Направо към съдържанието

1977 Голяма награда на Великобритания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Великобритания
Карта на пистата
Силвърстоун
Дължина писта4.719 km
Обиколки68
Състезание320.871 km
Дата16 юли 1977
ВремеСлънчево
Победител
Пилот
– време
Джеймс Хънт
1:31:46.06
Полпозишън
Пилот
– време
Джеймс Хънт
1:18.49
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Джеймс Хънт
1:19.60 (48)

1977 Голяма награда на Великобритания е 28-ото за Голямата награда на Великобритания и десети кръг от сезон 1977 във Формула 1, провежда се на 16 юли 1977 година на пистата Силвърстоун близо до град Силвърстоун, Великобритания.

Стартовият лист съдържа повече от 37 пилоти, най-вече заради географското положение на трасето Силвърстоун. Едно от най-очакваните имена при отборите е този на Рено, които правят дългоочаквания си дебют заедно с пилота Жан-Пиер Жабуй. Специално за това състезание Макларън участват с трима пилоти. Редом до действащия световен шампион Джеймс Хънт и Йохен Мас е и 27-годишния канадец Жил Вилньов, който впечатли Хънт по време на състезание от сериите Формула Атлантик. БРМ смени Кони Андершон с Гай Едуардс в опит да намерят място на стартовата решетка, докато Съртис и Инсайн назначи съответно Верн Шупан и Патрик Тамбей, който се опита да вземе участие в ГП на Франция на мястото на Лари Пъркинс в заводския отбор на последния.

Заради многото записани пилоти за това състезание включително и пилотите от Група 8, специална квалификационна сесия се състоя в неделя, от която участват 14-има пилоти, не-членове на ФОКА. В тях не фигурира новия отбор на Рено, които са допуснати от организаторите да участват в главната квалификация. Жан-Пиер Жарие оглави пре-квалификацията, записвайки най-добро време пред Тамбей, Брет Лънгър, Артуро Мерцарио и Вилньов като те заедно с Брайън Хентън и Патрик Нев са допуснати да участват в главната квалификация, оставяйки извън нея Емилио де Вильота, Анди Сутклиф, Дейвид Пърли (който оцеля след зверска катастрофа в пре-квалификацията), Едуардс, Тони Тримър и Брайън Макгуайър. Испанецът де Вильота е допуснат да участва в квалификацията, след като Харалд Ертъл напусна отбора на Хескет и така отбора остана с един пилот.

Хънт зарадва публиката с пол-позиция, която е негова първа след ГП на ЮАР. Джон Уотсън се класира втори пред Ники Лауда, Джоди Шектър, Лотус-ите на Гунар Нилсон и Марио Андрети, Ханс-Йоахим Щук, Виторио Брамбила, Вилньов и Рони Петерсон. Алекс Рибейро пропусна състезанието за шести пореден път заедно с Клей Регацони, Хентън и де Вильота.

Около 80 хиляди зрители пристигнат в Силвърстоун, повечето от които са за Хънт. Джеймс прави лош старт, което помага на Уотсън да поеме водачеството пред Лауда и Шектър, които също изпревариха Макларън-а. Рупърт Кийгън регистрира първото отпадане в състезанието, след като е изпратен извън трасето, както и Петерсон с повреда в двигателя и Тамбей, чийто електроника му отказа на завоя Уъдкът. Дебютантът Вилньов се задържа в основната група зад Лотус-ите и пред Мас, който е зад волана на M26. Иън Шектър отпадна в шестата обиколка, докато Карлос Ройтеман излезе от трасето с проблем по предните спирачки. Въпреки че аржентинеца успя да избегне удар с някои от пилотите, той влезе в бокса за смяна на тръбата в една от предната спирачка.

В 10-а обиколка Хънт се доближи до Лауда, докато Вилньов изостана от Нилсон, но запазвайки позицията си пред Мас. Неочаквано канадецът влезе в бокса заради съмнение за проблем във водната температура, от което той загуби две обиколки. Следващият отпаднал е Рено-то на Жабуй с повреда в турбото, което сложи край на дебютното му състезание с новия отбор. Патрик Депайе напусна, след като катастрофира поради повреда в спирачките, следван от Шадоу-а на Рикардо Патрезе със загуба на налягане в горивото и Мерцарио с повреда в трансмисията. В 23-та обиколка Хънт изпревари Ферари-то на Лауда на завоя Уъдкът, след което започна да преследва лидера. Англичанинът успя да намали преднината на Брабам-а след преполовяването на половината дистанция, но северно-ирландеца успя да се отбрани от атаката на Хънт на завоя Уъдкът.

