1990 Голяма награда на Германия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Германия
Карта на пистата
Хокенхаймринг
Дължина писта 6.802 km
Обиколки 45
Състезание 306.090 km
Дата 29 юли 1990
Време Слънчево, сухо
Победител
Пилот
време
Айртон Сена
1:20:47.164
Полпозишън
Пилот
време
Айртон Сена
1:40.198
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Тиери Бутсен
1:45.602 (31)

1990 Голяма награда на Германия е 38-то за Голямата награда на Германия и девети кръг от сезон 1990 във Формула 1, провежда се на 29 юли 1990 година на пистата Хокенхаймринг близо до град Хокенхайм, Германия.


Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

С началото на ГП на Германия, започна и втората част на сезон 1990 както и спекулациите относно, кой ще кара за сезон 1991. Контрактът на Аертон Сена с Макларън изтича след края на сезона, но иска да предподпише с британския отбор от Уокинг за още една година, преди да отиде във Ферари за 1992. Шефът на Макларън, Рон Денис обаче го настоява за двугодишен договор. Състезателят на Тирел, Жан Алези е фаворит за мястото на Найджъл Менсъл във Ферари, но Кен Тирел каза че ще откаже сумата от 1.4 милиона паунда за освобождаването на Алези. Името на французина също е обект на внимание отстрана на Уилямс. Втората опция за Скудерията е пилота на Лейтън Хаус, Иван Капели. Колони приключиха своето участие със Субару, след лоша първа половина на сезона. Модифицираният FC189C на Бертран Гашо управляван с Косуърт ще бъде в употреба до края на сезона.

По време на квалификацията, Сена заедно със съотборника си Герхард Бергер, окупираха първата редица. Зад тях са Ферари-тата на Ален Прост и Менсъл, следвани от Уилямс-ите на Рикардо Патрезе и Тиери Бутсен, Нелсън Пикет, Алези, Алесандро Нанини и Капели попълвайки топ 10.

На старта на състезанието Далара-та на Емануеле Пиро, Брабам-а на Стефано Модена и Лижие-то на Филип Алио бяха въвлечени в инцидент. Алио продължи напреварата, но веднага бе дисквалифициран след като маршалите са му помогнали да се върне в състезанието. Относно ситуацията с Пиро, това отне на маршалите няколко минути да изкарат колата на италианеца от трасето след като Пиро получи силен удар на главата поради удара с мантинелата. Бутсен загуби няколко позиции и се озова 10-ти след 2-та обиколка.

Класирането след 8-та обиколка е: Сена, Бергер, Прост, Менсъл, Патрезе, Пикет, Нанини, Бутсен, Капели и Алези.

Нанини излезе пред Пикет след като бразилеца направи грешка на шикана Кларк. Прост се доближи до Макларъна на Бергер, докато Менсъл удари пода на болида след като докосна бюрдюра, което принуди британеца да отпадне за шести път. След първите стопове Алесандро Нанини поведе колоната пред Сена, Патрезе, Пикет, Бергер, Бутсен, Прост, Капели, Алези и Агури Сузуки. Разликата между Нанини и Сена е две секунди и на около 1.5 от групата водена от Патрезе. Скоро Патрезе бе изпреварен от Пикет и Бергер, след като италианеца трябваше да спре в бокса. Оникс-ът на Грегор Фойтек се завъртя в секцията около стадиона в 20-та обиколка. Битката относно кой ще спечели състезанието се определи между Нанини и Сена, докато и вторият Оникс управляван от Джей Джей Лехто също имаше проблем както и втория Бенетон на Нелсън Пикет, който отпадна от състезанието.

Класирането след 25-та обиколка е: Нанини, Сена, Бергер, Прост, Бутсен, Патрезе, Капели, Сузуки, Ерик Бернар и Дерек Уорик.

