1989 Голяма награда на Сан Марино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Сан Марино
Карта на пистата
Имола
Дължина писта 5.040 km
Обиколки 58
Състезание 292.320 km
Дата 23 април 1989
Време Слънчево, топло
Победител
Пилот
време
Айртон Сена
1:26:51.245
Полпозишън
Пилот
време
Айртон Сена
1:26.010
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Ален Прост
1:26.795 (45)
[[:commons:Category:1989 San Marino Grand Prix|Гран При на Сан Марино]] в Общомедия

1989 Голяма награда на Сан Марино е 9-то за Голямата награда на Сан Марино и втори кръг от сезон 1989 във Формула 1, провежда се на 23 април 1989 година на пистата Имола близо до град Имола, Италия.


Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Единствената промяна в стартовия лист за ГП на Сан Марино е появяването на Габриеле Таркини на мястото на прекратилия от състезателна дейност пилот на АГС, Филип Стрейф. Французинът преживя тежка катастрофа в пре-сезонната сесия на трасето Жакарепагуа, преди началото на сезона.

39 състезатели участваха в квалификациите, в които деветима не преминаха пре-квалификацията, а четирима не намериха място за участие в състезанието. Макларън отново окупираха първа редица, като пол-позицията е дело на Аертон Сена с време 1:26.010. Съотборникът му Ален Прост е след него, на около две десети от времето на Сена. Найджъл Менсъл, победителят от първия старт за Ферари, стартира трети с изоставане на над секунда и половина, показвайки чудесната форма на Макларън, както бе и през миналия сезон. Рикардо Патрезе с Уилямс е четвърти, следван от Герхард Бергер, Тиери Бутсен, Алесандро Нанини, Нелсън Пикет, Алекс Кафи и Оливие Груяр, показвайки добро темпо с неговия Лижие-Форд.

На старта Сена потегли добре, докато Прост е атакуван от Менсъл. Във втората обиколка, Иван Капели, стартирайки 13-ти имаше тежък инцидент със своя Марч, но по-лошото дойде две обиколки по-късно. Ферари-то на Герхард Бергер, който се движеше зад Рикардо Патрезе, не зави наляво и се вряза в предпазните огради на завоя Тамбурело с около 180 мили в час. След като болидът му спря, пламъци поникнаха около болида. За щастие трима маршали с пожарогасители (Бруно Миниати, Паоло Верди и Габриеле Виоли) успяха да потушат огъня, десет секунди след като се възпламени. Състезанието бе спряно, докато Бергер оцеля със счупени ребра и изгарания, втора степен по ръцете.

Състезанието бе рестартирано, половин час по-късно, продължавайки от четвъртата обиколка с разликите от обиколката, в която състезанието бе спряно. Този път Прост успя да излезе пред Сена, докато зад тях Менсъл направи лош старт и бе позволен да бъде изпреварен от Патрезе и Нанини. Междувременно Оливие Груяр бе дисквалифициран от надпреварата, след като механиците му работиха върху болида, преди втория старт. Преследвайки Лотус-а на Нелсън Пикет, камерите показа пушек идвайки от Ероуз-а на Дерек Уорик, но се оказа че е масло изгаряйки от задната част от болида. Менсъл преследваше Патрезе на трасето, докато в самото състезание британеца е пред Уилямс-а на Рикардо.

Сена си върна позицията си на трасето от Прост, докато Стефано Модена с Брабам се удари тежко преди Риваца, в което излезе от болида си невредим. Когато Патрезе и Менсъл наближиха зоната в която Модена катастрофира, Патрезе получи повреда в двигателя Рено на своя Уилямс, давайки шанс на Менсъл да изпревари италианеца на трасето. Това позволи на Нанини, Пикет и Уорик да минат с позиция напред. Драмата обаче продължи, след като две обиколки по-късно и Менсъл трябваше да спре с повреда по скоростната кутия. Пикет също напусна надпревара с повреда в двигателя на неговия Лотус, давайки шанс на Бутсен (който изпревари Уорик две обиколки по-рано) да излезе четвърти пред Уорик и съотборника му Еди Чийвър. Чийвър загуби позицията си първо от Осела-та на Никола Ларини, след което шестата позиция бе притежание на Алекс Кафи, преди Джонатан Палмър да го изпревари в 47-та обиколка. Прост който вече изоставаше от Сена с над десет секунди, усилено преследваше бразилеца, преди да загуби контрол на шикана последния от двата шикана на Варианте Баса. Французинът продължи, но вече с минимални шансове за първата позиция, докато в края на колоната Андреа де Чезарис и Луис Перес-Сала се удариха на Аква Минерале, от което испанеца не продължи надпреварата. Ларини след като бе шести за кратко, заби Осела-та си на завоя Пиратела в 54-та обиколка.

