1989 Голяма награда на Мексико

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Мексико
Карта на пистата
Ерманос Родригес
Дължина писта 4,421 km
Обиколки 69
Състезание 305,049 km
Дата 28 май 1989
Време Слънчево,горещо,сухо
Победител
Пилот
време
Бразилия Айртон Сена
1:35:21.431
Полпозишън
Пилот
време
Бразилия Айртон Сена
1:17.876
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл
1:20.420 (41)

1989 Голяма награда на Мексико е 12-то за Голямата награда на Мексико и четвърти кръг от сезон 1989 във Формула 1, провежда се на 28 май 1989 година на пистата Ерманос Родригес, Мексико сити, Мексико.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

След три състезания пилотите на Макларън Айртон Сена и Ален Прост повеждат класирането при пилотите пред Найджъл Менсъл и Алесандро Нанини. Но приятелството между Сена и Прост започвало да се разпада бавно. Първият случай бе в Португалската ГП миналата година, когато французинът изпревари бразилеца на старт-финалната права с опасно и за двамата момент, който Сена едва не избута Прост в стената. В ГП на Сан Марино двамата се разбраха, че ако пилотът който стартира на първа позиция, той ще поведе към първия завой. Сена изпревари съотборника си, който пък каза че обещанието е било провалено. Рене Арну бе проблема на Прост в последното състезание в Монако. Но не само французина бе жертва на бавното каране, което пилота на Лижие имаше, за да попречи пътя на по-бързите. Еди Чийвър от Ероуз също бе един от тях, който бе оплака от карането на Арну. За отбора на Оникс това е първо състезание за тях, след като Стефан Йохансон успя да се класира на 21-ва позиция като преди трябваше да премине и пре-квалификацията в петък. Още една добра новина идва от Герхард Бергер, който се връща в колоната след ужасяващата катастрофа в Имола. Макар с обгорени ръце, той се класира 6-ти в квалификациите. Айртон Сена пък ще стартира от пол-позишън за 33-ти път изравнявайки рекорда на Джим Кларк. Ален Прост е до него на втора стартова позиция. Найджъл Менсъл стартира 3-ти, победителя на това трасе от 1987 се надява подобрената скоростна кутия да доносе класиране в топ 6. Марч имат най-доброто класиране в квалификация с 4-та позиция на Иван Капели, макар неговия му съотборник Маурисио Гужелмин да не се класира за състезанието. Уилямс-а на Рикардо Патрезе е на 5-та позиция за когото това е 181-во състезание.

Състезанието бе спряно, след като няколко състезатели се завъртяха във втората обиколка включително Сатору Накаджима, Андреа де Чезарис и Стефано Модена. Иван Капели трябваше да стартира в ре-стартирането с болида на Гужелмин в пит-лейна. Менсъл направи чудесен старт, но бе блокиран от Прост докато Сена повеждаше колоната към първия завой. Поради отсъствието на Капели в челото Бергер и Бутсен минаха с позиция напред. След първата обиколка класирането е Сена пред Прост, Бергер, Менсъл, Патрезе, Бутсен, Микеле Алборето на чудесната 7-ма позиция, Дерек Уоруик с Ероуз на 8-ма и Алесандро Нанини на 9-та позиция. В началото на втората обиколка Ален бе близо до колата на съотборника си, докато Далара-та на Алекс Кафи се завъртя на прашната част в първия завой. Близо една четвърт от състезанието Найджъл Менсъл също се доближава до съотборника си Бергер като и двамата увеличават пред пилотите на Уилямс. В 8-та обиколка британеца успя да изпревари австриеца за 3-та позиция. Джонатан Палмър от Тирел стана втората жертва на състезанието поради проблем с трансмисията. В същото време Прост започна да изостава от бразилеца, като губи сцепление на гумите. Тиери Бутсен също напусна състезанието поради проблеми с електрониката на Уилямс точно, когато обектива на камерите посочиха битката между Уоруик и Габриеле Таркини. Йохансон също напусна с трансмисия заедно с Бергер, който пък имаше повреда в скоростната кутия. Това прати Алборето и Нанини да се доберат до зоната на точките. Прост продължаваше да изпитва проблеми с гумите като принуждава Найджъл да се доближи преди французина да спре в бокса. Той се присъедени зад Бенетон-а на Нанини. В началото на 27-ма обиколка класирането е Сена пред Менсъл, Патрезе, Алборето, Прост, Нанини, Уоруик, Таркини, Груяр, Чийвър и Мартин Брандъл.

