Направо към съдържанието

1983 Голяма награда на Великобритания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Великобритания
Карта на пистата
Силвърстоун
Дължина писта4.719 km
Обиколки67
Състезание316.173 km
Дата18 юли 1983
Победител
Пилот
– време
Ален Прост
1:24:39.780
Полпозишън
Пилот
– време
Рене Арну
1:09.462
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Ален Прост
1:14.212 (32)
1983 Голяма награда на Великобритания в Общомедия

1983 Голяма награда на Великобритания е 34-то за Голямата награда на Великобритания и девети кръг от сезон 1983 във Формула 1, провежда се на 16 юли 1983 година на пистата Силвърстоун близо до град Силвърстоун, Великобритания.

1983 Голяма награда на Великобритания, маркира пълния дебют за Спирит Ф1, след участието им в Състезанието на шампионите в Брандс Хетч. Техният пилот Стефан Йохансон се завръща във Формула 1 след само две участия през сезон 1980, тогава карайки за отбора на Шадоу. Лотус са с нов болид дело на френския дизайнер и бивш пилот Жерар Дюкаруж. Болидът 94T е тестван няколко дни преди уикенда, а Рено както винаги обеща да достави двигатели за Елио де Анджелис и за Найджъл Менсъл. Това означава, че болидите на британския тим задвижвани с двигатели Косуърт бяха пенсионирани. Още един отбор които пенсионираха двигателите Косуърт за употреба е Осела, които дадоха шанс на Корадо Фаби да кара FA1E, заедно със съотборника си Пиеркарло Гинзани. Ферари са с новия си 126C3, което е всъщност модифицирана версия на предшественика си.

Последната квалификационна сесия отново се оказа битка между Рено, Ферари и Брабам с двигатели БМВ, като и трите отбора регистрираха скорост от с близо 150 мили в час. В края Рене Арну е най-бърз, постигайки трета последователна пол-позиция, побеждавайки съотборника си Патрик Тамбей със седем десети от секундата. Ален Прост с Рено се нареди трети пред де Анджелис с новия Лотус. Пилотите на Брабам, Нелсън Пикет и Рикардо Патрезе окупираха трета редица пред Еди Чийвър, Манфред Винкелхок с АТС, Андреа де Чезарис с Алфа Ромео и Дерек Уорик с Толеман. Менсъл имаше трудна квалификация и постига само 18-и резултат с Лотус 93T, след електрически проблеми по новия болид го попречиха да регистрира по-добър резултат, докато Стефан Йохансон в своето завръщане се класира 14-и със своя Спирит пред, Уилямс-а на Кеке Розберг. Джони Чекото с Теодор, Корадо Фаби с Осела и Кени Ахейсън, който прави своя дебют във Ф1 за РАМ Марч са пилотите които не намериха място за състезанието.

След рекордните температури в събота, главната битка е между производителите на гуми, Гудиър и Мишлен вместо трите водещи отбора, като Пирели също не са за подценяване поради факта, че де Анджелис е най-бърз в загрявачната сесия преди състезанието. Тамбей поведе към завоя Копс изпреварвайки Арну, а Прост, Патрезе, Чийвър и Пикет окупираха следващите четири места. Отличната квалификация на де Анджелис, се оказа напразна, след като само обиколка по-късно двигателя на неговия Лотус го предаде, заради счупено бутало. Същият проблем сполетя и Рено-то на Еди Чийвър, две обиколки по-късно заедно с втория Толеман, управляван от Бруно Джакомели, докато Тамбей увеличи преднината на секунда пред Арну. Дебютът на Спирит приключи след само пет обиколки като Йохансон се прибра с проблем в горивната система. Прост и Пикет, които са с гуми Мишлен скоро намалиха преднината на Ферари-тата. След като Патрезе отпадна с повредено турбо, де Чезарис зае петата позиция пред Винкелхок и Уорик, които по-късно бяха прихванати от единствения в състезанието Лотус, управляван от Менсъл.

