1978 Голяма награда на Монако
 Гран При на Монако | |
 | |
| Монте Карло | |
|---|---|
| Дължина писта | 3.340 km |
| Обиколки | 75 |
| Състезание | 250.500 km |
| Дата | 7 май 1978 |
| Време | Сухо |
| Победител | |
| Пилот – време | Патрик Депайе 1:55:14.66 |
| Полпозишън | |
| Пилот – време | Карлос Ройтеман 1:28.34 |
| Най-бърза обиколка | |
| Пилот – време | Ники Лауда 1:28.65 (72) |
| 1978 Голяма награда на Монако в Общомедия | |
1978 Голяма награда на Монако е 25-о за Голямата награда на Монако и пети кръг от сезон 1978 във Формула 1, провежда се на 7 май 1978 година по улиците на Монте Карло, Монако.
История на кръга[редактиране | редактиране на кода]
Отпадането на Голямата награда на Япония от календара означаваше пет седмици почивка за пилотите, преди следващото състезание по улиците на Монте Карло. През това време Лотус показа новия 79, който е еволюция на предшественика си 78, но заради характеристиката на трасето в Монако, само един от болидите е на разположение, като се очаква стария болид да бъде използван от Марио Андрети и Рони Петерсон. Отборът на Волф пусна в употреба новия WR5 за Джоди Шектър, както и Съртис с новия TS20 и Лижие с новия JS9, замествайки модифицирания JS7. Единствената пилотска промяна идва от Инсайн, където Джаки Икс е нает на мястото на Ламберто Леони, който остана без средства за да продължи сезона.
Квалификация[редактиране | редактиране на кода]
Преквалификацията се състоя с пилотите и отборите които не са членове на ФОКА, за да определят 2-рата които ще участват в квалификацията редом до останалите 22-ма пилоти. Както се очаква пилотите на Ероуз, Рикардо Патрезе и Ролф Щомелен окупират първите две места в преквалификацията, оставяйки Кеке Розберг, Дерек Дейли, Рене Арну, Хектор Ребак, Брет Лънгър и Артуро Мерцарио, докато Дани Онгъс въобще не се появи на трасето.
Карлос Ройтеман с Ферари взе пола този път с половин секунда от Джон Уотсън, който е с десета пред съотборника си в Брабам, Ники Лауда. След като е пръв да пробва новия Лотус 79, Андрети реши да кара стария болид, записвайки време което го класира четвърти, пред Патрик Депайе, Джеймс Хънт, Петерсон, Жил Вилньов, Шектър и Алън Джоунс. АТС-ите на Жан-Пиер Жарие и Йохен Мас остават извън местата даващи участие за състезанието заедно с Клей Регацони и Виторио Брамбила.
Състезание[редактиране | редактиране на кода]
Ройтеман направи лош старт, което позволи на Уотсън да поеме лидерството. Ферари-то е под атаките на Лауда и Хънт, преди Депайе да изпревари и тримата, за да заеме втората позиция. Малко по-късно Ройтеман и Хънт са принудени да спрат в бокса съответно със спукана гума на аржентинеца и счупено предно крило на англичанина. Джоунс получи проблеми по скоростната кутия в 13-а обиколка, когато маслото от кутията разля спирачките, пращайки го право към Сен Дево и се върна на трасето със загуба на две позиции. След това Икс спря в бокса от 11-а позиция с проблеми по спирачките на неговия Инсайн, две обиколки по-късно, а Лафит напусна надпреварата с повреда по скоростната кутия на новото Лижие.
В 25-а обиколка Лауда се доближи до Тирел-а на Депайе, след като преди това французина се отдалечи заедно с Уотсън, докато Ройтеман който излезе от боксовете след спуканата гума се намира пред Брабам-а на почти обиколка изоставане. Скоро Уотсън пропусна точката за спиране на шикана в 38-ата обиколка, връщайки се на трето място зад новия лидер Депайе и Лауда. Обиколка по-късно Ройтеман изпревари Жан-Пиер Жабуй следван от Тирел-а и Брабам-а, затваряйки Рено-то и Ферари-то четири обиколки по-късно. След това Лауда спря в бокса с една от гумите губейки налягане, а Андрети спря по същото време с кокпита разлято от гориво.
Това остави сам Депайе пред Уотсън, Шектър, Петерсон и Вилньов. Лауда се върна в състезанието на шесто място пред Дидие Пирони и Патрезе, който мина пред Патрик Тамбей благодарение на завъртане отстрана на французина. Междувременно Иск отпада с проблеми по спирачките отново, след спирането му в бокса, а Щомелен прекрати участието си след 38-ата обиколка. Повреда в задния рол бар означи отпадането на Хънт. Следващият който отпада е Петерсон от четвърто място в 58-ата обиколка с повреда по скоростната кутия, докато Лауда преследва Ферари-то на Вилньов като го прихвана в 63-та обиколка. Канадецът загуби контрол върху болида си на тунела удряйки лявата част към мантинелите, което означи края и на неговото състезание, и пращайки австриеца на четвъртата позиция. Скоро Лауда изпревари съотборника си Уотсън и Шектър, за да мине на втора позиция като постига и най-бърза обиколка в 72-рата обиколка.
Лауда обаче нямаше какво да направи срещу Депайе, който след 69 състезания и осем втори места най-накрая постига първата си победа като пилот на Формула 1. Това е също така и първата победа на Тирел след ГП на Швеция през 1976 и прати французина начело в класирането при пилотите. Лауда финишира на 22 секунди от Депайе, а Шектър постига първите си точки за сезона. Уотсън завърши четвърти пред Пирони и Патрезе. Тамбей финишира седми, затворен с обиколка заедно с Ройтеман и Емерсон Фитипалди. Жабуй остана 10-и след проблеми по спирачките в късната фаза на надпреварата пред последния Андрети след дълъг стоп по оправяне на горивната система.
Класиране[редактиране | редактиране на кода]
Класирането след състезанието[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- The Official Formula 1 website // Посетен на 31 януари 2013.
- A Second A Lap website // Посетен на 8 юни 2016.
| Предходно състезание: 1978 САЩ |
ФИА Формула 1 Световен Шампионат, Сезон 1978 |
Следващо състезание: 1978 Белгия |
|
| ||
| Предходна година: 1977 |
Голяма награда на Монако | Следваща година: 1979 |