1978 Голяма награда на Аржентина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
 Гран При на Аржентина
Карта на пистата
Оскар Галвес
Дължина писта 5.810 km
Обиколки 52
Състезание 302.120 km
Дата 15 януари 1978
Време Сухо
Победител
Пилот
време
Марио Андрети
1:37:04.47
Полпозишън
Пилот
време
Марио Андрети
1:47.75
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Жил Вилньов
1:49.76 (3)

1978 Голяма награда на Аржентина е 13-то за Голямата награда на Аржентина и първи кръг от сезон 1978 във Формула 1, провежда се на 15 януари 1978 година на пистата Оскар Галвес в Буенос Айрес, Аржентина.

История на кръга[редактиране | редактиране на кода]

Ники Лауда започва защитата си на титлата като пилот на Брабам, като той заедно с Джон Уотсън използват BT45C, докато дебюта на новия BT46 е отложен за неизвестно време. Тирел са с новите 008 за Патрик Депайе и новия му съотборник Дидие Пирони. Лотус продължават работата върху новия 79 и така Марио Андрети и Рони Петерсон, който се завръща в отбора след два сезона с различни отбора са принудени да използват 78. Макларън също са с миналогодишния болид предназначен за Джеймс Хънт и Патрик Тамбей, докато АТС са с новия HS1 за Йохен Мас и Жан-Пиер Жарие. Скудерия Ферари са с Карлос Ройтеман и Жил Вилньов, но за първи път използват гуми Мишлен, заедно с Рено които предпочитат да пропуснат състезанията в Южна Америка.

Емерсон Фитипалди е с модифицирания F5, а отбора на Шадоу с почти променен състав имат на разположение Ханс-Йоахим Щук и Клей Регацони. Съртис са с Виторио Брамбила и Рупърт Кийгън, докато Волф са с Джоди Шектър и миналогодишния WR1. Инсайн също са с изцяло нов пилотски състав състав в лицето на Ламберто Леони и Дани Онгъс. Хектор Ребак си осигури Лотус 78 за неговия отбор, Хескет са с два болида за Дивина Галиция като и двата са реконструирани след края на сезон 1977. Лижие са с миналогодишния JS7 за Жак Лафит, докато отбора реши да не участват с втори пилот. Също с един пилот е новия отбор на Франк Уилямс с Алън Джоунс, Теодор Рейсинг с Еди Чийвър и Артуро Мерцарио със своя болид.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Малко са останали изненадани от темпото на Лотус като Андрети постига пол-позиция с Петерсон трети. Единствено между тях се нареди Ферари-то на Ройтеман с девет десети от времето на американеца. Уотсън се нареди четвърти пред Лауда, Хънт, Вилньов, Лафит, Тамбей и Депайе. Пирони стартира първото си състезание като пилот във Формула 1 на 23-то място, а Ребак, Чийвър и Галиция са единствените, които ще гледат състезанието като зрители.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Първите трима безпроблемно започват състезанието пред Лауда и останалите, докато Онгъс изостана от основната група след като не успя да потегли на старта. След няколко обиколки Андрети се отдалечи от Ройтеман, докато Петерсон позволи на пилотите на Брабам да го изпреварят, преди Уотсън да мине пред съотборника си в третата обиколка. В шестата обиколка северно-ирландеца изпревари и Ройтеман, докато през това време Кийгън стана първия отпаднал с прегрял двигател. Петерсон си върна позицията от Лауда, а Регацони от 13-та позиция се свлече в края на колоната с износена предна гума.

В 13-та обиколка Депайе застига Лауда, след като се справи с Петерсон. И двамата печелят от Ройтеман, чийто гуми Мишлен се предават след няколко обиколки. Скоро аржентинеца и Петерсон са изпреварени от Хънт. Лафит обаче няма такъв късмет и остана зад Ферари-то за десет обиколки преди да направи опит за изпреварване на фибата. Вместо това Жак удари задната гума на Ферари-то, но и двамата продължават надпреварата, въпреки че Ройтеман бе принуден да влезе в бокса след този инцидент.

