1974 Голяма награда на Франция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Франция
Карта на пистата
Дижон-Преноа
Дължина писта 3.289 km
Обиколки 80
Състезание 263.120 km
Дата 7 юли 1974
Време Сухо
Победител
Пилот
време
Рони Петерсон
1:21:55.02
Полпозишън
Пилот
време
Ники Лауда
0:58.79
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Джоди Шектър
1:00.00 (10)

1974 Голяма награда на Франция е 24-то за Голямата награда на Франция и девети кръг от сезон 1974 във Формула 1, провежда се на 7 юли 1974 година на пистата Дижон-Преноа, в Дижон, Франция.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

За шести път откакто шампионата започна от 1950, Голямата награда на Франция е отново на ново трасе. Трасето Дижон-Преноа, намиращо се в областта Бургундия бе построено през 1969 с помощта на Жан-Пиер Белтоаз и Франсоа Север, както се отличава с модерната инфраструктра на боксовете. Смяната на трасето от Пол Рикар в Дижон обаче бе спорно поради два проблема. Първият бе че появяването на Дижон-Преноа дойде с изваждането на Клермон-Феран като домакин на ГП на Франция, поради планинската характеристика на трасето, докато Дижон бе поредното трасе което е със правилата за безопасност и си проличава с неестествената характеристика, отколкото да е предизвикателна като Клермон-Феран. Вторият проблем бе дължината на трасето, което е само 3.289 километра, и е видяно като твърде късо за провеждане на Гран При, дори и за сегашните болиди.

В стартовия списък за ГП на Франция са налице няколко промени от състезанието в Зандворт. Но голямата новина свързана за това състезание е, че Лотус официално пенсионират проблематичния Лотус 76, планирайки да продължат с Лотус 72 с Е конфигурацията до края на сезона. В Съртис Карлос Паче бе официално освободен от тима след остри критики към отбора, поради неудовлетвореността със болида TS16. На мястото на бразилеца дойде родения в Париж, Жозе Долем. Самият Паче обаче се върна в колоната, но за частния отбор на Голди Хексагон Брабам, карайки модифицирания Брабам BT42 редом до Джон Уотсън в същата машина. Друг френски пилот който също дебютира във Формула 1 е Жан-Пиер Жабуй за Исо Марлборо, карайки втория болид. Токен планираха да участват с Жак Лафит, който е действащият шампион на Формула 3, но този план не се материализира, докато Жерар Ларус се завърна за отбора на Скудерия Финото, както и Лео Кинунен за Съртис. Троян реши да се върне в Англия за допълнителна работа по своя болид.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Както се окачваше, времената които пилотите от преминават цялата дистанция са по-малко от минута, като само първите 12 успяха да го сторят. Ники Лауда отново бе най-бърз, следван от Рони Петерсон с второто най-добро време, отново връщайки се зад волана на Лотус 72Е. Том Прайс изненада всички в падока, регистрирайки трето време пред Клей Регацони, Емерсон Фитипалди (като той експериментираше с ново задно крило, което не му помогна толкова много и реши да се върне към предишната конфигурация), Майк Хейлууд, Джоди Шектър, Карлос Ройтеман, Патрик Депайе (който унищожи неговия 007 толкова сериозно, че трябваше да се върне към 006) и Джеймс Хънт. Кинунен и Верн Шупан бяха в центъра на противен спор в събота, след като Асоциацията на конструкторите ги забраниха от по-нататъшно участие. Те обаче бяха допуснати отново, но без кой знае добри резултати от това.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Марч-ът на Виторио Брамбила бе унищожен, но по време на сутрешната тренировка италианеца взе болида предназначен за Ханс-Йоахим Щук, намирайки го по-удобен и той ще стартира на първоначалната 16-та позиция. След няколко минути в които колите чакаха за официалния старт, състезанието започна с Лауда и Петерсон повеждайки първия завой. Прайс обаче потегли бавно, след като бе разсеян, от което Шадоу-а направи контакт с Брабам-а на Ройтеман, пращайки уелсеца към Хескет-а на Хънт. Англичанинът бе елиминиран моментално, докато Прайс успя да се добере до бокса в края на първата обиколка, а Анри Пескароло изгоря съединителя, след като трябваше да чака много на старта.

След края на първата обиколка Лауда направи разлика пред Петерсон, но шведа не се отказваше. Регацони е трети пред Хейлууд, Шектър, Джаки Икс, Фитипалди, Депайе, Уотсън, Белтоаз и останалите. Йохен Мас трябваше да напусне надпреварата в петата обиколка с повреда по съединителя, докато Ройтеман прекара много време в бокса след контакта си с Прайс на старта.

Лауда не успя да се отърве от натиска на Петерсон, като двамата заедно с Регацони се откъснаха от преследвачите, но Фитипалди бе видимо забавен от Тирел-а на Шектър, но също така неуспявайки да се справи с южно-африканеца, докато проблемите с шок-абсорберите на третия Макларън на Хълм създават проблеми по управлението. В 10-та обиколка преследването на Петерсон извади Регацони от групата, докато Шектър, Фитипалди, Хейлууд, Икс и Депайе вървят заедно в пакет. След тях на повече от три-четири секунди са групата на Уотсън, докато Франсоа Миго бе изръсен от последната група.

