1976 Голяма награда на Швеция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
 Гран При на Швеция
Карта на пистата
Скандинавиън Рейсуей
Дължина писта 4,018 km
Обиколки 72
Състезание 289,296 km
Дата 13 юни 1976
Време Слунчево
Победител
Пилот
време
Джоди Шектър
1:46:53.729
Полпозишън
Пилот
време
Джоди Шектър
1:25.659
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Марио Андрети
1:28.002 (11)

1976 Голямата награда на Швеция е 4-то за Голямата награда на Швеция и е 7-ми кръг от сезон 1976 във Формула 1, провежда се на 13 юни 1976, на пистата Скандинавиън Рейсуей, Швеция.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Лотус са отново с техния водещ пилот Марио Андрети, който пропусна предишния кръг в Монако. РАМ Рейсинг също пропускаха ГП на Монако, но са обратно в колоната за Шведското ГП като Як Нелеман ще партнира с Лорис Кесел. Уилямс са само с Мишел Леклер, докато Джаки Икс участва в 24-те часа на Льо Ман.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Джоди Шектър постига първата си пол-позиция както и първа за болид с шест колела, въпреки че стюардите го привикаха заради съмнения относно инцидента му с Карлос Ройтеман. До южно-африканеца се нареди Андрети, който имаше проблеми със скоростната кутия. Трети изненадващо се класира Крис Еймън с червения Инсайн следван от Патрик Депайе с втория Тирел. Проблеми с двигателя бе причината Ники Лауда да остане пети в квалификацията пред Гунар Нилсон, Жак Лафит, Джеймс Хънт и Рони Петерсон. От общо 27 участника единствено Нелеман не се класира за състезанието.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Андрети направи добър старт за да поведе колоната от Шектър, Депайе, Еймън, Нилсон, Лауда и Лафит. Уотсън стана първата жертва, след като си заби Пенске-то си близо публиката причинена с проблем в дроселовите клапани, докато Ройтеман се прибра в бокса половин обиколка по-късно, преди аржентинеца да излезе от болида след втората обиколка. Малко по-късно организаторите видяха, че Андрети прибърза за старта и решиха да наложат минута наказание във времето на американеца. Скоро състезанието на Лотус стана още по затруднено с отпадането на Нилсон поради завъртане, което го прати в бетонната стена близо до боксовете. Кесел отпадна три обиколки по-късно след като и той загуби контрол върху Брабам-а.

Емерсон Фитипалди напусна след края на 10-та обиколка с проблем в управлението на неговия болид. След като бе информиран от тима си че е наказан с минута, Андрети увеличи скоростта си в опита си да компенсира това което ще загуби. Макар да е втори по трасето Шектър всъщност е скрития лидер в състезанието пред Депайе, докато Еймън задържаше четвъртата позиция пред Лауда (чийто механици успяха да сменят двигателя му часове преди състезанието). Лари Пъркинс се движеше на 18-та позиция преди да прегрее двигателя в 18-та обиколка, докато Виторио Брамбила се размина от инцидент, без да загуби 11-тата си позиция за разлика от повредения нос на неговия Марч. Зад Брамбила, Артуро Мерцарио успя да се справи със Съртис-а на Алън Джоунс, двата Шадоу-а и Йохен Мас.

Блестящото представяне на Еймън завърши с неприятен край в 38-та обиколка, след като предното ляво окачване се разпадна на първия завой и бе пратен в огражденията. За щастие на ново-зеландеца той избегна инцидента само с натъртвания. През това време Кен Тирел бе информиран от наказанието на Андрети и се опита да намери окончателен отговор, но без никакъв резултат. Всичко това нямаше никакво значение, след като Андрети отпадна от състезанието в 46-та обиколка с повреда по Косуърт-а.

С отпадането на Еймън и на Андрети, Тирел-ите без препятствано повеждат пред Лауда и Лафит, докато петия Хънт е под мерника на шестия Петерсон. Карлос Паче пък от своя страна води битка с Клей Регацони за седма позиция. Брамбила се отърва от присъствието на Мерцарио благодарение на последния, който отпадна с повреден двигател, чийто проблем получи и Ханс-Йоахим Щук няколко обиколки по-рано. В последните обиколки Регацони успя да изпревари Паче и Петерсон, докато Том Прайс изпревари Брамбила за девета позиция.

