1977 Голяма награда на Великобритания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Великобритания
Карта на пистата
Силвърстоун
Дължина писта4.719 km
Обиколки68
Състезание320.871 km
Дата16 юли 1977
ВремеСлънчево
Победител
Пилот
– време
Джеймс Хънт
1:31:46.06
Полпозишън
Пилот
– време
Джеймс Хънт
1:18.49
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Джеймс Хънт
1:19.60 (48)

1977 Голяма награда на Великобритания е 28-ото за Голямата награда на Великобритания и десети кръг от сезон 1977 във Формула 1, провежда се на 16 юли 1977 година на пистата Силвърстоун близо до град Силвърстоун, Великобритания.

История на кръга[редактиране | редактиране на кода]

Стартовият лист съдържа повече от 37 пилоти, най-вече заради географското положение на трасето Силвърстоун. Едно от най-очакваните имена при отборите е този на Рено, които правят дългоочаквания си дебют заедно с пилота Жан-Пиер Жабуй. Специално за това състезание Макларън участват с трима пилоти. Редом до действащия световен шампион Джеймс Хънт и Йохен Мас е и 27-годишния канадец Жил Вилньов, който впечатли Хънт по време на състезание от сериите Формула Атлантик. БРМ смени Кони Андершон с Гай Едуардс в опит да намерят място на стартовата решетка, докато Съртис и Инсайн назначи съответно Верн Шупан и Патрик Тамбей, който се опита да вземе участие в ГП на Франция на мястото на Лари Пъркинс в заводския отбор на последния.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Заради многото записани пилоти за това състезание включително и пилотите от Група 8, специална квалификационна сесия се състоя в неделя, от която участват 14-има пилоти, не-членове на ФОКА. В тях не фигурира новия отбор на Рено, които са допуснати от организаторите да участват в главната квалификация. Жан-Пиер Жарие оглави пре-квалификацията, записвайки най-добро време пред Тамбей, Брет Лънгър, Артуро Мерцарио и Вилньов като те заедно с Брайън Хентън и Патрик Нев са допуснати да участват в главната квалификация, оставяйки извън нея Емилио де Вильота, Анди Сутклиф, Дейвид Пърли (който оцеля след зверска катастрофа в пре-квалификацията), Едуардс, Тони Тримър и Брайън Макгуайър. Испанецът де Вильота е допуснат да участва в квалификацията, след като Харалд Ертъл напусна отбора на Хескет и така отбора остана с един пилот.

Хънт зарадва публиката с пол-позиция, която е негова първа след ГП на ЮАР. Джон Уотсън се класира втори пред Ники Лауда, Джоди Шектър, Лотус-ите на Гунар Нилсон и Марио Андрети, Ханс-Йоахим Щук, Виторио Брамбила, Вилньов и Рони Петерсон. Алекс Рибейро пропусна състезанието за шести пореден път заедно с Клей Регацони, Хентън и де Вильота.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Около 80 хиляди зрители пристигнат в Силвърстоун, повечето от които са за Хънт. Джеймс прави лош старт, което помага на Уотсън да поеме водачеството пред Лауда и Шектър, които също изпревариха Макларън-а. Рупърт Кийгън регистрира първото отпадане в състезанието, след като е изпратен извън трасето, както и Петерсон с повреда в двигателя и Тамбей, чийто електроника му отказа на завоя Уъдкът. Дебютантът Вилньов се задържа в основната група зад Лотус-ите и пред Мас, който е зад волана на M26. Иън Шектър отпадна в шестата обиколка, докато Карлос Ройтеман излезе от трасето с проблем по предните спирачки. Въпреки че аржентинеца успя да избегне удар с някои от пилотите, той влезе в бокса за смяна на тръбата в една от предната спирачка.

В 10-а обиколка Хънт се доближи до Лауда, докато Вилньов изостана от Нилсон, но запазвайки позицията си пред Мас. Неочаквано канадецът влезе в бокса заради съмнение за проблем във водната температура, от което той загуби две обиколки. Следващият отпаднал е Рено-то на Жабуй с повреда в турбото, което сложи край на дебютното му състезание с новия отбор. Патрик Депайе напусна, след като катастрофира поради повреда в спирачките, следван от Шадоу-а на Рикардо Патрезе със загуба на налягане в горивото и Мерцарио с повреда в трансмисията. В 23-та обиколка Хънт изпревари Ферари-то на Лауда на завоя Уъдкът, след което започна да преследва лидера. Англичанинът успя да намали преднината на Брабам-а след преполовяването на половината дистанция, но северно-ирландеца успя да се отбрани от атаката на Хънт на завоя Уъдкът.

В 44-та обиколка Макларън-ът направи поредната атака, но Уотсън отново я отрази. Шест обиколки по-късно обаче, Брабам-а загуби налягане в маслото, пращайки Хънт начело. Северно-ирландецът спря в бокса, но механиците не успяват да оправят проблем като вместо това заредиха болида с гориво. Уотсън се върна на трасето 12-и, преди отново да влезе в бокса няколко обиколки след това, означавайки края на неговата му надпревара. Отпадането на Уотсън изкачи Джоди на безопасната трета позиция, след като Андрети загуби малко мощност в болида, а съотборника му Нилсон реши да остане зад американеца до 53-та обиколка, където шведа мина пред него за четвърта позиция. След това Гунар преследва Волф-а на Шектър, който се опита да отговори на темпото зададено от шведа, преди двигателя му да гръмне в 60-а обиколка. Андрети за кратко се изкачи на четвърто място преди и неговия Косуърт да гръмне.

