1989 Голяма награда на Унгария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Унгария
Карта на пистата
Хунгароринг
Дължина писта 3,968 km
Обиколки 77
Състезание 305,536 km
Дата 13 август 1989
Победител
Пилот
време
Найджъл Менсъл
1:49:38.650
Полпозишън
Пилот
време
Рикардо Патрезе
1:19.726
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Найджъл Менсъл
1:22.637 (66)

1989 Голяма награда на Унгария е 4-то състезание за Голямата награда на Унгария и десети кръг от Сезон 1989 във Формула 1, който се провежда на 13 август 1989, на пистата Хунгароринг, Будапеща, Унгария.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Преди началото на ГП на Унгария, пилотите на Макларън Ален Прост и Аертон Сена водят класирането при пилотите, като Прост е с 53 точки а Сена 36. Всичко изглежда че както и през предишния сезон и двамата ще се борят за титлата. Макларън пък имат 51 точки преднина пред втория Уилямс при конструкторите.

В едно от най-дългите и трудните състезания през годината Рикардо Патрезе изненадващо взе пол-позицията с време 1:19.726, стартирайки своя 186 старт. Макар Сена да не е първи в квалификацията, той е доволен от втората позиция и на първа редица редом с Патрезе. Още една изненада дойде от Алекс Кафи със своята Далара класирайки се 3-ти само на шест-десети от времето на бразилеца. Победителя от ГП на Канада, Тиери Бутсен е четвърти, докато лидера при пилотите Прост стартира на разочороващата 5-та позиция. След французина са Герхард Бергер 6-ти, Алесандро Нанини 7-ми, Стефано Модена 8-ми, Дерек Уорик 9-ти и Пиерлуиджи Мартини 10-ти. Найджъл Менсъл който е трети в класирането при пилотите стартира чак 12-ти.

Патрезе направи отличен старт като не даде шанс на Сена да го изпревари на първия завой. Кафи запази третата позиция докато Бергер е вече четвърти, изпреварайки Прост и Бутсен. Андреа де Чезарис бе първия отпаднал след повреда в газта на своята Далара. След края на втората обиколка класирането бе Патрезе, Сена, Кафи, Бергер, Прост, Бутсен, Нанини, Менсъл, Уорик и Иван Капели. Скоро Кафи започна да губи позиции първо от Бергер след това от Прост и Менсъл. Накрая Кафи спря в 36-та обиколка за смяна на гуми. След като изпревари Далара-та на Алекс, Бергер се доближи до Сена в 10-та обиколка. Пиеркарло Гинзани се завъртя обиколка по-късно със своята Осела. В същото време Нанини спря в бокса на Бенетон за смяна на гуми. Менсъл който се движи седми изпревари Бутсен, благодарение на факта че Далара-та на Алекс Кафи го забави. Скоро и Прост се доближи до лидерската група водена от Патрезе. Мартини бе следващия отпаднал с пушек идвайки от задна дясна гума, вероятно избухнал спирачен диск в 19-та обиколка. Никой в челото не бърза да прави атаки с изключение на Прост, който се залепи до Бергер. Менсъл вече е 5-ти след изпреварването срещу Кафи, и започна да преследва водачите с чиста писта пред британеца. Микеле Алборето също напусна надпреварата след като двигателя на неговата Лола не издържа. Бергер спря в 29-та обиколка, като Прост вече е 3-ти. Уорик посети механиците на Ероуз в 31-та обиколка за смяна на гуми след като бе на 7-ма позиция. Обиколка по-късно Сатору Накаджима, който старира състезанието на 20-та позиция се завъртя и аут от състезанието с увиснала задна дясна гума след инцидент с Ероуз-а на Дерек Уорик. Менсъл вече е зад гърба на първите три като в 41-та обиколка изпревари Макларън-а на Прост. В 51-та обиколка първите пет са разделени само на 4 секунди, а Сена успя да мине пред Уилямс-а на Патрезе в началото на 52-та обиколка. След това Менсъл също мина пред италианеца. Прост и Бергер бяха следващите които изпревариха Патрезе, докато той отпадна от състезанието с проблем с един от радиаторите. Това прати Еди Чийвър и Тиери Бутсен в точките. Ферари-то на Найджъл се доближи до Макларъна на Сена, докато другото Ферари на Бергер също се присъедини към групата отпаднали. При опита да затвори с обиколка бавния Оникс на Стефан Йохансон, Менсъл мина пред бразилеца за да поеме водачеството в 58-та обиколка. Четири обиколки по-късно разликата между двамата е секунда и половина, а с отпадането на Бергер, Лотус-а на Нелсън Пикет влезе в точките. Прост спря в същата обиколка което даде шанс на Чийвър да мине на трета позиция. Скоро позицията отново ще е на французина макар че вече за 4-то място, след като Бутсен изпревари Чийвър за трето. Не са настъпили промени в позициите до карирания флаг където Менсъл имаше около двайсет секундна преднина на финала от Сена. След тях са Бутсен, Прост, Чийвър, Пикет, Кафи, Емануеле Пиро(стартирайки 25-ти), Жан Алези и Уорик.

