1984 Голяма награда на Канада
 Гран При на Канада | |
.svg) | |
| Жил Вилньов | |
|---|---|
| Дължина писта | 4.410 km |
| Обиколки | 70 |
| Състезание | 308.700 km |
| Дата | 17 юни 1984 |
| Време | Сухо |
| Победител | |
| Пилот – време | Нелсон Пикет 1:46:23.748 |
| Полпозишън | |
| Пилот – време | Нелсон Пикет 1:25.442 |
| Най-бърза обиколка | |
| Пилот – време | Нелсон Пикет 1:28.763 (55) |
1984 Голяма награда на Канада е 17-о за Голямата награда на Канада и седми кръг от сезон 1984 във Формула 1, провежда се на 17 юни 1984 година на пистата Жил Вилньов, Монреал в Канада.
Репортаж
[редактиране | редактиране на кода]Спорът относно спирането на ГП на Монако след само навършени 31 обиколки, преди две седмици се разнесе из падока по време на уикенда в Монреал. От ФИЗА обявиха че няма да настъпят промени относно резултатите от това състезание.
Поради факта че ГП на Канада и 24-те часа на Льо Ман се провеждат в една и съща седмица, Джонатан Палмър е освободен само за това състезание от екипа на РАМ. На негово място трябваше да бъде тест-пилота на Рено Филип Стрейф, но французина отказа след като и той също трябваше да кара в Льо Ман. В крайна сметка, Майк Такуел е назначен на мястото на Палмър за състезанието в Монреал. Спирит също трябваха да сменят техния пилот Мауро Балди, с 29-годишния холандец Хуб Ротенгатер, правейки своя дебют във Формула 1.
За трети път този сезон, Нелсън Пикет класира своя Брабам на пол-позиция. До него на първа редица се нареди Ален Прост с Макларън-ТАГ, въпреки повредата по двигателя в събота. След тях са Елио де Анджелис с Лотус-Рено, Дерек Уорик със заводския отбор на Рено, Ферари-тата на Рене Арну и Микеле Алборето, Найджъл Менсъл, Ники Лауда, Аертон Сена с Толеман и Андреа де Чезарис с Лижие. Патрик Тамбей направи само три бавни обиколки по време на квалификациите след като, контузията получена в предишното състезание все още не е отшумяла, от което Рено решиха да участват само с Уорик.
Всички очакваха това състезание да е отново доминирано от пилотите на Макларън. Прост поведе след старта, но след само половин обиколка, Пикет излезе начело. След тях са Ферари-тата на Алборето и Арну, които изпревариха де Анджелис, Уорик, Менсъл, Лауда, Сена и де Чезарис. Лауда изпревари Менсъл след втората обиколка, след което в 14-а обиколка се намираше трети. Пилотите на Ферари отново изпитваха проблеми, първо Алборето отпадна с повреда по двигателя, а Арну загуби няколко позиции след като меките гуми на италианеца започнаха да се деградират. Двигателят на Прост не вървеше на високи обороти в някои части от трасето, което е и причината той да не се доближи до Пикет. С новите гуми Рене Арну си върна загубените позиции и се върна на четвърто място. Кеке Розберг който тръгна от 15-а позиция, изпревари Сена за седма позиция в 19-а обиколка.
С преполовяването на половината дистанция и двата Уилямс-а напуснаха състезанието. Първо Жак Лафит отпадна с повреда по турбото, след което Розберг също преполови участието си с проблем в горивната система. Майк Такуел в своето единствено участие за РАМ, завърши само 29 обиколки преди да получи повреда по турбото. Рикардо Патрезе водеше битка с Тирел-ът на Мартин Брандъл за 13-а позиция преди италианеца да я загуби, както и състезанието след като заби своето Алфа Ромео в огражденията. Притеснителното за Пикет дойде след като съотборника му Корадо Фаби (който заместваше брат си Тео поради ангажименти в КАРТ), както и пилота на Ероуз Тиери Бутсен, задвижван с БМВ, отпаднаха с едни и същи повреди по двигателя и по турбото. Бразилецът обаче нямаше пободни проблеми и все още водеше класирането с голяма преднина пред останалите. Все още изпитвайки проблем с недостатъчна скорост, Прост е изпреварен от съотборника си Лауда в 44-та обиколка.
Найджъл Менсъл водеше битка със своя съотборник де Анджелис. Въпреки опитите си на опитния италианец да блокира атаките на британеца, Менсъл излезе пред Елио в 42-рата обиколка като в същото време лидерите ги затвориха с обиколка. След като изпревари и Ферари-то на Арну за четвърта позиция, Менсъл започна да губи предавки и скоро е задминат от французина и от де Анджелис. Дерек Уорик е пред битката между Лотус-ите и Арну, преди да спре в бокса за проверка за спукана гума. Британецът спря отново след като управлението се е влошило след което се прибра в бокса за трети път, този път окончателно с повреда по долната част на шасито. Арну намали скоростта си поради счупен ауспух, което прати де Анджелис обратно на четвърто място.