Прост спря за втори път в бокса след като притискаше останалите зад него, но стопа му бе много лош. По това време Найджъл Менсъл направи най-бърза обиколка и преследвайки лидера преди скоростната кутия да го предаде в 43-та обиколка. Пиерлуиджи Мартини бе последния отпаднал от екипа на Минарди с проблем с двигателя. Сена вече води спокойно, докато Патрезе направи своя пит-стоп. С 10 обиколки до финала класирането в топ 6 не се променя. С това Айртон Сена финишира първи пред Рикардо Патрезе и Микеле Алборето за когото това е единствения му подиум като пилот на Тирел и негов последен в кариерата му.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Бразилия Айртон Сена Макларън-Хонда 69 1:35:21.431 1 9
2 6 Италия Рикардо Патрезе Уилямс-Рено 69 + 15.560 5 6
3 4 Италия Микеле Алборето Тирел-Форд 69 + 31.254 7 4
4 19 Италия Алесандро Нанини Бенетон-Форд 69 + 45.495 13 3
5 2 Франция Ален Прост Макларън-Хонда 69 + 56.113 2 2
6 40 Италия Габриеле Таркини АГС-Форд 68 + 1 Об. 17 1
7 10 Съединени американски щати Еди Чийвър Ероуз-Форд 68 + 1 Об. 24  
8 26 Франция Оливие Груяр Лижие-Форд 68 + 1 Об. 11  
9 7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Мартин Брандъл Брабам-Джъд 68 + 1 Об. 20  
10 8 Италия Стефано Модена Брабам-Джъд 68 + 1 Об. 9  
11 11 Бразилия Нелсон Пикет Лотус-Джъд 68 + 1 Об. 26  
12 38 Германия Кристиан Данер Риал-Форд 67 + 2 Об. 23  
13 21 Италия Алекс Кафи Далара-Форд 67 + 2 Об. 19  
14 25 Франция Рене Арну Лижие-Форд 66 + 3 Об. 25  
15 20 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джони Хърбърт Бенетон-Форд 66 + 3 Об. 18  
Отп 23 Италия Пиерлуиджи Мартини Минарди-Форд 53 Двигател 22  
Отп 27 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл Ферари 43 Ск.кутия 3  
Отп 9 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дерек Уорик Ероуз-Форд 35 Електро 10  
Отп 12 Япония Сатору Накаджима Лотус-Джъд 35 Завъртане 15  
Отп 30 Франция Филип Алио Лола-Ламборгини 28 Не е класиран 16  
Отп 22 Италия Андреа де Чезарис Далара-Форд 20 Окачване 12  
Отп 28 Австрия Герхард Бергер Ферари 16 Ск.кутия 6  
Отп 36 Швеция Стефан Йохансон Оникс-Форд 16 Трансмисия 21  
Отп 5 Белгия Тиери Бутсен Уилямс-Рено 15 Електро 8  
Отп 3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джонатан Палмър Тирел-Форд 9 Дросел-връзка 14  
Отп 16 Италия Иван Капели Марч-Джъд 1 Трансмисия 4  
НКв 24 Испания Луис Перес-Сала Минарди-Форд        
НКв 15 Бразилия Маурисио Гужелмин Марч-Джъд        
НКв 29 Франция Яник Далмас Лола-Ламборгини        
НКв 31 Бразилия Роберто Морено Колони-Форд        
DNPQ 37 Белгия Бертран Гашо Оникс-Форд        
DNPQ 33 Швейцария Грегор Фойтек Еуро Брун-Джъд        
DNPQ 17 Италия Никола Ларини Осела-Форд        
DNPQ 39 Германия Фолкар Вайдлер Риал-Форд        
DNPQ 34 Германия Бернд Шнайдер Закспийд-Ямаха        
DNPQ 35 Япония Агури Сузуки Закспийд-Ямаха        
DNPQ 18 Италия Пиеркарло Гинзани Осела-Форд        
DNPQ 41 Германия Йоахим Винкелхок АГС-Форд        
DNPQ 32 Франция Пиер-Анри Рафанел Колони-Форд        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Бразилия Айртон Сена 27
2 Франция Ален Прост 20
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл 9
4 Италия Алесандро Нанини 8
5 Италия Рикардо Патрезе 6
6 Италия Микеле Алборето 6
7 Италия Стефано Модена 4
8 Бразилия Маурисио Гужелмин 4
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Хонда 47
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Бенетон-Форд 11
3 Италия Ферари 9
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Уилямс-Рено 9
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Форд 7
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брабам-Джъд 5
7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Марч-Джъд 4
8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Ероуз-Форд 4

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1989 Монако
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1989
Следващо състезание:
1989 САЩ

Предходно състезание:
1988
Голяма награда на Мексико Следващо състезание:
1990