Лотус 78

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Flag of the United Kingdom.svg Лотус 78
Картина 2005 A1GP Brands Hatch Katsuake Kubota Lotus 78.jpg
Категория Формула 1 едноместен
Конструктор Flag of the United Kingdom.svg Лотус
Дизайнер Flag of the United Kingdom.svg Колин Чапман
Flag of the United Kingdom.svgТони Руд
Flag of the United Kingdom.svg Питър Райт
Flag of the United Kingdom.svg Мартин Огилви
Шаси Алуминиев монокок
Двигател Форд Косуърт DFV V8
Трансмисия Хевланд FG400 5-скоростна наръчна
Гуми Гудиър
Тим John Player Team Lotus
Пилоти 5. Flag of the United States.svg Марио Андрети
6. Flag of Sweden.svg Гунар Нилсон
6. Flag of Sweden.svg Рони Петерсон
25. Flag of Mexico.svg Хектор Ребак
Дебют 1977 Голяма награда на Аржентина
Стартове 33
Победи 7
Титли при конструкторите 1 (1978)
Титли при пилотите 1 (Марио Андрети, 1978)
Първи места на старта 7
Най-бързи обиколки 9

Лотус 78 е болид от Формула 1, който е използван през сезоните 1977 и 1978. Той е конструиран от дизайнерите Колин Чапман, Питър Райт, Тони Руд и Мартин Огилви, и ставайки първия граунд-ефект болид в историята на Формула 1.

Конструкция и история[редактиране | редактиране на кода]

Лотус 78 е копие на успешния Лотус 72 като и двата болида имат клиновидна форма и вътрешно оформление, но включвайки също така аеродинамични подобрения, подобрено разпределяне на тежестта на болида и дълго междуосие. Болидът също така включва тънък и здрав монокок, а шасито е направено от фибростъкло и алуминий, за да укрепва самото шаси.

Лотус 78 дебютира в ГП на Аржентина 1977 в ръцете на Марио Андрети и Гунар Нилсон. В това състезание американеца стига до пета позиция, докато шведа не взе участие заради проблем с неговия болид. По време на сезон 1977 Андрети постига четири победи, а Нилсон една в ГП на Белгия 1977. Въпреки голямата скорост на болида, който е напред от останалите болиди в колоната по дизайн, Лотус остана зад Ферари в битката при конструкторите. Проблеми с надеждността на двигателя коства на Андрети титлата при пилотите в края на сезона, въпреки че американеца постига повече победи от Ники Лауда.

През сезон 1978, Лотус 78 отново се доказа като победител в ръцете на Андрети и на завърналия се Рони Петерсон, постигайки по една победа и по едно второ място като най-добри постижения. За ГП на Белгия 1978 болида е заменен от Лотус 79, който е подобрение на предшественика си. Последното състезание за 78 дойде в Монца, където Петерсон повреди своя 79 по време на тренировките. Той успя да класира колата на пета позиция, докато съотборника му Андрети постига пола с 79. Рони е въвлечен в масивна катастрофа на старта, което е довело на шведа да удари мантинелата и да унищожи предната част на болида. По-късно Петерсон почина след усложнения по неговото му лечение след инцидента.

Оригиналният модел е продаден на Хектор Ребак и неговия частен отбор през целия сезон 1978, където мексиканеца постига шесто място ГП на Германия 1978, но за сметка на това Ребак не успя да вземе място на стартовата решетка в седем кръга, три от които не преминава през пре-квалификацията.


Класиране във Формула 1[редактиране | редактиране на кода]

Година Отбор Двигател Гуми Пилоти 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 Точки WCC
1977 John Player Team Lotus Форд Косуърт DFV V8 Г ARG BRA RSA USW ESP MON BEL SWE FRA GBR GER AUT NED ITA USA CAN JPN 62 2-ри
Съединени американски щати Марио Андрети 5 Ret Ret 1 1 5 Ret 6 1 14 Ret Ret Ret 1 2 9 Ret
Швеция Гунар Нилсон DNS 5 12 8 5 Ret 1 19 4 3 Ret Ret Ret Ret Ret Ret Ret
1978 John Player Team Lotus Форд Косуърт DFV V8 Г ARG BRA RSA USW MON BEL ESP SWE FRA GBR GER AUT NED ITA USA CAN 86 1-ви*
Съединени американски щати Марио Андрети 1 4 7 2 11
Швеция Рони Петерсон 5 Ret 1 4 Ret 2 Ret
Team Rebaque Форд Косуърт DFV V8 Г Мексико Хектор Ребак DNQ Ret 10 DNPQ DNPQ DNPQ Ret 12 DNQ Ret 6 Ret 11 DNQ Ret DNQ

* Общият брой точки включва и точките постигани с Лотус 79 за останалите състезания.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Лотус 78 и 79: Болидите „граунд-ефект“ от Джони Типлър
  • Най, Дог (1986). Историята на Гран При болида Hazleton publishing.
  • Марио Андрети: Световен шампион от Марио Андрети и Найджъл Робък

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Лотус 78 в statsf1.com