1990 Голяма награда на Унгария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Унгария
Карта на пистата
Хунгароринг
Дължина писта 3,968 km
Обиколки 77
Състезание 305,536 km
Дата 12 август 1990
Победител
Пилот
време
Тиери Бутсен
1:49:30.597
Полпозишън
Пилот
време
Тиери Бутсен
1:17.919
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Рикардо Патрезе
1:22.058 (63)

1990 Голяма награда на Унгария е 5-то състезание за Голямата награда на Унгария и десети кръг от Сезон 1990 във Формула 1, който се провежда на 12 август 1990, на пистата Хунгароринг, Будапеща, Унгария.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Победител е Тиери Бутсен с екипа на Уилямс-Рено, който печели и пол позишън (1:17.919). Най-бърза обиколка постига Рикардо Патрезе с Уилямс-Рено (1:22.058).

Аертон Сена и Ален Прост пристигнаха в Унгария, с четири точки разлика в шампионата при пилотите. Междувременно Лотус загубиха спонсора Камел за следващия сезон, но Питър Колинс (който преди работеше за Бенетон) и Питър Райт бяха назначени да водят отбора.

Тиери Бутсен с Уилямс бе най-бърз в квалификациите за място за състезанието, следван от съотборника си Рикардо Патрезе. След тях са Макларън-ите на Герхард Бергер и Аертон Сена, Ферари-то на Найджъл Менсъл, Тирел-ът на Жан Алези, Алесандро Нанини с Бенетон, Ален Прост, Нелсън Пикет и Далара-та на Андреа де Чезарис.

Трасето в Унгария е определено като тясно и късо трасе, което прави изпреварванията са трудни. Бутсен запази първата си позиция, въпреки чудесния старт на Бергер, който изпревари Патрезе за втора позиция. След като бе изпреварен от де Чезарис, Нанини си върна седмото място след втората обиколка, докато Прост се свлече до 10-то място. Сатору Накаджима стана първият отпаднал, след като спирачките на неговия Тирел му отказаха и при опита си да се върне на трасето, японеца удари със задното си крило стената от гуми, с което преустанови участието си.

Менсъл се опита да мине пред Патрезе в 12-та обиколка, но италианеца удържа атаката на британеца, докато Сена, който бе изпреварен от Алези на старта, водеше люта битка със французина. В 21-та обиколка бразилеца успя да изпревари останалият Тирел на Алези, преди да спре в бокса за смяна на гуми, две обиколки по-късно, връщайки се на 10-та позиция. Филип Алио, вървейки последен със своето Лижие се завъртя в същата обиколка. Алези бе следващия който посети бокса на Тирел в 24-та обиколка. След пит-стопа на Алези, сънародника му Прост се озова 7-ми, преди и двамата да напуснат надпреварата с инцидент след удар с Минарди-то на Пиерлуиджи Мартини и повреда по скоростната кутия за Ферари-то на Ален.

С 32 обиколки до финала, Менсъл водеше битка с Уилямс-а на Патрезе след като се доближи до италианеца в по-ранните обиколки. Бергер междувременно спря в началото на 48-та обиколка при свойте механици, излизайки зад Сена. Бразилецът успя да мине пред британеца в 53-та обиколка, както и Нанини в същата обиколка, малко по-рано. Нанини и Сена след това минаха пред Патрезе, който реши да спре в бокса в 56-та обиколка, след като гумите му сериозно деградираха, поради защитите си срещу преследвачите. След това Патрезе се завъртя със студените си гуми, без да повреди болида си.

В 64-та обиколка Сена и Нанини се удариха, при опита на бразилеца да изпревари Бенетон-а на Алесандро. Сена продължи надпреварата за разлика от Нанини, който отпадна, давайки третото място на Менсъл. Бергер от своя страна се опита да изпревари Ферари-то на Найджъл в 72-та обиколка на същото място, където Сена имаше контакт с Нанини, но за съжаление болидите се докоснаха и двамата отпаднаха от надпреварата. През това време Бутсен бе притиснат от Сена, но обиколките бяха твърде малко за Аертон да изпревари Уилямс-а. Накрая белгиеца удържа първото място със само две десети от Сена, докато Пикет завърши трети, пред Патрезе, Лотус-а на Дерек Уорик и Лола-та на Ерик Бернар (съответно стартирайки 11-ти и 12-ти).

