1981 Голяма награда на Белгия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Белгия
Золдер
Дължина писта 4,011 km
Обиколки 70
Състезание 288,798 km
Дата 17 май 1981
Време Сухо/Дъждовно
Победител
Пилот
време
Карлос Ройтеман
1:16:31.61
Полпозишън
Пилот
време
Карлос Ройтеман
1:22.28
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Карлос Ройтеман
1:23.30 (37)

1981 Голяма награда на Белгия е 28-то за Голямата награда на Белгия и пети кръг от сезон 1981 във Формула 1, провежда се на 17 май 1981 година на пистата Золдер близо до Хьосден-Золдер, Белгия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Тази Гран При ще се запомни с два сериозни инцидента в които участват и механици, в което едно с фатални последици. По време на квалификациите в петък, механикът на Осела, Джиовани Амадео се препъна на разстояние от питлейна право върху пътя на болида на Уилямс управляван от Карлос Ройтеман. Аржентинецът не бе в състояние да избегне механика, който страда от фрактура на черепа. Той умря от контузиите си в понеделник след състезанието. Преди състезанието да започне, група от механици на всички отбори протестираха заради мерките за безопасност, които ги предпазват от подобни инциденти, а по-късно някои пилоти също се включиха в протеста. Въпреки това организаторите на състезанието маркираха загрявачната обиколка оставайки няколко болида да останат на свойте места, някои затънали, други са оставили кокпитите си празни. Хаос възтана когато колоната се нареди за да заемат позициите си в края на обиколката бе изостряло като Нелсън Пикет пропусна да заеме позицията си и направи още една обиколка. Тъй като колите започват да прегряват, няколко пилота излючиха двигателите си като Рикардо Патрезе от Ероуз бе един от тях. Ройтеман имаше проблеми да включи своя дивгател но бързо бе решен. Организаторите започнаха стартовата процедура след като Пикет зае позицията си, докато Патрезе не бе в състояние да стартира двигателя си и махайки ръце за да сигнализира че не може да тръгне. Неговият механик Дейв Лъкет моментално излезе на трасето за да рестартира болида на италианеца. По това време състезанието започна макар присъствието на Лъкет да бе факт. В това объркване и вероятно не могат да видят болида на Патрезе затънал на своята стартова позиция, вторият Ероуз управляван от италианеца Сиегфрийд Щтор удари задницата на болида удрайки механика също. Лъкет пострада със счупен крак със разкъсвания, но оцелява след инцидента. Като резултат от тези събития, излезе и ново правило като забраняват на механиците да бъдат на стартовите решетки не повече от 15 секунди от загрявачната обиколка.

Това бе 2-рата победа на Карлос Ройтеман за сезона и 12-та като бе и последна в неговата кариера. Също така това е и първи подиум за Найджъл Менсъл в своята кариера като пилот на Лотус.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 2 Аржентина Карлос Ройтеман Уилямс-Форд 54 1:16:31.61 1 9
2 26 Франция Жак Лафит Лижие-Матра 54 + 36.06 9 6
3 12 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл Лотус-Форд 54 + 43.69 10 4
4 27 Канада Жил Вилньов Ферари 54 + 47.64 7 3
5 11 Италия Елио де Анджелис Лотус-Форд 54 + 49.20 14 2
6 3 Съединени американски щати Еди Чийвър Тирел-Форд 54 + 52.51 8 1
7 7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джон Уотсън Макларън-Форд 54 + 1:01.66 5
8 28 Франция Дидие Пирони Ферари 54 + 1:32.04 3
9 23 Италия Бруно Джакомели Алфа Ромео 54 + 1:35.58 17
10 22 Съединени американски щати Марио Андрети Алфа Ромео 53 + 1 Об. 18
11 14 Швейцария Марк Сюрер Инсайн-Форд 52 + 2 Об. 15
12 4 Италия Микеле Алборето Тирел-Форд 52 + 2 Об. 19
13 31 Италия Пиеркарло Гинзани Осела-Форд 50 + 4 Об. 24
Отп 6 Мексико Ектор Ребаке Брабам-Форд 39 Катастрофа 21
Отп 25 Франция Жан-Пиер Жабуй Лижие-Матра 35 Трансмисия 16
Отп 21 Бразилия Чико Сера Фитипалди-Форд 29 Двигател 20
Отп 32 Италия Бепе Габиани Осела-Форд 22 Двигател 22
Отп 1 Австралия Алън Джоунс Уилямс-Форд 19 Катастрофа 6
Отп 8 Италия Андреа де Чезарис Макларън-Форд 11 Ск. кутия 23
Отп 5 Бразилия Нелсън Пикет Брабам-Форд 10 Катастрофа 2
Отп 20 Финландия Кеке Розберг Фитипалди-Форд 10 Ск. кутия 11
Отп 15 Франция Ален Прост Рено 2 Съединител 12
Отп 29 Италия Рикардо Патрезе Ероуз-Форд 0 Сблъсък 4
Отп 30 Италия Зигфрид Стор Ероуз-Форд 0 Сблъсък 13
НКв 18 Република Ирландия Дерек Дейли Марч-Форд
НКв 16 Франция Рене Арну Рено
НКв 17 Чили Елисео Салазар Марч-Форд
НКв 9 Швеция Слим Боргуд АТС-Форд
НКв 33 Франция Патрик Тамбе Теодор-Форд
НКв 36 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дерек Уорик Толеман-Харт
НКв 35 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брайън Хентън Толеман-Харт

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Аржентина Карлос Ройтеман 34
2 Бразилия Нелсън Пикет 22
3 Австралия Алън Джоунс 18
4 Италия Рикардо Патрезе 10
5 Франция Жак Лафит 7
6 Италия Елио де Анджелис 5
7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл 4
8 Франция Ален Прост 4
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Уилямс-Форд 52
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брабам-Форд 25
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Ероуз-Форд 10
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Форд 9
5 Франция Лижие-Матра 7
6 Франция Рено 6
7 Италия Ферари 5
8 Италия Алфа Ромео 3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1981 Сан Марино
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1981
Следващо състезание:
1981 Монако

Предходна година:
1980
Голяма награда на Белгия Следваща година:
1982