1983 Голяма награда на Великобритания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Великобритания
Карта на пистата
Силвърстоун
Дължина писта4.719 km
Обиколки67
Състезание316.173 km
Дата18 юли 1983
Победител
Пилот
– време
Ален Прост
1:24:39.780
Полпозишън
Пилот
– време
Рене Арну
1:09.462
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Ален Прост
1:14.212 (32)
1983 Голяма награда на Великобритания в Общомедия

1983 Голяма награда на Великобритания е 34-то за Голямата награда на Великобритания и девети кръг от сезон 1983 във Формула 1, провежда се на 16 юли 1983 година на пистата Силвърстоун близо до град Силвърстоун, Великобритания.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

1983 Голяма награда на Великобритания, маркира пълния дебют за Спирит Ф1, след участието им в Състезанието на шампионите в Брандс Хетч. Техният пилот Стефан Йохансон се завръща във Формула 1 след само две участия през сезон 1980, тогава карайки за отбора на Шадоу. Лотус са с нов болид дело на френския дизайнер и бивш пилот Жерар Дюкаруж. Болидът 94T е тестван няколко дни преди уикенда, а Рено както винаги обеща да достави двигатели за Елио де Анджелис и за Найджъл Менсъл. Това означава, че болидите на британския тим задвижвани с двигатели Косуърт бяха пенсионирани. Още един отбор които пенсионираха двигателите Косуърт за употреба е Осела, които дадоха шанс на Корадо Фаби да кара FA1E, заедно със съотборника си Пиеркарло Гинзани. Ферари са с новия си 126C3, което е всъщност модифицирана версия на предшественика си.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Последната квалификационна сесия отново се оказа битка между Рено, Ферари и Брабам с двигатели БМВ, като и трите отбора регистрираха скорост от с близо 150 мили в час. В края Рене Арну е най-бърз, постигайки трета последователна пол-позиция, побеждавайки съотборника си Патрик Тамбей със седем десети от секундата. Ален Прост с Рено се нареди трети пред де Анджелис с новия Лотус. Пилотите на Брабам, Нелсън Пикет и Рикардо Патрезе окупираха трета редица пред Еди Чийвър, Манфред Винкелхок с АТС, Андреа де Чезарис с Алфа Ромео и Дерек Уорик с Толеман. Менсъл имаше трудна квалификация и постига само 18-и резултат с Лотус 93T, след електрически проблеми по новия болид го попречиха да регистрира по-добър резултат, докато Стефан Йохансон в своето завръщане се класира 14-и със своя Спирит пред, Уилямс-а на Кеке Розберг. Джони Чекото с Теодор, Корадо Фаби с Осела и Кени Ахейсън, който прави своя дебют във Ф1 за РАМ Марч са пилотите които не намериха място за състезанието.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

След рекордните температури в събота, главната битка е между производителите на гуми, Гудиър и Мишлен вместо трите водещи отбора, като Пирели също не са за подценяване поради факта, че де Анджелис е най-бърз в загрявачната сесия преди състезанието. Тамбей поведе към завоя Копс изпреварвайки Арну, а Прост, Патрезе, Чийвър и Пикет окупираха следващите четири места. Отличната квалификация на де Анджелис, се оказа напразна, след като само обиколка по-късно двигателя на неговия Лотус го предаде, заради счупено бутало. Същият проблем сполетя и Рено-то на Еди Чийвър, две обиколки по-късно заедно с втория Толеман, управляван от Бруно Джакомели, докато Тамбей увеличи преднината на секунда пред Арну. Дебютът на Спирит приключи след само пет обиколки като Йохансон се прибра с проблем в горивната система. Прост и Пикет, които са с гуми Мишлен скоро намалиха преднината на Ферари-тата. След като Патрезе отпадна с повредено турбо, де Чезарис зае петата позиция пред Винкелхок и Уорик, които по-късно бяха прихванати от единствения в състезанието Лотус, управляван от Менсъл.

