови участието си. Ройтеман се придвижи на второ място, преди Лафит да изпревари аржентинеца четири обиколки по-късно. Нилсон също се придвижи напред до четвъртата позиция, под атаките на Алън Джоунс и Патрик Депайе. Шведът обаче бе принуден да пропусне двамата в 58-та обиколка, заради проблем по скоростната кутия. Състезанието поднесе и последната драма, когато Лафит остана без гориво в последната обиколка.

Хънт безпроблемно пресече финала за третата си победа за този сезон. Ройтеман завърши сезона си по добър начин с второ място пред Депайе, който изпревари Джоунс в последните обиколки. Лафит остана пети, след като остана без гориво пред Рикардо Патрезе, който донесе за Шадоу първите двойни точки с шесто място. Щук финишира седми, след Брамбила, Такахаши, Шектър, Хошино и Рибейро. Хънт и Ройтеман не присъстват на подиума след края на надпреварата, напускайки трасето по-рано и оставяйки Депайе сам на рострума, преди да бъде придружен от неговия инженер.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт Макларън-Форд 73 1:31:51.68 2 9
2 12 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Ферари 73 +1:02.45 7 6
3 4 Flag of France.svg Патрик Депайе Тирел-Форд 73 +1:06.39 15 4
4 17 Flag of Australia.svg Алън Джоунс Шадоу-Форд 73 +1:06.61 12 3
5 26 Flag of France.svg Жак Лафит Лижие-Матра 72 Без гориво 5 2
6 16 Flag of Italy.svg Рикардо Патрезе Шадоу-Форд 72 +1 Об. 13 1
7 8 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Брабам-Алфа Ромео 72 +1 Об. 4
8 19 Flag of Italy.svg Виторио Брамбила Съртис-Форд 71 +2 Об. 9
9 50 Flag of Japan.svg Кунимитсу Такахаши Тирел-Форд 71 +2 Об. 22
10 20 1928 Джоди Шектър Волф-Форд 71 +2 Об. 6
11 52 Flag of Japan.svg Казуйоши Хошино Коджима-Форд 71 +2 Об. 11
12 9 Flag of Brazil.svg Алекс Рибейро Марч-Форд 69 +4 Об. 23
Отп 6 Flag of Sweden.svg Гунар Нилсон Лотус-Форд 63 Ск.кутия 14
Отп 22 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Инсайн-Форд 43 Двигател 10
Отп 7 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Брабам-Алфа Ромео 29 Ск.кутия 3
Отп 2 Flag of Germany.svg Йохен Мас Макларън-Форд 28 Двигател 8
Отп 23 Flag of France.svg Патрик Тамбе Инсайн-Форд 14 Двигател 16
Отп 3 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон Тирел-Форд 5 Инцидент 18
Отп 11 Flag of Canada.svg Жил Вилньов Ферари 5 Инцидент 20
Отп 27 Flag of France.svg Жан-Пиер Жарие Лижие-Матра 3 Двигател 17
Отп 5 Flag of the United States.svg Марио Андрети Лотус-Форд 1 Сблъсък 1
Отп 51 Flag of Japan.svg Норитаке Такахара Коджима-Форд 1 Сблъсък 19
Отп 18 Flag of Austria.svg Ханс Биндер Съртис-Форд 1 Сблъсък 21

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of Austria.svg Ники Лауда 72
2 1928 Джоди Шектър 55
3 Flag of the United States.svg Марио Андрети 47
4 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман 42
5 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт 40
6 Flag of Germany.svg Йохен Мас 25
7 Flag of Australia.svg Алън Джоунс 22
8 Flag of France.svg Патрик Депайе 20
9 Flag of Sweden.svg Гунар Нилсон 20
10 Flag of France.svg Жак Лафит 18
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Italy.svg Ферари 95 (97)
2 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 62
3 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 60
4 Flag of Canada.svg Волф-Форд 55
5 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Алфа Ромео 27
6 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 27
7 Flag of the United Kingdom.svg Шадоу-Форд 23
8 Flag of France.svg Лижие-Матра 18
9 Flag of Brazil.svg Фитипалди-Форд 11
10 Flag of the United Kingdom.svg Инсайн-Форд 10

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1977 Канада
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1977
Следващо състезание:
1978 Аржентина

Предходно състезание:
1976
Голяма награда на Япония Следващо състезание:
1987