Ферари 312T

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of Italy.svg Ферари 312T
Картина LaudaNiki19760731Ferrari312T2.jpg
Категория Формула 1 едноместен
Конструктор Flag of Italy.svg Скудерия Ферари
Дизайнер Flag of Italy.svg Марио Форгиери
Шаси Алуминиев монокок
Двигател Ферари 015 V12
Трансмисия Ферари 015 5-скоростна кутия
Гуми Гудиър (1975-1977)
Мишлен (1978-1980)
Тим Scuderia Ferrari
Пилоти Flag of Austria.svg Ники Лауда
Flag of Switzerland.svg Клей Регацони
Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман
Flag of Canada.svg Жил Вилньов
Flag of South Africa.svg Джоди Шектър
Дебют 1975 Голяма награда на ЮАР (312T)
1976 Голяма награда на Испания (312T2)
1978 Голяма награда на ЮАР (312T3)
1979 Голяма награда на ЮАР (312T4)
1980 Голяма награда на Аржентина (312T5)
Стартове 90
Победи 27
Титли при конструкторите 4
Титли при пилотите 3
Първи места на старта 19
Най-бързи обиколки 25

Ферари 312T е болид от Формула 1, с който отборът на Ферари участва през сезоните 1975-1980 с различни версии. Конструиран от дизайнера Марио Форгиери, 312T постигна 27 победи, 61 подиума, 19 пол-позиции и 25 най-бързи обиколки, както печелейки 4 титли при конструкторите и три пилотите, правейки един от най-успешните болиди за 70-те години. Буквата T в болида означава че двигателя е напречен, като скоростната кутия бе монтирана по този начин, за да подобри управлението.

Версии[редактиране | редактиране на кода]

312T[редактиране | редактиране на кода]

Ферари 312T, с който Ники Лауда печели първата световна титла

Работата по 312T, започна през 1974, тъй като предшественика и Ферари 312B3 имаше проблеми с управлението, което бе причината отбора да завърши зад Макларън при конструкторите. Болидът включва важни промени в структурата, най-вече по скоростната кутия и по окачването. Самото управление на 312T е различно от миналогодишната кола, поради факта че страда от прекалено недозавиване. Ники Лауда бе първия пилот да тества 312T по време на тестовете, намирайки като претендент за световната титла.

312T бе показан за пресата през есента на 1974, и правейки своя дебют за ГП на ЮАР 1975, след като тима трябваше да използва 312B3 за първите две състезания от сезон 1975. В Киалами, Клей Регацони и Лауда имаха проблеми през целия уикенд, като австриеца имаше проблем с липса на мощност, докато съотборника му имаше проблеми по конфигурирането. Последвалия тест с двигателя на Лауда се оказа че има технически проблем.

След направения тест заедно с 312B3, в което 312T се оказа по-бърз и по-надежден, Лауда използва последния, за да победи на Силвърстоун в нешампионатно състезание. След бавния старт в шампионата, Ники постигна четири от общо пет победи в средата на сезона, преди да грабне титлата в Монца, финиширайки трети, докато съотборника му Регацони завърши като победител в състезанието. Лауда завърши сезона с победа в Уоткинс Глен, потвърждавайки страхотната форма на Ферари през сезон 1975.

Техническите промени във Формула 1 бяха променени за сезон 1976, с цел забрана на големите въздушни кутии намиращи се над пилота, стартирайки от ГП на Испания 1976. За първите три състезания обаче 312T бе използван, като Лауда печели първите две и Регацони в третото състезание, преди появяването на наследника, 312T2.

312T2[редактиране | редактиране на кода]

312T2 направи своя дебют в Състезанието на шампионите на трасето Брандс Хетч, включвайки въздушни отвори по кокпита в стил НАСА, а междуосието бе с 42 мм по-дълга от предшественика. 312T2 се оказа, по-добър от 312T, което помогна на Лауда да постигне три победи и поведе в шампионата с комфортна преднина пред съперниците, преди състезанието в Нюрбургринг където австриеца претърпя тежък инцидент, причинена от повреда в задното окачване. В резултат на това, той едва не загина от пламъците, връщайки се шест седмици по-късно. През това време Джеймс Хънт постигна 21 точки, за да намали комфортната преднина на Лауда и англичанина победи Ники в последното състезание в Фуджи със само една точка. Превъзходството на 312Т2, донесе титлата на Ферари при конструкторите за втори пореден път.

312Т2 бе използван и за сезон 1977, като в първите няколко състезания два модела от сезон 1976 бяха използвани. Една видима промяна бе наличието на логото на Фиат в болидите за първи път. Лауда остана недоволен от представянето на болида в Аржентина и Бразилия, което бе причината за допълнителни тестове от отбора между кръговете в Бразилия и Южна Африка. Тези тестове помогнаха на Скудерията да направят промени по болида, най-вече промяна по шасито, задното окачване и задното крило. Тези промени помогнаха на Лауда да постигне първата си победа, след победата си в ГП на Великобритания преди година, но с трагични последствия, които взеха живота на Том Прайс и 19-годишния маршал, Янсен ван Вуурен.

През остатъка на сезона, три нови 312T2B бяха създадени (като са номерирани 029, 030 и 031), с цел разработването на болида. Също така отбора експериментира и с нови предни и задни крила, някои които са използвани на писти с бърз характер. Големият проблем на Ферари за 1977 бяха гумите Гудиър, които вместо това фокусираха вниманието си да разработят гуми за болиди с високо притискане като Лотус 78. Въпреки тези проблеми, 312T2B бе достатъчно добър, за да донесе на Лауда втора шампионска титла при пилотите, който постигна три победи срещу една на новия си съотборник Карлос Ройтеман. Титлата при конструкторите също бе взета, преди Лауда да напусне тима близо до самия край на сезона. Австриецът бе заменен от талантливия канадец, Жил Вилньов, който обаче не успя да се адаптира с T2B, като неутралното управление се пасва върху стила му на каране.