Сена финишира на около 40 секунди пред Прост на финала, след грешката на французина. Алесандро Нанини завърши трети с Бенетон, следван от Тиери Бутсен, Дерек Уорик и Джонатан Палмър в точките.

След края на състезанието Прост, обвини Сена че не е спазил споразумението, в което пилотът който потегли пръв на старта, ще поведе първи към първия завой, след като състезанието бе рестартирано. Рон Денис потвърди за случката пред журналистите няколко дни, както и че Сена се е извинил за случилото се. Това бе началото на предстоящата вражда между Прост и Сена, която ще продължи до 1993.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Бразилия Айртон Сена Макларън-Хонда 58 1:26:51.245 1 9
2 2 Франция Ален Прост Макларън-Хонда 58 + 40.225 2 6
3 19 Италия Алесандро Нанини Бенетон-Форд 57 + 1 Об. 7 4
4 5 Белгия Тиери Бутсен Уилямс-Рено 57 + 1 Об. 6 3
5 9 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дерек Уорик Ероуз-Форд 57 + 1 Об. 12 2
6 3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джонатан Палмър Тирел-Форд 57 + 1 Об. 25 1
7 21 Италия Алекс Кафи Далара-Форд 57 + 1 Об. 9  
8 40 Италия Габриеле Таркини АГС-Форд 57 + 1 Об. 18  
9 10 Съединени американски щати Еди Чийвър Ероуз-Форд 56 + 2 Об. 21  
10 22 Италия Андреа де Чезарис Далара-Форд 56 + 2 Об. 16  
11 20 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джони Хърбърт Бенетон-Форд 56 + 2 Об. 23  
12 17 Италия Никола Ларини Осела-Форд 52 Завъртане 14  
Отп 7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Мартин Брандъл Брабам-Джъд 51 Горивна с-ма 22  
НКл 12 Япония Сатору Накаджима Лотус-Джъд 46 Не е класиран 24  
Отп 24 Испания Луис Перес-Сала Минарди-Форд 43 Завъртане 15  
Отп 15 Бразилия Маурисио Гужелмин Марч-Джъд 39 Трансмисия 19  
Отп 11 Бразилия Нелсън Пикет Лотус-Джъд 29 Двигател 8  
Отп 27 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл Ферари 23 Ск.кутия 3  
Отп 6 Италия Рикардо Патрезе Уилямс-Рено 21 Двигател 4  
Отп 8 Италия Стефано Модена Брабам-Джъд 19 Завъртане 17  
Отп 23 Италия Пиерлуиджи Мартини Минарди-Форд 6 Ск.кутия 11  
ДКФ 26 Франция Оливие Груяр Лижие-Форд 4 Дисквалифициран 10  
Отп 28 Австрия Герхард Бергер Ферари 3 Инцидент 5  
Отп 16 Италия Иван Капели Марч-Джъд 1 Завъртане 13  
Отп 30 Франция Филип Алио Ларус-Ламборгини 0 Електро 20  
Отп 29 Франция Яник Далмас Лола-Ламборгини 0 Електро 26  
НКв 4 Италия Микеле Алборето Тирел-Форд    
НКв 25 Франция Рене Арну Лижие-Форд    
НКв 38 Германия Кристиан Данер Риал-Форд    
НКв 31 Бразилия Роберто Морено Колони-Форд    
DNPQ 37 Белгия Бертран Гашо Оникс-Форд    
DNPQ 33 Швейцария Грегор Фойтек Еуро Брун-Джъд    
DNPQ 18 Италия Пиеркарло Гинзани Осела-Форд    
DNPQ 36 Швеция Стефан Йохансон Оникс-Форд    
DNPQ 41 Германия Йоахим Винкелхок АГС-Форд    
DNPQ 32 Франция Пиер-Анри Рафанел Колони-Форд    
DNPQ 35 Япония Агури Сузуки Закспийд-Ямаха    
DNPQ 34 Германия Бернд Шнайдер Закспийд-Ямаха    
DNPQ 39 Германия Фолкар Вайдлер Риал-Форд    

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Франция Ален Прост 12
2 Бразилия Айртон Сена 9
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл 9
4 Италия Алесандро Нанини 5
5 Бразилия Маурисио Гужелмин 4
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Хонда 21
2 Италия Ферари 9
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Бенетон-Форд 8
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лейтън Хаус-Джъд 4
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Ероуз-Форд 4

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1989 Бразилия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1989
Следващо състезание:
1989 Монако

Предходно състезание:
1988
Голяма награда на Сан Марино Следващо състезание:
1990