Формула Е 2017/18

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Формула Е сезон 2017/2018
предишен: 2016/17 следващ: 2018/19
Жан-Ерик Верн - шампион при пилотите
Ауди Спорт АБТ Шефлер - шампион при отборите

Сезон 2017/18 е четвъртият във Формула Е. Започва на 2 декември 2017 г. в Хонконг и ще завърши на 29 юли 2018 г. в Монреал, Канада.[1] Календарът се състои от 14 състезания, в които десет отбора и 20 пилота си оспорват победата. За първи път стартове от Формула Е ще се провеждат в Сантяго, Сао Пауло, Рим и Цюрих.[1][2]

Промени в правилата[редактиране | редактиране на кода]

Технически регламент[редактиране | редактиране на кода]

Мощността на акумулаторните батерии в състезателен режим е увеличена от 170 на 180 кВ,[3] а капацитетът на презареждане – 150 на 200 кВ.[4]

Спортен регламент[редактиране | редактиране на кода]

Точката, която се дава за най-бърза обиколка, ще бъде присъждана само на един от пилотите, завършили на едно от първите десет места. Промяната се прави, за да се пресече практиката пилотите в дъното на класирането да пренебрегват опитите да се изкачат нагоре в класирането и по този начин да влязат в зоната на точките за сметка и вместо това да се концентрират върху опитите за записване на най-бърза обиколка, която ще им донесе една точка – във всеки един кръг от сезон 2016/17 записалият най-бърза обиколка пилот финишира извън топ 12 или въобще не финишира.[3]

От този сезон при „двойните“ стартове (например в Хонконг) няма да се провежда втора свободна тренировка преди второто състезание.[4]

По време на сезона отборите ще имат право да провеждат тестове в два дни, като единият ден болидите могат да бъдат управлявани само от новобранци.[4]

Календар[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 2017/18 се състои от четиринадесет старта в единасет държави между 2 декември 2017 г. и 29 юли 2018 г.[5] В сравнение с предишния сезон, от все още не окончателно одобрения от ФИА календар отпадат стартовете в Буенос Айрес и Монако (заради редуването на този старт с провеждащото се в четни години Историческо Гран При на Монако). За старта в Германия най-вероятните кандидати са Берлин и Мюнхен,[6] а след обявяването на одобрената версия на календара на 21 септември става ясно, че изборът пада на Берлин, а освен това последният „нов адрес“ е Цюрих.[7] Стартът в Цюрих е първата автомобилна надпревара в Швейцария от 1954 г. насам, след като през 2015 г. е прието изключение от забраната за провеждане на такива състезания, отнасящо се до напълно електрически автомобили.[2] С кръговете в Чили, Бразилия, Италия и Швейцария Формула Е стъпва в общо 18 държави от първия си сезон насам.[5] На 30 ноември е обявено, че стартът в Сао Пауло ще бъде отложен за сезон 2018/19, тъй като течащата към този момент приватизация на земята в района ще доведе до проблеми и забавяне на планирането на надпреварата,[8] като впоследствие става ясно, че Пунта дел Есте в Уругвай (домакин на стартове от първите два сезона) ще замени бразилския град.[9] От календара отпада и Монреал заради растящите разходи за провежедането на старта,[10] а след слухове за замяна на тези два кръга с допълнителен в Рим, състезание в Бирмингам или на Норисринг в Нюрнберг, в крайна сметка е взето решение календарът да бъде намален на 12 състезания.[11]

Кръг еПри Държава Писта Дължина Дата Трасе
1 Хонконг еПри Хонконг Хонконг Сентръл Харбърфронт Сиркуит 2,745 км 2 декември 2017
2 3 декември 2017
3 Маракеш еПри Мароко Мулай Ел Хасан 3 км 13 януари 2018
4 Сантяго еПри Чили Парк Форестал 2,46 км 3 февруари 2018
5 Мексико Сити еПри Мексико Аутодромо Ерманос Родригес 2,1 км 3 март 2018
6 Сао Пауло еПри Бразилия Анемби Самбадром 17 март 2018
6 Пунта дел Есте еПри Уругвай Пунта дел Есте Стрийт Сиркуит 2,8 км 17 март 2018
7 Рим еПри Италия Чиркуито Читадино дел'ЕУР 2,86 км 14 април 2018
8 Париж еПри Франция Сиркуит дез Инвалид 1,93 км 28 април 2018
9 Берлин еПри Германия Летище Темпелхоф 2,277 км 19 май 2018
10 Цюрих еПри Швейцария Цюрих Стрийт Сиркуит 2,465 км 10 юни 2018
11 Ню Йорк еПри САЩ Бруклин Стрийт Сиркуит 1,953 км 14 юли 2018
12 15 юли 2018
13 Монреал еПри Канада Монреал Стрийт Сиркуит 2,745 км 28 юли 2018
14 29 юли 2018
Източник:[2]

