1977 Голяма награда на САЩ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на САЩ
Карта на пистата
Уоткинс Глен
Дължина писта 5.435 km
Обиколки 59
Състезание 320.670 km
Дата 2 октомври 1977
Време Дъжд,студено
Победител
Пилот
време
Джеймс Хънт
1:58:23.267
Полпозишън
Пилот
време
Джеймс Хънт
1:40.863
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Рони Петерсон
1:51.85 (56)

1977 Голяма награда на САЩ е 19-то за Голямата награда на САЩ и петнадесети кръг от сезон 1977 във Формула 1, провежда се на 2 октомври 1977 година на пистата Уоткинс Глен, Уоткинс Глен, Ню Йорк, САЩ.

История на кръга[редактиране | редактиране на кода]

Рикардо Патрезе отново има ангажименти във Формула 2 в Ещорил и Шадоу отново трябва да намерят заместник за италианеца. Първоначално Джаки Оливър е определен да кара втората кола, но англичанина бе в Лондон за бизнес среща. Вместо това отборът повика обратно Жан-Пиер Жарие само за това състезание. При Съртис Ламберто Леони остана без средства, за да продължи и така Ханс Биндер зае неговото място. От отборите, които не са членове на ФОКА единствено Рено заедно с Жан-Пиер Жабуй, Патрик Неве с Уилямс-Марч и Брет Лънгър със своя Макларън присъстват в Уоткинс Глен, заедно с Тед Фийлд и неговия Интерскоуп Рейсинг които участват с Пенске PC04 за хаваеца Дани Онгъс.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Джеймс Хънт продължи с добрата си форма, постигайки шестата пол-позиция за сезона въпреки завъртане по време на квалификацията. За първи път в своята кариера Ханс-Йоахим Щук се класира на първа редица пред Джон Уотсън. Марио Андрети, който реши да отхвърли офертата от Скудерия Ферари за сезон 1978, за да остане със отбора на Лотус, се класира четвърти пред Рони Петерсон (като шведа е спряган за съотборник на Андрети в Лотус за 1978), Карлос Ройтеман, Ники Лауда, Патрик Депайе, Джоди Шектър и Жак Лафит. Единствено Патрик Тамбей не успя да се класира за състезанието след като в петък двигателя му бе сменен а в събота той получи теч в маслото. Онгъс в първото си Гран При се класира последен.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Дъждът посети трасето Моспорт още в загрявачната тренировка преди състезанието и всички с изключение на Уотсън стартират с гуми за мокър асфалт. Това се оказа грешно решение за северно-ирландеца като Щук пое водачеството от Хънт, Андрети, Ройтеман и останалите. Алън Джоунс стана първия напуснал надпреварата след като загуби контрол върху машината си в опит да изпревари Петерсон. Онгъс също напусна в седмата обиколка, докато Мас се прибра в бокса две обиколки по-късно с мокра електроника. Уотсън влезе в бокса в края на осмата обиколка за мокри гуми, докато Виторио Брамбила влезе в бокса без предното си крило, преди механиците да видят, че радиатора е повреден.

Щук продължи да води състезанието до 15-та обиколка, когато той загуби контрол върху Брабам-а си, давайки позицията си на Хънт. На 12 секунди от англичанина се намира втория Андрети пред Шектър (който изпревари Ройтеман малко по-рано в състезанието) и Лауда. Клей Регацони изпревари Ройтеман за пето място, след като двигателя на Ферари-то управлявано от аржентинеца засече. Нилсон отпада в 18-та обиколка, след като той бе пратен в тревата от Петерсон. Същото нещо сполетя и Лафит, който продължи в надпреварата и изпревари Петерсон в 21-та обиколка.

