1983 Голяма награда на Великобритания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Великобритания
Карта на пистата
Силвърстоун
Дължина писта 4.719 km
Обиколки 67
Състезание 316.173 km
Дата 18 юли 1983
Победител
Пилот
време
Ален Прост
1:24:39.780
Полпозишън
Пилот
време
Рене Арну
1:09.462
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Ален Прост
1:14.212 (32)

1983 Голяма награда на Великобритания е 34-то за Голямата награда на Великобритания и девети кръг от сезон 1983 във Формула 1, провежда се на 16 юли 1983 година на пистата Силвърстоун близо до град Силвърстоун, Великобритания.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

1983 Голяма награда на Великобритания, маркира пълния дебют за Спирит Ф1, след участието им в Състезанието на шампионите в Брандс Хетч. Техният пилот Стефан Йохансон се завръща във Формула 1 след само две участия през сезон 1980, тогава карайки за отбора на Шадоу. Лотус са с нов болид дело на френския дизайнер и бивш пилот Жерар Дюкаруж. Болидът 94T бе тестван няколко дни преди уикенда, а Рено както винаги обеща да достави двигатели за Елио де Анджелис и за Найджъл Менсъл. Това означава, че болидите на британския тим задвижвани с двигатели Косуърт бяха пенсионирани. Още един отбор които пенсионираха двигателите Косуърт за употреба бе Осела, които дадоха шанс на Корадо Фаби да кара FA1E, заедно със съотборника си Пиеркарло Гинзани. Ферари са с новия си 126C3, което е всъщност модифицирана версия на предшественика си.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Последната квалификационна сесия отново се оказа битка между Рено, Ферари и Брабам с двигатели БМВ, като и трите отбора регистрираха скорост от с близо 150 мили в час. В края Рене Арну бе най-бърз, постигайки трета последователна пол-позиция, побеждавайки съотборника си Патрик Тамбей със седем десети от секундата. Ален Прост с Рено се нареди трети пред де Анджелис с новия Лотус. Пилотите на Брабам, Нелсън Пикет и Рикардо Патрезе окупираха трета редица пред Еди Чийвър, Манфред Винкелхок с АТС, Андреа де Чезарис с Алфа Ромео и Дерек Уорик с Толеман. Менсъл имаше трудна квалификация и постига само 18-ти резултат с Лотус 93T, след електрически проблеми по новия болид го попречиха да регистрира по-добър резултат, докато Стефан Йохансон в своето завръщане се класира 14-ти със своя Спирит пред, Уилямс-а на Кеке Розберг. Джони Чекото с Теодор, Корадо Фаби с Осела и Кени Ахейсън, който прави своя дебют във Ф1 за РАМ Марч са пилотите които не намериха място за състезанието.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

След рекордните температури в събота, главната битка бе между производителите на гуми, Гудиър и Мишлен вместо трите водещи отбора, като Пирели също не са за подценяване поради факта, че де Анджелис бе най-бърз в загрявачната сесия преди състезанието. Тамбей поведе към завоя Копс изпреварвайки Арну, а Прост, Патрезе, Чийвър и Пикет окупираха следващите четири места. Отличната квалификация на де Анджелис, за съжаление се оказа напразна, след като само обиколка по-късно двигателя на неговия Лотус го предаде, заради счупено бутало. Същият проблем сполетя и Рено-то на Еди Чийвър, две обиколки по-късно заедно с вторият Толеман, управляван от Бруно Джакомели, докато Тамбей увеличи преднината на секунда пред Арну. Дебютът на Спирит приключи след само пет обиколки като Йохансон се прибра с проблем в горивната система. Прост и Пикет, които са с гуми Мишлен скоро намалиха преднината на Ферари-тата. След като Патрезе отпадна с повредено турбо, де Чезарис зае петата позиция пред Винкелхок и Уорик, които по-късно бяха прихванати от единствения в състезанието Лотус, управляван от Менсъл.

Прост поведе в 20-та обиколка, след като изпревари и двете Ферари-та чийто гуми започнаха да се износват, а 10 обиколки по-късно Пикет вече бе втори. Изглеждаше че Уорик ще е първия от пилотите които ще посети своите механици, преди скоростната кутия на неговия Толеман да се счупи. В реалността Винкелхок бе първия който спря в бокса, след което последваха и лидерите. Менсъл се оказа печеливш като от 18-та се добра до 4-то, преди той да направи своя стоп, след като бе втори преди това. След стопа Менсъл с лекота изпревари Ферари-то на Арну, докато Пикет бе над 20 секунди зад лидера Прост. Последните жертви бяха Гинзани с повредена горивна система, Раул Боесел със счупено окачване и Винкелхок с гръмнат двигател, след като бе шести.