Отбори и пилоти[редактиране | редактиране на кода]

През този сезон отборите остават същите, но с известни промени в структурата и имената на някои от тях. Ауди поема АБТ Шефлер Ауди Спорт като свой заводски отбор и тимът вече се нарича Ауди Спорт АБТ Шефлер.[12] Фарадей Фючър Драгън Рейсинг се връща към старото си име Драгън Рейсинг, но сътрудничеството с Фарадей Фючър продължава.[13] Амлин Андрети също се връща към старото си име Андрети Формула Е, а от НекстЕВ НИО отпада НекстЕВ.

Драгън Рейсинг е първият отбор, който обявява своите пилоти за четвъртия сезон на Формула Е, като към Жером Д'Амброзио се присъединява Нил Джани (шампион за 2016 г. в Световния шампионат за издръжливост и победител в 24-те часа на Льо Ман през същата година), който заема мястото на Лоик Дювал.[14] Алекс Лин, който през сезон 2016/17 замества Хосе Мария Лопес в два старта, сменя за постоянно аржентинеца в DS Върджин Рейсинг.[15] Шампионът от сезон 2014/15 Нелсиньо Пикет преминава в екипа на Панасоник Ягуар Рейсинг.[16] Мястото на Стефан Саразен в Тачита заема дебютантът във Формула Е Андре Лотерер, шампион за 2012 г. в Световния шампионат за издръжливост трикратен победител в 24-те часа на Льо Ман.[17] Втори пилот в НИО Формула Е става Лука Филипи.[18] В лицето на Едоардо Мортара, шампион във Формула 3 Евро серии, Венчъри привлича втори пилот на Мерцедес в ДТМ след Маро Енгел.[19] В началото на ноември е заето и последното вакантно място - пилотът на БМВ в ДТМ Том Бломквист замества Робин Фрийнс в отбора на Андрети Аутоспорт.[20]

За единствените стартове в Азия японският спонсор на Андрети Аутоспорт MS&AD Иншурънс желае за отбора да кара азиатски пилот и затова в Хонконг мястото на Бломквист заема бившият пилот на Тойота, Заубер и Катерам Камуи Кобаяши.[21] Бломквист се състезава за тима до състезанието в Берлин, когато решава да се съсредоточи върху Световния шампионат за издръжливост и бива заменен от Стефан Саразен.[22] След слабото начало в Хонконг Нил Джани също напуска Формула Е, за да се съсредоточи върху стартовете от Световния шампионат за издръжливост, а неговото място в Драгън Рейсинг заема Хосе Мария Лопес.[23] Заради ангажименти в ДТМ Едоардо Мортара пропуска стартовете в Берлин и Ню Йорк, а негов заместник във Венчъри е Том Дилман.[24] За старта в Париж Ма Кингхуа заменя Лука Филипи в отбора на НИО Формула Е, а в последния старт от сезона - другия пилот Оливър Търви.[25]

Отбор Конструктор Двигател № Пилоти Кръгове
Ауди Спорт АБТ Шефлер Спарк-Ауди Ауди e-tron FE04 1 Лукас ди Граси 1-12
66 Даниел Абт 1-12
Венчъри Формула Е Спарк-Венчъри Венчъри VM200-FE-03 4 Едоардо Мортара 1-8, 10
Том Дилман 9, 11-12
5 Маро Енгел 1-12
Драгън Рейсинг Спарк-Пенске Пенске EV-2 6 Нил Джани 1-2
Хосе Мария Лопес 3-12
7 Жером Д'Амброзио 1-12
DS Върджин Рейсинг Спарк-Ситроен DS Върджин DSV-03 2 Сам Бърд 1-12
36 Алекс Лин 1-12
Махиндра Рейсинг Спарк-Махиндра Махиндра М4ЕЛЕКТРО 19 Феликс Розенквист 1-12
23 Ник Хайдфелд 1-12
MS&AD Андрети Формула Е Спарк-Андрети Андрети ATEC-02 27 Том Бломквист 3-8
Камуи Кобаяши 1-2
Стефан Саразен 9-12
28 Антонио Феликс да Коща 1-12
НИО Формула Е Спарк-НекстЕВ НекстЕВ НИО 003 16 Оливър Търви 1-11
Ма Кингхуа 12
68 Лука Филипи 1-7, 9-12
Ма Кингхуа 8
Панасоник Ягуар Рейсинг Спарк-Ягуар Ягуар I-Type 2 3 Нелсиньо Пикет 1-12
20 Мич Евънс 1-12
Рено е.дамс Спарк-Рено Рено Z.E. 17 8 Никола Прост 1-12
9 Себастиен Буеми 1-12
Тачита Спарк-Рено Рено Z.E. 17 18 Андре Лотерер 1-12
25 Жан-Ерик Верн 1-12

