1977 Голяма награда на Великобритания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
 Гран При на Великобритания
Карта на пистата
Силвърстоун
Дължина писта 4.719 km
Обиколки 68
Състезание 320.871 km
Дата 16 юли 1977
Време Слънчево
Победител
Пилот
време
Джеймс Хънт
1:31:46.06
Полпозишън
Пилот
време
Джеймс Хънт
1:18.49
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Джеймс Хънт
1:19.60 (48)

1977 Голяма награда на Великобритания е 28-то за Голямата награда на Великобритания и десети кръг от сезон 1977 във Формула 1, провежда се на 16 юли 1977 година на пистата Силвърстоун близо до град Силвърстоун, Великобритания.

История на кръга[редактиране | редактиране на кода]

Стартовият лист съдържа повече от 37 пилоти, най-вече заради географското положение на трасето Силвърстоун. Едно от най-очакваните имена при отборите е този на Рено, които правят дългоочаквания си дебют заедно с пилота Жан-Пиер Жабуй. Специално за това състезание Макларън участват с трима пилоти. Редом до действащия световен шампион Джеймс Хънт и Йохен Мас е и 27-годишния канадец Жил Вилньов, който впечатли Хънт по време на състезание от сериите Формула Атлантик. БРМ смени Кони Андершон с Гай Едуардс в опит да намерят място на стартовата решетка, докато Съртис и Инсайн назначи съответно Верн Шупан и Патрик Тамбей, който се опита да вземе участие в ГП на Франция на мястото на Лари Пъркинс в заводския отбор на последния.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Заради многото записани пилоти за това състезание включително и пилотите от Група 8, специална квалификационна сесия се състоя в неделя, от която участват 14-ма пилоти, не-членове на ФОКА. В тях не фигурира новия отбор на Рено, които са допуснати от организаторите да участват в главната квалификация. Жан-Пиер Жарие оглави пре-квалификацията, записвайки най-добро време пред Тамбей, Брет Лънгър, Артуро Мерцарио и Вилньов като те заедно с Брайън Хентън и Патрик Нев са допуснати да участват в главната квалификация, оставяйки извън нея Емилио де Вильота, Анди Сутклиф, Дейвид Пърли (който оцеля след зверска катастрофа в пре-квалификацията), Едуардс, Тони Тримър и Брайън Макгуайър. Испанецът де Вильота бе допуснат да участва в квалификацията, след като Харалд Ертъл напусна отбора на Хескет и така отбора остана с един пилот.

Хънт зарадва публиката с пол-позиция, която е негова първа след ГП на ЮАР. Джон Уотсън се класира втори пред Ники Лауда, Джоди Шектър, Лотус-ите на Гунар Нилсон и Марио Андрети, Ханс-Йоахим Щук, Виторио Брамбила, Вилньов и Рони Петерсон. Алекс Рибейро пропусна състезанието за шести пореден път заедно с Клей Регацони, Хентън и де Вильота.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Около 80 хиляди зрители пристигнат в Силвърстоун, повечето от които са за Хънт. Джеймс прави лош старт, което помага на Уотсън да поеме водачеството пред Лауда и Шектър, които също изпревариха Макларън-а. Рупърт Кийгън регистрира първото отпадане в състезанието, след като бе изпратен извън трасето, както и Петерсон с повреда в двигателя и Тамбей, чийто електроника му отказа на завоя Уъдкът. Дебютантът Вилньов се задържа в основната група зад Лотус-ите и пред Мас, който е зад волана на M26. Иън Шектър отпадна в шестата обиколка, докато Карлос Ройтеман излезе от трасето с проблем по предните спирачки. Въпреки че аржентинеца успя да избегне удар с някои от пилотите, той влезе в бокса за смяна на тръбата в една от предната спирачка.

В 10-та обиколка Хънт се доближи до Лауда, докато Вилньов изостана от Нилсон, но запазвайки позицията си пред Мас. Неочаквано канадецът влезе в бокса заради съмнение за проблем във водната температура, от което той загуби две обиколки. Следващият отпаднал е Рено-то на Жабуй с повреда в турбото, което сложи край на дебютното му състезание с новия отбор. Патрик Депайе пък напусна, след като катастрофира поради повреда в спирачките, следван от Шадоу-а на Рикардо Патрезе със загуба на налягане в горивото и Мерцарио с повреда в трансмисията. В 23-та обиколка Хънт изпревари Ферари-то на Лауда на завоя Уъдкът, след което започна да преследва лидера. Англичанинът успя да намали преднината на Брабам-а след преполовяването на половината дистанция, но северно-ирландеца успя да се отбрани от атаката на Хънт на завоя Уъдкът.

В 44-та обиколка Макларън-ът направи поредната атака, но Уотсън отново я отрази. Шест обиколки по-късно обаче, Брабам-а загуби налягане в маслото, пращайки Хънт начело. Северно-ирландецът спря в бокса, но механиците не успяват да оправят проблем като вместо това заредиха болида с гориво. Уотсън се върна на трасето 12-ти, преди отново да влезе в бокса няколко обиколки след това, означавайки края на неговата му надпревара. Отпадането на Уотсън изкачи Джоди на безопасната трета позиция, след като Андрети загуби малко мощност в болида, а съотборника му Нилсон реши да остане зад американеца до 53-та обиколка, където шведа мина пред него за четвърта позиция. След това Гунар преследва Волф-а на Шектър, който се опита да отговори на темпото зададено от шведа, преди двигателя му да гръмне в 60-та обиколка. Андрети за кратко се изкачи на четвърто място преди и неговия Косуърт да гръмне.

