1974 Голяма награда на Франция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Франция
Карта на пистата
Дижон-Преноа
Дължина писта 3.289 km
Обиколки 80
Състезание 263.120 km
Дата 7 юли 1974
Време Сухо
Победител
Пилот
време
Рони Петерсон
1:21:55.02
Полпозишън
Пилот
време
Ники Лауда
0:58.79
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Джоди Шектър
1:00.00 (10)

1974 Голяма награда на Франция е 24-то за Голямата награда на Франция и девети кръг от сезон 1974 във Формула 1, провежда се на 7 юли 1974 година на пистата Дижон-Преноа, в Дижон, Франция.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

За шести път откакто шампионата започна от 1950, Голямата награда на Франция е отново на ново трасе. Трасето Дижон-Преноа, намиращо се в областта Бургундия бе построено през 1969 с помощта на Жан-Пиер Белтоаз и Франсоа Север, както се отличава с модерната инфраструктра на боксовете. Смяната на трасето от Пол Рикар в Дижон обаче бе спорно поради два проблема. Първият бе че появяването на Дижон-Преноа дойде с изваждането на Клермон-Феран като домакин на ГП на Франция, поради планинската характеристика на трасето, докато Дижон бе поредното трасе което е със правилата за безопасност и си проличава с неестествената характеристика, отколкото да е предизвикателна като Клермон-Феран. Вторият проблем бе дължината на трасето, което е само 3.289 километра, и е видяно като твърде късо за провеждане на Гран При, дори и за сегашните болиди.

В стартовия списък за ГП на Франция са налице няколко промени от състезанието в Зандворт. Но голямата новина свързана за това състезание е, че Лотус официално пенсионират проблематичния Лотус 76, планирайки да продължат с Лотус 72 с Е конфигурацията до края на сезона. В Съртис Карлос Паче бе официално освободен от тима след остри критики към отбора, поради неудовлетвореността със болида TS16. На мястото на бразилеца дойде родения в Париж, Жозе Долем. Самият Паче обаче се върна в колоната но за частния отбор на Голди Хексагон Брабам, карайки модифицирания Брабам BT42 редом до Джон Уотсън в същата машина. Друг френски пилот който също дебютира във Формула 1 е Жан-Пиер Жабуй за Исо Марлборо, карайки втория болид. Токен планираха да участват с Жак Лафит, който е действащият шампион на Формула 3, но този план не се материализира, докато Жерар Ларус се завърна за отбора на Скудерия Финото, както и Лео Кинунен за Съртис. Троян реши да се върне в Англия за допълнителна работа по своя болид.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Както се окачваше, времената които пилотите от преминават цялата дистанция са по-малко от минута, като само първите 12 успяха да го сторят. Ники Лауда отново бе най-бърз, следван от Рони Петерсон с второто най-добро време, отново връщайки се зад волана на Лотус 72Е. Том Прайс изненада всички в падока, регистрирайки трето време пред Клей Регацони, Емерсон Фитипалди (като той експериментираше с ново задно крило, което не му помогна толкова много и реши да се върне към предишната конфигурация), Майк Хейлууд, Джоди Шектър, Карлос Ройтеман, Патрик Депайе (който унищожи неговия 007 толкова сериозно, че трябваше да се върне към 006) и Джеймс Хънт. Кинунен и Верн Шупан бяха в центъра на противен спор в събота, след като Асоциацията на конструкторите ги забраниха от по-нататъшно участие. Те обаче бяха допуснати отново, но без кой знае добри резултати от това.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Марч-ът на Виторио Брамбила бе унищожен, но по време на сутрешната тренировка италианеца взе болида предназначен за Ханс-Йоахим Щук, намирайки го по-удобен и той ще стартира на първоначалната 16-та позиция. След няколко минути в които колите чакаха за официалния старт, състезанието започна с Лауда и Петерсон повеждайки първия завой. Прайс обаче потегли бавно, след като бе разсеян, от което Шадоу-а направи контакт с Брабам-а на Ройтеман, пращайки уелсеца към Хескет-а на Хънт. Англичанинът бе елиминиран моментално, докато Прайс успя да се добере до бокса в края на първата обиколка, а Анри Пескароло изгоря съединителя, след като трябваше да чака много на старта.

След края на първата обиколка Лауда направи разлика пред Петерсон, но шведа не се отказваше. Регацони е трети пред Хейлууд, Шектър, Джаки Икс, Фитипалди, Депайе, Уотсън, Белтоаз и останалите. Йохен Мас трябваше да напусне надпреварата в петата обиколка с повреда по съединителя, докато Ройтеман прекара много време в бокса след контакта си с Прайс на старта.

Лауда не успя да се отърве от натиска на Петерсон, като двамата заедно с Регацони се откъснаха от преследвачите, но Фитипалди бе видимо забавен от Тирел-а на Шектър, но също така неуспявайки да се справи с южно-африканеца, докато проблемите с шок-абсорберите на третия Макларън на Хълм създават проблеми по управлението. В 10-та обиколка преследването на Петерсон извади Регацони от групата, докато Шектър, Фитипалди, Хейлууд, Икс и Депайе вървят заедно в пакет. След тях на повече от три-четири секунди са групата на Уотсън, докато Франсоа Миго бе изръсен от последната група.

