1977 Голяма награда на Великобритания
 Гран При на Великобритания | |
|---|---|
 | |
| Силвърстоун | |
| Дължина писта | 4.719 km |
| Обиколки | 68 |
| Състезание | 320.871 km |
| Дата | 16 юли 1977 |
| Време | Слънчево |
| Победител | |
| Пилот – време | Джеймс Хънт 1:31:46.06 |
| Полпозишън | |
| Пилот – време | Джеймс Хънт 1:18.49 |
| Най-бърза обиколка | |
| Пилот – време | Джеймс Хънт 1:19.60 (48) |
1977 Голяма награда на Великобритания е 28-ото за Голямата награда на Великобритания и десети кръг от сезон 1977 във Формула 1, провежда се на 16 юли 1977 година на пистата Силвърстоун близо до град Силвърстоун, Великобритания.
История на кръга[редактиране | редактиране на кода]
Стартовият лист съдържа повече от 37 пилоти, най-вече заради географското положение на трасето Силвърстоун. Едно от най-очакваните имена при отборите е този на Рено, които правят дългоочаквания си дебют заедно с пилота Жан-Пиер Жабуй. Специално за това състезание Макларън участват с трима пилоти. Редом до действащия световен шампион Джеймс Хънт и Йохен Мас е и 27-годишния канадец Жил Вилньов, който впечатли Хънт по време на състезание от сериите Формула Атлантик. БРМ смени Кони Андершон с Гай Едуардс в опит да намерят място на стартовата решетка, докато Съртис и Инсайн назначи съответно Верн Шупан и Патрик Тамбей, който се опита да вземе участие в ГП на Франция на мястото на Лари Пъркинс в заводския отбор на последния.
Квалификация[редактиране | редактиране на кода]
Заради многото записани пилоти за това състезание включително и пилотите от Група 8, специална квалификационна сесия се състоя в неделя, от която участват 14-има пилоти, не-членове на ФОКА. В тях не фигурира новия отбор на Рено, които са допуснати от организаторите да участват в главната квалификация. Жан-Пиер Жарие оглави пре-квалификацията, записвайки най-добро време пред Тамбей, Брет Лънгър, Артуро Мерцарио и Вилньов като те заедно с Брайън Хентън и Патрик Нев са допуснати да участват в главната квалификация, оставяйки извън нея Емилио де Вильота, Анди Сутклиф, Дейвид Пърли (който оцеля след зверска катастрофа в пре-квалификацията), Едуардс, Тони Тримър и Брайън Макгуайър. Испанецът де Вильота е допуснат да участва в квалификацията, след като Харалд Ертъл напусна отбора на Хескет и така отбора остана с един пилот.
Хънт зарадва публиката с пол-позиция, която е негова първа след ГП на ЮАР. Джон Уотсън се класира втори пред Ники Лауда, Джоди Шектър, Лотус-ите на Гунар Нилсон и Марио Андрети, Ханс-Йоахим Щук, Виторио Брамбила, Вилньов и Рони Петерсон. Алекс Рибейро пропусна състезанието за шести пореден път заедно с Клей Регацони, Хентън и де Вильота.
Състезание[редактиране | редактиране на кода]
Около 80 хиляди зрители пристигнат в Силвърстоун, повечето от които са за Хънт. Джеймс прави лош старт, което помага на Уотсън да поеме водачеството пред Лауда и Шектър, които също изпревариха Макларън-а. Рупърт Кийгън регистрира първото отпадане в състезанието, след като е изпратен извън трасето, както и Петерсон с повреда в двигателя и Тамбей, чийто електроника му отказа на завоя Уъдкът. Дебютантът Вилньов се задържа в основната група зад Лотус-ите и пред Мас, който е зад волана на M26. Иън Шектър отпадна в шестата обиколка, докато Карлос Ройтеман излезе от трасето с проблем по предните спирачки. Въпреки че аржентинеца успя да избегне удар с някои от пилотите, той влезе в бокса за смяна на тръбата в една от предната спирачка.
В 10-а обиколка Хънт се доближи до Лауда, докато Вилньов изостана от Нилсон, но запазвайки позицията си пред Мас. Неочаквано канадецът влезе в бокса заради съмнение за проблем във водната температура, от което той загуби две обиколки. Следващият отпаднал е Рено-то на Жабуй с повреда в турбото, което сложи край на дебютното му състезание с новия отбор. Патрик Депайе напусна, след като катастрофира поради повреда в спирачките, следван от Шадоу-а на Рикардо Патрезе със загуба на налягане в горивото и Мерцарио с повреда в трансмисията. В 23-та обиколка Хънт изпревари Ферари-то на Лауда на завоя Уъдкът, след което започна да преследва лидера. Англичанинът успя да намали преднината на Брабам-а след преполовяването на половината дистанция, но северно-ирландеца успя да се отбрани от атаката на Хънт на завоя Уъдкът.
В 44-та обиколка Макларън-ът направи поредната атака, но Уотсън отново я отрази. Шест обиколки по-късно обаче, Брабам-а загуби налягане в маслото, пращайки Хънт начело. Северно-ирландецът спря в бокса, но механиците не успяват да оправят проблем като вместо това заредиха болида с гориво. Уотсън се върна на трасето 12-и, преди отново да влезе в бокса няколко обиколки след това, означавайки края на неговата му надпревара. Отпадането на Уотсън изкачи Джоди на безопасната трета позиция, след като Андрети загуби малко мощност в болида, а съотборника му Нилсон реши да остане зад американеца до 53-та обиколка, където шведа мина пред него за четвърта позиция. След това Гунар преследва Волф-а на Шектър, който се опита да отговори на темпото зададено от шведа, преди двигателя му да гръмне в 60-а обиколка. Андрети за кратко се изкачи на четвърто място преди и неговия Косуърт да гръмне.
Хънт завърши със стил, записвайки първата си победа за сезона. Лауда финишира втори, което му помогна да увеличи преднината си пред Андрети в класирането при пилотите. Нилсон пресече финалната права трети, изоставайки от Ферари-то на секунда най-вече заради факта, че шведа престоя зад Андрети дълго време. Мас, Щук и Жак Лафит, докато Брамбила остана седми зад Алън Джоунс, Жарие, Нев, Вилньов (затворен два пъти от лидерите), Шупан, Лънгър и Ройтеман.
Класиране[редактиране | редактиране на кода]
Класирането след състезанието[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- The Official Formula 1 website. // Посетен на 4 октомври 2013.
- A Second A Lap website. // Посетен на 14 април 2016.
| Предходно състезание: 1977 Франция |
ФИА Формула 1 Световен Шампионат, Сезон 1977 |
Следващо състезание: 1977 Германия |
|
| ||
| Предходно състезание: 1976 |
Голяма награда на Великобритания | Следващо състезание: 1978 |