1976 Голяма награда на Канада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
 Гран При на Канада
Карта на пистата
Моспорт
Дължина писта 3.957 km
Обиколки 80
Състезание 316.560 km
Дата 3 октомври 1976
Време Топло, сухо
Победител
Пилот
време
Джеймс Хънт
1:40:09.626
Полпозишън
Пилот
време
Джеймс Хънт
1:12.389
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Патрик Депайе
1:13.817 (60)

1976 Голяма награда на Канада е 9-то за Голямата награда на Канада и четиринадесети кръг от сезон 1976 във Формула 1, провежда се на 3 октомври 1976 година на пистата Моспорт, Боуманвил в Канада.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Голямата награда на Канада не се проведе през сезон 1975 във Формула 1, поради неразбирателство с ФОКА относно наградните фондове. Проблемите обаче са решени и Гран При-то отново се завърна в календара за сезон 1976. Ферари участват с Ники Лауда и Клей Регацони (който от сезон 1977 във Формула 1 ще бъде заменен от Карлос Ройтеман), което леко раздразни световния шампион. В Брабам, Бърни Екълстоун продължи с назначаването на заместници за аржентинския пилот като Лари Пъркинс бе следващия, който ще партнира на Карлос Паче за последните три състезания за сезона. Волф Уилямс участват с двама пилоти за първи път след ГП на Франция 1976 като Крис Еймън бе нает за съотборник на Артуро Мерцарио. Макларън решиха да оставят новия M26 болид в Англия, докато в Лотус се носеха слухове че отборът ще пусне в употреба новия Лотус 78, но Колин Чапман обяви че ще продължи с 77 за остатъка от сезона.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Джеймс Хънт отново бе в добра форма и спечели пола с четири десети по-бърз от Рони Петерсон. Виторио Брамбила потвърди чудесното си представяне в квалификациите с трето време пред Патрик Депайе, Марио Андрети, Лауда, Джоди Шектър (обявен за пилот на Волф от сезон 1977), Ханс-Йоахим Щук, Жак Лафит и Йохен Мас. Харалд Ертъл и Еймън бяха въвлечени в тежък инцидент и двамата отпаднаха от по-нататъшно участие както и твърде бавния Ото Щупахер.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Както бе и в Холандия и в Италия новата стартова процедура бе отново в употреба, но Гунар Нилсон не успя да потегли и загуби почти обиколка, преди да хване края на групата със състезателна скорост. Петерсон потегли по-добре от Хънт, който обаче не остави Марч-а да се откъсне. В осмата обиколка болида на шведа отново му създаде проблеми, което даде шанс на Хънт да го изпревари в деветата обиколка. След като Макларън-а се откъсна напред Депайе настигна Петерсон, но му отне четири обиколки за да изпревари Петерсон, следвани от Андрети и Шектър. Пъркинс загуби контрол върху Брабам-а и се озова на опашката, докато Мерцарио излезе от трасето и аут от състезанието.

Лауда бе следващият който изпревари Марч-а на Петерсон в 18-та обиколка, но Регацони се мъчеше да изпревари Паче. Щук оцеля след завъртане причинено от лошото управление на неговия Марч, а Емерсон Фитипалди спря за смяна на една от гумите. Депайе започна да атакува Хънт в 20-та обиколка и в 30-та изяде две секунди от преднината на Хънт. Андрети е на самотната трета позиция пред Шектър и Лауда, докато Регацони успя да изпревари Паче. Щук стана следващия отпаднал от надпреварата с продължаващите проблеми по управлението следвани от Фитипалди със счупен ауспух и Лафит с проблем в горивното налягане в опит да изпревари Петерсон.

Лауда също имаше проблеми, след като част от задното му окачване се откъсна причинявайки нестабилност на болида в правите. Това даде шанс на Мас, Регацони и Паче да минат пред австриеца, докато Петерсон вече имаше зад гърба си Джон Уотсън и Том Прайс (който бе пред Пенске-то преди съотборника му в Шадоу, Жан-Пиер Жарие да блокира уелсеца, което даде шанс на северно-ирландеца да го задмине). Депайе продължи с атаките срещу Хънт, преди теч в горивото на неговия Тирел да принуди французина да намали скоростта.