Това е втора победа на Менсъл като пилот на Ферари и общо 15-та за британеца. С това той си осигури третото място увеличавайки разликата между него и четвъртия Рикардо Патрезе, докато в челото Прост продължава да води пред Сена с аванс от 14 точки.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 27 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл Ферари 77 1:49:38.650 12 9
2 1 Бразилия Айртон Сена Макларън-Хонда 77 + 25.967 2 6
3 5 Белгия Тиери Бутсен Уилямс-Рено 77 + 38.354 4 4
4 2 Франция Ален Прост Макларън-Хонда 77 + 44.177 5 3
5 10 Съединени американски щати Еди Чийвър Ероуз-Форд 77 + 45.106 16 2
6 11 Бразилия Нелсон Пикет Лотус-Джъд 77 + 1:12.039 17 1
7 21 Италия Алекс Кафи Далара-Форд 77 + 1:24.225 3  
8 20 Италия Емануеле Пиро Бенетон-Форд 76 + 1 Об. 25  
9 4 Франция Жан Алези Тирел-Форд 76 + 1 Об. 11  
10 9 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дерек Уорик Ероуз-Форд 76 + 1 Об. 9  
11 8 Италия Стефано Модена Брабам-Джъд 76 + 1 Об. 8  
12 7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Мартин Брандъл Брабам-Джъд 75 + 2 Об. 15  
13 3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джонатан Палмър Тирел-Форд 73 + 4 Об. 19  
Отп 24 Испания Луис Перес-Сала Минарди-Форд 57 Сблъсък 23  
Отп 28 Австрия Герхард Бергер Ферари 56 Ск.кутия 6  
Отп 6 Италия Рикардо Патрезе Уилямс-Рено 54 Радиатор 1  
Отп 36 Швеция Стефан Йохансон Оникс-Форд 48 Ск.кутия 24  
Отп 19 Италия Алесандро Нанини Бенетон-Форд 46 Ск.кутия 7  
Отп 37 Белгия Бертран Гашо Оникс-Форд 38 Ск.кутия 21  
Отп 12 Япония Сатору Накаджима Лотус-Джъд 33 Инцидент 20  
Отп 15 Бразилия Маурисио Гужелмин Марч-Джъд 27 Електро 13  
Отп 16 Италия Иван Капели Марч-Джъд 26 Крило 14  
Отп 29 Италия Микеле Алборето Ларус-Ламборгини 26 Двигател 26  
Отп 18 Италия Пиеркарло Гинзани Осела-Форд 20 Електро 22  
Отп 23 Италия Пиерлуиджи Мартини Минарди-Форд 9 Крило 10  
Отп 22 Италия Андреа де Чезарис Далара-Форд 0 Съединител 18  
НКв 25 Франция Рене Арну Лижие-Форд    
НКв 26 Франция Оливие Груяр Лижие-Форд    
НКв 38 Германия Кристиан Данер Риал-Форд    
НКв 39 Германия Фолкар Вайдлер Риал-Форд    
DNPQ 17 Италия Никола Ларини Осела-Форд    
DNPQ 30 Франция Филип Алио Ларус-Ламборгини    
DNPQ 41 Франция Яник Далмас АГС-Форд    
DNPQ 34 Германия Бернд Шнайдер Закспийд-Ямаха    
DNPQ 40 Италия Габриеле Таркини АГС-Форд    
DNPQ 31 Бразилия Роберто Морено Колони-Форд    
DNPQ 33 Грешка в Lua в mw.wikibase.entity.lua на ред 88: data.schemaVersion must be a number, got nil instead. Грегор Фойтек Еуро Брун-Джъд    
DNPQ 35 Япония Агури Сузуки Закспийд-Ямаха    
DNPQ 32 Франция Пиер-Анри Рафанел Колони-Форд    

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Франция Ален Прост 56
2 Бразилия Айртон Сена 42
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл 34
4 Италия Рикардо Патрезе 25
5 Белгия Тиери Бутсен 17
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Хонда 98
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Уилямс-Рено 42
3 Италия Ферари 34
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Бенетон-Форд 17
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Ероуз-Джъд 11
  • Бележка: И в двете класирания са показани само първите пет отбора.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1989 Германия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1989
Следващо състезание:
1989 Белгия

Предходно състезание:
1988
Голяма награда на Унгария Следващо състезание:
1990