1989 Голяма награда на Япония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Япония
Карта на пистата
Судзука
Дължина писта 5.859 km
Обиколки 53
Състезание 310.527 km
Дата 22 октомври 1989
Време Сухо,горещо
Победител
Пилот
време
Алесандро Нанини
1:35:06.277
Полпозишън
Пилот
време
Айртон Сена
1:38.041
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Ален Прост
1:43.506 (43)

1989 Голяма награда на Япония е 5-то състезание за Голямата награда на Япония и петнадесети кръг от сезон 1989 във Формула 1, провежда се на 22 октомври 1989 година на пистата Судзука в Судзука, Япония.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Преди Гран При-то[редактиране | редактиране на кода]

Както бе през миналия сезон, Макларън доминираха този сезон, със двамата си пилоти с шанс за спечелване на шампионската титла при пилотите. Ален Прост е с 14 точки преднина пред съотборника си Аертон Сена. Бразилеца спечели шест състезания срещу четири-те на французина, но с чести влизания в точките, с изключение само на едно. За да има шансове за титлата, Сена трябва задължително да победи в ГП на Япония. Ако бразилеца победи в последните две състезания, той ще стане световен шампион, независимо къде Прост ще финишира.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Както се очакваше Макларън отново бяха най-бързи в квалификациите, като Сена постигна време, половин секунда от съотборника си Прост, за да вземе пола. Ферари-тата на Герхард Бергер и Найджъл Менсъл, окупираха втората редица, следвани от Уилямс-а на Рикардо Патрезе и Бенетон-а на Алесандро Нанини. Топ 10 окупираха още, Тиери Бутсен с Уилямс, специалиста в квалификациите Филип Алио с Лола, Стефано Модена с Брабам и Никола Ларини с Осела. Трикратният световен шампион, Нелсън Пикет с Лотус-Джъд, остана 11-ти, докато Бернд Шнайдер с задвижвания от Закспийд, двигател на Ямаха постигна 21-во време, за да вземе участие в ГП за втори път (като първото бе в първия кръг в Бразилия).

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

На старта Прост потегли по-бързо от Сена, за да вземе лидерството към първия завой. Всъщност старта на Сена бе толкова лошо, че дори бе позволен да бъде атакуван от Герхард Бергер, но бразилеца си запази позицията си. За първите няколко обиколки Прост отвори разлика пред Сена с около шест секунди, след което бразилеца загуби още две поради бавен стоп при механиците. С нови гуми Сена започна да намаля преднината си пред съперника си за титлата. Пилотите на Минарди имаха ужасният късмет и двамата пилоти да отпаднат още на старта като Луис Перес-Сала бе въвлечен в индицент. След като успя да вземе участие за състезанието, Бернд Шнайдер приключи участието си, след като спря болида си на старт-финалната права с повреда по скоростната кутия.

Менсъл, след като загуби две позиции на старта, успя да изпревари Патрезе за пета позиция. Ларини се свлече до 21-ва позиция, след като стартира 10-ти, след като той излезе от трасето в битка с Далари-те на Алекс Кафи и Андреа де Чезарис. Следващ интерес момент бе сблъсъкът между Тирел-а на Жан Алези и Бенетон-а на Емануеле Пиро, но двамата продължиха макар с загубени позиции.

Зад двата Макларън-а, Герхард Бергер отпадна от състезанието в 34 обиколка с повреда по скоростната кутия, а девет обиколки по-късно последва и съотборника на Бергер, Найджъл Менсъл с счупен двигател. Опасността за Макларън от Ферари отшумя, след като третият в състезанието, Алесандро Нанини е доста назад от Прост и Сена, които водеха своя битка, не само за победата, но и за титлата. За това състезание пилота на Бенетон използва старата версия на двигателя Форд DFR, вместо новия HBA4, чийто двигател е на болида на съотборника Пиро, който приключи участието си в 33-та обиколка. Филип Алио бе следващият с повреда в двигателя в 36-та обиколка, след като бе седми.

Сена се добра до Прост в 40-та обиколка, след като французина намали скоростта си като в следващите пет обиколки, разликата между двамата бе секунда. В 46-та обиколка Сена бе точно зад Прост като разликата е намалена под половин секунда. След завоя 130R, следващия бе двойният шикан в който Сена от вътрешната страна се опита да изпревари Прост. За съжаление Прост от своя страна се опита да блокира атаката на Сена, което доведе и двамата пилоти да се ударят, преди самият ейпекс на завоя. Докато Прост се готвеше да излезе от болида си, маршалите пък помогнаха на Сена да продължи като бразилеца използва зоната за сигурност, за да се върне обратно на трасето.

Макар да продължи надпреварата, скоро предното крило на Сена, което понесе удара с болида на Прост преди малко, се отчупи и трябваше да влезе в бокса за смяна на ново предно крило. Бразилецът излезе само пет секунди зад новия лидер Нанини. Сена, карайки като луд скоро изпревари Нанини след само две обиколки, на същото място където се случи контакта с Прост. Три обиколки по-късно Сена пресече финалната права, следван от Нанини на втора позиция. Уилямс-ите на Патрезе и Бутсен завършиха трети и четвърти, следван от Нелсън Пикет и Мартин Брандъл вземайки последните места, даващо точки.

След състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след състезанието, Сена бе дисквалифициран от състезанието от стюардите, след като пропусна шикана в резултат от удара с Прост. Самият Сена вярва че това е дело на шефа на ФИЗА, Жан-Мари Балестре, за да даде титлата на Прост (самият Балестре и стюардите обаче признаха че това не е вярно). Това позволи на Нанини да спечели единствената си победа във Формула 1, след като кариерата му бе окончателно прекъсната след катастрофа с хеликоптер, година по-късно. Със дисквалификацията на Сена, Ален Прост от своя страна взе титлата след като бе невъзможно за бразилеца да намали разликата със само един кръг преди финала на сезона.

Макларън и Сена решиха да обжалват дисквалификацията. Според Рон Денис, решението на стюардите да накажат Сена бе неправилно като не само им коства победата, но и загуба на наградни пари и бонуса от спонсорите. На срещата на ФИА в Париж, дисквалификацията на Сена не само не бе уважено, но и глоба от 100 хиляди долара и шест-месечно наказание бе наложено към пилота.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 19 Италия Алесандро Нанини Бенетон-Форд 53 1:35:06.277 6 9
2 6 Италия Рикардо Патрезе Уилямс-Рено 53 + 11.904 5 6
3 5 Белгия Тиери Бутсен Уилямс-Рено 53 + 13.446 7 4
4 11 Бразилия Нелсон Пикет Лотус-Джъд 53 + 1:44.225 11 3
5 7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Мартин Брандъл Брабам-Джъд 52 + 1 Об. 13 2
6 9 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дерек Уорик Ероуз-Форд 52 + 1 Об. 25 1
7 15 Бразилия Маурисио Гужелмин Марч-Джъд 52 + 1 Об. 20  
8 10 Съединени американски щати Еди Чийвър Ероуз-Форд 52 + 1 Об. 24  
9 21 Италия Алекс Кафи Далара-Форд 52 + 1 Об. 15  
10 22 Италия Андреа де Чезарис Далара-Форд 51 + 2 Об. 16  
ДКФ 1 Бразилия Айртон Сена Макларън-Хонда 53 Дисквалифициран 1  
Отп 2 Франция Ален Прост Макларън-Хонда 46 Сблъсък 2  
Отп 8 Италия Стефано Модена Брабам-Джъд 46 Двигател 9  
Отп 27 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл Ферари 43 Двигател 4  
Отп 12 Япония Сатору Накаджима Лотус-Джъд 41 Двигател 12  
Отп 4 Франция Жан Алези Тирел-Форд 37 Ск.кутия 18  
Отп 30 Франция Филип Алио Ларус-Ламборджини 36 Двигател 8  
Отп 28 Австрия Герхард Бергер Ферари 34 Ск.кутия 3  
Отп 20 Италия Емануеле Пиро Бенетон-Форд 33 Сблъсък 22  
Отп 26 Франция Оливие Груяр Лижие-Форд 31 Двигател 23  
Отп 16 Италия Иван Капели Марч-Джъд 27 Окачване 17  
Отп 17 Италия Никола Ларини Осела-Форд 21 Спирачки 10  
Отп 3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джонатан Палмър Тирел-Форд 20 Тел-гориво 26  
Отп 34 Германия Бернд Шнайдер Закспийд-Ямаха 1 Ск.кутия 21  
Отп 24 Испания Луис Перес-Сала Минарди-Форд 0 Сблъсък 14  
Отп 23 Италия Паоло Барила Минарди-Форд 0 Съединител 19  
НКв 25 Франция Рене Арну Лижие-Форд        
НКв 29 Италия Микеле Алборето Ларус-Ламборгини        
НКв 38 Франция Пиер-Анри Рафанел Риал-Форд        
НКв 39 Белгия Бертран Гашо Риал-Форд        
DNPQ 18 Италия Пиеркарло Гинзани Осела-Форд        
DNPQ 31 Бразилия Роберто Морено Колони-Форд        
DNPQ 36 Швеция Стефан Йохансон Оникс-Форд        
DNPQ 35 Япония Агури Сузуки Закспийд-Ямаха        
DNPQ 33 Аржентина Оскар Лараури Евро Брун-Джъд        
DNPQ 37 Финландия Джей Джей Лехто Оникс-Форд        
DNPQ 40 Италия Габриеле Таркини АГС-Форд        
DNPQ 41 Франция Яник Далмас АГС-Форд        
DNPQ 32 Италия Енрико Бертаджа Колони-Форд        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Франция Ален Прост 76 (81)
2 Бразилия Айртон Сена 60
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл 38
4 Италия Рикардо Патрезе 36
5 Белгия Тиери Бутсен 28
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Хонда 141
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Уилямс-Рено 64
3 Италия Ферари 59
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Бенетон-Форд 31
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Форд 16

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1989 Испания
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1989
Следващо състезание:
1989 Австралия

Предходно състезание:
1988
Голяма награда на Япония Следващо състезание:
1990