Жак Вилньов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жак Вилньов
Роден
Националност Канада
Кариера
Активност1996-2006
ОтбориУилямс
БАР
Рено
Заубер
БМВ Заубер
Състезания165
Шампион1 – 1997
Победи11
Подиуми23
Точки235
Първи позиции13
НБО9
Първи старт1996 ГН Австралия
Първа победа1996 ГН Европа
Последна победа1997 ГН Люксембург
Последен старт2006 ГН Германия
Жак Вилньов в Общомедия

Жак Вилньов (на френски: Jacques Joseph Charles Villeneuve) е канадски пилот от Формула 1, световен шампион за 1997 г.

Роден е в Сен-Жан-сюр Ришельо, областта Квебек, Канада на 9 април 1971 г. Син е на известния пилот от миналото Жил Вилньов, загинал по време на тренировките за Гран При на Белгия на пистата Золдер през 1982 г. През сезон 2005 се състезава за швейцарския тим Заубер. Живее в Монако. Сгоден е за Ели Грийн, която от своя страна има успешна кариера като балерина.

Състезателна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Каската на Вилньов

Въпреки фаталния инцидент на баща си, Жак скоро тръгва по неговия път и през 1985 г. прави първите си стъпки в картинга на пистата Имола в карт с мощност от 100 к.с. Този първи опит дава ясни индикации, че Жак е наследил много от именития си баща.

  • 1988 — прави дебют в италианската Алфа Туринг Къп
  • 19891991 — се състезава във Формула 3 в Италия
  • 1992 — премества се във Формула 3 в Япония заедно с Крейг Полок, който поема ролята на негов мениджър; там взема 3 победи, а междувременно кара и във Формула Атлантик в Квебек
  • 1993 – участва отново във Формула Атлантик, завоюва 5 победи и е обявен за новобранец на годината
  • 1994 — първият му сезон в Индикар, по време на който печели 2-ро място на легендарното състезание Инди 500, а също взема и победа; обявен е за новобранец на годината
  • 1995 – става най-младият шампион на Индикар с общ актив от 4 победи като една от тях е на Инди 500

Формула 1[редактиране | редактиране на кода]

Уилямс[редактиране | редактиране на кода]

Жак Вилньов с болида на Уилямс със спонсора Ротманс през 1996 г.

1996[редактиране | редактиране на кода]

Дебютът му във Формула 1 е в Гран При на Австралия през 1996 с отбора на Уилямс. В края на сезона е вицешампион с 4 победи.

1997[редактиране | редактиране на кода]

През 1997 той печели шампионската титла в оспорвана борба с германския пилот Михаел Шумахер, която се разрешава в последния старт на пистата Херес. Шумахер удря Вилньов, докато той прави опит да го изпревари, но отпадналият е Шумахер, а Жак продължава, за да финишира 3-ти и да спечели шампионата.

1998[редактиране | редактиране на кода]

Вилньов с Уилямс в Италия 1998

През 1998 настъпват някои сериозни промени в отбора, а една от тях е оттеглянето на френския доставчик на двигатели Рено, което довежда до сериозни проблеми в Уилямс и резултатът е слабото представяне на двамата пилоти. Единственото по-сериозно постижение на Жак през тази година е 4-тото му място в Сан Марино.

БАР[редактиране | редактиране на кода]

Вилньов в болида на БАР за Голямата награда на Канада

1999[редактиране | редактиране на кода]

1999 г. донася промяна, тъй като Вилньов се мести в отбора, създаден от мениджъра му Крейг Полок — БАР или Бритиш Американ Рейсинг. Първият сезон на тима обаче се оказва разочароващ, тъй като изграденият с толкова солидни средства и многообещаващ екип не печели нито една точка.

2000[редактиране | редактиране на кода]

През 2000 г. най-после идват първите резултати, но развитието на болида далеч не е според очакваното и с БАР Жак така и не успява да се завърне на челото на колоната, където феновете му са свикнали да го виждат.

2003[редактиране | редактиране на кода]

С идването на Дейвид Ричардс, който заменя Полок на шефското място, атмосферата в отбора вече не е същата за Вилньов и в края на сезон 2003 той напуска Формула 1, като дори не взема участие в последния старт от годината — Гран При на Япония на пистата Судзука. През 2004 г. Жак не се състезава, но не спира да търси начини, за да се върне във Формула 1.

Рено[редактиране | редактиране на кода]

Усилията му дават резултат и той заема мястото на Ярно Трули в Рено като съотборник на Фернандо Алонсо. Въпреки дадения му шанс обаче, той не успявя да спечели точки, които са така необходими на френския отбор в пряката му борба за 2-рото място в шампионата с БАР.

Заубер[редактиране | редактиране на кода]

Вилньов в Заубер 2005
Тестове с БМВ във Валенсия 2006

Подписан е двегодишен договор между канадеца и отбора на Заубер. През първата година най-добрият му резултат е четвъртото място в Гран При на Сан Марино, но все пак той успява да вземе, макар и малка, преднина пред младия си съотборник Фелипе Маса. Отборът на Заубер обаче е продаден и негов собственик става БМВ. Мястото на Вилньов е несигурно, но все пак новите собственици решават да го оставят да кара за отбора до изтичане на договора му. Така през сезон 2006 Жак има за съотборник Ник Хайдфелд. Последното състезание в кариерата на Вилньов се оказва Гран при на Германия, когато канадецът катастрофира. За следващия старт в Унгария е обявено, че на негово място ще кара тест пилотът на тима Роберт Кубица.

Това може би е окончателния край на кариерата на Жак Вилньов във Формула 1, но неговото име се спряга относно участие в американските серии НАСКАР, където се състезава и друг бивш пилот от Формула 1 — Хуан Пабло Монтоя.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]