1995 Голяма награда на Великобритания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Великобритания
Карта на пистата
Силвърстоун
Дължина писта5.057 km
Обиколки61
Състезание303.420 km
Дата16 юли 1995
ВремеОблачно, хладно
Победител
Пилот
– време
Джони Хърбърт
1:34:35.093
Полпозишън
Пилот
– време
Деймън Хил
1:28.124
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Деймън Хил
1:29.752 (37)
1995 Голяма награда на Великобритания в Общомедия

1995 Голяма награда на Великобритания е 46-о за Голямата награда на Великобритания и осми кръг от сезон 1995 във Формула 1, провежда се на 16 юли 1995 година на пистата Силвърстоун близо до град Силвърстоун, Великобритания.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

.[1] Обиколките са 61 а победител е съотборника на Михаел Шумахер, Джони Хърбърт за екипа на Бенетон. Това е първа победа на британеца от общо три в неговата кариера. Това състезание ще се помни и с инцидента на двамата пилоти фокусирани за титлата Деймън Хил и Михаел Шумахер. Те се удариха на завой Приори в 45 обиколка. Преди това Хил е на пол-позиция а Шумахер е на втора позиция в квалификациите. Втори след победитела Хърбърт е Жан Алези от Ферари а трети е Дейвид Култард от Уилямс който получи наказание заради превишена скорост на питлейна. Това е пета победа за Бенетон за сезон 1995. Битката за пета позиция е интересна като Рубенс Барикело и Марк Блъндел е бориха за по-предна позиция. В опита си да изпревари Макларън-а, Барикело удари силно задната част на болида на Блъндел в опита си да защити позицията си. Бразилецът отпадна (по-късно класиран на 11-а позиция), а Блъндел продължи с три гуми за да финишира пети. Това даде шанс на Хайнц-Харалд Френтцен да вземе последната точка макар да е с обиколка изоставане. Около 40 секунди пред него финишираха група от пилоти включващи Пиерлуиджи Мартини, Мика Сало и Жан-Кристоф Булион. На повече от 10 секунди финишира Лука Бадоер, а Бертран Гашо е последния финиширал като това е първо финиширало състезание след многото отпадания рано този сезон.

Победата на Джони Хърбърт е много популярна на зрителите и тийм персонала, като това не е само победа на народна земя, но също така и победа след няколко серии от завръщания в неговата кариера, но не на последно място почти фаталната катастрофа по време на Интернационалната Формула 3000 в Брандс Хеч през 1988 което го остави с тежки контузии по крака му, затрашавайки кариерата му. По време на пресконеференцията Хърбърт посвети победата на трима важни хора които му помогнаха за изграждането на неговата кариера: неговата съпруга Беки; Питър Колинс, от който Хърбърт каза че „той ме взе във Формула 1 два пъти“; и шефът на тима Флавио Бриаторе за което гарантира мястото му за 1995. Тази победа на Хърбърт също дойде пред неговите родители, Боб и Джейн, които са продали неговия фен клуб стока на пистата по време на състезанието. В допълнение, победата му гарантира и неговото бъдеще във Формула 1 без отбора на Бенетон. Алези е много доволен от 2-ра позиция, но допусна че се отказа във втората половина на състезанието, знаейки че изпреварвайки Хърбърт или Култард ще е почти невъзможно. За Култард 3-та позиция също е очарован резултат след проблемите с електрониката на болида, но почти е близо до победата заради наказание за нарушаване на лимита за скорост в пит-лейна.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор К1 Време К2 Време Разлика
1 5 Деймън Хил Уилямс-Рено 1:28.124 1:48.800
2 1 Михаел Шумахер Бенетон-Рено 1:28.397 1:48.204 +0.273
3 6 Дейвид Култард Уилямс-Рено 1:28.947 1:48.012 +0.823
4 28 Герхард Бергер Ферари 1:29.657 1:51.818 +1.533
5 2 Джони Хърбърт Бенетон-Рено 1:29.867 1:55.011 +1.743
6 27 Жан Алези Ферари 1:29.874 1:48.205 +1.750
7 15 Еди Ървайн Джордан-Пежо 1:30.083 1:51.045 +1.959
8 8 Мика Хакинен Макларън-Мерцедес 1:30.140 no time +2.016
9 14 Рубенс Барикело Джордан-Пежо 1:30.354 1:49.152 +2.230
10 7 Марк Блъндел Макларън-Мерцедес 1:30.453 56:10.060 +2.329
11 25 Мартин Брандъл Лижие-Муген-Хонда 1:30.946 1:49.414 +2.822
12 30 Хайнц-Харалд Френцен Заубер-Форд 1:31.602 1:51.059 +3.478
13 26 Оливие Панис Лижие-Муген-Хонда 1:31.842 1:51.657 +3.718
14 3 Укио Катаяма Тирел-Ямаха 1:32.087 1:52.054 +3.963
15 23 Пиерлуиджи Мартини Минарди-Форд 1:32.259 2:13.471 +4.135
16 29 Жан-Кристоф Буйон Заубер-Форд 1:33.166 1:51.086 +5.042
17 9 Масимилиано Папис Футуърк-Харт 1:34.154 1:53.097 +6.030
18 24 Лука Бадоер Минарди-Форд 1:34.556 1:50.959 +6.432
19 10 Таки Инуе Футуърк-Харт 1:35.323 Без време +7.199
20 21 Педро Диниз Форти-Форд 1:36.023 5:51.829 +7.899
21 16 Бертран Гашо Пасифик-Форд 1:36.076 Без време +7.952
22 22 Роберто Морено Форти-Форд 1:36.651 1:56.374 +8.527
23 4 Мика Сало Тирел-Ямаха Без време 1:48.639 +20.515
24 17 Андреа Монтермини Пасифик-Форд Без време 1:52.398 +24.274