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Кръг еПри Победител Отбор Пол позиция Най-бърза обиколка Доклад
1 Хонконг[26][27] Сам Бърд DS Върджин Рейсинг Жан-Ерик Верн Жером Д'Амброзио1 Доклад
2 Феликс Розенквист Махиндра Рейсинг Феликс Розенквист Лукас ди Граси2
3 Маракеш[28] Феликс Розенквист Махиндра Рейсинг Себастиен Буеми Нелсиньо Пикет Доклад
4 Сантяго[29] Жан-Ерик Верн Тачита Жан-Ерик Верн Сам Бърд Доклад
5 Мексико Сити[30] Даниел Абт Ауди Спорт АБТ Шефлер Феликс Розенквист Лукас ди Граси Доклад
6 Пунта дел Есте[31] Жан-Ерик Верн Тачита Жан-Ерик Верн Хосе Мария Лопес Доклад
7 Рим[32] Сам Бърд DS Върджин Рейсинг Феликс Розенквист Даниел Абт Доклад
8 Париж[33] Жан-Ерик Верн Тачита Жан-Ерик Верн Лукас ди Граси Доклад
9 Берлин[34] Даниел Абт Ауди Спорт АБТ Шефлер Даниел Абт Даниел Абт Доклад
10 Цюрих[35] Лукас ди Граси Ауди Спорт АБТ Шефлер Мич Евънс Андре Лотерер Доклад
11 Ню Йорк[36][37] Лукас ди Граси Ауди Спорт АБТ Шефлер Себастиен Буеми Феликс Розенквист3 Доклад
12 Жан-Ерик Верн Тачита Себастиен Буеми Даниел Абт

Бележки:

  • 1 – Точката за най-бърза обиколка е присъдена на Даниел Абт, защото Жером Д'Амброзио финишира извън първите десет.
  • 2 – Точката за най-бърза обиколка е присъдена на Феликс Розенквист, защото Лукас ди Граси финишира извън първите десет.
  • 3 – Точката за най-бърза обиколка е присъдена на Даниел Абт, защото Феликс Розенквист финишира извън първите десет.

FanBoost[38][редактиране | редактиране на кода]

Кръг еПри Първи Втори Трети
1 Хонконг Камуи Кобаяши Даниел Абт Лука Филипи
2 Камуи Кобаяши Лука Филипи Даниел Абт
3 Маракеш Себастиен Буеми Лукас ди Граси Даниел Абт
4 Сантяго Лукас ди Граси Себастиен Буеми Хосе Мария Лопес
5 Мексико Сити Лукас ди Граси Себастиен Буеми Феликс Розенквист
6 Пунта дел Есте Даниел Абт Феликс Розенквист Себастиен Буеми
7 Рим Лукас ди Граси Лука Филипи Себастиен Буеми
8 Париж Себастиен Буеми Даниел Абт Лукас ди Граси
9 Берлин Себастиен Буеми Даниел Абт Феликс Розенквист
10 Цюрих Себастиен Буеми Даниел Абт Лукас ди Граси
11 Ню Йорк Жан-Ерик Верн Себастиен Буеми Даниел Абт
12 Даниел Абт Жан-Ерик Верн Себастиен Буеми

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Класиране при пилотите[редактиране | редактиране на кода]

