1996 Голяма награда на Япония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Япония
Карта на пистата
Судзука
Дължина писта 5.864 km
Обиколки 52
Състезание 304.928 km
Дата 13 октомври 1996
Време Слънчево, сухо
Победител
Пилот
време
Деймън Хил
1:32:33.791
Полпозишън
Пилот
време
Жак Вилньов
1:38.909
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Жак Вилньов
1:44.043 (34)

1996 Голяма награда на Япония е 12-то за Голямата награда на Япония и шестнадесети последен кръг от сезон 1996 във Формула 1, провежда се на 13 октомври 1996 година на пистата Судзука в Судзука, Япония.

Световен шампион стана пилота на Уилямс-Рено Деймън Хил. Мартин Брандъл записа последните си точки за сезона и последно състезание за него.

1996 Голяма награда на Япония маркира за първи път събитието да е последен кръг от сезона след 1977. Преди това Голямата награда на Австралия бе финалното състезание за периода 1985-1995.

Съперниците за титлата, Жак Вилньов и Деймън Хил стартират заедно на първата редица за отбора на Уилямс като Хил изиостава само на 0.4 секунди от канадеца и с 0.7 пред Михаел Шумахер от Ферари.

Преди началото на състезанието Макларън-а на Дейвид Култард затъна на стартовата позиция което принуди останалите състезатели да направят още една загрявачна обиколка. Самият той трябваше да стартира на последната стартова позиция. Хил пое колоната към първия завой пред Герхард Бергер, Мика Хакинен, Шумахер, Еди Ървайн, Вилньов, Жан Алези и Хайнц-Харалд Френтцен. Макар Алези да е 7-ми той отпадна от състезанието след като загуби контрол върху болида си, вероятно ударен от Френтцен или Мартин Брандъл, принуждавайки да удари бетонната стена. След лошия старт на Вилньов той изостава на 3 секунди от съотборника си който от своя страна е притискан здраво от единствения Бенетон останал на състезанието и то е на Бергер. Проблемите на Култард продължиха, след като трябваше да спре при механиците си. Бергер направи опит за изпреварване срещу Хил но не бе успешно като повреди предното си крило на шикана. Това даде шанс на Хил да се откъсне пред останалите докато австриеца спря при своите механици за смяна на предното крило, връщайки се на 11-та позиция. Началото на 9-та обиколка класирането е Хил, Хакинен, Шумахер, Ървайн, Вилньов и Брандъл. Канадецът успя да се пребори с Ферари-то на Ървайн за 4-та позиция, преди да спре в бокса за смяна на гуми. Педро Диниз напусна състезанието със завъртане на неговия Лижие в 13-та обиколка и също така това е последното състезание за него в този отбор преди да се състезава за Ероуз следващата година. Вилньов продължаваше да пробива през колоната, след неговия му пит-стоп като изпревари няколко пилоти. Шумахер също спря в бокса запазвайки 3-та позиция пред пилота на Уилямс. Хил и Хакинен също спряха при свойте механици като излязоха 1-ви и 3-ти с Шумахер на 2-ра позиция и Вилньов 4-ти. Рикардо Росет получи наказание за преминаване на пит-лейна, след като блокира изпреварването на Тирел-а на Укио Катаяма като японеца трябваше да замени предното крило. Вторите спирания започнаха и по-голямата част на пилотите в челото спряха за смяна на гуми. Обиколка 34 и класирането е Хил, Хакинен, Шумахер, Ървайн, Бергер и Вилньов. Лидерът също спря за втори път като запази позицията си близо до Ферари-то на Шумахер. Вилньов направи най-бърза обиколка с време 1:44.043 на 34-та обиколка. Всичко изглеждаше че Вилньов ще запази 5-та позиция, преди в 37-та обиколка задна дясна гума на Уилямс-а излезе и с това края на състезанието, като това гарантира титлата на Хил дори и да отпадне от състезанието. Катаяма също напусна състезанието с повреда на своята Ямаха на Тирел 024. Ървайн и Бергер се удариха на шикана, като потърпевш бе Ървайн отпадайки от състезанието. Деймън нямаше никакви проблеми, като не само печели състезанието но и шампионската титла с 19 точки пред Вилньов. Михаел Шумахер и Мика Хакинен завършиха 2-ри и 3-ти запълвайки подиума. Герхард Бергер, Мартин Брандъл и Хайнц-Харалд Френтцен също завършиха състезанието в точките като за Брандъл това е последното му състезание в неговата кариера.

Също така това е последния път в който британската телевизия ББС предава на живо състезанията във Формула 1 през 1978-1996. От следващата година ITV друга британска телевизия предава състезанията до 2009 където отново ББС връща правата за предаване на живо за Формула 1.


Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Време Разл.
1 6 Канада Жак Вилньов Уилямс-Рено Ф1 1:38.909
2 5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Деймън Хил Уилямс-Рено Ф1 1:39.370 +0.461
3 1 Германия Михаел Шумахер Ферари 1:40.071 +1.162
4 4 Австрия Герхард Бергер Бенетон-Рено 1:40.364 +1.455
5 7 Финландия Мика Хакинен Макларън-Мерцедес 1:40.458 +1.549
6 2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Еди Ървайн Ферари 1:41.005 +2.096
7 15 Германия Хайнц-Харалд Френцен Заубер-Форд 1:41.277 +2.368
8 8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дейвид Култард Макларън-Мерцедес 1:41.384 +2.475
9 3 Франция Жан Алези Бенетон-Рено 1:41.562 +2.653
10 12 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Мартин Брандъл Джордан-Пежо 1:41.600 +2.691
11 11 Бразилия Рубенс Барикело Джордан-Пежо 1:41.919 +3.010
12 9 Франция Оливие Панис Лижие-Муген-Хонда 1:42.206 +3.297
13 14 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джони Хърбърт Заубер-Форд 1:42.658 +3.749
14 18 Япония Укио Катаяма Тирел-Ямаха 1:42.711 +3.802
15 19 Финландия Мика Сало Тирел-Ямаха 1:42.840 +3.931
16 10 Бразилия Педро Диниз Лижие-Муген-Хонда 1:43.196 +4.287
17 17 Нидерландия Йос Верстапен Футуърк-Харт 1:43.383 +4.474
18 20 Португалия Педро Лами Минарди-Форд 1:44.874 +5.965
19 16 Бразилия Рикардо Росет Футуърк-Харт 1:45.412 +6.503
НКл 21 Италия Джовани Лаваджи Минарди-Форд 1:46.795 +7.886

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Деймън Хил Уилямс-Рено 52 1:32:33.791 2 10
2 1 Германия Михаел Шумахер Ферари 52 + 1.883 3 6
3 7 Финландия Мика Хакинен Макларън-Мерцедес 52 + 3.212 5 4
4 4 Австрия Герхард Бергер Бенетон-Рено 52 + 26.526 4 3
5 12 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Мартин Брандъл Джордан-Пежо 52 + 67.120 10 2
6 15 Германия Хайнц-Харалд Френцен Заубер-Форд 52 + 81.186 7 1
7 9 Франция Оливие Панис Лижие-Муген-Хонда 52 + 84.510 12  
8 8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дейвид Култард Макларън-Мерцедес 52 + 85.233 8  
9 11 Бразилия Рубенс Барикело Джордан-Пежо 52 + 101.065 11  
10 14 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джони Хърбърт Заубер-Форд 52 + 101.799 13  
11 17 Нидерландия Йос Верстапен Футуърк-Харт 51 + 1 Об. 17  
12 20 Португалия Педро Лами Минарди-Форд 50 + 2 Об. 18  
13 16 Бразилия Рикардо Росет Футуърк-Харт 50 + 2 Об. 19  
Отп 2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Еди Ървайн Ферари 39 Инцидент 6  
Отп 18 Япония Укио Катаяма Тирел-Ямаха 37 Двигател 14  
Отп 6 Канада Жак Вилньов Уилямс-Рено 36 Колело 1  
Отп 19 Финландия Мика Сало Тирел-Ямаха 20 Двигател 15  
Отп 10 Бразилия Педро Диниз Лижие-Муген-Хонда 13 Завъртане 16  
Отп 3 Франция Жан Алези Бенетон-Рено 0 Завъртане 9  
НКв 21 Италия Джовани Лаваджи Минарди-Форд   Не се квалифицира 20  

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Деймън Хил 97
2 Канада Жак Вилньов 78
3 Германия Михаел Шумахер 59
4 Франция Жан Алези 47
5 Финландия Мика Хакинен 31
6 Австрия Герхард Бергер 21
7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дейвид Култард 18
8 Бразилия Рубенс Барикело 14
9 Франция Оливие Панис 13
10 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Еди Ървайн 11
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Уилямс-Рено 175
2 Италия Ферари 70
3 Италия Бенетон-Рено 68
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Мерцедес 49
5 Република Ирландия Джордан-Пежо 22
6 Франция Лижие-Муген-Хонда 15
7 Швейцария Заубер-Форд 11
8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Ямаха 5
9 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Футуърк-Харт 1
10 Италия Минарди-Форд 0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  • Последно състезание за: Мартин Брандъл, Педро Лами, Джовани Лаваги.
  • Деймън Хил печели титлата при пилотите с тази победа.
  • Това е последно състезание за Деймън Хил за тима на Уилямс
  • Това е последен път в който спонсор на Макларън е легендария Марлборо. От следващата година спонсор е компанията Уест от 1997 до 2005.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1996 Португалия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1996
Следващо състезание:
1997 Австралия

Предходно състезание:
1995
Голяма награда на Япония Следващо състезание:
1997