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Джони Хърбърт печели първата си победа като пилот на Бенетон.
Жан Алези финишира втори за Ферари.
Дейвид Култард завърши на трето място за отбора на Уилямс.
Оливие Панис завърши 4-ти и взе 3 точки за Лижие.
Марк Блъндел все пак завърши 5-и след инцидента с Рубенс Барикело в последните обиколки.
Хайнц-Харолд Френтцен взе последната позиция в зоната на точките за отбора на Заубер.
Поз No Пилот Конструктор Об. Време/Отпадане Място Точки
1 2 Джони Хърбърт Бенетон-Рено 61 1:34:35.093 5 10
2 27 Жан Алези Ферари 61 +16.479 6 6
3 6 Дейвид Култард Уилямс-Рено 61 +23.888 3 4
4 26 Оливие Панис Лижие-Муген-Хонда 61 +1:33.168 13 3
5 7 Марк Блъндел Макларън-Мерцедес 61 +1:48.172 10 2
6 30 Хайнц-Харалд Френцен Заубер-Форд 60 +1 Об. 12 1
7 23 Пиерлуиджи Мартини Минарди-Форд 60 +1 Об. 15
8 4 Мика Сало Тирел-Ямаха 60 +1 Об. 23
9 29 Жан-Кристоф Буйон Заубер-Форд 60 +1 Об. 16
10 24 Лука Бадоер Минарди-Форд 60 +1 Об. 18
11 14 Рубенс Барикело Джордан-Пежо 59 Инцидент 9
12 16 Бертран Гашо Пасифик-Форд 58 +3 Оби. 21
Отп 22 Роберто Морено Форти-Форд 48 Двигател 22
Отп 1 Михаел Шумахер Бенетон-Рено 45 Инцидент 2
Отп 5 Деймън Хил Уилямс-Рено 45 Инцидент 1
Отп 9 Масимилиано Папис Футуърк-Харт 28 Завъртане 17
Отп 3 Укио Катаяма Тирел-Ямаха 22 Без гориво 14
Отп 17 Андреа Монтермини Пасифик-Форд 21 Завъртане 24
Отп 8 Мика Хакинен Макларън-Мерцедес 20 Електроника 8
Отп 28 Герхард Бергер Ферари 20 Колело 4
Отп 25 Мартин Брандъл Лижие-Муген-Хонда 16 Завътане 11
Отп 10 Таки Инуе Футуърк-Харт 16 Завъртане 19
Отп 21 Педро Диниз Форти-Форд 13 Ск.кутия 20
Отп 15 Еди Ървайн Джордан-Пежо 2 Електроника 7

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Михаел Шумахер 46
2 Деймън Хил 35
3 Жан Алези 32
4 Джони Хърбърт 22
5 Дейвид Култард 17
6 Герхард Бергер 17
7 Рубенс Барикело 7
8 Оливие Панис 7
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Бенетон-Рено 58
2 Ферари 49
3 Уилямс-Рено 46
4 Джордан-Пежо 13
5 Лижие-Муген-Хонда 10
6 Макларън-Мерцедес 10
7 Заубер-Форд 5
8 Футуърк-Харт 1

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Henry, Alan. 1995 Grands Prix: British Grand Prix // Autocourse 1995-96. Hazleton Publishing, 1995, [December ]. ISBN 1-8745-5736-5. с. 154-155.
Предходно състезание:
1995 Франция
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1995
Следващо състезание:
1995 Германия

Предходно състезание:
1994
Голяма награда на Великобритания Следващо състезание:
1996