1991 Голяма награда на Австралия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Австралия
Карта на пистата
Аделаида
Дължина писта 3.780 km
Обиколки 81
Състезание 306.180 km
Дата 3 ноември 1991
Време Дъжд
Победител
Пилот
време
Айртон Сена
24:34.899
Полпозишън
Пилот
време
Айртон Сена
1:14.041
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Герхард Бергер
1:41.141 (14)

1991 Голяма награда на Австралия е седмото за Голямата награда на Австралия и шестнадесети последен кръг от сезон 1991 във Формула 1, провежда се на 3 ноември 1991 година на пистата Аделаида в Австралия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Промени и Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Скудерия Ферари прекратяват договора на Ален Прост, след като французинът критикува отбора си поради слабите резултати през сезона. Тест-пилотът на Ферари и пилот на Минарди, Джани Морбидели заема мястото на французина за последния кръг в Аделаида. Роберто Морено, който пропуска две състезания, се връща в колоната като заместник на Морбидели в Минарди. Отборът на Бенетон не подновява договора на Нелсън Пикет, което означава че това е и последното му състезание във Формула 1. Бертран Гашо се връща обратно във Формула 1 след изтърпяното наказание в затвора, като замества Ерик Бернар в Ларус. Аертон Сена с Макларън печели пол-позицията с време 1:14.041. Неговият съотборник Герхард Бергер е с три десети от времето на бразилеца, уреждайки второ място и първа редица на Макларън. След тях са отборните формации на Уилямс-ите с Найджъл Менсъл и Рикардо Патрезе 3-ти и 4-ти, Бенетон-ите на Пикет и Михаел Шумахер, 5-ти и 6-ти и Ферари-тата на Жан Алези и Морбидели, 7-ми и 8-ми. Стефано Модена с Тирел и Пиерлуиджи Мартини с Минарди допълват топ 10.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Силен дъжд обхванаща Аделаида, но състезанието започва с всички пилоти избрали гуми за мокър асфалт. Патрезе губи две позиции на старта и се озовава зад Ферари-то на Алези, но без инциденти в първите обиколки. В 3-та обиколка невидян от телевизионните камери по трасето, Бергер е изпреварен от Менсъл за втора позиция. След това британецът започва да се доближава до Сена, докато Сатору Накаджима с Тирел-Хонда става първият отпаднал от състезанието. Жълтите флагове по трасето попречват на Менсъл да атакува Макларъна на Сена. Следващият от отпадналите е Ламбо-то на Никола Ларини, следван от Ферари-то на Алези и Лижие-то на Тиери Бутсен. Минарди-то на Мартини се завърта на правата Брабам в 10-тата обиколка. Менсъл който е точно зад Сена, се завърта в началото на 16-тата обиколка на правата Уейкфилд Роуд преди третия завой. Микеле Алборето с Футуърк и Стефано Модена с Тирел също губят контрол върху болидите си, но Модена продължава състезанието. Бергер се завърта в същата обиколка както Менсъл на завоя Маутхаус, докато дъждът става все по-силен. Виждайки какви са условията на трасето, Сена размахва ръка към маршалите да спрат състезанието. Накрая състезанието е прекратено в 17-тата обиколка като в края на последната обиколка класирането е Сена, Пикет, Морбидели, Андреа де Чезарис, Алесандро Занарди и Модена. Стюардите, обаче, решават да обявят официалните резултати в края на 14-та обиколка, вместо да бъде с обиколка по-малко след спирането на състезанието. Такава грешка е допусната и по време на ГП на Бразилия за 2003. Състезанието първоначално трябва да бъде възнобновено от стюардите, които показват табела с 10 минути до началото на рестарта. Но поради протестите от страна на Сена и Патрезе състезанието е спряно окончантелно. Така Сена е обявен за победител пред Менсъл, Бергер, Пикет, Патрезе и Морбидели.

С по-малко от 75 процента премината дистанция, половината точки са дадени на пилотите от топ 6. Със Сена и Бергер в зоната на точките, това дава шанс на Макларън да вземе титлата при конструкторите.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Бразилия Айртон Сена Макларън-Хонда 14 24:34.899 1 5
2 5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл Уилямс-Рено 14 + 1.259 3 3
3 2 Австрия Герхард Бергер Макларън-Хонда 14 + 5.120 2 2
4 20 Бразилия Нелсон Пикет Бенетон-Форд 14 + 30.103 5 1.5
5 6 Италия Рикардо Патрезе Уилямс-Рено 14 + 50.537 4 1
6 27 Италия Джани Морбидели Ферари 14 + 51.069 8 0.5
7 21 Италия Емануеле Пиро Далара-Джъд 14 + 52.361 13  
8 33 Италия Андреа де Чезарис Джордан-Форд 14 + 1:00.431 12  
9 32 Италия Алесандро Занарди Джордан-Форд 14 + 1:15.567 16  
10 4 Италия Стефано Модена Тирел-Хонда 14 + 1:20.370 9  
11 12 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джони Хърбърт Лотус-Джъд 14 + 1:22.073 21  
12 22 Финландия Джей Джей Лехто Далара-Джъд 14 + 1:38.519 11  
13 9 Италия Микеле Алборето Футуърк-Форд 14 + 1:39.303 15  
14 15 Бразилия Маурисио Гужелмин Лейтън Хаус-Илмор 13 + 1 Об. 14  
15 10 Италия Алекс Кафи Футуърк-Форд 13 + 1 Об. 23  
16 24 Бразилия Роберто Морено Минарди-Ферари 13 + 1 Об. 18  
17 8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Марк Блъндел Брабам-Ямаха 13 + 1 Об. 17  
18 26 Франция Ерик Комас Лижие-Ламборджини 13 + 1 Об. 22  
19 11 Финландия Мика Хакинен Лотус-Джъд 13 + 2 Об. 25  
20 16 Австрия Карл Вендлингер Лейтън Хаус-Илмор 12 + 2 Об. 26  
Отп 23 Италия Пиерлуиджи Мартини Минарди-Ферари 8 Завъртане 10  
Отп 19 Германия Михаел Шумахер Бенетон-Форд 5 Завъртане 6  
Отп 28 Франция Жан Алези Ферари 5 Инцидент 7  
Отп 34 Италия Никола Ларини Ламбо-Ламборджини 5 Завъртане 19  
Отп 25 Белгия Тиери Бутсен Лижие-Ламборджини 5 Инцидент 20  
Отп 3 Япония Сатору Накаджима Тирел-Хонда 4 Завъртане 24  
НКв 30 Япония Агури Сузуки Ларус-Форд    
НКв 7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Мартин Брандъл Брабам-Ямаха    
НКв 35 Белгия Ерик ван де Пуле Ламбо-Ламборджини    
НКв 29 Белгия Бертран Гашо Ларус-Форд    
DNPQ 14 Италия Габриеле Таркини Фондметал-Форд    
DNPQ 31 Япония Наоки Хатори Колони-Форд    

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Бразилия Айртон Сена 96
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл 72
3 Италия Рикардо Патрезе 53
4 Австрия Герхард Бергер 43
5 Франция Ален Прост 34
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Хонда 139
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Уилямс-Рено 125
3 Италия Ферари 55.5
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Бенетон-Форд 38.5
5 Република Ирландия Джордан-Форд 13

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1991 Япония
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1991
Следващо състезание:
1992 ЮАР

Предходно състезание:
1990
Голяма награда на Австралия Следващо състезание:
1992