Пикет контролираше състезанието прецизно и без никакви проблеми. Бразилецът дори намали скоростта си и до финала имаше преднина от две секунди и половина от Ники Лауда. Ален Прост завърши в обиколката на лидерите. След тях са де Анджелис, Арну, Менсъл, Сена, Манфред Винкелхок с АТС, Джони Чекото и Филип Алио. Еди Чийвър е на пета позиция, преди на отпадне осем обиколки до финала без гориво. След края на състезанието Пикет трябваше да махне дясната си обувка, след като кракът му е зачервен поради новия преден нос на Брабам BT53.
Класиране
[редактиране | редактиране на кода]| Поз | No | Пилот | Конструктор | Обиколки | Време/Отпадане | Място | Точки |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | 1 |  Нелсон Пикет |
Брабам-БМВ | 70 | 1:46:23.748 | 1 | 9 |
| 2 | 8 |  Ники Лауда |
Макларън-ТАГ-Порше | 70 | + 2.612 | 8 | 6 |
| 3 | 7 |  Ален Прост |
Макларън-ТАГ-Порше | 70 | + 1:28.032 | 2 | 4 |
| 4 | 11 |  Елио де Анджелис |
Лотус-Рено | 69 | + 1 Об. | 3 | 3 |
| 5 | 28 | Рене Арну |
Ферари | 68 | + 2 Об. | 5 | 2 |
| 6 | 12 |  Найджъл Менсъл |
Лотус-Рено | 68 | + 2 Об. | 7 | 1 |
| 7 | 19 | Айртон Сена |
Толеман-Харт | 68 | + 2 Об. | 9 | |
| 8 | 14 |  Манфред Винкелхок |
АТС-БМВ | 68 | + 2 Об. | 12 | |
| 9 | 20 |  Джони Чекото |
Толеман-Харт | 68 | + 2 Об. | 20 | |
| 10 | 9 | Филип Алио |
РАМ-Харт | 65 | + 5 Об. | 26 | |
| 11 | 23 |  Еди Чийвър |
Алфа Ромео | 63 | Без гориво | 11 | |
| ДКФ | 3 | Мартин Брандъл |
Тирел-Форд | 68 | Дисквалифициран | 21 | |
| Отп | 17 |  Марк Сюрер |
Ероуз-Форд | 59 | Двигател | 23 | |
| Отп | 16 | Дерек Уорик |
Рено | 57 | Шаси | 4 | |
| НКл | 21 |  Хуб Ротенгатер |
Спирит-Харт | 56 | Не е класиран | 24 | |
| ДКФ | 4 | Щефан Белоф |
Тирел-Форд | 52 | Дисквалифициран | 22 | |
| Отп | 26 | Андреа де Чезарис |
Лижие-Рено | 40 | Спирачки | 10 | |
| Отп | 2 | Корадо Фаби |
Брабам-БМВ | 39 | Турбо | 16 | |
| Отп | 18 |  Тиери Бутсен |
Ероуз-БМВ | 38 | Двигател | 18 | |
| Отп | 22 | Рикардо Патрезе |
Алфа Ромео | 37 | Инцидент | 14 | |
| Отп | 6 |  Кеке Розберг |
Уилямс-Хонда | 32 | Горивна система | 15 | |
| Отп | 5 | Жак Лафит |
Уилямс-Хонда | 31 | Турбо | 17 | |
| Отп | 10 |  Майк Такуел |
РАМ-Харт | 29 | Турбо | 25 | |
| Отп | 24 | Пиеркарло Гинзани |
Осела-Алфа Ромео | 11 | Ск.кутия | 19 | |
| Отп | 27 | Микеле Алборето |
Ферари | 10 | Двигател | 6 | |
| Отп | 25 | Франсоа Хесно |
Лижие-Рено | 7 | Турбо | 13 | |
| НСт | 15 | Патрик Тамбе |
Рено |
Класиране след състезанието
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- The Official Formula 1 website // Архивиран от оригинала на 4 ноември 2014. Посетен на 27 януари 2013.
| Предходно състезание: 1984 Монако |
ФИА Формула 1 Световен Шампионат, Сезон 1984 |
Следващо състезание: 1984 Детройт |
|
| ||
| Предходна година: 1983 |
Голяма награда на Канада | Следваща година: 1985 |
