1992 Голяма награда на Монако
 Гран При на Монако | |
|---|---|
| Монте Карло | |
| Дължина писта | 3.328 km |
| Обиколки | 78 |
| Състезание | 259.584 km |
| Дата | 31 май 1992 |
| Време | Сухо |
| Победител | |
| Пилот време |
Айртон Сена 1:50:59.372 |
| Полпозишън | |
| Пилот време |
Найджъл Менсъл 1:19.495 |
| Най-бърза обиколка | |
| Пилот време |
Найджъл Менсъл 1:21.598 (74) |
| [[:commons:Category:1992 Monaco Grand Prix|Гран При на Монако]] в Общомедия | |
1992 Голяма награда на Монако е 39-то за Голямата награда на Монако и шести кръг от сезон 1992 във Формула 1, провежда се на 31 май 1992 година по улиците на Монте Карло, Монако.
Репортаж[редактиране | редактиране на кода]
Преди началото на ГП на Монако, президента на Ферари, Лука ди Монтецемоло трябваше да обяви позицията на Иван Капели в отбора като „сигурна“, въпреки острите критики от италианското списание Аутоспринт, относно представянето на Капели от началото на сезона. Аутоспорт обявиха в четвъртък преди състезанието, че Капели ще бъде вероятно заменен от тест-пилота на Ферари и състезател за отбора на Минарди Джани Морбидели, тъй като се заемаше с тестовите ангажименти със Скудерията. Ферари от своя страна отговориха, че Капели беше „на почивка“, но италианеца отрече. Лотус пуснаха на разположение и втория болид 107 за Мика Хакинен, след като само единия болид бе за Джони Хърбърт за ГП на Сан Марино.
За шести пореден път Найджъл Менсъл с Уилямс отново бе най-бърз в квалификациите, постигайки време от 1:19.495 като британеца определи времето си като „напълно чиста обиколка“. Съотборникът му Рикардо Патрезе се класира втори, въпреки че бе блокиран от Ларус-а на Бертран Гашо в една от бързите си обиколки. Аертон Сена с Макларън се нареди трети пред Ферари-то на Жан Алези. След тях са Герхард Бергер, Бенетон-ите на Михаел Шумахер и Мартин Брандъл, Иван Капели, Джони Хърбърт и Тирел-а на Андреа де Чезарис. За отбора на Андреа Мода това бе успех, след като чрез Роберто Морено успяха да минат пре-квалификациите, както и да се класират за състезанието на 26-та позиция, въпреки че в четвъртък бразилеца бе 20-ти.
Времето за състезанието бе облачно, но сухо. В 30 минутната загрявачна сесия преди състезанието, Рикардо Патрезе бе най-бърз, докато Менсъл остана пети. Изненадващо, Микеле Алборето класира своя Футуърк на втора позиция, докато съотборника му Агури Сузуки, трябваше да постъпи в болница след тежък инцидент на завоя Табак.
25 болида застанаха на старта, след като Джани Морбидели не успя да потегли по време на загрявачната обиколка, и трябваше да стартира от боксовете. Сена успя да мине пред Патрезе на завоя Сент Дево, както това стори и Шумахер срещу Бергер. Стартиралият от 18-та позиция, Пиерлуиджи Мартини бе първият отпаднал, след като вряза Далара-та в огражденията. Морбидели се върна на трасето, но само след обиколка той трябваше на напусне с повреда по скоростната кутия като същия проблем сполетя и Марч-а на австриеца Карл Вендлингер. Стефано Модена заби задната лява гума на своя Джордан в седмата обиколка и той също трябваше да напусне състезанието.
През това време Роберто Морено успя да мине на 19-та позиция, преди да се прибере в бокса в 11-та обиколка, след проблем по двигателя Джъд на своята Андреа Мода. Шумахер и Алези водеха люта битка за четвъртото място и в 12-та обиколка германеца се опита да мине пред Ферари-то на фибата. Двата болида се докосват, което нанася повреда в електронната кутия на болида на Алези, който продължи в надпреварата на пета позиция след 16 обиколки. Шумахер успя да мине пред Алези, преди французина да отпадне в 28-та обиколка, пращайки Бергер на пета позиция. Австриеца водеше битка с втория Бенетон, пилотиран от Мартин Брандъл, но британеца направи грешка на шикана, което повреди предното му крило и трябваше да спре в бокса. Хърбърт преустанови участието си, след като заби задницата на своя Лотус в мантинелата на завоя Разкас в 18-та обиколка.
В 32-та обиколка Бергер се прибра в бокса след повреда по скоростната кутия, което прати Капели и Футуърк-а на Микеле Алборето в точките. В 60-та обиколка Алборето направи грешка и се завъртя пред Макларън-а на Сена като двамата се разминаха от инциндент, за разлика от 10-секундна разлика за бразилеца. Благодарение на завъртането отстрана на Алборето, Мартин Брандъл се върна в зоната на точките на 6-та позиция, преди да спечели още една след грешка на Иван Капели, което повреди кормилното рамо на своето Ферари, както и да прати задна лява гума извън мантинелата, паркирайки на опасно място. Гашо със своя Ларус-Вентури мина позиция напред след отпадането на Капели.
Менсъл водеше с голяма преднина пред Сена, преди изненадващо да спре в бокса в 70-та обиколка, поради хлабав болт на една от гумите. Неговият му престой бе дълъг, което прати Сена на първа позиция, седем обиколки до финала. За само две обиколки Найджъл намали разликата от 5.2 на 1.9 секунди, благодарение на новите си гуми, както и най-бърза обиколка, което бе две секунди по-бърза от тази на Сена. Двамата водеха битка за водачеството в последните три обиколки, но Менсъл не успяваше да намери пролука, всеки път когато е близо до скоростната кутия на болида на Сена. Накрая Аертон удържа позицията си на финала, печелейки петата си победа в Монако, изравнявайки постижението на Греъм Хил. Рикардо Патрезе финишира трети след като води оспорвана борба с Бенетон-а на Михаел Шумахер през по-голямата част от състезанието. Пети и шести съответно завършиха Мартин Брандъл и Бертран Гашо.
Класиране[редактиране | редактиране на кода]
Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- The Official Formula 1 website. // Посетен на 22 март 2013.
| Предходно състезание: 1992 Сан Марино |
ФИА Формула 1 Световен Шампионат, Сезон 1992 |
Следващо състезание: 1992 Канада |
|
| ||
| Предходно състезание: 1991 |
Голяма награда на Монако | Следващо състезание: 1993 |
