1992 Голяма награда на Монако

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Монако
Монте Карло
Дължина писта 3.328 km
Обиколки 78
Състезание 259.584 km
Дата 31 май 1992
Време Сухо
Победител
Пилот
време
Айртон Сена
1:50:59.372
Полпозишън
Пилот
време
Найджъл Менсъл
1:19.495
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Найджъл Менсъл
1:21.598 (74)
[[commons:Category:1992 Monaco Grand Prix|Гран При на Монако]] в Общомедия

1992 Голяма награда на Монако е 39-то за Голямата награда на Монако и шести кръг от сезон 1992 във Формула 1, провежда се на 31 май 1992 година по улиците на Монте Карло, Монако.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Преди началото на ГП на Монако, президента на Ферари, Лука ди Монтецемоло трябваше да обяви позицията на Иван Капели в отбора като "сигурна", въпреки острите критики от италианското списание Аутоспринт, относно представянето на Капели от началото на сезона. Аутоспорт обявиха в четвъртък преди състезанието, че Капели ще бъде вероятно заменен от тест-пилота на Ферари и състезател за отбора на Минарди Джани Морбидели, тъй като се заемаше с тестовите ангажименти със Скудерията. Ферари от своя страна отговориха, че Капели беше "на почивка", но италианеца отрече. Лотус пуснаха на разположение и втория болид 107 за Мика Хакинен, след като само единия болид бе за Джони Хърбърт за ГП на Сан Марино.

За шести пореден път Найджъл Менсъл с Уилямс отново бе най-бърз в квалификациите, постигайки време от 1:19.495 като британеца определи времето си като "напълно чиста обиколка". Съотборникът му Рикардо Патрезе се класира втори, въпреки че бе блокиран от Ларус-а на Бертран Гашо в една от бързите си обиколки. Аертон Сена с Макларън се нареди трети пред Ферари-то на Жан Алези. След тях са Герхард Бергер, Бенетон-ите на Михаел Шумахер и Мартин Брандъл, Иван Капели, Джони Хърбърт и Тирел-а на Андреа де Чезарис. За отбора на Андреа Мода това бе успех, след като чрез Роберто Морено успяха да минат пре-квалификациите, както и да се класират за състезанието на 26-та позиция, въпреки че в четвъртък бразилеца бе 20-ти.

Времето за състезанието бе облачно, но сухо. В 30 минутната загрявачна сесия преди състезанието, Рикардо Патрезе бе най-бърз, докато Менсъл остана пети. Изненадващо, Микеле Алборето класира своя Футуърк на втора позиция, докато съотборника му Агури Сузуки, трябваше да постъпи в болница след тежък инцидент на завоя Табак.

25 болида застанаха на старта, след като Джани Морбидели не успя да потегли по време на загрявачната обиколка, и трябваше да стартира от боксовете. Сена успя да мине пред Патрезе на завоя Сент Дево, както това стори и Шумахер срещу Бергер. Стартиралият от 18-та позиция, Пиерлуиджи Мартини бе първият отпаднал, след като вряза Далара-та в огражденията. Морбидели се върна на трасето, но само след обиколка той трябваше на напусне с повреда по скоростната кутия като същия проблем сполетя и Марч-а на австриеца Карл Вендлингер. Стефано Модена заби задната лява гума на своя Джордан в седмата обиколка и той също трябваше да напусне състезанието.

През това време Роберто Морено успя да мине на 19-та позиция, преди да се прибере в бокса в 11-та обиколка, след проблем по двигателя Джъд на своята Андреа Мода. Шумахер и Алези водеха люта битка за четвъртото място и в 12-та обиколка германеца се опита да мине пред Ферари-то на фибата. За съжаление двата болида се докоснаха, което нанесе повреда в електронната кутия на болида на Алези, който продължи в надпреварата на пета позиция след 16 обиколки. Шумахер успя да мине пред Алези, преди французина да отпадне в 28-та обиколка, пращайки Бергер на пета позиция. Австриеца водеше битка с втория Бенетон, пилотиран от Мартин Брандъл, но британеца направи грешка на шикана, което повреди предното му крило и трябваше да спре в бокса. Хърбърт преустанови участието си, след като заби задницата на своя Лотус в мантинелата на завоя Разкас в 18-та обиколка.

В 32-та обиколка Бергер се прибра в бокса след повреда по скоростната кутия, което прати Капели и Футуърк-а на Микеле Алборето в точките. В 60-та обиколка Алборето направи грешка и се завъртя пред Макларън-а на Сена като двамата се разминаха от инциндент, за разлика от 10 секундна разлика за бразилеца. Благодарение на завъртането отстрана на Алборето, Мартин Брандъл се върна в зоната на точките на 6-та позиция, преди да спечели още една след грешка на Иван Капели, което повреди кормилното рамо на своето Ферари, както и да прати задна лява гума извън мантинелата, паркирайки на опасно място. Гашо със своя Ларус-Вентури мина позиция напред след отпадането на Капели.