№ Пилот ХКГ
ХКГ
МАР
САН
МЕК
ПУН
РИМ
ПАР
БЕР
ЦЮР
НЙС
НЙС
Точки
1 Жан-Ерик Верн 2 4 5 1 5 1 5 1 3 10 5* 1* 198
2 Лукас ди Граси 17 14 Ret Ret 9* 2 2* 2* 2 1* 1 2 144
3 Сам Бърд 1 5 3 5 17 3 1 3 7 2 9 10 143
4 Себастиен Буеми 11 10 2* 3* 3* Ret* 6 5* 4* 5* 3* 4* 125
5 Даниел Абт 5* DSQ* 10* Ret* 1 14* 4* 7* 1* 13* 2* 3* 120
6 Феликс Розенквист 14 1 1 4 Ret* 5* Ret 8 11* 15 14 5 96
7 Мич Евънс 12 3 11 7 6 4 9 15 6 7 Ret 6 68
8 Андре Лотерер DSQ 13 Ret 2 13 12 3 6 9 4 7 9 64
9 Нелсиньо Пикет 4 12 4 6 4 Ret Ret Ret 12 Ret Ret 7 51
10 Оливър Търви 16 6 Ret 14 2 7 12 9 5 9 INJ INJ 46
11 Ник Хайдфелд 3 16 7 Ret Ret Ret 16 11 10 6 6 8 42
12 Маро Енгел 13 7 12 Ret 16 10 8 4 8 11 8 Ret 31
13 Едоардо Мортара 7 2 17† 13 8 17 10 13 Ret 29
14 Жером Д'Амброзио NC 15 15 8 11 9 7 12 19 3 13 Ret 27
15 Антонио Феликс да Коща 6 11 14 9 7 11 11 Ret 15 8 11 15 20
16 Алекс Лин 8 9 9 Ret 10 6 Ret 14 16 16 Ret 14 17
17 Хосе Мария Лопес 6 Ret* 12 8 17† 10 18 12 Ret Ret 14
18 Том Дилман 13 4 Ret 12
19 Никола Прост 9 8 13 10 Ret 15 14 16 14 Ret 10 11 8
20 Том Бломквист 8 11 15 16 15 Ret 4
21 Лука Филипи 10* Ret* 16 12 14 13 13* 17 Ret 15 Ret 1
22 Стефан Саразен 20 14 12 12 0
23 Ма Кингхуа 17 13 0
24 Камуи Кобаяши 15* 17* 0
25 Нил Джани 18 18 0
Цвят Резултат
Злато Победител
Сребро 2-ро място
Бронз 3-то място
Зелено Взима точки
Синьо Не взима точки/NC
Лилаво Не завършва (Ret)
Червено Не се класира (DNQ)
Черно Дисквалифициран (DSQ)
Бяло Не стартира (DNS)
Празно Не участва
Контузен (INJ)
Изключен (EX)
Удебелено Пол позиция
Наклонено Най-бърза обиколка
* FanBoost
† Не е завършил състезанието,
но е класиран, защото е
покрил 90% от дистанцията

Класиране при отборите[редактиране | редактиране на кода]

№ Отбор ХКГ
ХКГ
МАР
САН
МЕК
ПУН
РИМ
ПАР
БЕР
ЦЮР
НЙС
НЙС
Точки
1 Ауди Спорт АБТ Шефлер 11 0 1 0 28 18 31 25 47 25 44 34 264
2 Тачита 21 12 10 46 10 28 25 36 17 14 16 27 262
3 DS Върджин Рейсинг 29 12 17 11 1 23 25 15 6 18 2 1 160
4 Махиндра Рейсинг 15 29 31 12 3 10 3 4 1 8 8 14 138
5 Рено е.дамс 2 5 21 16 15 0 8 10 12 10 19 15 133
6 Панасоник Ягуар Рейсинг 12 15 13 14 20 12 2 0 8 9 0 14 119
7 Венчъри Формула Е 6 24 0 0 4 1 5 12 4 0 16 0 72
8 НИО Формула Е 1 8 0 0 18 6 0 2 10 2 0 0 47
9 Драгън Рейсинг 0 0 8 4 0 7 6 1 0 15 0 0 41
10 MS&AD Андрети Формула Е 8 0 4 2 6 0 0 0 0 4 0 0 24

