1977 Голяма награда на Великобритания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Великобритания
Карта на пистата
Силвърстоун
Дължина писта 4.719 km
Обиколки 68
Състезание 320.871 km
Дата 16 юли 1977
Време Слънчево
Победител
Пилот
време
Джеймс Хънт
1:31:46.06
Полпозишън
Пилот
време
Джеймс Хънт
1:18.49
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Джеймс Хънт
1:19.60 (48)

1977 Голяма награда на Великобритания е 28-то за Голямата награда на Великобритания и десети кръг от сезон 1977 във Формула 1, провежда се на 16 юли 1977 година на пистата Силвърстоун близо до град Силвърстоун, Великобритания.

История на кръга[редактиране | редактиране на кода]

Стартовият лист съдържа повече от 37 пилоти, най-вече заради географското положение на трасето Силвърстоун. Едно от най-очакваните имена при отборите е този на Рено, които правят дългоочаквания си дебют заедно с пилота Жан-Пиер Жабуй. Специално за това състезание Макларън участват с трима пилоти. Редом до действащия световен шампион Джеймс Хънт и Йохен Мас е и 27-годишния канадец Жил Вилньов, който впечатли Хънт по време на състезание от сериите Формула Атлантик. БРМ смени Кони Андершон с Гай Едуардс в опит да намерят място на стартовата решетка, докато Съртис и Инсайн назначи съответно Верн Шупан и Патрик Тамбей, който се опита да вземе участие в ГП на Франция на мястото на Лари Пъркинс в заводския отбор на последния.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Заради многото записани пилоти за това състезание включително и пилотите от Група 8, специална квалификационна сесия се състоя в неделя, от която участват 14-ма пилоти, не-членове на ФОКА. В тях не фигурира новия отбор на Рено, които са допуснати от организаторите да участват в главната квалификация. Жан-Пиер Жарие оглави пре-квалификацията, записвайки най-добро време пред Тамбей, Брет Лънгър, Артуро Мерцарио и Вилньов като те заедно с Брайън Хентън и Патрик Нев са допуснати да участват в главната квалификация, оставяйки извън нея Емилио де Вильота, Анди Сутклиф, Дейвид Пърли (който оцеля след зверска катастрофа в пре-квалификацията), Едуардс, Тони Тримър и Брайън Макгуайър. Испанецът де Вильота бе допуснат да участва в квалификацията, след като Харалд Ертъл напусна отбора на Хескет и така отбора остана с един пилот.

Хънт зарадва публиката с пол-позиция, която е негова първа след ГП на ЮАР. Джон Уотсън се класира втори пред Ники Лауда, Джоди Шектър, Лотус-ите на Гунар Нилсон и Марио Андрети, Ханс-Йоахим Щук, Виторио Брамбила, Вилньов и Рони Петерсон. Алекс Рибейро пропусна състезанието за шести пореден път заедно с Клей Регацони, Хентън и де Вильота.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Около 80 хиляди зрители пристигнат в Силвърстоун, повечето от които са за Хънт. Джеймс прави лош старт, което помага на Уотсън да поеме водачеството пред Лауда и Шектър, които също изпревариха Макларън-а. Рупърт Кийгън регистрира първото отпадане в състезанието, след като бе изпратен извън трасето, както и Петерсон с повреда в двигателя и Тамбей, чийто електроника му отказа на завоя Уъдкът. Дебютантът Вилньов се задържа в основната група зад Лотус-ите и пред Мас, който е зад волана на M26. Иън Шектър отпадна в шестата обиколка, докато Карлос Ройтеман излезе от трасето с проблем по предните спирачки. Въпреки че аржентинеца успя да избегне удар с някои от пилотите, той влезе в бокса за смяна на тръбата в една от предната спирачка.

В 10-та обиколка Хънт се доближи до Лауда, докато Вилньов изостана от Нилсон, но запазвайки позицията си пред Мас. Неочаквано канадецът влезе в бокса заради съмнение за проблем във водната температура, от което той загуби две обиколки. Следващият отпаднал е Рено-то на Жабуй с повреда в турбото, което сложи край на дебютното му състезание с новия отбор. Патрик Депайе пък напусна, след като катастрофира поради повреда в спирачките, следван от Шадоу-а на Рикардо Патрезе със загуба на налягане в горивото и Мерцарио с повреда в трансмисията. В 23-та обиколка Хънт изпревари Ферари-то на Лауда на завоя Уъдкът, след което започна да преследва лидера. Англичанинът успя да намали преднината на Брабам-а след преполовяването на половината дистанция, но северно-ирландеца успя да се отбрани от атаката на Хънт на завоя Уъдкът.

В 44-та обиколка Макларън-ът направи поредната атака, но Уотсън отново я отрази. Шест обиколки по-късно обаче, Брабам-а загуби налягане в маслото, пращайки Хънт начело. Северно-ирландецът спря в бокса, но механиците не успяват да оправят проблем като вместо това заредиха болида с гориво. Уотсън се върна на трасето 12-ти, преди отново да влезе в бокса няколко обиколки след това, означавайки края на неговата му надпревара. Отпадането на Уотсън изкачи Джоди на безопасната трета позиция, след като Андрети загуби малко мощност в болида, а съотборника му Нилсон реши да остане зад американеца до 53-та обиколка, където шведа мина пред него за четвърта позиция. След това Гунар преследва Волф-а на Шектър, който се опита да отговори на темпото зададено от шведа, преди двигателя му да гръмне в 60-та обиколка. Андрети за кратко се изкачи на четвърто място преди и неговия Косуърт да гръмне.