Менсъл водеше с голяма преднина пред Сена, преди изненадващо да спре в бокса в 70-та обиколка, поради хлабав болт на една от гумите. Неговият му престой бе дълъг, което прати Сена на първа позиция, седем обиколки до финала. За само две обиколки Найджъл намали разликата от 5.2 на 1.9 секунди, благодарение на новите си гуми, както и най-бърза обиколка, което бе две секунди по-бърза от тази на Сена. Двамата водеха битка за водачеството в последните три обиколки, но Менсъл не успяваше да намери пролука, всеки път когато е близо до скоростната кутия на болида на Сена. Накрая Аертон удържа позицията си на финала, печелейки петата си победа в Монако, изравнявайки постижението на Греъм Хил. Рикардо Патрезе финишира трети след като води оспорвана борба с Бенетон-а на Михаел Шумахер през по-голямата част от състезанието. Пети и шести съответно завършиха Мартин Брандъл и Бертран Гашо.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Бразилия Айртон Сена Макларън-Хонда 78 1:50:59.372 3 10
2 5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл Уилямс-Рено 78 + 0.215 1 6
3 6 Италия Рикардо Патрезе Уилямс-Рено 78 + 31.843 2 4
4 19 Германия Михаел Шумахер Бенетон-Форд 78 + 39.294 6 3
5 20 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Мартин Брандъл Бенетон-Форд 78 + 1:21.347 7 2
6 29 Франция Бертран Гашо Ларус-Ламборджини 77 + 1 Об. 15 1
7 9 Италия Микеле Алборето Футуърк-Муген-Хонда 77 + 1 Об. 11  
8 23 Бразилия Кристиан Фитипалди Минарди-Ламборджини 77 + 1 Об. 17  
9 21 Финландия Джей Джей Лехто Далара-Ферари 76 + 2 Об. 20  
10 26 Франция Ерик Комас Лижие-Рено 76 + 2 Об. 23  
11 10 Япония Агури Сузуки Футуърк-Муген-Хонда 76 + 2 Об. 19  
12 25 Белгия Тиери Бутсен Лижие-Рено 75 + 3 Об. 22  
Отп 28 Италия Иван Капели Ферари 60 Завъртане 8  
Отп 2 Австрия Герхард Бергер Макларън-Хонда 32 Ск.кутия 5  
Отп 11 Финландия Мика Хакинен Лотус-Форд 30 Ск.кутия 14  
Отп 27 Франция Жан Алези Ферари 28 Ск.кутия 4  
Отп 33 Бразилия Маурисио Гужелмин Джордан-Ямаха 18 Ск.кутия 13  
Отп 12 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джони Хърбърт Лотус-Форд 17 Завъртане 9  
Отп 34 Бразилия Роберто Морено Мода- Джъд 11 Двигател 26  
Отп 4 Италия Андреа де Чезарис Тирел-Илмор 9 Ск.кутия 10  
Отп 15 Италия Габриеле Таркини Фондметал-Форд 9 Двигател 25  
Отп 32 Италия Стефано Модена Джордан-Ямаха 6 Завъртане 21  
Отп 3 Франция Оливие Груяр Тирел-Илмор 4 Трансмисия 24  
Отп 16 Австрия Карл Вендлингер Марч-Илмор 1 Ск.кутия 16  
Отп 24 Италия Джани Морбидели Минарди-Ламборджини 1 Ск.кутия 12  
Отп 22 Италия Пиерлуиджи Мартини Далара-Ферари 0 Завъртане 18  
НКв 7 Белгия Ерик ван де Пуле Брабам-Джъд    
НКв 8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Деймън Хил Брабам-Джъд    
НКв 14 Швейцария Андреа Киеза Фондметал-Форд    
НКв 17 Франция Пол Белмондо Марч-Илмор    
DNPQ 30 Япония Укио Катаяма Ларус-Ламборджини    
DNPQ 35 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Пери Маккарти Мода-Джъд    

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл 56
2 Италия Рикардо Патрезе 28
3 Германия Михаел Шумахер 20
4 Бразилия Айртон Сена 18
5 Австрия Герхард Бергер 8
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Уилямс-Рено 84
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Хонда 26
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Бенетон-Форд 25
4 Италия Ферари 9
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Футуърк-Муген-Хонда 5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1992 Сан Марино
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1992
Следващо състезание:
1992 Канада

Предходно състезание:
1991
Голяма награда на Монако Следващо състезание:
1993