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Formel-E-Kalender für Saison 4 vorgestellt – Deutschland-Rennen offen
  2. ↑ а б в Formel-E-Kalender für Saison 4 vorgestellt – Deutschland-Rennen offen
  3. ↑ а б 10kW power hike for Season 4
  4. ↑ а б в Regeländerungen Saison 4: Mehr Leistung, mehr Testtage, mehr Racing
  5. ↑ а б Formula E: Calendar // Архивиран от оригинала на 2018-12-10. Посетен на 2017-09-14.
  6. ↑ Formel-E-Kalender für Saison 4 vorgestellt – Deutschland-Rennen offen
  7. ↑ Rennkalender bestätigt: Formel E bleibt 2018 in Berlin & fährt in Zürich
  8. ↑ Sao Paulo Formula E race postponed until season five
  9. ↑ Formula E returns to Punta del Este
  10. ↑ Mayor Plante: No return to Montreal “under these conditions”
  11. ↑ Formula E won't replace scrapped Montreal finale
  12. ↑ Werksteam offiziell: Audi übernimmt Abt Formel E & ändert Namen
  13. ↑ Dragon reverts to solo Formula E entry, Faraday Future name dropped
  14. ↑ Offiziell: Neel Jani fährt ab Saison 4 für Faraday Future Dragon Racing
  15. ↑ Lynn joins Bird for full-time drive at DS Virgin
  16. ↑ Nelson Piquet Jr joins Jaguar for season four
  17. ↑ Lotterer and Vergne complete TECHEETAH line-up
  18. ↑ Filippi joins Turvey at NIO Formula E[неработеща препратка]
  19. ↑ Venturi picks Mortara to partner Engel in Formula E
  20. ↑ Blomqvist named as Andretti's second driver for 2017/18
  21. ↑ Formel E: Andretti holt Kamui Kobayashi für Hongkong
  22. ↑ Andretti Formula E team replaces Blomqvist with Sarrazin
  23. ↑ Jose Maria Lopez replaces Neel Jani at Dragon
  24. ↑ Dillmann to replace Mortara for Berlin ePrix // Архивиран от оригинала на 2022-10-20. Посетен на 2018-10-08.
  25. ↑ Ma Qing Hua Replaces Filippi at NIO for Paris
  26. ↑ Hong Kong, HK - E-Prix Race Results // Архивиран от оригинала на 2018-10-08. Посетен на 2018-10-08.
  27. ↑ Hong Kong, HK - E-Prix Race Results // Архивиран от оригинала на 2018-10-08. Посетен на 2018-10-08.
  28. ↑ Marrakesh, MA - E-Prix Race Results // Архивиран от оригинала на 2018-10-08. Посетен на 2018-10-08.
  29. ↑ Santiago de Chile, CL - E-Prix Race Results[неработеща препратка]
  30. ↑ Mexico City, MX - E-Prix Race Results // Архивиран от оригинала на 2018-10-08. Посетен на 2018-10-08.
  31. ↑ Punta del Este, UY - E-Prix Race Results // Архивиран от оригинала на 2018-10-08. Посетен на 2018-10-08.
  32. ↑ Rome, IT - E-Prix Race Results, архив на оригинала от 17 април 2018, https://web.archive.org/web/20180417105304/http://www.fiaformulae.com/en/results/race-results/season/2022017/round/7, посетен на 8 октомври 2018 
  33. ↑ Paris, FR - E-Prix Race Results, архив на оригинала от 1 май 2018, https://web.archive.org/web/20180501092739/http://www.fiaformulae.com/en/results/race-results/season/2022017/round/8, посетен на 8 октомври 2018 
  34. ↑ Berlin, DE - E-Prix Race Results, архив на оригинала от 21 май 2018, https://web.archive.org/web/20180521021120/http://www.fiaformulae.com/en/results/race-results/season/2022017/round/9, посетен на 8 октомври 2018 
  35. ↑ Zurich, CH - E-Prix Race Results, архив на оригинала от 12 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180612142213/http://www.fiaformulae.com/en/results/race-results/season/2022017/round/10, посетен на 8 октомври 2018 
  36. ↑ New York, US - E-Prix Race Results, архив на оригинала от 8 октомври 2018, https://web.archive.org/web/20181008174921/http://www.fiaformulae.com/en/results/race-results/season/2022017/round/11, посетен на 8 октомври 2018 
  37. ↑ New York, US - E-Prix Race Results, архив на оригинала от 8 октомври 2018, https://web.archive.org/web/20181008174851/http://www.fiaformulae.com/en/results/race-results/season/2022017/round/12, посетен на 8 октомври 2018 
  38. ↑ #Fanboost Results
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Формула_Е_2017/18&oldid=11995501“.