1992 Голяма награда на Монако

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Монако
Монте Карло
Дължина писта3.328 km
Обиколки78
Състезание259.584 km
Дата31 май 1992
ВремеСухо
Победител
Пилот
– време
Айртон Сена
1:50:59.372
Полпозишън
Пилот
– време
Найджъл Менсъл
1:19.495
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Найджъл Менсъл
1:21.598 (74)
1992 Голяма награда на Монако в Общомедия

1992 Голяма награда на Монако е 39-о за Голямата награда на Монако и шести кръг от сезон 1992 във Формула 1, провежда се на 31 май 1992 година по улиците на Монте Карло, Монако.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Преди началото на ГП на Монако, президента на Ферари, Лука ди Монтецемоло трябваше да обяви позицията на Иван Капели в отбора като „сигурна“, въпреки острите критики от италианското списание Аутоспринт, относно представянето на Капели от началото на сезона. Аутоспорт обявиха в четвъртък преди състезанието, че Капели ще бъде вероятно заменен от тест-пилота на Ферари и състезател за отбора на Минарди Джани Морбидели, тъй като се заемаше с тестовите ангажименти със Скудерията. Ферари от своя страна отговориха, че Капели е „на почивка“, но италианеца отрече. Лотус пуснаха на разположение и втория болид 107 за Мика Хакинен, след като само единия болид е за Джони Хърбърт за ГП на Сан Марино.

За шести пореден път Найджъл Менсъл с Уилямс отново е най-бърз в квалификациите, постигайки време от 1:19.495 като британеца определи времето си като „напълно чиста обиколка“. Съотборникът му Рикардо Патрезе се класира втори, въпреки че е блокиран от Ларус-а на Бертран Гашо в една от бързите си обиколки. Аертон Сена с Макларън се нареди трети пред Ферари-то на Жан Алези. След тях са Герхард Бергер, Бенетон-ите на Михаел Шумахер и Мартин Брандъл, Иван Капели, Джони Хърбърт и Тирел-а на Андреа де Чезарис. За отбора на Андреа Мода това е успех, след като чрез Роберто Морено успяха да минат пре-квалификациите, както и да се класират за състезанието на 26-а позиция, въпреки че в четвъртък бразилеца е 20-и.

Времето за състезанието е облачно, но сухо. В 30 минутната загрявачна сесия преди състезанието, Рикардо Патрезе е най-бърз, докато Менсъл остана пети. Изненадващо, Микеле Алборето класира своя Футуърк на втора позиция, докато съотборника му Агури Сузуки, трябваше да постъпи в болница след тежък инцидент на завоя Табак.

25 болида застанаха на старта, след като Джани Морбидели не успя да потегли по време на загрявачната обиколка, и трябваше да стартира от боксовете. Сена успя да мине пред Патрезе на завоя Сент Дево, както това стори и Шумахер срещу Бергер. Стартиралият от 18-а позиция, Пиерлуиджи Мартини е първият отпаднал, след като вряза Далара-та в огражденията. Морбидели се върна на трасето, но само след обиколка той трябваше на напусне с повреда по скоростната кутия като същия проблем сполетя и Марч-а на австриеца Карл Вендлингер. Стефано Модена заби задната лява гума на своя Джордан в седмата обиколка и той също трябваше да напусне състезанието.

През това време Роберто Морено успя да мине на 19-а позиция, преди да се прибере в бокса в 11-а обиколка, след проблем по двигателя Джъд на своята Андреа Мода. Шумахер и Алези водеха люта битка за четвъртото място и в 12-а обиколка германеца се опита да мине пред Ферари-то на фибата. Двата болида се докосват, което нанася повреда в електронната кутия на болида на Алези, който продължи в надпреварата на пета позиция след 16 обиколки. Шумахер успя да мине пред Алези, преди французина да отпадне в 28-ата обиколка, пращайки Бергер на пета позиция. Австриеца водеше битка с втория Бенетон, пилотиран от Мартин Брандъл, но британеца направи грешка на шикана, което повреди предното му крило и трябваше да спре в бокса. Хърбърт преустанови участието си, след като заби задницата на своя Лотус в мантинелата на завоя Разкас в 18-а обиколка.