Хълм успя да спечели загубените позиция, докато Белтоаз стана последната жертва на новозеландеца, докато Фитипалди продължаваше да стои зад Шектър. Тогава в 17-та обиколка Петерсон успя да изпревари Лауда, и отдалечавайки се от австриеца благодарение на трафика. На Фитипалди му отне осем обиколки, за да може най-после да изпревари Шектър, но е твърде назад от третия Регацони, най-вече от факта че Емерсон не успява да се откъсне твърде лесно от Шектър. Тогава бразилецът отпадна в 27-та обиколка с повреда в двигателя, която сложи край на пет поредни състезания в точките.

След преполовяване на половината дистанция, екшънът в състезанието се поуспокои, докато Ройтеман отпадна в състезанието с проблеми в управлението на неговия заводски Брабам, докато втория на Уотсън влезе в бокса с проблеми в запалителната система, след оспорена битка с Белтоаз, а двете Лоли на Греъм Хил и Гай Едуардс бяха забавени със спирания за смяна на гуми. Единственият голям интерес бе Хълм, който успя да се справи с Депайе, а после Хейлууд.

В последните обиколки нищо не се случило, но Петерсон отново показа брилянтното си каране, което бе положителна новина за Лотус. Шведът пресече финала на повече от 20 секунди от втория Лауда, който с отпадането на Фитипалди от състезанието взе водачеството в класирането при пилотите. Третото място на Регацони също го постави в битката за титлата, както и Шектър с четвъртата си позиция. Петото място на Икс сложи край на поредицата от слаби преставания, докато усилията на Хълм бяха наградени с шеста позиция. Хейлууд, Депайе, Артуро Мерцарио, Белтоаз, Брамбила, Жан-Пиер Жарие, Хил, Миго, Едуардс и Уотсън бяха останалите финиширали състезанието.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 1 Швейцария Рони Петерсон Лотус-Форд 80 1:21:55.02 2 9
2 12 Австрия Ники Лауда Ферари 80 + 20.36 1 6
3 11 Швейцария Клей Регацони Ферари 80 + 27.84 4 4
4 3 Република Южна Африка Джоди Шектър Тирел-Форд 80 + 28.11 7 3
5 2 Белгия Джаки Икс Лотус-Форд 80 + 37.54 13 2
6 6 Нова Зеландия Дени Хълм Макларън-Форд 80 + 38.14 11 1
7 33 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Майк Хейлууд Съртис-Форд 79 + 1 Об. 6  
8 4 Франция Патрик Депайе Тирел-Форд 79 + 1 Об. 9  
9 20 Италия Артуро Мерцарио Исо Малборо-Форд 79 + 1 Об. 15  
10 14 Франция Жан-Пиер Белтоаз БРМ 79 + 1 Об. 17  
11 10 Италия Виторио Брамбила Марч-Форд 79 + 1 Об. 16  
12 17 Франция Жан-Пиер Жарие Шедоу-Форд 79 + 1 Об. 12  
13 26 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Греъм Хил Лола-Форд 78 + 2 Об. 21  
14 37 Франция Франсоа Миго БРМ 78 + 2 Об. 22  
15 27 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Гай Едуардс Лола-Форд 77 + 3 Об. 20  
16 28 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джон Уотсън Брабам-Форд 76 + 4 Об. 14  
Отп 5 Бразилия Емерсон Фитипалди Макларън-Форд 27 Двигател 5  
Отп 7 Аржентина Карлос Ройтеман Брабам-Форд 24 Управление 8  
Отп 19 Германия Йохен Мас Съртис-Форд 4 Съединител 18  
Отп 16 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Том Прайс Шедоу-Форд 1 Сблъсък 3  
Отп 15 Франция Анри Пескароло БРМ 1 Съединител 19  
Отп 24 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеймс Хънт Хескет-Форд 0 Сблъсък 10  
НКв 22 Австралия Верн Шупан Инсайн-Форд        
НКв 8 Лихтенщайн Рики фон Опел Брабам-Форд        
НКв 34 Бразилия Карлос Паче Брабам-Форд        
НКв 21 Франция Жан-Пиер Жабуй Исо Малборо-Форд        
НКв 9 Германия Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд        
НКв 18 Франция Жозе Долем Съртис-Форд        
НКв 23 Финландия Лео Кинунен Съртис-Форд        
НКв 43 Франция Жерар Ларус Брабам-Форд        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Австрия Ники Лауда 36
2 Швейцария Клей Регацони 32
3 Бразилия Емерсон Фитипалди 31
4 Република Южна Африка Джоди Шектър 26
5 Швеция Рони Петерсон 19
6 Нова Зеландия Дени Хълм 12
7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Майк Хейлууд 12
8 Франция Патрик Депайе 11
Генерално класиране при констуркторите
Поз Конструктор Точки
1 Италия Ферари 45
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Форд 43 (45)
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Форд 30
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Форд 22
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брабам-Форд 10
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия БРМ 10
7 Съединени американски щати Шадоу-Форд 6
8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Марч-Форд 5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1974 Нидерландия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1974
Следващо състезание:
1974 Великобритания

Предходна година:
1973
Голяма награда на Франция Следваща година:
1975