Така Шектър постига първата победа на задвижвания с шест колела болид пред втория Депайе, правейки победата двойна. Лауда завърши трети като минимизира загубените точки пред Лижие-то на Лафит, Хънт и Регацони. Петерсон, Паче, Прайс, Брамбила, Жан-Пиер Жарие, Джоунс и Брет Лънгър са останалите пилоти, които завършиха състезанието.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 3 ЮАР Джоди Шектър Тирел-Форд 72 1:46:53.729 1 9
2 4 Flag of France.svg Патрик Депайе Тирел-Форд 72 + 19.766 4 6
3 1 Flag of Austria.svg Ники Лауда Ферари 72 + 33.866 5 4
4 26 Flag of France.svg Жак Лафит Лижие-Матра 72 + 55.819 7 3
5 11 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт Макларън-Форд 72 + 59.483 8 2
6 2 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Ферари 72 + 1:00.366 11 1
7 10 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон Марч-Форд 72 + 1:03.493 9  
8 8 Flag of Brazil.svg Карлос Паче Брабам-Алфа Ромео 72 + 1:11.613 10  
9 16 Flag of the United Kingdom.svg Том Прайс Шадоу-Форд 71 + 1 Об. 12  
10 9 Flag of Italy.svg Виторио Брамбила Марч-Форд 71 + 1 Об. 15  
11 12 Flag of Germany.svg Йохен Мас Макларън-Форд 71 + 1 Об. 13  
12 17 Flag of France.svg Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд 71 + 1 Об. 14  
13 19 Flag of Australia.svg Алън Джоунс Съртис-Форд 71 + 1 Об. 18  
14 35 Flag of Italy.svg Артуро Мерцарио Марч-Форд 70 Двигател 19  
15 18 Flag of the United States.svg Брет Лънгър Съртис-Форд 70 + 2 Об. 24  
Отп 24 Flag of Austria.svg Харалд Ертъл Хескет-Форд 54 Завъртане 23  
Отп 34 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 52 Двигател 20  
Отп 5 Flag of the United States.svg Марио Андрети Лотус-Форд 45 Двигател 2  
Отп 22 Flag of New Zealand.svg Крис Еймън Инсайн-Форд 38 Инцидент 3  
Отп 21 Flag of France.svg Мишел Леклер Волф-Уилямс-Форд 20 Двигател 25  
Отп 37 Flag of Australia.svg Лари Пъркинс Боро-Форд 18 Двигател 22  
Отп 30 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 10 Управление 21  
Отп 32 Flag of Switzerland.svg Лорис Кесел Брабам-Форд 5 Инцидент 26  
Отп 6 Flag of Sweden.svg Гунар Нилсон Лотус-Форд 2 Инцидент 6  
Отп 7 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Брабам-Алфа Ромео 2 Двигател 16  
Отп 28 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Пенске-Форд 0 Инцидент 17  
НКв 33 Flag of Denmark.svg Як Нелеман Брабам-Форд  

Класирането след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of Austria.svg Ники Лауда 52
2 ЮАР Джоди Шектър 23
3 Flag of France.svg Патрик Депайе 18
4 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт 17
5 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони 16
6 Flag of Germany.svg Йохен Мас 10
7 Flag of France.svg Жак Лафит 10
8 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук 6
Генерално класиране при констуркторите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Italy.svg Ферари 55
2 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 31
3 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 23
4 Flag of France.svg Лижие-Матра 10
5 Flag of the United Kingdom.svg Марч-Форд 6
6 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 6
7 Flag of the United Kingdom.svg Шадоу-Форд 4
8 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Алфа Ромео 3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1976 Монако
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1976
Следващо състезание:
1976 Франция

Предходна година:
1975
Голяма награда на Швеция Следваща година:
1977