Прост поведе в 20-а обиколка, след като изпревари и двете Ферари-та чийто гуми започнаха да се износват, а 10 обиколки по-късно Пикет вече е втори. Изглеждаше че Уорик ще е първият от пилотите които ще посети своите механици, преди скоростната кутия на неговия Толеман да се счупи. В реалността Винкелхок е първия който спря в бокса, след което последваха и лидерите. Менсъл се оказа печеливш като от 18-а се добра до 4-то, преди той да направи своя стоп, след като е втори преди това. След стопа Менсъл с лекота изпревари Ферари-то на Арну, докато Пикет е над 20 секунди зад лидера Прост. Последните жертви бяха Гинзани с повредена горивна система, Раул Боесел със счупено окачване и Винкелхок с гръмнат двигател, след като е шести.

В последната една-трета от състезанието Пикет въртеше обиколки със същата скорост каквато караше и Прост, но дори това не помогна и бразилеца реши да си осигури втората позиция. За Ален Прост това е осма победа и трета за този сезон като с това увеличи преднината си пред Пикет в класирането при пилотите. Тамбей завърши трети, въпреки сериозното темпо острана на Менсъл, който със своето си представяне си осигури най-доброто си класиране за този сезон. Арну и Ники Лауда с Макларън-Косуърт допълниха топ 6.

След края на състезанието, шефът на Тирел, Кен Тирел се оплака относно системата за изпръскване на водата към болидите на Рено и Ферари (но не и Лотус-а на Менсъл, който използва същата система каквато имат и от заводския отбор), че е нелигитивна. Стюардите обаче отхвърлиха оплакването на Кен и резултатите останаха същите.

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 15 Ален Прост Рено 67 24:40.2 3 9
2 5 Нелсън Пикет Брабам-БМВ 67 +19,161 6 6
3 27 Патрик Тамбе Ферари 67 +26,246 2 4
4 12 Найджъл Менсъл Лотус-Рено 67 +38,952 18 3
5 28 Рене Арну Ферари 67 +58,874 1 2
6 8 Ники Лауда Макларън-Форд 66 + 1 Об. 15 1
7 23 Мауро Балди Алфа Ромео 66 + 1 Об. 11
8 22 Андреа де Чезарис Алфа Ромео 66 + 1 Об. 9
9 7 Джон Уотсън Макларън-Форд 66 + 1 Об. 24
10 25 Жан-Пиер Жарие Лижие-Форд 65 + 2 Об. 25
11 1 Кеке Розберг Уилямс-Форд 65 + 2 Об. 13
12 2 Жак-Анри Лафит Уилямс-Форд 65 + 2 Об. 20
13 3 Микеле Алборето Тирел-Форд 65 + 2 Об. 16
14 4 Дани Съливан Тирел-Форд 65 + 2 Об. 23
15 30 Тиери Бутсен Ероуз-Форд 65 + 2 Об. 17
16 33 Роберто Гереро Теодор-Форд 64 + 3 Об. 21
17 29 Марк Сюрер Ероуз-Форд 64 + 3 Об. 19
Отп 9 Манфред Винкелхок АТС-БМВ 49 Двигател 8
Отп 26 Раул Боесел Лижие-Форд 48 Окачване 22
Отп 32 Пиеркарло Гинзани Осела-Алфа Ромео 46 Горивна система 26
Отп 35 Дерек Уорик Толеман-Харт 27 Ск.кутия 10
Отп 6 Рикардо Патрезе Брабам-БМВ 9 Турбо 5
Отп 40 Стефан Йохансон Спирит-Хонда 5 Горивна система 15
Отп 16 Еди Чийвър Рено 3 Двигател 7
Отп 36 Бруно Джакомели Толеман-Харт 3 Турбо 12
Отп 11 Елио де Анджелис Лотус-Рено 1 Турбо 4
ДКФ 34 Джони Чекото Теодор-Форд
ДКФ 31 Корадо Фаби Осела-Алфа Ромео
ДКФ 17 Кени Ахейсън РАМ-Форд

Класиране след състезанието

[редактиране | редактиране на кода]
Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Ален Прост 39
2 Нелсън Пикет 33
3 Патрик Тамбе 31
4 Кеке Розберг 25
5 Рене Арну 19
Генерално класиране при пилотите
Поз Конструктор Точки
1 Рено 53
2 Ферари 50
3 Уилямс-Форд 35
4 Брабам-БМВ 33
5 Макларън-Форд 27
Предходно състезание:
1983 Канада
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1983
Следващо състезание:
1983 Германия

Предходна година:
1982
Голяма награда на Великобритания Следваща година:
1984