1974 Голяма награда на Франция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
 Гран При на Франция
Карта на пистата
Дижон-Преноа
Дължина писта 3.289 km
Обиколки 80
Състезание 263.120 km
Дата 7 юли 1974
Време Сухо
Победител
Пилот
– време
Рони Петерсон
1:21:55.02
Полпозишън
Пилот
– време
Ники Лауда
0:58.79
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Джоди Шектър
1:00.00 (10)

1974 Голяма награда на Франция е 24-то за Голямата награда на Франция и девети кръг от сезон 1974 във Формула 1, провежда се на 7 юли 1974 година на пистата Дижон-Преноа, в Дижон, Франция.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

За шести път откакто шампионата започна от 1950, Голямата награда на Франция е отново на ново трасе. Трасето Дижон-Преноа, намиращо се в областта Бургундия е построено през 1969 с помощта на Жан-Пиер Белтоаз и Франсоа Север, както се отличава с модерната инфраструктра на боксовете. Смяната на трасето от Пол Рикар в Дижон обаче е спорно поради два проблема. Първият е че появяването на Дижон-Преноа дойде с изваждането на Клермон-Феран като домакин на ГП на Франция, поради планинската характеристика на трасето, докато Дижон е поредното трасе което е с правилата за безопасност и си проличава с неестествената характеристика, отколкото да е предизвикателна като Клермон-Феран. Вторият проблем е дължината на трасето, което е само 3.289 километра, и е видяно като твърде късо за провеждане на Гран При, дори и за сегашните болиди.

В стартовия списък за ГП на Франция са налице няколко промени от състезанието в Зандворт. Но голямата новина свързана за това състезание е, че Лотус официално пенсионират проблематичния Лотус 76, планирайки да продължат с Лотус 72 с Е конфигурацията до края на сезона. В Съртис Карлос Паче е официално освободен от тима след остри критики към отбора, поради неудовлетвореността с болида TS16. На мястото на бразилеца дойде родения в Париж, Жозе Долем. Самият Паче обаче се върна в колоната, но за частния отбор на Голди Хексагон Брабам, карайки модифицирания Брабам BT42 редом до Джон Уотсън в същата машина. Друг френски пилот който също дебютира във Формула 1 е Жан-Пиер Жабуй за Исо Марлборо, карайки втория болид. Токен планираха да участват с Жак Лафит, който е действащият шампион на Формула 3, но този план не се материализира, докато Жерар Ларус се завърна за отбора на Скудерия Финото, както и Лео Кинунен за Съртис. Троян реши да се върне в Англия за допълнителна работа по своя болид.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Както се окачваше, времената които пилотите от преминават цялата дистанция са по-малко от минута, като само първите 12 успяха да го сторят. Ники Лауда отново е най-бърз, следван от Рони Петерсон с второто най-добро време, отново връщайки се зад волана на Лотус 72Е. Том Прайс изненада всички в падока, регистрирайки трето време пред Клей Регацони, Емерсон Фитипалди (като той експериментираше с ново задно крило, което не му помогна толкова много и реши да се върне към предишната конфигурация), Майк Хейлууд, Джоди Шектър, Карлос Ройтеман, Патрик Депайе (който унищожи неговия 007 толкова сериозно, че трябваше да се върне към 006) и Джеймс Хънт. Кинунен и Верн Шупан бяха в центъра на противен спор в събота, след като Асоциацията на конструкторите ги забраниха от по-нататъшно участие. Те обаче бяха допуснати отново, но без кой знае добри резултати от това.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Марч-ът на Виторио Брамбила е унищожен, но по време на сутрешната тренировка италианеца взе болида предназначен за Ханс-Йоахим Щук, намирайки го по-удобен и той ще стартира на първоначалната 16-а позиция. След няколко минути в които колите чакаха за официалния старт, състезанието започна с Лауда и Петерсон повеждайки първия завой. Прайс обаче потегли бавно, след като е разсеян, от което Шадоу-а направи контакт с Брабам-а на Ройтеман, пращайки уелсеца към Хескет-а на Хънт. Англичанинът е елиминиран моментално, докато Прайс успя да се добере до бокса в края на първата обиколка, а Анри Пескароло изгоря съединителя, след като трябваше да чака много на старта.

След края на първата обиколка Лауда направи разлика пред Петерсон, но шведа не се отказваше. Регацони е трети пред Хейлууд, Шектър, Джаки Икс, Фитипалди, Депайе, Уотсън, Белтоаз и останалите. Йохен Мас трябваше да напусне надпреварата в петата обиколка с повреда по съединителя, докато Ройтеман прекара много време в бокса след контакта си с Прайс на старта.

Лауда не успя да се отърве от натиска на Петерсон, като двамата заедно с Регацони се откъснаха от преследвачите, но Фитипалди е видимо забавен от Тирел-а на Шектър, но също така неуспявайки да се справи с южно-африканеца, докато проблемите с шок-абсорберите на третия Макларън на Хълм създават проблеми по управлението. В 10-а обиколка преследването на Петерсон извади Регацони от групата, докато Шектър, Фитипалди, Хейлууд, Икс и Депайе вървят заедно в пакет. След тях на повече от три-четири секунди са групата на Уотсън, докато Франсоа Миго е изръсен от последната група.

