1976 Голяма награда на Белгия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Белгия
Золдер
Дължина писта 4,262 km
Обиколки 70
Състезание 298,348 km
Дата 16 май 1976
Време Слънчево
Победител
Пилот
време
Ники Лауда
1:42:53.23
Полпозишън
Пилот
време
Ники Лауда
1:26.55
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Ники Лауда
1:25.98 ()

1976 Голяма награда на Белгия е 23-то за Голямата награда на Белгия и пети кръг от сезон 1976 във Формула 1, провежда се на 16 май 1976 година на пистата Золдер близо до Хьосден-Золдер, Белгия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

По план Голямата награда на Белгия трябваше да се проведе на трасето Нивел в Брюксел, но поради финансовите проблеми със собственика, което е и причината асфалта да не е поддържан организаторите на Золдер се съгласиха да домакинстват вместо тях.

Отборът на Хескет пристигна с втори 308B за англичанина Гай Едуардс, носейки със себе си спонсорите Пентхаус и Ризла. Патрик Нев зае мястото на Емилио де Вильота в отбора на РАМ Рейсинг, докато Фитипалди Аутомотив присъстваха само с Емерсон Фитипалди.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

За първи път от ГП на САЩ 1975, Ники Лауда взе пол-позиция с пет десети пред съотборника си Клей Регацони. Джеймс Хънт остана зад Ферари-тата на трета позиция пред Патрик Депайе, който показа завидна скорост с новия болид на Тирел. Запълвайки десетката са Виторио Брамбила, Жак Лафит, Джоди Шектър, Крис Еймън, Карлос Паче и Рони Петерсон. Изненадващо Емерсон и Джаки Икс са големите имена които не попаднаха в състезанието заедно с Едуардс.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Организаторите използваха електронната стартова система, която за първи път бе пуснат в употреба за ГП на Великобритания 1975. Лауда отново направи добър старт пред Хънт, който изпревари Регацони за втората позиция, както стори и Лафит с Брамбила за четвърта. Шектър се справи с Еймън в четвъртата обиколка на състезанието, а след новозеландеца са Паче, Карлос Ройтеман, Петерсон, Жан-Пиер Жарие, Марио Андрети и Ханс-Йоахим Щук. В същата обиколка Брамбила блокира спирачките, заради което загуби контрол и се свлече до 13-та позиция, преди да отпадне две обиколки по-късно със счупена задна полуоска. Гунар Нилсон последва италианеца с проблем в дроселовите клапани в седмата обиколка, докато Регацони си върна втората позиция от Хънт. Междувременно Депайе успя да се справи с Лижие-то на Лафит в деветата обиколка, за да заеме четвъртото място.

Андрети успя да мине пред Брабам-а на Паче за осмата позиция в 10-та обиколка, преди да пропадне в класирането заради проблем в запалителната система. Скоро Ройтеман загуби налягането в маслото и сериозно намали скоростта, което хвана неподготвен Петерсон и в опит да избегне аржентинеца си заби Марч-а си в огражденията. Увереността на Лафит помогна на французина да си върне позицията си от Депайе, преди да изпревари Хънт за третото място в 17-та обиколка. Англичанинът също така загуби позиция и срещу Тирел-а на Депайе обиколка по-късно, докато дебюта на Нев завърши с повреда в полуоската, както и Андрети две обиколки след белгиеца. В 29-та обиколка дойде и отпадането на Депайе, след като двигателя го предаде.

Лауда все още контролира събитията в надпреварата пред Регацони, докато Хънт, Шектър и Еймън не отговориха на темпото, което Лафит задава. Скоро и последният Марч на Щук (след като и Артуро Мерцарио отпадна с проблем по двигателя в 21-та обиколка) преустанови участието си със счупено задно окачване, малко преди Хънт да отпадне в началото на 36-та обиколка с повреда по скоростната кутия. Така Еймън се придвижи на пета позиция, което бе само за кратко след като една от задните гуми на Инсайн-а се откачи и преобърна болида. За щастие на новозеландеца рол-бара му помогна да избегне сериозни контузии. Няколко обиколки преди края Паче стана поредния пилот с повреда в двигателя.