Хънт завърши със стил, записвайки първата си победа за сезона. Лауда финишира втори, което му помогна да увеличи преднината си пред Андрети в класирането при пилотите. Нилсон пресече финалната права трети, изоставайки от Ферари-то на секунда най-вече заради факта, че шведа престоя зад Андрети дълго време. Мас, Щук и Жак Лафит, докато Брамбила остана седми зад Алън Джоунс, Жарие, Нев, Вилньов (затворен два пъти от лидерите), Шупан, Лънгър и Ройтеман.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Джеймс Хънт Макларън-Форд 68 1:31:46.06 1 9
2 11 Flag of Austria.svg Ники Лауда Ферари 68 +18.31 3 6
3 6 Flag of Switzerland.svg Гунар Нилсон Лотус-Форд 68 +19.57 5 4
4 2 Flag of Germany.svg Йохен Мас Макларън-Форд 68 +47.76 11 3
5 8 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Брабам-Алфа Ромео 68 + 1:11.73 7 2
6 26 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Жак Лафит Лижие-Матра 67 + 1 Об. 15 1
7 17 Flag of Australia (converted).svg Алън Джоунс Шадоу-Форд 67 + 1 Об. 12
8 19 Flag of Italy.svg Виторио Брамбила Съртис-Форд 67 + 1 Об. 8
9 34 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Жан-Пиер Жарие Пенске-Форд 67 + 1 Об. 20
10 27 Flag of Belgium (civil).svg Патрик Нев Марч-Форд 66 + 2 Об. 26
11 40 Flag of Canada (Pantone).svg Жил Вилньов Макларън-Форд 66 + 2 Об. 9
12 18 Flag of Australia (converted).svg Верн Шупан Съртис-Форд 66 + 2 Об. 23
13 30 Flag of the United States.svg Брет Лънгър Макларън-Форд 64 + 4 Об. 19
14 5 Flag of the United States.svg Марио Андрети Лотус-Форд 62 Двигател 6
15 12 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Ферари 62 + 6 Об. 14
Отп 7 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Джон Уотсън Брабам-Алфа Ромео 60 Горивна система 2
Отп 20 Република Южна Африка Джоди Шектър Волф-Форд 59 Двигател 4
Отп 28 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 42 Дросел 22
Отп 37 Flag of Italy.svg Артуро Мерцарио Марч-Форд 28 Трансмисия 17
Отп 16 Flag of Italy.svg Рикардо Патрезе Шадоу-Форд 20 Налягане-гориво 25
Отп 4 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Патрик Депайе Тирел-Форд 16 Спирачки 18
Отп 15 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Жан-Пиер Жабуй Рено 16 Турбо 21
Отп 10 Република Южна Африка Иън Шектър Марч-Форд 6 Инцидент 24
Отп 3 Flag of Switzerland.svg Рони Петерсон Тирел-Форд 3 Двигател 16
Отп 23 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Патрик Тамбе Инсайн-Форд 3 Електро 10
Отп 24 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Рупърт Кийгън Хескет-Форд 0 Инцидент 13
НКв 9 Flag of Brazil.svg Алекс Рибейро Марч-Форд
НКв 22 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Инсайн-Форд
НКв 38 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Брайън Хентън Марч-Форд
НКв 36 Испания Емилио де Вильота Макларън-Форд
DNPQ 31 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Дейвид Пърли ЛЕК-Форд
DNPQ 33 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Анди Сутклиф Марч-Форд
DNPQ 35 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Гай Едуардс БРМ
DNPQ 44 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Тони Тример Съртис-Форд
DNPQ 45 Flag of Australia (converted).svg Брайън Макгуайър Макгуайър-Форд
DNPQ 32 Flag of Finland.svg Мико Козаровицки Марч-Форд
Отк Flag of Austria.svg Харалд Ертъл Хескет-Форд

Класирането след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of Austria.svg Ники Лауда 39
2 Flag of the United States.svg Марио Андрети 32
3 Република Южна Африка Джоди Шектър 32
4 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман 28
5 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Джеймс Хънт 22
6 Flag of Switzerland.svg Гунар Нилсон 20
7 Flag of Germany.svg Йохен Мас 17
8 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Жак Лафит 10
Генерално класиране при констуркторите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Italy.svg Ферари 56 (58)
2 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Лотус-Форд 47
3 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Макларън-Форд 34
4 Flag of Canada (Pantone).svg Волф-Форд 32
5 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Брабам-Алфа Ромео 19
6 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Тирел-Форд 14
7 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Лижие-Матра 10
8 Flag of Brazil.svg Фитипалди-Форд 8

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1977 Франция
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1977
Следващо състезание:
1977 Германия

Предходно състезание:
1976
Голяма награда на Великобритания Следващо състезание:
1978