В 32-рата обиколка Бергер се прибра в бокса след повреда по скоростната кутия, което прати Капели и Футуърк-а на Микеле Алборето в точките. В 60-а обиколка Алборето направи грешка и се завъртя пред Макларън-а на Сена като двамата се разминаха от инциндент, за разлика от 10-секундна разлика за бразилеца. Благодарение на завъртането отстрана на Алборето, Мартин Брандъл се върна в зоната на точките на 6-а позиция, преди да спечели още една след грешка на Иван Капели, което повреди кормилното рамо на своето Ферари, както и да прати задна лява гума извън мантинелата, паркирайки на опасно място. Гашо със своя Ларус-Вентури мина позиция напред след отпадането на Капели.

Менсъл водеше с голяма преднина пред Сена, преди изненадващо да спре в бокса в 70-а обиколка, поради хлабав болт на една от гумите. Неговият му престой е дълъг, което прати Сена на първа позиция, седем обиколки до финала. За само две обиколки Найджъл намали разликата от 5.2 на 1.9 секунди, благодарение на новите си гуми, както и най-бърза обиколка, което е две секунди по-бърза от тази на Сена. Двамата водеха битка за водачеството в последните три обиколки, но Менсъл не успяваше да намери пролука, всеки път когато е близо до скоростната кутия на болида на Сена. Накрая Аертон удържа позицията си на финала, печелейки петата си победа в Монако, изравнявайки постижението на Греъм Хил. Рикардо Патрезе финишира трети след като води оспорвана борба с Бенетон-а на Михаел Шумахер през по-голямата част от състезанието. Пети и шести съответно завършиха Мартин Брандъл и Бертран Гашо.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Айртон Сена Макларън-Хонда 78 1:50:59.372 3 10
2 5 Найджъл Менсъл Уилямс-Рено 78 + 0.215 1 6
3 6 Рикардо Патрезе Уилямс-Рено 78 + 31.843 2 4
4 19 Михаел Шумахер Бенетон-Форд 78 + 39.294 6 3
5 20 Мартин Брандъл Бенетон-Форд 78 + 1:21.347 7 2
6 29 Бертран Гашо Ларус-Ламборджини 77 + 1 Об. 15 1
7 9 Микеле Алборето Футуърк-Муген-Хонда 77 + 1 Об. 11
8 23 Кристиан Фитипалди Минарди-Ламборджини 77 + 1 Об. 17
9 21 Джей Джей Лехто Далара-Ферари 76 + 2 Об. 20
10 26 Ерик Комас Лижие-Рено 76 + 2 Об. 23
11 10 Агури Сузуки Футуърк-Муген-Хонда 76 + 2 Об. 19
12 25 Тиери Бутсен Лижие-Рено 75 + 3 Об. 22
Отп 28 Иван Капели Ферари 60 Завъртане 8
Отп 2 Герхард Бергер Макларън-Хонда 32 Ск.кутия 5
Отп 11 Мика Хакинен Лотус-Форд 30 Ск.кутия 14
Отп 27 Жан Алези Ферари 28 Ск.кутия 4
Отп 33 Маурисио Гужелмин Джордан-Ямаха 18 Ск.кутия 13
Отп 12 Джони Хърбърт Лотус-Форд 17 Завъртане 9
Отп 34 Роберто Морено Мода- Джъд 11 Двигател 26
Отп 4 Андреа де Чезарис Тирел-Илмор 9 Ск.кутия 10
Отп 15 Габриеле Таркини Фондметал-Форд 9 Двигател 25
Отп 32 Стефано Модена Джордан-Ямаха 6 Завъртане 21
Отп 3 Оливие Груяр Тирел-Илмор 4 Трансмисия 24
Отп 16 Карл Вендлингер Марч-Илмор 1 Ск.кутия 16
Отп 24 Джани Морбидели Минарди-Ламборджини 1 Ск.кутия 12
Отп 22 Пиерлуиджи Мартини Далара-Ферари 0 Завъртане 18
НКв 7 Ерик ван де Пуле Брабам-Джъд
НКв 8 Деймън Хил Брабам-Джъд
НКв 14 Андреа Киеза Фондметал-Форд
НКв 17 Пол Белмондо Марч-Илмор
DNPQ 30 Укио Катаяма Ларус-Ламборджини
DNPQ 35 Пери Маккарти Мода-Джъд

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Найджъл Менсъл 56
2 Рикардо Патрезе 28
3 Михаел Шумахер 20
4 Айртон Сена 18
5 Герхард Бергер 8
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Уилямс-Рено 84
2 Макларън-Хонда 26
3 Бенетон-Форд 25
4 Ферари 9
6 Футуърк-Муген-Хонда 5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1992 Сан Марино
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1992
Следващо състезание:
1992 Канада

Предходно състезание:
1991
Голяма награда на Монако Следващо състезание:
1993