Прост поведе в 20-а обиколка, след като изпревари и двете Ферари-та чийто гуми започнаха да се износват, а 10 обиколки по-късно Пикет вече е втори. Изглеждаше че Уорик ще е първият от пилотите които ще посети своите механици, преди скоростната кутия на неговия Толеман да се счупи. В реалността Винкелхок е първия който спря в бокса, след което последваха и лидерите. Менсъл се оказа печеливш като от 18-а се добра до 4-то, преди той да направи своя стоп, след като е втори преди това. След стопа Менсъл с лекота изпревари Ферари-то на Арну, докато Пикет е над 20 секунди зад лидера Прост. Последните жертви бяха Гинзани с повредена горивна система, Раул Боесел със счупено окачване и Винкелхок с гръмнат двигател, след като е шести.

В последната една-трета от състезанието Пикет въртеше обиколки със същата скорост каквато караше и Прост, но дори това не помогна и бразилеца реши да си осигури втората позиция. За Ален Прост това е осма победа и трета за този сезон като с това увеличи преднината си пред Пикет в класирането при пилотите. Тамбей завърши трети, въпреки сериозното темпо острана на Менсъл, който със своето си представяне си осигури най-доброто си класиране за този сезон. Арну и Ники Лауда с Макларън-Косуърт допълниха топ 6.

След края на състезанието, шефът на Тирел, Кен Тирел се оплака относно системата за изпръскване на водата към болидите на Рено и Ферари (но не и Лотус-а на Менсъл, който използва същата система каквато имат и от заводския отбор), че е нелигитивна. Стюардите обаче отхвърлиха оплакването на Кен и резултатите останаха същите.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 15 Ален Прост Рено 67 24:40.2 3 9
2 5 Нелсън Пикет Брабам-БМВ 67 +19,161 6 6
3 27 Патрик Тамбе Ферари 67 +26,246 2 4
4 12 Найджъл Менсъл Лотус-Рено 67 +38,952 18 3
5 28 Рене Арну Ферари 67 +58,874 1 2
6 8 Ники Лауда Макларън-Форд 66 + 1 Об. 15 1
7 23 Мауро Балди Алфа Ромео 66 + 1 Об. 11
8 22 Андреа де Чезарис Алфа Ромео 66 + 1 Об. 9
9 7 Джон Уотсън Макларън-Форд 66 + 1 Об. 24
10 25 Жан-Пиер Жарие Лижие-Форд 65 + 2 Об. 25
11 1 Кеке Розберг Уилямс-Форд 65 + 2 Об. 13
12 2 Жак-Анри Лафит Уилямс-Форд 65 + 2 Об. 20
13 3 Микеле Алборето Тирел-Форд 65 + 2 Об. 16
14 4 Дани Съливан Тирел-Форд 65 + 2 Об. 23
15 30 Тиери Бутсен Ероуз-Форд 65 + 2 Об. 17
16 33 Роберто Гереро Теодор-Форд 64 + 3 Об. 21
17 29 Марк Сюрер Ероуз-Форд 64 + 3 Об. 19
Отп 9 Манфред Винкелхок АТС-БМВ 49 Двигател 8
Отп 26 Раул Боесел Лижие-Форд 48 Окачване 22
Отп 32 Пиеркарло Гинзани Осела-Алфа Ромео 46 Горивна система 26
Отп 35 Дерек Уорик Толеман-Харт 27 Ск.кутия 10
Отп 6 Рикардо Патрезе Брабам-БМВ 9 Турбо 5
Отп 40 Стефан Йохансон Спирит-Хонда 5 Горивна система 15
Отп 16 Еди Чийвър Рено 3 Двигател 7
Отп 36 Бруно Джакомели Толеман-Харт 3 Турбо 12
Отп 11 Елио де Анджелис Лотус-Рено 1 Турбо 4
ДКФ 34 Джони Чекото Теодор-Форд
ДКФ 31 Корадо Фаби Осела-Алфа Ромео
ДКФ 17 Кени Ахейсън РАМ-Форд

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Ален Прост 39
2 Нелсън Пикет 33
3 Патрик Тамбе 31
4 Кеке Розберг 25
5 Рене Арну 19
Генерално класиране при пилотите
Поз Конструктор Точки
1 Рено 53
2 Ферари 50
3 Уилямс-Форд 35
4 Брабам-БМВ 33
5 Макларън-Форд 27

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1983 Канада
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1983
Следващо състезание:
1983 Германия

Предходна година:
1982
Голяма награда на Великобритания Следваща година:
1984