Хълм успя да спечели загубените позиция, докато Белтоаз стана последната жертва на новозеландеца, докато Фитипалди продължаваше да стои зад Шектър. Тогава в 17-а обиколка Петерсон успя да изпревари Лауда, и отдалечавайки се от австриеца благодарение на трафика. На Фитипалди му отне осем обиколки, за да може най-после да изпревари Шектър, но е твърде назад от третия Регацони, най-вече от факта че Емерсон не успява да се откъсне твърде лесно от Шектър. Тогава бразилецът отпадна в 27-ата обиколка с повреда в двигателя, която сложи край на пет поредни състезания в точките.

След преполовяване на половината дистанция, екшънът в състезанието се поуспокои, докато Ройтеман отпадна в състезанието с проблеми в управлението на неговия заводски Брабам, докато втория на Уотсън влезе в бокса с проблеми в запалителната система, след оспорена битка с Белтоаз, а двете Лоли на Греъм Хил и Гай Едуардс бяха забавени със спирания за смяна на гуми. Единственият голям интерес е Хълм, който успя да се справи с Депайе, а после Хейлууд.

В последните обиколки нищо не се случило, но Петерсон отново показа брилянтното си каране, което е положителна новина за Лотус. Шведът пресече финала на повече от 20 секунди от втория Лауда, който с отпадането на Фитипалди от състезанието взе водачеството в класирането при пилотите. Третото място на Регацони също го постави в битката за титлата, както и Шектър с четвъртата си позиция. Петото място на Икс сложи край на поредицата от слаби преставания, докато усилията на Хълм бяха наградени с шеста позиция. Хейлууд, Депайе, Артуро Мерцарио, Белтоаз, Брамбила, Жан-Пиер Жарие, Хил, Миго, Едуардс и Уотсън бяха останалите финиширали състезанието.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 1 Flag of Switzerland.svg Рони Петерсон Лотус-Форд 80 1:21:55.02 2 9
2 12 Flag of Austria.svg Ники Лауда Ферари 80 + 20.36 1 6
3 11 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Ферари 80 + 27.84 4 4
4 3 Република Южна Африка Джоди Шектър Тирел-Форд 80 + 28.11 7 3
5 2 Flag of Belgium (civil).svg Джаки Икс Лотус-Форд 80 + 37.54 13 2
6 6 Flag of New Zealand.svg Дени Хълм Макларън-Форд 80 + 38.14 11 1
7 33 Flag of the United Kingdom.svg Майк Хейлууд Съртис-Форд 79 + 1 Об. 6
8 4 Flag of France.svg Патрик Депайе Тирел-Форд 79 + 1 Об. 9
9 20 Flag of Italy.svg Артуро Мерцарио Исо Малборо-Форд 79 + 1 Об. 15
10 14 Flag of France.svg Жан-Пиер Белтоаз БРМ 79 + 1 Об. 17
11 10 Flag of Italy.svg Виторио Брамбила Марч-Форд 79 + 1 Об. 16
12 17 Flag of France.svg Жан-Пиер Жарие Шедоу-Форд 79 + 1 Об. 12
13 26 Flag of the United Kingdom.svg Греъм Хил Лола-Форд 78 + 2 Об. 21
14 37 Flag of France.svg Франсоа Миго БРМ 78 + 2 Об. 22
15 27 Flag of the United Kingdom.svg Гай Едуардс Лола-Форд 77 + 3 Об. 20
16 28 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Брабам-Форд 76 + 4 Об. 14
Отп 5 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Макларън-Форд 27 Двигател 5
Отп 7 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Брабам-Форд 24 Управление 8
Отп 19 Flag of Germany.svg Йохен Мас Съртис-Форд 4 Съединител 18
Отп 16 Flag of the United Kingdom.svg Том Прайс Шедоу-Форд 1 Сблъсък 3
Отп 15 Flag of France.svg Анри Пескароло БРМ 1 Съединител 19
Отп 24 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт Хескет-Форд 0 Сблъсък 10
НКв 22 Flag of Australia (converted).svg Верн Шупан Инсайн-Форд
НКв 8 Flag of Liechtenstein.svg Рики фон Опел Брабам-Форд
НКв 34 Flag of Brazil.svg Карлос Паче Брабам-Форд
НКв 21 Flag of France.svg Жан-Пиер Жабуй Исо Малборо-Форд
НКв 9 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд
НКв 18 Flag of France.svg Жозе Долем Съртис-Форд
НКв 23 Flag of Finland.svg Лео Кинунен Съртис-Форд
НКв 43 Flag of France.svg Жерар Ларус Брабам-Форд

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Austria.svg Ники Лауда 36
2 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони 32
3 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди 31
4 Република Южна Африка Джоди Шектър 26
5 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон 19
6 Flag of New Zealand.svg Дени Хълм 12
7 Flag of the United Kingdom.svg Майк Хейлууд 12
8 Flag of France.svg Патрик Депайе 11
Генерално класиране при констуркторите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Italy.svg Ферари 45
2 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 43 (45)
3 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 30
4 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 22
5 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Форд 10
6 Flag of the United Kingdom.svg БРМ 10
7 Flag of the United States.svg Шадоу-Форд 6
8 Flag of the United Kingdom.svg Марч-Форд 5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1974 Нидерландия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1974
Следващо състезание:
1974 Великобритания

Предходна година:
1973
Голяма награда на Франция Следваща година:
1975