1979 Голяма награда на Испания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Испания
Карта на пистата
Харама
Дължина писта 3.404 km
Обиколки 75
Състезание 255.3 km
Дата 29 април 1979
Време Сухо
Победител
Пилот
време
Патрик Депайе
1:39:11.84
Полпозишън
Пилот
време
Жак Лафит
1:14.50
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Жил Вилньов
1:16.44 (72)

1979 Голяма награда на Испания е 14-то за Голямата награда на Испания и пети кръг от сезон 1979 във Формула 1, провежда се на 29 април 1979 година на пистата Харама в Мадрид, Испания.


Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

1979 Голяма награда на Испания маркира и началото на европейската част на сезона, като Жил Вилньов с Ферари води в класирането при пилотие с 20 точки, две пред втория Жак Лафит и седем пред третия Джоди Шектър. Уилямс, Рено и Лотус дебютираха с нови болиди. Също така отборът на Вили Каузен прави своя дебют с техния пилот Джанфранко Бранкатели.

Лижие отново формираха първа редица като Жак Лафит взе пола с време 1:14.50. След Лафит и Патрик Депайе са Жил Вилньов и Марио Андрети с новия болид на Лотус. Топ 10 допълват Джоди Шектър, двата Брабам-а на Ники Лауда и Нелсън Пикет, Карлос Ройтеман със стария Лотус 79, Жан-Пиер Жабуй с Рено и Дидие Пирони с Тирел. Новият Уилямс FW07 се оказа проблематичен за Алън Джоунс и Клей Регацони като се класираха съответно 13-ти и 14-ти.

Депайе направи добър старт и поведе колоната пред Лафит, Вилньов, Ройтеман, Шектър, Лауда, Пирони, Пикет и Жабуй след първата обиколка. Вилньов и Ройтеман си размениха позициите за две обиколки, преди канадеца да пропадне до осма позиция след завъртане в четвъртата обиколка. В опита си да изпревари Брабам-а на Пикет към първия завой, Вилньов отново се завъртя и в края на петата обиколка се озова в средата на колоната. На същото място Джеймс Хънт и Елио де Анджелис се докоснаха без поражения. Лижие-тата на Лафит и Депайе водеха с комфортна преднина от 13 секунди пред преслевачите си, до началото на 16-та обиколка. Депайе изпревари Лафит след като последния получи повреда в двигателя на завоя Фарина. В същото време Нелсън Пикет също напусна надпреварата след като се движеше седми зад съотборника си Лауда.

Тежкия сезон на Макларън продължи като Джон Уотсън спря в бокса в началото на 22-та обиколка с повреда по двигателя на Форд Косуърт. След отпадането на Лафит и на Пикет, Жан-Пиер Жарие с Тирел се придвижи на шеста позиция. Теч в една от пропускателните тръби на новия болид на Рено RE10 управляван от Жабуй прекрати участието на французина, докато съотборника му Рене Арну се движеше 10-ти със стария болид RS01. Ройтеман и Шектър водеха битка за второто място, преди аржентинеца да дръпне напред в 31-та обиколка. Южно-африканеца отново се озова зад аржентинеца, докато Андрети се доближи и до двамата както и Брабам-а на Лауда. Камерите занеха как петима зрители пресякоха трасето, но най-близките болиди които са тези на Емерсон Фитипалди и Хектор Ребак не са преминали старт-финалната права. Лауда изпревари Андрети в 45-та обиколка, след което започна да преследва Ферари-то на Шектър и за 10 обиколки, австриеца вече бе на половин секунда от Джоди. Двигателят на Шадоу, управляван от Елио де Анджелис гръмна на завоя Бугати, слагайки край на шансовете за добро класиране.