Хънт завърши със стил, записвайки първата си победа за сезона. Лауда финишира втори, което му помогна да увеличи преднината си пред Андрети в класирането при пилотите. Нилсон пресече финалната права трети, изоставайки от Ферари-то на секунда най-вече заради факта, че шведа престоя зад Андрети дълго време. Мас, Щук и Жак Лафит, докато Брамбила остана седми зад Алън Джоунс, Жарие, Нев, Вилньов (затворен два пъти от лидерите), Шупан, Лънгър и Ройтеман.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеймс Хънт Макларън-Форд 68 1:31:46.06 1 9
2 11 Австрия Ники Лауда Ферари 68 +18.31 3 6
3 6 Швейцария Гунар Нилсон Лотус-Форд 68 +19.57 5 4
4 2 Германия Йохен Мас Макларън-Форд 68 +47.76 11 3
5 8 Германия Ханс-Йоахим Щук Брабам-Алфа Ромео 68 + 1:11.73 7 2
6 26 Франция Жак Лафит Лижие-Матра 67 + 1 Об. 15 1
7 17 Австралия Алън Джоунс Шадоу-Форд 67 + 1 Об. 12  
8 19 Италия Виторио Брамбила Съртис-Форд 67 + 1 Об. 8  
9 34 Франция Жан-Пиер Жарие Пенске-Форд 67 + 1 Об. 20  
10 27 Белгия Патрик Нев Марч-Форд 66 + 2 Об. 26  
11 40 Канада Жил Вилньов Макларън-Форд 66 + 2 Об. 9  
12 18 Австралия Верн Шупан Съртис-Форд 66 + 2 Об. 23  
13 30 Съединени американски щати Брет Лънгър Макларън-Форд 64 + 4 Об. 19  
14 5 Съединени американски щати Марио Андрети Лотус-Форд 62 Двигател 6  
15 12 Аржентина Карлос Ройтеман Ферари 62 + 6 Об. 14  
Отп 7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джон Уотсън Брабам-Алфа Ромео 60 Горивна с-ма 2  
Отп 20 Република Южна Африка Джоди Шектър Волф-Форд 59 Двигател 4  
Отп 28 Бразилия Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 42 Дросел 22  
Отп 37 Италия Артуро Мерцарио Марч-Форд 28 Трансмисия 17  
Отп 16 Италия Рикардо Патрезе Шадоу-Форд 20 Налягане-гориво 25  
Отп 4 Франция Патрик Депайе Тирел-Форд 16 Спирачки 18  
Отп 15 Франция Жан-Пиер Жабуй Рено 16 Турбо 21  
Отп 10 Република Южна Африка Иън Шектър Марч-Форд 6 Инцидент 24  
Отп 3 Швейцария Рони Петерсон Тирел-Форд 3 Двигател 16  
Отп 23 Франция Патрик Тамбе Инсайн-Форд 3 Електро 10  
Отп 24 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Рупърт Кийгън Хескет-Форд 0 Инцидент 13  
НКв 9 Бразилия Алекс Рибейро Марч-Форд        
НКв 22 Швейцария Клей Регацони Инсайн-Форд        
НКв 38 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брайън Хентън Марч-Форд        
НКв 36 Испания Емилио де Вильота Макларън-Форд        
DNPQ 31 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дейвид Пърли ЛЕК-Форд        
DNPQ 33 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Анди Сутклиф Марч-Форд        
DNPQ 35 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Гай Едуардс БРМ        
DNPQ 44 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тони Тример Съртис-Форд        
DNPQ 45 Австралия Брайън Макгуайър Макгуайър-Форд        
DNPQ 32 Финландия Мико Козаровицки Марч-Форд        
Отк Австрия Харалд Ертъл Хескет-Форд        

Класирането след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Грешка в Lua: not enough memory. Ники Лауда 39
2 Грешка в Lua: not enough memory. Марио Андрети 32
3 Грешка в Lua: not enough memory. Джоди Шектър 32
4 Грешка в Lua: not enough memory. Карлос Ройтеман 28
5 Грешка в Lua: not enough memory. Джеймс Хънт 22
6 Грешка в Lua: not enough memory. Гунар Нилсон 20
7 Грешка в Lua: not enough memory. Йохен Мас 17
8 Грешка в Lua: not enough memory. Жак Лафит 10
Генерално класиране при констуркторите
Поз Конструктор Точки
1 Грешка в Lua: not enough memory. Ферари 56 (58)
2 Грешка в Lua: not enough memory. Лотус-Форд 47
3 Грешка в Lua: not enough memory. Макларън-Форд 34
4 Грешка в Lua: not enough memory. Волф-Форд 32
5 Грешка в Lua: not enough memory. Брабам-Алфа Ромео 19
6 Грешка в Lua: not enough memory. Тирел-Форд 14
7 Грешка в Lua: not enough memory. Лижие-Матра 10
8 Грешка в Lua: not enough memory. Фитипалди-Форд 8

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1977 Франция
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1977
Следващо състезание:
1977 Германия

Предходно състезание:
1976
Голяма награда на Великобритания Следващо състезание:
1978