312T3[редактиране | редактиране на кода]

312T2B бе използвано за първите две състезания за сезон 1978, преди T3 да се появи за третото състезание на годината в Киалами. Тази версия включва същия V12 двигател, чиято мощност бе увеличена с 515 конски сили. Шасито е изцяло ново, с нова структура на монокока и различно окачване, конструиран за гумите Мишлен.

Това обаче не помогна много на отбора, като през целия сезон 1978, Лотус доминираха с техния 79 пред всички съперници поради технологията граунд-ефект. Ройтеман постигна четири победи, докато Вилньов постигна първата си победа в неговата кариера на домашното си състезание в Канада, макар че канадеца имаше възможността да победи в Лонг Бийч, ако не бе инцидента с Клей Регацони в последните обиколки.

312T4[редактиране | редактиране на кода]

В отговор на Лотус 79, Ферари конструираха болид, който да съперничи на Лотус. Резултатът бе конструирания от Форгиери болид, 312T4 който е различен от останалите T болиди, като монокока бе разширен, както и разширяване на самия V12 двигател. Болидът се оказа много надежден в ръцете на Вилньов и новият му съотборник Джоди Шектър, печелейки общо 6 победи за сезон 1979. Последваха важни 2-ри и 3-ти места които помогнаха на Шектър да спечели единствената си световна титла, а за Ферари четвъртата срещу опозицията на Рено, Лижие и Уилямс.

312T5[редактиране | редактиране на кода]

312T5 на Жил Вилньов

Сезон 1980 видя повечето отбори, задвижвани от Косуърт да разработят болидите си още повече, в резултат на което Ферари конструира 312T5, за първия кръг в Аржентина. Болидът се оказа, твърде ненадежден, бавен и не толкова ефективен към другите отбори, като в повечето състезания Вилньов и Шектър са често в средата на колоната. За първи път от сезон 1973, Ферари не постигна нито една победа или дори подиум и отбора завърши на 10-то място при конструкторите, като Шектър успя да постигне само 2 точки. В края на сезон южно-африканеца обяви края на състезателната си кариера, а 312T5 бе заменен от 126C за сезон 1981.

Класиране във Формула 1[редактиране | редактиране на кода]

Година Шаси Гуми Пилоти 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 Точки WCC
1975 312T Г ARG BRA RSA ESP MON BEL SWE NED FRA GBR GER AUT ITA USA 72.51 1-ви
Flag of Switzerland.svg Клей Регацони 16 NC Ret 5 3 3 Ret 13 Ret 7 1 Ret
Flag of Austria.svg Ники Лауда 5 Ret 1 1 1 2 1 8 3 6 3 1
1976 312T Г BRA RSA USW ESP BEL MON SWE FRA GBR GER AUT NED ITA CAN USA JPN 83 1-ви
Flag of Austria.svg Ники Лауда 1 1 2
Flag of Switzerland.svg Клей Регацони 7 Ret 1
312T2 Flag of Austria.svg Ники Лауда 2 1 1 3 Ret 1 Ret 4 8 3 Ret
Flag of Switzerland.svg Клей Регацони 11 2 14 6 Ret DSQ 9 2 2 6 7 5
Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман 7
1977 312T2B Г ARG BRA RSA USW ESP MON BEL SWE FRA GBR GER AUT NED ITA USA CAN JPN 95
(97)
1-ви
Flag of Austria.svg Ники Лауда Ret 3 1 2 DNS 2 2 Ret 5 2 1 2 1 2 4
Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман 3 1 8 Ret 2 3 Ret 3 6 15 4 4 6 Ret 6 Ret 2
Flag of Canada.svg Жил Вилньов 12 Ret
1978 312T2B М ARG BRA RSA USW MON BEL ESP SWE FRA GBR GER AUT NED ITA USA CAN 58 2-ри
Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман 7 1
Flag of Canada.svg Жил Вилньов 8 Ret
312T3 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Ret 1 8 3 Ret 10 18 1 Ret DSQ 7 3 1 3
Flag of Canada.svg Жил Вилньов Ret Ret Ret 4 10 9 12 Ret 8 3 6 7 Ret 1
1979 312T3 М ARG BRA RSA USW ESP BEL MON FRA GBR GER AUT NED ITA CAN USA 113 1-ви
ЮАР Джоди Шектър Ret 6
Flag of Canada.svg Жил Вилньов Ret 5
312T4 ЮАР Джоди Шектър 2 2 4 1 1 7 5 4 4 2 1 4 Ret
Flag of Canada.svg Жил Вилньов 1 1 7 7 Ret 2 14 8 2 Ret 2 2 1
1980 312T5 М ARG BRA RSA USW BEL MON FRA GBR GER AUT NED ITA CAN USA 8 10ти
ЮАР Джоди Шектър Ret Ret Ret 5 8 Ret 12 10 13 13 9 8 DNQ 11
Flag of Canada.svg Жил Вилньов Ret 16 Ret Ret 6 5 8 Ret 6 8 7 Ret 5 Ret

1 Включва деветте точки, постигнати за сезон 1975 с Ферари 312B3.

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

Ферари 312T в statsf1.com
Ферари 312T2 в statsf1.com
Ферари 312T3 в statsf1.com
Ферари 312T4 в statsf1.com
Ферари 312T5 в statsf1.com