В последната една-трета от състезанието Пикет въртеше обиколки със същата скорост каквато караше и Прост, но дори това не помогна и бразилеца реши да си осигури втората позиция. За Ален Прост това бе осма победа и трета за този сезон като с това увеличи преднината си пред Пикет в класирането при пилотите. Тамбей завърши трети, въпреки сериозното темпо острана на Менсъл, който със своето си представяне си осигури най-доброто си класиране за този сезон. Арну и Ники Лауда с Макларън-Косуърт допълниха топ 6.

След края на състезанието, шефът на Тирел, Кен Тирел се оплака относно системата за изпръскване на водата към болидите на Рено и Ферари (но не и Лотус-а на Менсъл, който използва същата система каквато имат и от заводския отбор), че е нелигитивна. Стюардите обаче отхвърлиха оплакването на Кен и резултатите останаха същите.


Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 15 Flag of France.svg Ален Прост Рено 67 24:40.2 3 9
2 5 Flag of Brazil.svg Нелсън Пикет Брабам-БМВ 67 +19,161 6 6
3 27 Flag of France.svg Патрик Тамбе Ферари 67 +26,246 2 4
4 12 Flag of the United Kingdom.svg Найджъл Менсъл Лотус-Рено 67 +38,952 18 3
5 28 Flag of France.svg Рене Арну Ферари 67 +58,874 1 2
6 8 Flag of Austria.svg Ники Лауда Макларън-Форд 66 + 1 Об. 15 1
7 23 Flag of Germany.svg Мауро Балди Алфа Ромео 66 + 1 Об. 11  
8 22 Flag of Italy.svg Андреа де Чезарис Алфа Ромео 66 + 1 Об. 9  
9 7 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Макларън-Форд 66 + 1 Об. 24  
10 25 Flag of France.svg Жан-Пиер Жарие Лижие-Форд 65 + 2 Об. 25  
11 1 Flag of Finland.svg Кеке Розберг Уилямс-Форд 65 + 2 Об. 13  
12 2 Flag of France.svg Жак Лафит Уилямс-Форд 65 + 2 Об. 20  
13 3 Flag of Italy.svg Микеле Алборето Тирел-Форд 65 + 2 Об. 16  
14 4 Flag of the United States.svg Дани Съливан Тирел-Форд 65 + 2 Об. 23  
15 30 Flag of Belgium.svg Тиери Бутсен Ероуз-Форд 65 + 2 Об. 17  
16 33 Flag of Colombia.svg Роберто Гереро Теодор-Форд 64 + 3 Об. 21  
17 29 Flag of Switzerland.svg Марк Сюрер Ероуз-Форд 64 + 3 Об. 19  
Отп 9 Flag of Germany.svg Манфред Винкелхок АТС-БМВ 49 Двигател 8  
Отп 26 Flag of Brazil.svg Раул Боесел Лижие-Форд 48 Окачване 22  
Отп 32 Flag of Italy.svg Пиеркарло Гинзани Осела-Алфа Ромео 46 Горивна с-ма 26  
Отп 35 Flag of the United Kingdom.svg Дерек Уорик Толеман-Харт 27 Ск.кутия 10  
Отп 6 Flag of Italy.svg Рикардо Патрезе Брабам-БМВ 9 Турбо 5  
Отп 40 Flag of Sweden.svg Стефан Йохансон Спирит-Хонда 5 Горивна с-ма 15  
Отп 16 Flag of the United States.svg Еди Чийвър Рено 3 Двигател 7  
Отп 36 Flag of Italy.svg Бруно Джакомели Толеман-Харт 3 Турбо 12  
Отп 11 Flag of Italy.svg Елио де Анджелис Лотус-Рено 1 Турбо 4  
ДКФ 34 Flag of Venezuela.svg Джони Чекото Теодор-Форд    
ДКФ 31 Flag of Italy.svg Корадо Фаби Осела-Алфа Ромео    
ДКФ 17 Flag of the United Kingdom.svg Кени Ахейсън РАМ-Форд        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of France.svg Ален Прост 39
2 Flag of Brazil.svg Нелсън Пикет 33
3 Flag of France.svg Патрик Тамбе 31
4 Flag of Finland.svg Кеке Розберг 25
5 Flag of France.svg Рене Арну 19
Генерално класиране при пилотите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of France.svg Рено 53
2 Flag of Italy.svg Ферари 50
3 Flag of the United Kingdom.svg Уилямс-Форд 35
4 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-БМВ 33
5 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 27

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1983 Канада
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1983
Следващо състезание:
1983 Германия

Предходна година:
1982
Голяма награда на Великобритания Следваща година:
1984