Ферари 126 C

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ферари 126C)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of Italy.svg Ферари 126C
Картина Ferrari 126 CK.jpg
Категория Формула 1 едноместен
Конструктор Flag of Italy.svg Скудерия Ферари
Дизайнер Flag of Italy.svg Марио Форгиери
Flag of Italy.svg Антонио Томаини (CK)
Flag of the United Kingdom.svg Харви Потселтуейд (C2-C4)
Шаси Карбонови нишки, алуминиева медна структура, монокок
Двигател Ферари 021 / 031
Трансмисия 6-скоростна кутия
Гуми Гудиър
Тим Скудерия Ферари SpA SEFAC
Пилоти Flag of Canada.svg 27. Жил Вилньов
Flag of France.svg 27. Патрик Тамбей
Flag of Italy.svg 27. Микеле Алборето
Flag of France.svg 28. Дидие Пирони
Flag of the United States.svg 28. Марио Андрети
Flag of France.svg 28. Рене Арну
Дебют 1981 Голяма награда на САЩ-запад
Стартове 62
Победи 10
Титли при конструкторите 2
Титли при пилотите 0
Първи места на старта 10
Най-бързи обиколки 12

Ферари 126C е болид от Формула 1, с който отбора на Скудерия Ферари участва през сезон 1981 до сезон 1984. Създаден е от Марио Форгиери и Харви Потселтуейд.

126CK[редактиране | редактиране на кода]

Болидът е създаден с цел да замени успешната серия болиди 312T. Шасито е почти същото както при предишната серия, но с малък и широк V6 двигател. За първи път болидът е използван по време на тренировките за ГП на Италия 1980, в ръцете на Жил Вилньов. Колата оправда очакванията за отбора и Вилньов, като 126CK е по-бърз от 312T5, за разлика от управлението на болида. Проблемите с надежността на болида ги остави извън битката за титлата, но Вилньов постигна победи в Монако и Харама, както и няколко класирания на подиума. Заради проблемите по управлението, 126CK е подходящ за трасета с дълги прави като Силвърстоун, Хокенхаймринг, Йостерайхринг и Монца. Болидът получи названието "червен Кадилак" от Вилньов, заради високата скорост но лошо управление. Ферари завършиха 1981 на пета позиция с 34 точки.

126C2[редактиране | редактиране на кода]

С идването на Харви Потселтуейд в отбора и пълната промяна на болида, нещата бяха по-добри за сезон 1982. С подобрена аеродинамика, Вилньов и съотборника му Дидие Пирони поставиха рекордни време по време на тестовете. След това дойде и скандалната ГП на Сан Марино, в което Вилньов обвини Пирони в несъгласие на отборните заповеди към отбора. Това нанесе още по-тежък удар, след кончината на Вилньов по време на квалификациите в Белгия, което остави Пирони да бъде лидер на отбора. Самият Пирони имаше тежък инцидент досъщ като на Вилньов в Хокенхаймринг, което прекрати състезателната кариера на французина. Това обаче не спря Ферари да бъде шампион при конструкторите, благодарение благодарение на двете победи на Пирони в Имола и Зандворт, както и победата на Патрик Тамбей в Германия и седем подиума.

126C3[редактиране | редактиране на кода]

С промяната на правилата по аеродинамиката и намалянето на така нареченият Граунд-ефект, 126C3 бе конструиран с това предвид. Потселтуейд създаде уголемен, но ефектичен заден спойлер. Също така силата на двигателя бе увеличен на 800 конски сили в квалификациите и на 650 в състезанията. Тамбей и Рене Арну постигнаха заедно четири победи като дори и двамата пилоти бяха въвлечени в битката за титлата при пилотите, но ненадежността на болида в по-късната част на сезон 1983 ги оставиха трети и четвърти в крайното класиране. Ферари взе титлата при отборите за втора последователна година с 89 точки.

126C4[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 1984, Макларън създадоха успешния MP4/2, което бе по-ефективен от 126C4 и доминираха целият сезон. Единствената победа на Ферари през сезона бе тази за ГП на Белгия 1984, от италианеца Микеле Алборето. Ферари завършиха втори с 57.5 точки, 86 точки по-малко от Макларън но 10 повече от третия класиран отбор на Лотус-Рено.

Класиране във Формула 1[редактиране | редактиране на кода]

Година Шаси Двигател Гуми Пилоти 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 Точки WCC
1981 126CK Ферари V6 (t/c) М USW BRA ARG SMR BEL MON ESP FRA GBR GER AUT NED ITA CAN CPL 34 5-ти
Жил Вилньов Ret Ret Ret 7 4 1 1 Ret Ret 10 Ret Ret Ret 3 DSQ
Дидие Пирони Ret Ret Ret 5 8 4 15 5 Ret Ret 9 Ret 5 Ret 9
1981 126C2 Ferrari V6 (t/c) Г RSA BRA USW SMR BEL MON DET CAN NED GBR FRA GER AUT SUI ITA CPL 74 1-ви
Жил Вилньов Ret Ret DSQ 2 DNS
Дидие Пирони 18 6 Ret 1 DNS 2 3 9 1 2 3 DNS
Патрик Тамбе 8 3 4 1 4 DNS 2 DNS
Марио Андрети 3 Ret
1983 126C2B
126C3
Ферари V6 (t/c) Г BRA USW FRA SMR MON BEL DET CAN GBR GER AUT NED ITA EUR RSA 89 1-ви
Патрик Тамбе 5 Ret 4 1 4 2 Ret 3 3 Ret Ret 2 4 Ret Ret
Рене Арну 10 3 7 3 Ret Ret Ret 1 5 1 2 1 2 9 Ret
1984 126C4 Ферари V6 (t/c) Г BRA RSA BEL SMR FRA MON CAN DET DAL GBR GER AUT NED ITA EUR POR 57.5 2-ри
Рене Арну Ret Ret 3 2 4 3 5 Ret 2 6 6 7 11 Ret 5 9
Микеле Алборето Ret 11 1 Ret Ret 6 Ret Ret Ret 5 Ret 3 Ret 2 2 4
Ферари Формула 1 болиди
40-те 1950-те 1960-те 1970-те
8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9
125 275
340
375
500 553
625
555
D50
801 412
246
256 156 158
1512
312 312 B 312 T
1980-те 1990-те 2000-
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9
312 T 126 C 156/85 F1/86 F1/87 640 641 642/643 F92A F93A 412T F310/B F300 F399 F1-2000 F2001 F2001
F2002
F2002B
F2003-GA
F2004 F2004M
F2005
248 F2007 F2008 F60