Андрети безпроблемно повежда надпреварата, но големия интерес е напредъка на Депайе, който застига двата Брабам-а на Уотсън и Лауда, докато Джоунс отпада с проблем в горивната система на неговия Уилямс, както и двата Инсайн-а на Леони и Онгъс. В 38-та обиколка Лауда изпревари Уотсън след като водната температура на болида на северно-ирландеца се покачи, след което в 41-та обиколка доведе и до неговото отпадане. Три обиколки по-късно Лафит от пета позиция също напусна с повреда в двигателя, давайки позицията на Тамбей, който е пред двете Ферари-та на Вилньов и Ройтеман.

Андрети започва сезона по блестящ начин, постигайки шестата си победа в своята кариера. Лауда завърши на тринайсет секунди от победителя, докато Депайе финишира близо до австриеца. Хънт започва сезона по добър начин, завършвайки четвърти пред Петерсон и Тамбей. Ройтеман успя да си върне загубените си позиция, финиширайки пред своя съотборник Вилньов, а Фитипалди изпревари Шектър за деветото място. Мас и Жарие в отборна формация са на 11-та и 12-та позиция, следвани от Брет Лънгър, Пирони, Регацони, Щук и Брамбила.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 5 Flag of the United States.svg Марио Андрети Лотус-Форд 52 1:37:04.47 1 9
2 1 Flag of Austria.svg Ники Лауда Брабам-Алфа Ромео 52 +13.21 5 6
3 4 Flag of France.svg Патрик Депайе Тирел-Форд 52 +13.64 10 4
4 7 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт Макларън-Форд 52 +16.05 6 3
5 6 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон Лотус-Форд 52 +1:14.85 3 2
6 8 Flag of France.svg Патрик Тамбе Макларън-Форд 52 +1:19.90 9 1
7 11 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Ферари 52 +1:22.60 2
8 12 Flag of Canada.svg Жил Вилньов Ферари 52 +1:38.88 7
9 14 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 52 +1:40.60 17
10 20 ЮАР Джоди Шектър Волф-Форд 52 +1:43.50 15
11 9 Flag of Germany.svg Йохен Мас АТС-Форд 52 +1:49.07 13
12 10 Flag of France.svg Жан-Пиер Жарие АТС-Форд 51 +1 Об. 11
13 30 Flag of the United States.svg Брет Лънгър Макларън-Форд 51 +1 Об. 24
14 3 Flag of France.svg Патрик Депайе Тирел-Форд 51 +1 Об. 23
15 17 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Шадоу-Форд 51 +1 Об. 16
16 26 Flag of France.svg Жак Лафит Лижие-Матра 50 Двигател 8
17 16 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Шадоу-Форд 50 +2 Об. 18
18 19 Flag of Italy.svg Виторио Брамбила Съртис-Форд 50 +2 Об. 12
Отп 2 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Брабам-Алфа Ромео 41 Двигател 4
Отп 27 Flag of Australia.svg Алън Джоунс Уилямс-Форд 36 Горивна система 14
Отп 22 Flag of the United States.svg Дани Онгас Инсайн-Форд 35 Разпределител 21
Отп 23 Flag of Italy.svg Ламберто Леони Инсайн-Форд 28 Двигател 22
Отп 37 Flag of Italy.svg Артуро Мерцарио Мерцарио-Форд 9 Диференциал 20
Отп 18 Flag of the United Kingdom.svg Рупърт Кийгън Съртис-Форд 4 Прегряване 19
НКв 25 Flag of Mexico.svg Ектор Ребаке Лотус-Форд
НКв 32 Flag of the United States.svg Еди Чийвър Теодор-Форд
НКв 24 Flag of the United Kingdom.svg Дивина Галиция Хескет-Форд

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of the United States.svg Марио Андрети 9
2 Flag of Austria.svg Ники Лауда 6
3 Flag of France.svg Патрик Депайе 4
4 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт 3
5 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон 2
6 Flag of France.svg Патрик Тамбей 1
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 9
2 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Алфа Ромео 6
3 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 4
4 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1977 Япония
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1978
Следващо състезание:
1978 Бразилия

Предходно състезание:
1977
Голяма награда на Аржентина Следващо състезание:
1979