Хълм успя да спечели загубените позиция, докато Белтоаз стана последната жертва на новозеландеца, докато Фитипалди продължаваше да стои зад Шектър. Тогава в 17-та обиколка Петерсон успя да изпревари Лауда, и отдалечавайки се от австриеца благодарение на трафика. На Фитипалди му отне осем обиколки, за да може най-после да изпревари Шектър, но е твърде назад от третия Регацони, най-вече от факта че Емерсон не успява да се откъсне твърде лесно от Шектър. Тогава бразилецът отпадна в 27-та обиколка с повреда в двигателя, която сложи край на пет поредни състезания в точките.

След преполовяване на половината дистанция, екшънът в състезанието се поуспокои, докато Ройтеман отпадна в състезанието с проблеми в управлението на неговия заводски Брабам, докато втория на Уотсън влезе в бокса с проблеми в запалителната система, след оспорена битка с Белтоаз, а двете Лоли на Греъм Хил и Гай Едуардс бяха забавени със спирания за смяна на гуми. Единственият голям интерес бе Хълм, който успя да се справи с Депайе, а после Хейлууд.

В последните обиколки нищо не се случило, но Петерсон отново показа брилянтното си каране, което бе положителна новина за Лотус. Шведът пресече финала на повече от 20 секунди от втория Лауда, който с отпадането на Фитипалди от състезанието взе водачеството в класирането при пилотите. Третото място на Регацони също го постави в битката за титлата, както и Шектър с четвъртата си позиция. Петото място на Икс сложи край на поредицата от слаби преставания, докато усилията на Хълм бяха наградени с шеста позиция. Хейлууд, Депайе, Артуро Мерцарио, Белтоаз, Брамбила, Жан-Пиер Жарие, Хил, Миго, Едуардс и Уотсън бяха останалите финиширали състезанието.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 1 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон Лотус-Форд 80 1:21:55.02 2 9
2 12 Flag of Austria.svg Ники Лауда Ферари 80 + 20.36 1 6
3 11 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Ферари 80 + 27.84 4 4
4 3 1928 Джоди Шектър Тирел-Форд 80 + 28.11 7 3
5 2 Flag of Belgium.svg Джаки Икс Лотус-Форд 80 + 37.54 13 2
6 6 Flag of New Zealand.svg Дени Хълм Макларън-Форд 80 + 38.14 11 1
7 33 Flag of the United Kingdom.svg Майк Хейлууд Съртис-Форд 79 + 1 Об. 6  
8 4 Flag of France.svg Патрик Депайе Тирел-Форд 79 + 1 Об. 9  
9 20 Flag of Italy.svg Артуро Мерцарио Исо Малборо-Форд 79 + 1 Об. 15  
10 14 Flag of France.svg Жан-Пиер Белтоаз БРМ 79 + 1 Об. 17  
11 10 Flag of Italy.svg Виторио Брамбила Марч-Форд 79 + 1 Об. 16  
12 17 Flag of France.svg Жан-Пиер Жарие Шедоу-Форд 79 + 1 Об. 12  
13 26 Flag of the United Kingdom.svg Греъм Хил Лола-Форд 78 + 2 Об. 21  
14 37 Flag of France.svg Франсоа Миго БРМ 78 + 2 Об. 22  
15 27 Flag of the United Kingdom.svg Гай Едуардс Лола-Форд 77 + 3 Об. 20  
16 28 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Брабам-Форд 76 + 4 Об. 14  
Отп 5 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Макларън-Форд 27 Двигател 5  
Отп 7 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Брабам-Форд 24 Управление 8  
Отп 19 Flag of Germany.svg Йохен Мас Съртис-Форд 4 Съединител 18  
Отп 16 Flag of the United Kingdom.svg Том Прайс Шедоу-Форд 1 Сблъсък 3  
Отп 15 Flag of France.svg Анри Пескароло БРМ 1 Съединител 19  
Отп 24 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт Хескет-Форд 0 Сблъсък 10  
НКв 22 Flag of Australia.svg Верн Шупан Инсайн-Форд        
НКв 8 Flag of Liechtenstein.svg Рики фон Опел Брабам-Форд        
НКв 34 Flag of Brazil.svg Карлос Паче Брабам-Форд        
НКв 21 Flag of France.svg Жан-Пиер Жабуй Исо Малборо-Форд        
НКв 9 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд        
НКв 18 Flag of France.svg Жозе Долем Съртис-Форд        
НКв 23 Flag of Finland.svg Лео Кинунен Съртис-Форд        
НКв 43 Flag of France.svg Жерар Ларус Брабам-Форд        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Austria.svg Ники Лауда 36
2 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони 32
3 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди 31
4 1928 Джоди Шектър 26
5 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон 19
6 Flag of New Zealand.svg Дени Хълм 12
7 Flag of the United Kingdom.svg Майк Хейлууд 12
8 Flag of France.svg Патрик Депайе 11
Генерално класиране при констуркторите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Italy.svg Ферари 45
2 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 43 (45)
3 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 30
4 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 22
5 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Форд 10
6 Flag of the United Kingdom.svg БРМ 10
7 Flag of the United States.svg Шадоу-Форд 6
8 Flag of the United Kingdom.svg Марч-Форд 5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1974 Нидерландия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1974
Следващо състезание:
1974 Великобритания

Предходна година:
1973
Голяма награда на Франция Следваща година:
1975