Така Лауда завърши състезанието с три секунди и шест десети пред Регацони за неговата трета победа (четвърта, преди дисквалификацията на Хънт от ГП на Испания 1976 да бъде отхвърлена в август), която помогна на австриеца да увеличи с още преднината в класирането при пилотите пред вече втория Клей Регацони. Комбинацията на Лафит, Лижие и Матра помогна на френския отбор да запише първия си подиум. Шектър завърши четвърти пред Алън Джоунс (записвайки първите точки за Съртис от ГП на Бразилия 1974) и Йохен Мас. Лари Пъркинс завърши на позиция близо до точките пред Шадоу-ите на Жарие и Том Прайс, Мишел Леклер и Лорис Кесел.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Австрия Ники Лауда Ферари 70 1:42:53.23 1 9
2 2 Швейцария Клей Регацони Ферари 70 + 3.46 2 6
3 26 Франция Жак Лафит Лижие-Матра 70 + 35.38 4 4
4 3 Република Южна Африка Джоди Шектър Тирел-Форд 70 + 1:31.00 7 3
5 19 Австралия Алън Джоунс Съртис-Форд 69 + 1 Об. 16 2
6 12 Германия Йохен Мас Макларън-Форд 69 + 1 Об. 18 1
7 28 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джон Уотсън Пенске-Форд 69 + 1 Об. 17  
8 37 Австралия Лари Пъркинс Боро-Форд 69 + 1 Об. 20  
9 17 Франция Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд 69 + 1 Об. 14  
10 16 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Том Прайс Шадоу-Форд 68 + 2 Об. 13  
11 21 Франция Мишел Леклер Волф-Уилямс-Форд 68 + 2 Об. 25  
12 32 Швейцария Лорис Кесел Брабам-Форд 63 + 7 Об. 23  
Отп 18 Съединени американски щати Брет Лънгър Съртис-Форд 62 Електро 26  
Отп 8 Бразилия Карлос Паче Брабам-Алфа Ромео 58 Електро 9  
Отп 22 Нова Зеландия Крис Еймън Инсайн-Форд 51 Катастрофа 8  
Отп 11 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеймс Хънт Макларън-Форд 35 Ск.кутия 3  
Отп 34 Германия Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 33 Окачване 15  
Отп 24 Австрия Харалд Ертъл Хескет-Форд 31 Двигател 24  
Отп 4 Франция Патрик Депайе Тирел-Форд 29 Двигател 4  
Отп 5 Съединени американски щати Марио Андрети Лотус-Форд 28 Полуоска 11  
Отп 33 Белгия Патрик Нев Брабам-Форд 26 Полуоска 19  
Отп 35 Италия Артуро Мерцарио Марч-Форд 21 Двигател 21  
Отп 7 Аржентина Карлос Ройтеман Брабам-Алфа Ромео 17 Двигател 12  
Отп 10 Швеция Рони Петерсон Марч-Форд 16 Катастрофа 10  
Отп 6 Швеция Гунар Нилсон Лотус-Форд 7 Катастрофа 22  
Отп 9 Италия Виторио Брамбила Марч-Форд 6 Полуоска 5  
НКв 30 Бразилия Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд    
НКв 20 Белгия Джаки Икс Волф-Уилямс-Форд    
НКв 25 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Гай Едуардс Хескет-Форд        

Класирането след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Австрия Ники Лауда 39
2 Швейцария Клей Регацони 15
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеймс Хънт 15
4 Франция Патрик Депайе 10
5 Германия Йохен Мас 8
6 Република Южна Африка Джоди Шектър 8
7 Франция Жак Лафит 7
8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Том Прайс 4
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Италия Ферари 42
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Форд 19
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Форд 16
4 Франция Лижие-Матра 7
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Шадоу-Форд 4
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Форд 4
7 Грешка в Lua: not enough memory. Брабам-Алфа Ромео 4
8 Грешка в Lua: not enough memory. Марч-Алфа Ромео 3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1976 Испания
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1976
Следващо състезание:
1976 Монако

Предходна година:
1975
Голяма награда на Белгия Следваща година:
1977