1991 Голяма награда на Канада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Канада
Карта на пистата
Жил Вилньов
Дължина писта 4.3902 km
Обиколки 70
Състезание 307.300 km
Дата 2 юни 1991
Време Горещо, Сухо, Слънчево
Победител
Пилот
време
Нелсън Пикет
1:38:51.490
Полпозишън
Пилот
време
Рикардо Патрезе
1:19.837
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Найджъл Менсъл
1:22.385 (65)

1991 Голяма награда на Канада е 23-то за Голямата награда на Канада и пети кръг от сезон 1991 във Формула 1, провежда се на 2 юни 1991 година на пистата Жил Вилньов, Монреал в Канада.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Големи промени бяха направени между Гп на Монако и Гп на Канада. Първо Чезаре Фиорио беше уволнен заради слабите резултати които Скудерия Ферари имаха както и проблеми с техните болиди най-вече механически. Пиеро Ферари ще го замести от Канада до края на сезона. Джулиан Бейли също бе уволнен като на неговото място бе Джони Хърбърт който се завърна за отбора на Лотус след като участва в последните две състезания миналата година като заместник на Мартин Донели.

Айртон Сена и Рикардо Патрезе имаха проблеми в петъчната квалификация. Първо двигателят на бразилеца гръмна и трябваше горивото да бъде премахнато. След това Патрезе катастрофира тежко на мястото където Сена имаше проблем с двигателя Хонда.

Найджъл Менсъл който взе пола с време 1:22.385 поведе колоната пред Патрезе, Сена, Прост, Бергер, и Морено. Състезанието на Бергер завърши след като проблеми с електрониката на неговия Макларън го попречиха по време на 4-та обиколка. Агури Сузуки също прекрати участието си след като болида на неговия Ларус бе обхванат от пламъци малко преди австриеца да отпадне. Морено също отпадна поради завъртане на 10-та обиколка. Мартин Брандъл единствения състезател на Брабам след като Марк Блъндел не се класира за състезанието имаше проблеми с двигателя Ямаха, докато Хакинен се завъртя на същата обиколка където британеца отпадна. Междувременно колата на Прост започна да създава проблеми със скоростната кутия. Той успя да удържи темпото, и после се увлечен в битка между Алези и Пикет. Бертран Гашо имаше проблем при излизането на последния завой като неговия Джордан се завъртя, но за щастие никой не го удари.

Менсъл продължаваше да повежда пред Патрезе и Сена на 25-та обиколка, преди бразилецът да получи същата повреда както сполетя и неговия съотборник Бергер, оставайки двата Уилямс-а да поведат с огромна преднина. Прост също отпадна поради създадените проблеми със скоростната кутия две обиколки след отпадането на Сена. Алези маркира пълното разочорование на Ферари с повреден двигател на 34 обиколка.

Всичко вървеше по план за отборът на Уилямс преди Нелсън Пикет да се доближи до Патрезе след като италианецът също получи проблеми на своята скоростна кутия. Той бе изпреварен от пилотът на Бенетон, което даде шанс на Стефано Модена от Тирел да се доближи и също да го изпревари. На последната обиколка Найджъл Менсъл имаше комфортна преднина сигурен че е победител преди да намали драстично на виража. Вероятно бе определено че той остави двигателния режим толкова бавно че получи дефект докато той маха на публиката, докато от Уилямс обявиха че е получил повреда на скоростната кутия. Радостен Пикет изненадващо спечели състезанието за Бенетон пред Стефано Модена, Рикардо Патрезе, Андреа де Чезарис, Бертран Гашо и класираният на 6-та позиция Найджъл Менсъл. Със 4-та и 5-та позиция на пилотите на Джордан те избегнаха участието на пре-квалификация докато жребият бе определен за втората половина на сезона.


Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 20 Бразилия Нелсън Пикет Бенетон-Форд 69 1:38:51.490 8 10
2 4 Италия Стефано Модена Тирел-Хонда 69 + 31.832 9 6
3 6 Италия Рикардо Патрезе Уилямс-Рено 69 + 42.217 1 4
4 33 Италия Андреа де Чезарис Джордан-Форд 69 + 1:20.210 11 3
5 32 Белгия Бертран Гашо Джордан-Форд 69 + 1:22.351 14 2
6 5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл Уилямс-Рено 68 Електро 2 1
7 23 Италия Пиерлуиджи Мартини Минарди-Ферари 68 + 1 Об. 18  
8 26 Франция Ерик Комас Лижие-Ламборгини 68 + 1 Об. 26  
9 21 Италия Емануеле Пиро Далара-Джъд 68 + 1 Об. 10  
10 3 Япония Сатору Накаджима Тирел-Хонда 67 + 2 Об. 12  
Отп 15 Бразилия Маурисио Гужелмин Лейтън Хаус-Илмор 61 Двигател 23  
Отп 22 Финландия Джей Джей Лехто Далара-Джъд 50 Двигател 17  
Отп 10 Швеция Стефан Йохансон Футуърк-Порше 48 Газ 25  
Отп 16 Италия Иван Капели Лейтън Хаус-Илмор 42 Двигател 13  
Отп 28 Франция Жан Алези Ферари 34 Двигател 7  
Отп 29 Франция Ерик Бернар Лола-Форд 29 Ск.кутия 19  
Отп 27 Франция Ален Прост Ферари 27 Ск.кутия 4  
Отп 25 Белгия Тиери Бутсен Лижие-Ламборгини 27 Двигател 16  
Отп 1 Бразилия Айртон Сена Макларън-Хонда 25 Алтернатор 3  
Отп 11 Финландия Мика Хакинен Лотус-Джъд 21 Завъртане 24  
Отп 7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Мартин Брандъл Брабам-Ямаха 21 Двигател 20  
Отп 24 Италия Джани Морбидели Минарди-Ферари 20 Завъртане 15  
Отп 19 Бразилия Роберто Морено Бенетон-Форд 10 Окачване 5  
Отп 2 Австрия Герхард Бергер Макларън-Хонда 4 Впръскване 6  
Отп 30 Япония Агури Сузуки Лола-Форд 3 Теч-гориво 22  
Отп 9 Италия Микеле Алборето Футуърк-Порше 2 Газ 21  
НКв 18 Италия Фабрицио Барбаца АГС-Форд    
НКв 17 Италия Габриеле Таркини АГС-Форд    
НКв 8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Марк Блъндел Брабам-Ямаха    
НКв 12 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джони Хърбърт Лотус-Джъд    
НПКв 14 Франция Оливие Груяр Фондметал-Форд    
НПКв 34 Италия Никола Ларини Ламбо-Ламборгини    
НПКв 35 Белгия Ерик ван де Пуле Ламбо-Ламборгини    
НПКв 31 Португалия Педро Чавес Колони-Форд    

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Бразилия Айртон Сена 40
2 Бразилия Нелсън Пикет 16
3 Франция Ален Прост 11
4 Италия Рикардо Патрезе 10
5 Австрия Герхард Бергер 10
6 Италия Стефано Модена 9
7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл 7
8 Франция Жан Алези 5
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Хонда 50
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Бенетон-Форд 19
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Уилямс-Рено 17
4 Италия Ферари 16
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Хонда 11
6 Италия Далара-Джъд 5
7 Република Ирландия Джордан-Форд 5
8 Италия Минарди-Ферари 3

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Предходно състезание:
1991 Монако
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1991
Следващо състезание:
1991 Мексико

Предходно състезание:
1990
Голяма награда на Канада Следващо състезание:
1992