Лауда изпревари Шектър в 60-та обиколка в позиция за класиране на подиума, преди поредната повреда по двигателя на Алфа Ромео да ограби надеждите на Лауда пет обиколки по-късно. Шектър си върна позицията си, преди да бъде изпреварен от втория Лотус на Марио Андрети в 67-та. Съотборникът на Шектър, Жил Вилньов записа най-добра обиколка в опит да настигне Тирел-а на Дидие Пирони. Патрик Депайе постигна втората си победа във Формула 1, финиширайки на 20 секунди пред втория Карлос Ройтеман. Андрети завърши трети, докато Шектър успя да запази четвъртата позиция, след като Жан-Пиер Жарие се доближи до две секунди в последните обиколки. Дидие Пирони завърши шести, с Вилньов и Ероуз-а на Йохен Мас завършвайки с обиколката на победителя.

С победата си Патрик Депайе се изравни по точки със Жил Вилньов в класирането при пилотите, докато Лижие си върнаха водачеството си при конструкторите с две точки пред Ферари и осем пред Лотус.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 25 Франция Патрик Депайе Лижие-Форд 75 1:39:11.84 2 9
2 2 Аржентина Карлос Ройтеман Лотус-Форд 75 +20.94 8 6
3 1 Съединени американски щати Марио Андрети Лотус-Форд 75 +27.31 4 4
4 11 Република Южна Африка Джоди Шектър Ферари 75 +28.68 5 3
5 4 Франция Жан-Пиер Жарие Тирел-Форд 75 +30.39 12 2
6 3 Франция Дидие Пирони Тирел-Форд 75 +48.43 10 1
7 12 Канада Жил Вилньов Ферари 75 +52.31 3
8 30 Германия Йохен Мас Ероуз-Форд 75 +1:14.84 17
9 16 Франция Рене Арну Рено 74 +1 Об. 11
10 29 Италия Рикардо Патрезе Ероуз-Форд 74 +1 Об. 16
11 14 Бразилия Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 74 +1 Об. 19
12 17 Нидерландия Ян Ламерс Шадоу-Форд 73 +2 Об. 24
13 8 Франция Патрик Тамбе Макларън-Форд 72 +3 Об. 20
14 9 Германия Ханс-Йоахим Щук АТС-Форд 69 +6 Об. 21
Отп 5 Австрия Ники Лауда Брабам-Алфа Ромео 63 Теч-вода 6
Отп 31 Мексико Ектор Ребаке Лотус-Форд 58 Двигател 23
Отп 27 Австралия Алън Джоунс Уилямс-Форд 54 Ск.кутия 13
Отп 18 Италия Елио де Анджелис Шадоу-Форд 52 Двигател 22
Отп 28 Швейцария Клей Регацони Уилямс-Форд 32 Двигател 14
Отп 20 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеймс Хънт Волф-Форд 26 Спирачки 15
Отп 15 Франция Жан-Пиер Жабуй Рено 21 Турбо 9
Отп 7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джон Уотсън Макларън-Форд 21 Двигател 18
Отп 26 Франция Жак Лафит Лижие-Форд 15 Двигател 1
Отп 6 Бразилия Нелсън Пикет Брабам-Алфа Ромео 15 Инжекцион 7
Отп 22 Република Ирландия Дерек Дейли Инсайн-Форд
Отп 24 Италия Артуро Мерцарио Мерцарио-Форд
НКв 36 Италия Джанфранко Бранкатели Каусен-Форд

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Канада Жил Вилньов 20
1 Франция Патрик Депайе 20
3 Франция Жак Лафит 18
3 Аржентина Карлос Ройтеман 18
5 Република Южна Африка Джоди Шектър 16
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Франция Лижие-Форд-Косуърт 38
2 Италия Ферари 36
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Форд-Косуърт 30
4 Франция Тирел-Форд-Косуърт 11
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Форд-Косуърт 4
  • Бележка: И в двете класирания са показани само първите пет отбора.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1979 САЩ-запад
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1979
Следващо състезание:
1979 Белгия

Предходна година:
1978
Голяма награда на Испания Следваща година:
1981