Така Хънт победи с шест секунди пред Депайе като с това англичанина си върна загубените точки в Англия, след дисквалификацията му в септември. Андрети за втори път се класира на подиума пред Шектър и Мас. Екълстоун протестира позицията на Регацони, заради инцидент между швейцареца и Паче с надеждата бразилеца да бъде класиран шести, но стюардите обявиха инцидента за изцяло състезателен и Клей запази шестата позиция. Лауда завърши последен пълната дистанция на осма позиция пред Петерсон, Уотсън, Прайс, Нилсон, Джаки Икс, Брамбила, Брет Лънгър, Алън Джоунс, Пъркинс, Жарие, Анри Пескароло и Гай Едуардс.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 11 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт Макларън-Форд 80 1:40:09.626 1 9
2 4 Flag of France.svg Патрик Депайе Тирел-Форд 80 + 6.331 4 6
3 5 Flag of the United States.svg Марио Андрети Лотус-Форд 80 + 10.366 5 4
4 3 ЮАР Джоди Шектър Тирел-Форд 80 + 19.745 7 3
5 12 Flag of Germany.svg Йохен Мас Макларън-Форд 80 + 41.811 11 2
6 2 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Ферари 80 + 46.256 12 1
7 8 Flag of Brazil.svg Карлос Паче Брабам-Алфа Ромео 80 + 46.472 10
8 1 Flag of Austria.svg Ники Лауда Ферари 80 + 1:12.957 6
9 10 Flag of Switzerland.svg Рони Петерсон Марч-Форд 79 + 1 Об. 2
10 28 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Пенске-Форд 79 + 1 Об. 14
11 16 Flag of the United Kingdom.svg Том Прайс Шадоу-Форд 79 + 1 Об. 13
12 6 Flag of Switzerland.svg Гунар Нилсон Лотус-Форд 79 + 1 Об. 15
13 22 Flag of Belgium.svg Джеки Икс Инсайн-Форд 79 + 1 Об. 16
14 9 Flag of Italy.svg Виторио Брамбила Марч-Форд 79 + 1 Об. 3
15 18 Flag of the United States.svg Брет Лънгър Съртис-Форд 78 + 2 Об. 22
16 19 Flag of Australia.svg Алън Джоунс Съртис-Форд 78 + 2 Об. 20
17 7 Flag of Australia.svg Лари Пъркинс Брабам-Алфа Ромео 78 + 2 Об. 19
18 17 Flag of France.svg Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд 77 + 3 Об. 18
19 38 Flag of France.svg Анри Пескароло Съртис-Форд 77 + 3 Об. 21
20 25 Flag of the United Kingdom.svg Гай Едуардс Хескет-Форд 75 + 5 Об. 23
Отп 26 Flag of France.svg Жак Лафит Лижие-Матра 43 Налягане-масло 9
Отп 30 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 41 Ауспух 17
Отп 34 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 36 Управление 8
Отп 20 Flag of Italy.svg Артуро Мерцарио Волф-Уилямс-Форд 11 Инцидент 24
НСт 24 Flag of Austria.svg Харалд Ертъл Хескет-Форд Инцидент-тренировка
НСт 21 Flag of New Zealand.svg Крис Еймън Волф-Уилямс-Форд Инцидент-тренировка
НКв 39 Flag of Austria.svg Ото Щупахер Тирел-Форд

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of Austria.svg Ники Лауда 64
2 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт 56
3 ЮАР Джоди Шектър 43
4 Flag of France.svg Патрик Депайе 33
5 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони 29
6 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън 19
7 Flag of France.svg Жак Лафит 18
8 Flag of the United States.svg Марио Андрети 13
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Italy.svg Ферари 77
2 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 61 (62)
3 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 59
4 Flag of France.svg Лижие-Матра 20
5 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 20
6 Flag of the United States.svg Пенске-Форд 19
7 Flag of the United Kingdom.svg Марч-Форд 17
8 Flag of the United Kingdom.svg Шадоу-Форд 10

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1976 Италия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1976
Следващо състезание:
1976 САЩ

Предходна година:
1974
Голяма награда на Канада Следваща година:
1977