1976 Голяма награда на Швеция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Швеция
Карта на пистата
Скандинавиън Рейсуей
Дължина писта4,018 km
Обиколки72
Състезание289,296 km
Дата13 юни 1976
ВремеСлунчево
Победител
Пилот
– време
Джоди Шектър
1:46:53.729
Полпозишън
Пилот
– време
Джоди Шектър
1:25.659
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Марио Андрети
1:28.002 (11)

1976 Голямата награда на Швеция е 4-то за Голямата награда на Швеция и е 7-и кръг от сезон 1976 във Формула 1, провежда се на 13 юни 1976, на пистата Скандинавиън Рейсуей, Швеция.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Лотус са отново с техния водещ пилот Марио Андрети, който пропусна предишния кръг в Монако. РАМ Рейсинг също пропускаха ГП на Монако, но са обратно в колоната за Шведското ГП като Як Нелеман ще партнира с Лорис Кесел. Уилямс са само с Мишел Леклер, докато Джаки Икс участва в 24-те часа на Льо Ман.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Джоди Шектър постига първата си пол-позиция както и първа за болид с шест колела, въпреки че стюардите го привикаха заради съмнения относно инцидента му с Карлос Ройтеман. До южно-африканеца се нареди Андрети, който имаше проблеми със скоростната кутия. Трети изненадващо се класира Крис Еймън с червения Инсайн следван от Патрик Депайе с втория Тирел. Проблеми с двигателя е причината Ники Лауда да остане пети в квалификацията пред Гунар Нилсон, Жак Лафит, Джеймс Хънт и Рони Петерсон. От общо 27 участника единствено Нелеман не се класира за състезанието.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Андрети направи добър старт за да поведе колоната от Шектър, Депайе, Еймън, Нилсон, Лауда и Лафит. Уотсън стана първата жертва, след като си заби Пенске-то си близо публиката причинена с проблем в дроселовите клапани, докато Ройтеман се прибра в бокса половин обиколка по-късно, преди аржентинеца да излезе от болида след втората обиколка. Малко по-късно организаторите видяха, че Андрети прибърза за старта и решиха да наложат минута наказание във времето на американеца. Скоро състезанието на Лотус стана още по затруднено с отпадането на Нилсон поради завъртане, което го прати в бетонната стена близо до боксовете. Кесел отпадна три обиколки по-късно след като и той загуби контрол върху Брабам-а.

Емерсон Фитипалди напусна след края на 10-а обиколка с проблем в управлението на неговия болид. След като е информиран от тима си че е наказан с минута, Андрети увеличи скоростта си в опита си да компенсира това което ще загуби. Макар да е втори по трасето Шектър всъщност е скрития лидер в състезанието пред Депайе, докато Еймън задържаше четвъртата позиция пред Лауда (чийто механици успяха да сменят двигателя му часове преди състезанието). Лари Пъркинс се движеше на 18-а позиция преди да прегрее двигателя в 18-а обиколка, докато Виторио Брамбила се размина от инцидент, без да загуби 11-ата си позиция за разлика от повредения нос на неговия Марч. Зад Брамбила, Артуро Мерцарио успя да се справи със Съртис-а на Алън Джоунс, двата Шадоу-а и Йохен Мас.

Блестящото представяне на Еймън завърши с неприятен край в 38-ата обиколка, след като предното ляво окачване се разпадна на първия завой и е пратен в огражденията. За щастие на ново-зеландеца той избегна инцидента само с натъртвания. През това време Кен Тирел е информиран от наказанието на Андрети и се опита да намери окончателен отговор, но без никакъв резултат. Всичко това нямаше никакво значение, след като Андрети отпадна от състезанието в 46-а обиколка с повреда по Косуърт-а.

С отпадането на Еймън и на Андрети, Тирел-ите без препятствано повеждат пред Лауда и Лафит, докато петия Хънт е под мерника на шестия Петерсон. Карлос Паче от своя страна води битка с Клей Регацони за седма позиция. Брамбила се отърва от присъствието на Мерцарио благодарение на последния, който отпадна с повреден двигател, чийто проблем получи и Ханс-Йоахим Щук няколко обиколки по-рано. В последните обиколки Регацони успя да изпревари Паче и Петерсон, докато Том Прайс изпревари Брамбила за девета позиция.

Така Шектър постига първата победа на задвижвания с шест колела болид пред втория Депайе, правейки победата двойна. Лауда завърши трети като минимизира загубените точки пред Лижие-то на Лафит, Хънт и Регацони. Петерсон, Паче, Прайс, Брамбила, Жан-Пиер Жарие, Джоунс и Брет Лънгър са останалите пилоти, които завършиха състезанието.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 3 Република Южна Африка Джоди Шектър Тирел-Форд 72 1:46:53.729 1 9
2 4 Патрик Депайе Тирел-Форд 72 + 19.766 4 6
3 1 Ники Лауда Ферари 72 + 33.866 5 4
4 26 Жак Лафит Лижие-Матра 72 + 55.819 7 3
5 11 Джеймс Хънт Макларън-Форд 72 + 59.483 8 2
6 2 Клей Регацони Ферари 72 + 1:00.366 11 1
7 10 Рони Петерсон Марч-Форд 72 + 1:03.493 9
8 8 Карлос Паче Брабам-Алфа Ромео 72 + 1:11.613 10
9 16 Том Прайс Шадоу-Форд 71 + 1 Об. 12
10 9 Виторио Брамбила Марч-Форд 71 + 1 Об. 15
11 12 Йохен Мас Макларън-Форд 71 + 1 Об. 13
12 17 Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд 71 + 1 Об. 14
13 19 Алън Джоунс Съртис-Форд 71 + 1 Об. 18
14 35 Артуро Мерцарио Марч-Форд 70 Двигател 19
15 18 Брет Лънгър Съртис-Форд 70 + 2 Об. 24
Отп 24 Харалд Ертъл Хескет-Форд 54 Завъртане 23
Отп 34 Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 52 Двигател 20
Отп 5 Марио Андрети Лотус-Форд 45 Двигател 2
Отп 22 Крис Еймън Инсайн-Форд 38 Инцидент 3
Отп 21 Мишел Леклер Волф-Уилямс-Форд 20 Двигател 25
Отп 37 Лари Пъркинс Боро-Форд 18 Двигател 22
Отп 30 Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 10 Управление 21
Отп 32 Лорис Кесел Брабам-Форд 5 Инцидент 26
Отп 6 Гунар Нилсон Лотус-Форд 2 Инцидент 6
Отп 7 Карлос Ройтеман Брабам-Алфа Ромео 2 Двигател 16
Отп 28 Джон Уотсън Пенске-Форд 0 Инцидент 17
НКв 33 Як Нелеман Брабам-Форд

Класирането след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Ники Лауда 52
2 Република Южна Африка Джоди Шектър 23
3 Патрик Депайе 18
4 Джеймс Хънт 17
5 Клей Регацони 16
6 Йохен Мас 10
7 Жак Лафит 10
8 Ханс-Йоахим Щук 6
Генерално класиране при констуркторите
Поз Конструктор Точки
1 Ферари 55
2 Тирел-Форд 31
3 Макларън-Форд 23
4 Лижие-Матра 10
5 Марч-Форд 6
6 Лотус-Форд 6
7 Шадоу-Форд 4
8 Брабам-Алфа Ромео 3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1976 Монако
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1976
Следващо състезание:
1976 Франция

Предходна година:
1975
Голяма награда на Швеция Следваща година:
1977