Жабуй се движи на 11-та позиция, когато алтернатора на неговото Рено се повреди, докато Уотсън прегря гумите си и влезе в бокса в 38-та обиколка за смяна на нови. През това време дъждът напълно спря и трасето започва да изсъхва. Петерсон спря в бокса в 34-та обиколка за сликове, преди Кен Тирел да изпрати отново шведа в бокса за гуми за мокро трасе. Пет обиколки по-късно той получи желаните гуми, но излезе на трасето 16-ти с три обиколки назад. Преднината на Хънт е стопена от Андрети след като температурата във водата на неговия Макларън се покачи.

Англичанинът обаче запази концентрацията си и пресече финала за втората си победа през сезона пред Андрети и Шектър. Четвъртата позиция на Лауда обаче му гарантира световната титла на австриеца със само два кръга до финала. Регацони завършва пети пред Ройтеман, Лафит, Рупърт Кийгън, Жарие, Лънгър, Биндер, Уотсън, Емерсон Фитипалди, Депайе, Алекс Рибейро, Петерсон, Иън Ашли, Неве и Брамбила.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт Макларън-Форд 59 1:58:23.267 1 9
2 5 Flag of the United States.svg Марио Андрети Лотус-Форд 59 + 2.026 4 6
3 20 1928 Джоди Шектър Волф-Форд 59 + 1:18.879 9 4
4 11 Flag of Austria.svg Ники Лауда Ферари 59 + 1:40.615 7 3
5 22 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Инсайн-Форд 59 + 1:48.138 19 2
6 12 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Ферари 58 + 1 Об. 6 1
7 26 Flag of France.svg Жак Лафит Лижие-Матра 58 + 1 Об. 10  
8 24 Flag of the United Kingdom.svg Рупърт Кийгън Хескет-Форд 58 + 1 Об. 20  
9 16 Flag of France.svg Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд 58 + 1 Об. 16  
10 30 Flag of the United States.svg Брет Лънгър Макларън-Форд 57 + 2 Об. 17  
11 18 Flag of Austria.svg Ханс Биндер Съртис-Форд 57 + 2 Об. 25  
12 7 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Брабам-Алфа Ромео 57 + 2 Об. 3  
13 28 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 57 + 2 Об. 18  
14 4 Flag of France.svg Патрик Депайе Тирел-Форд 56 + 3 Об. 8  
15 9 Flag of Brazil.svg Алекс Рибейро Марч-Форд 56 + 3 Об. 23  
16 3 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон Тирел-Форд 56 + 3 Об. 5  
17 25 Flag of the United Kingdom.svg Иън Ашли Хескет-Форд 55 + 4 Об. 22  
18 27 Flag of Belgium.svg Патрик Неве Марч-Форд 55 + 4 Об. 24  
19 19 Flag of Italy.svg Виторио Брамбила Съртис-Форд 54 + 5 Об. 11  
Отп 15 Flag of France.svg Жан-Пиер Жабуй Рено 30 Алтернатор 14  
Отп 6 Flag of Sweden.svg Гунар Нилсон Лотус-Форд 17 Инцидент 12  
Отп 8 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Брабам-Алфа Ромео 14 Инцидент 2  
Отп 10 1928 Иън Шектър Марч-Форд 10 Инцидент 21  
Отп 2 Flag of Germany.svg Йохен Мас Макларън-Форд 8 Горивна помпа 15  
Отп 14 Flag of the United States.svg Дани Онгъс Пенске-Форд 6 Инцидент 26  
Отп 17 Flag of Australia.svg Алън Джоунс Шадоу-Форд 3 Инцидент 13  
НКв 23 Flag of France.svg Патрик Тамбе Инсайн-Форд      

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of Austria.svg Ники Лауда 72
2 Flag of the United States.svg Марио Андрети 47
3 1928 Джоди Шектър 46
4 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман 36
5 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт 31
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Italy.svg Ферари 89 (91)
2 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 62
3 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 47
4 Flag of Canada.svg Волф-Форд 46
5 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Алфа Ромео 27

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1977 Италия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1977
Следващо състезание:
1977 Канада

Предходна година:
1976
Голяма награда на САЩ Следваща година:
1978