Със отпадането на Ален Прост и второто място на Аертон Сена, той увеличи преднината си на 10 точки от французина, а с победата си Бутсен мина на четвърта позиция, две точки зад незавършалия Бергер, който бе класиран 16-ти в състезанието.


Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 5 Белгия Тиери Бутсен Уилямс-Рено 77 1:49:30.597 1 9
2 27 Бразилия Айртон Сена Макларън-Хонда 77 + 0.288 4 6
3 20 Бразилия Нелсон Пикет Бенетон-Форд 77 + 27.893 9 4
4 6 Италия Рикардо Патрезе Уилямс-Рено 77 + 31.833 2 3
5 11 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дерек Уорик Лотус-Ламборджини 77 + 1:14.244 11 2
6 29 Франция Ерик Бернар Ларус-Ламборджини 77 + 1:24.308 12 1
7 12 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Мартин Донели Лотус-Ламборджини 76 + 1 Об. 18  
8 15 Бразилия Маурисио Гужелмин Лейтън Хаус-Джъд 76 + 1 Об. 17  
9 10 Италия Алекс Кафи Ероуз-Форд 76 + 1 Об. 26  
10 21 Италия Емануеле Пиро Далара-Форд 76 + 1 Об. 13  
11 25 Италия Никола Ларини Лижие-Форд 76 + 1 Об. 25  
12 9 Италия Микеле Алборето Ероуз-Форд 75 + 2 Об. 22  
13 17 Италия Габриеле Таркини AGS-Форд 74 + 3 Об. 24  
14 26 Франция Филип Алио Лижие-Форд 74 + 3 Об. 21  
15 24 Италия Паоло Барила Минарди-Форд 74 + 3 Об. 23  
16 28 Австрия Герхард Бергер Макларън-Хонда 72 Сблъсък 3  
17 2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл Ферари 71 Сблъсък 5  
Отп 19 Италия Алесандро Нанини Бенетон-Форд 64 Сблъсък 7  
Отп 16 Италия иван Капели Лейтън Хаус-Джъд 56 Ск.кутия 16  
Отп 30 Япония Агури Сузуки Ларус-Ламборджини 37 Двигател 19  
Отп 1 Франция Ален Прост Ферари 36 Ск.кутия 8  
Отп 4 Франция Жан Алези Тирел-Форд 36 Сблъсък 6  
Отп 8 Италия Стефано Модена Брабам-Джъд 35 Двигател 20  
Отп 23 Италия Пиерлуиджи Мартини Минарди-Форд 35 Сблъсък 14  
Отп 22 Италия Андреа де Чезарис Далара-Форд 22 Двигател 10  
Отп 3 Япония Сатору Накаджима Тирел-Форд 9 Спирачки 15  
НКв 18 Франция Яник Далмас АГС-Форд    
НКв 7 Австралия Дейвид Брабам Брабам-Джъд    
НКв 36 Финландия Джей Джей Лехто Оникс-Форд    
НКв 35 Швейцария Грегор Фойтек Оникс-Форд    
DNPQ 14 Франция Оливие Груяр Осела-Форд    
DNPQ 31 Белгия Бертран Гашо Колони-Форд    
DNPQ 33 Бразилия Роберто Морено Еуро Брун-Джъд    
DNPQ 34 Италия Клаудио Ланджес Еуро Брун-Джъд    
DNPQ 39 Италия Бруно Джакомели Лайф

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Бразилия Айртон Сена 54
2 Франция Ален Прост 44
3 Австрия Герхард Бергер 29
4 Белгия Тиери Бутсен 27
5 Бразилия Нелсън Пикет 22
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Хонда 83
2 Италия Ферари 57
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Уилямс-Рено 42
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Бенетон-Форд 35
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Форд 14
  • Бележка: И в двете класирания са показани само първите пет отбора.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1990 Германия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1990
Следващо състезание:
1990 Белгия

Предходно състезание:
1989
Голяма награда на Унгария Следващо състезание:
1991