Хънт завърши със стил, записвайки първата си победа за сезона. Лауда финишира втори, което му помогна да увеличи преднината си пред Андрети в класирането при пилотите. Нилсон пресече финалната права трети, изоставайки от Ферари-то на секунда най-вече заради факта, че шведа престоя зад Андрети дълго време. Мас, Щук и Жак Лафит, докато Брамбила остана седми зад Алън Джоунс, Жарие, Нев, Вилньов (затворен два пъти от лидерите), Шупан, Лънгър и Ройтеман.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт Макларън-Форд 68 1:31:46.06 1 9
2 11 Flag of Austria.svg Ники Лауда Ферари 68 +18.31 3 6
3 6 Flag of Switzerland.svg Гунар Нилсон Лотус-Форд 68 +19.57 5 4
4 2 Flag of Germany.svg Йохен Мас Макларън-Форд 68 +47.76 11 3
5 8 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Брабам-Алфа Ромео 68 + 1:11.73 7 2
6 26 Flag of France.svg Жак Лафит Лижие-Матра 67 + 1 Об. 15 1
7 17 Flag of Australia.svg Алън Джоунс Шадоу-Форд 67 + 1 Об. 12  
8 19 Flag of Italy.svg Виторио Брамбила Съртис-Форд 67 + 1 Об. 8  
9 34 Flag of France.svg Жан-Пиер Жарие Пенске-Форд 67 + 1 Об. 20  
10 27 Flag of Belgium.svg Патрик Нев Марч-Форд 66 + 2 Об. 26  
11 40 Flag of Canada.svg Жил Вилньов Макларън-Форд 66 + 2 Об. 9  
12 18 Flag of Australia.svg Верн Шупан Съртис-Форд 66 + 2 Об. 23  
13 30 Flag of the United States.svg Брет Лънгър Макларън-Форд 64 + 4 Об. 19  
14 5 Flag of the United States.svg Марио Андрети Лотус-Форд 62 Двигател 6  
15 12 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Ферари 62 + 6 Об. 14  
Отп 7 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Брабам-Алфа Ромео 60 Горивна с-ма 2  
Отп 20 ЮАР Джоди Шектър Волф-Форд 59 Двигател 4  
Отп 28 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 42 Дросел 22  
Отп 37 Flag of Italy.svg Артуро Мерцарио Марч-Форд 28 Трансмисия 17  
Отп 16 Flag of Italy.svg Рикардо Патрезе Шадоу-Форд 20 Налягане-гориво 25  
Отп 4 Flag of France.svg Патрик Депайе Тирел-Форд 16 Спирачки 18  
Отп 15 Flag of France.svg Жан-Пиер Жабуй Рено 16 Турбо 21  
Отп 10 ЮАР Иън Шектър Марч-Форд 6 Инцидент 24  
Отп 3 Flag of Switzerland.svg Рони Петерсон Тирел-Форд 3 Двигател 16  
Отп 23 Flag of France.svg Патрик Тамбе Инсайн-Форд 3 Електро 10  
Отп 24 Flag of the United Kingdom.svg Рупърт Кийгън Хескет-Форд 0 Инцидент 13  
НКв 9 Flag of Brazil.svg Алекс Рибейро Марч-Форд        
НКв 22 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Инсайн-Форд        
НКв 38 Flag of the United Kingdom.svg Брайън Хентън Марч-Форд        
НКв 36 Испания Емилио де Вильота Макларън-Форд        
DNPQ 31 Flag of the United Kingdom.svg Дейвид Пърли ЛЕК-Форд        
DNPQ 33 Flag of the United Kingdom.svg Анди Сутклиф Марч-Форд        
DNPQ 35 Flag of the United Kingdom.svg Гай Едуардс БРМ        
DNPQ 44 Flag of the United Kingdom.svg Тони Тример Съртис-Форд        
DNPQ 45 Flag of Australia.svg Брайън Макгуайър Макгуайър-Форд        
DNPQ 32 Flag of Finland.svg Мико Козаровицки Марч-Форд        
Отк Flag of Austria.svg Харалд Ертъл Хескет-Форд        

Класирането след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of Austria.svg Ники Лауда 39
2 Flag of the United States.svg Марио Андрети 32
3 ЮАР Джоди Шектър 32
4 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман 28
5 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт 22
6 Flag of Switzerland.svg Гунар Нилсон 20
7 Flag of Germany.svg Йохен Мас 17
8 Flag of France.svg Жак Лафит 10
Генерално класиране при констуркторите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Italy.svg Ферари 56 (58)
2 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 47
3 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 34
4 Flag of Canada.svg Волф-Форд 32
5 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Алфа Ромео 19
6 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 14
7 Flag of France.svg Лижие-Матра 10
8 Flag of Brazil.svg Фитипалди-Форд 8

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1977 Франция
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1977
Следващо състезание:
1977 Германия

Предходно състезание:
1976
Голяма награда на Великобритания Следващо състезание:
1978