Бутсен спря в началото на 30-та обиколка преди да се върне зад двете Лоли на Сузуки и Бернар. Нанини и Сена продължиха тяхната битка до 34-та обиколка, където Сена успя да мине пред италианеца. Състезанието приклочи за Ерик Бернар който бе осми в класирането както и съотборника му Агури Сузуки. Това даде шанс на Лотус-а на Дерек Уорик да заеме осмото място но извън топ 6. Бергер започна да стопява преднината която Нанини има, докато Алези отпадна с повреда по трансмисията, преди да бъде класиран 11-ти. Бутсен изпревари Капели за шестото място за разочорование на Лейтън Хаус. Аертон Сена спечели състезанието, шест секунди пред Алесандро Нанини. Герхард Бергер, който натискаше в последните обиколки завърши трети. Ален Прост и Уилямс-ите на Рикардо Патрезе и Тиери Бутсен завършиха в зоната на точките.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 27 Бразилия Айртон Сена Макларън-Хонда 45 1:20:47.164 1 9
2 19 Италия Алесандро Нанини Бенетон-Форд 45 + 6.520 9 6
3 28 Австрия Герхард Бергер Макларън-Хонда 45 + 8.553 2 4
4 1 Франция Ален Прост Ферари 45 + 45.270 3 3
5 6 Италия Рикардо Патрезе Уилямс-Рено 45 + 48.028 5 2
6 5 Белгия Тиери Бутсен Уилямс-Рено 45 + 1:21.491 6 1
7 16 Италия Иван Капели Лейтън Хаус-Джъд 44 + 1 Об. 10  
8 11 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дерек Уорик Лотус-Ламборгини 44 + 1 Об. 16  
9 10 Италия Алекс Кафи Ероуз-Форд 44 + 1 Об. 18  
10 25 Италия Никола Ларини Лижие-Форд 43 + 2 Об. 22  
11 4 Франция Жан Алези Тирел-Форд 40 Трансмисия 8  
НКл 36 Финландия Джей Джей Лехто Оникс-Форд 39 Не е класиран 25  
Отп 29 Франция Ерик Бернар Лола-Ламборгини 35 Горивна помпа 12  
Отп 30 Япония Агури Сузуки Лола-Ламборгини 33 Съединител 11  
Отп 3 Япония Сатору Накаджима Тирел-Форд 24 Двигател 13  
Отп 20 Бразилия Нелсън Пикет Бенетон-Форд 23 Двигател 7  
Отп 23 Италия Пиерлуиджи Мартини Минарди-Форд 20 Двигател 15  
Отп 35 Швейцария Грегор Фойтек Оникс-Форд 19 Завъртане 26  
Отп 2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл Ферари 15 Крило-счупено 4  
Отп 15 Бразилия Маурисио Гужелмин Лейтън Хаус-Джъд 12 Двигател 14  
Отп 7 Австралия Дейвид Брабам Брабам-Джъд 12 Двигател 21  
Отп 9 Италия Микеле Алборето Ероуз-Форд 10 Двигател 19  
Отп 12 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Мартин Донели Лотус-Ламборгини 1 Съединител 20  
Отп 8 Италия Стефано Модена Брабам-Джъд 0 Съединител 17  
Отп 21 Италия Емануеле Пиро Далара-Форд 0 Сблъсък 23  
ДКФ 26 Франция Филип Алио Лижие-Форд 0 Дисквалифициран 24  
НКв 14 Франция Оливие Груяр Осела-Форд    
НКв 24 Италия Паоло Барила Минарди-Форд    
НКв 18 Франция Яник Далмас АГС-Форд    
НКв 22 Италия Андреа де Чезарис Далара-Форд    
DNPQ 17 Италия Габриеле Таркини АГС-Форд    
DNPQ 33 Бразилия Роберто Морено Еуро Брун-Джъд    
DNPQ 31 Белгия Бертран Гашо Колони-Форд    
DNPQ 34 Италия Клаудио Ланджес Еуро Брун-Джъд    
DNPQ 39 Италия Бруно Джакомели Лийф    

Класирането след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Бразилия Айртон Сена 48
2 Франция Ален Прост 44
3 Австрия Герхард Бергер 29
4 Белгия Тиери Бутсен 18
5 Бразилия Нелсън Пикет 18
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл 13
7 Италия Алесандро Нанини 13
8 Франция Жан Алези 13
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Хонда 77
2 Италия Ферари 57
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Бенетон-Форд 31
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Уилямс-Рено 30
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Форд 14
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лейтън Хаус-Джъд 6
7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лола-Ламборгини 5
8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Ероуз-Форд 2

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1990 Великобритания
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1990
Следващо състезание:
1990 Унгария

Предходно състезание:
1989
Голяма награда на Германия Следващо състезание:
1991