В 44-та обиколка Макларън-ът направи поредната атака, но Уотсън отново я отрази. Шест обиколки по-късно обаче, Брабам-а загуби налягане в маслото, пращайки Хънт начело. Северно-ирландецът спря в бокса, но механиците не успяват да оправят проблем като вместо това заредиха болида с гориво. Уотсън се върна на трасето 12-и, преди отново да влезе в бокса няколко обиколки след това, означавайки края на неговата му надпревара. Отпадането на Уотсън изкачи Джоди на безопасната трета позиция, след като Андрети загуби малко мощност в болида, а съотборника му Нилсон реши да остане зад американеца до 53-та обиколка, където шведа мина пред него за четвърта позиция. След това Гунар преследва Волф-а на Шектър, който се опита да отговори на темпото зададено от шведа, преди двигателя му да гръмне в 60-а обиколка. Андрети за кратко се изкачи на четвърто място преди и неговия Косуърт да гръмне.

Хънт завърши със стил, записвайки първата си победа за сезона. Лауда финишира втори, което му помогна да увеличи преднината си пред Андрети в класирането при пилотите. Нилсон пресече финалната права трети, изоставайки от Ферари-то на секунда най-вече заради факта, че шведа престоя зад Андрети дълго време. Мас, Щук и Жак Лафит, докато Брамбила остана седми зад Алън Джоунс, Жарие, Нев, Вилньов (затворен два пъти от лидерите), Шупан, Лънгър и Ройтеман.

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Джеймс Хънт Макларън-Форд 68 1:31:46.06 1 9
2 11 Ники Лауда Ферари 68 +18.31 3 6
3 6 Гунар Нилсон Лотус-Форд 68 +19.57 5 4
4 2 Йохен Мас Макларън-Форд 68 +47.76 11 3
5 8 Ханс-Йоахим Щук Брабам-Алфа Ромео 68 + 1:11.73 7 2
6 26 Жак Лафит Лижие-Матра 67 + 1 Об. 15 1
7 17 Алън Джоунс Шадоу-Форд 67 + 1 Об. 12
8 19 Виторио Брамбила Съртис-Форд 67 + 1 Об. 8
9 34 Жан-Пиер Жарие Пенске-Форд 67 + 1 Об. 20
10 27 Патрик Нев Марч-Форд 66 + 2 Об. 26
11 40 Жил Вилньов Макларън-Форд 66 + 2 Об. 9
12 18 Верн Шупан Съртис-Форд 66 + 2 Об. 23
13 30 Брет Лънгър Макларън-Форд 64 + 4 Об. 19
14 5 Марио Андрети Лотус-Форд 62 Двигател 6
15 12 Карлос Ройтеман Ферари 62 + 6 Об. 14
Отп 7 Джон Уотсън Брабам-Алфа Ромео 60 Горивна система 2
Отп 20 Република Южна Африка Джоди Шектър Волф-Форд 59 Двигател 4
Отп 28 Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 42 Дросел 22
Отп 37 Артуро Мерцарио Марч-Форд 28 Трансмисия 17
Отп 16 Рикардо Патрезе Шадоу-Форд 20 Налягане-гориво 25
Отп 4 Патрик Депайе Тирел-Форд 16 Спирачки 18
Отп 15 Жан-Пиер Жабуй Рено 16 Турбо 21
Отп 10 Република Южна Африка Иън Шектър Марч-Форд 6 Инцидент 24
Отп 3 Рони Петерсон Тирел-Форд 3 Двигател 16
Отп 23 Патрик Тамбе Инсайн-Форд 3 Електро 10
Отп 24 Рупърт Кийгън Хескет-Форд 0 Инцидент 13
НКв 9 Алекс Рибейро Марч-Форд
НКв 22 Клей Регацони Инсайн-Форд
НКв 38 Брайън Хентън Марч-Форд
НКв 36 Испания Емилио де Вильота Макларън-Форд
DNPQ 31 Дейвид Пърли ЛЕК-Форд
DNPQ 33 Анди Сутклиф Марч-Форд
DNPQ 35 Гай Едуардс БРМ
DNPQ 44 Тони Тример Съртис-Форд
DNPQ 45 Брайън Макгуайър Макгуайър-Форд
DNPQ 32 Мико Козаровицки Марч-Форд
Отк Харалд Ертъл Хескет-Форд

Класирането след състезанието

[редактиране | редактиране на кода]
Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Ники Лауда 39
2 Марио Андрети 32
3 Република Южна Африка Джоди Шектър 32
4 Карлос Ройтеман 28
5 Джеймс Хънт 22
6 Гунар Нилсон 20
7 Йохен Мас 17
8 Жак Лафит 10
Генерално класиране при констуркторите
Поз Конструктор Точки
1 Ферари 56 (58)
2 Лотус-Форд 47
3 Макларън-Форд 34
4 Волф-Форд 32
5 Брабам-Алфа Ромео 19
6 Тирел-Форд 14
7 Лижие-Матра 10
8 Фитипалди-Форд 8
Предходно състезание:
1977 Франция
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1977
Следващо състезание:
1977 Германия

Предходно състезание:
1976
Голяма награда на Великобритания Следващо състезание:
1978