Андрети Аутоспорт

Андрети Аутоспорт ; Andretti Autosport
База	Индианаполис
Основатели	Бари Грийн ; Джералд Форсайт
Собственик	Майкъл Андрети
Директори	Дж. Ф. Тормън ; Роджър Грифитс
Технически директор	Роб Арнът
Шаси	Далара
Двигател	Андрети
Гуми	Мишлен
Уебсайт	andrettiautosport.com ; andretti.fiaformulae.com
Участие във Формула Е
Дебют	Пекин еПри 2014
Активни години	2014 –
Състезания	33
Победи	0
Общо точки	119
Първи позиции	3
НБО	1
	[[:commons:Category:Andretti Autosport\| Андрети Аутоспорт ; Andretti Autosport]] в Общомедия

Майкъл Андрети (с брадата) и Дарио Франкити (в средата) на Индианаполис Мотор Спидуей през 2007 г.

Марко (вляво) и Майкъл Андрети (вдясно) на тренировка за Инди 500 през 2007 г.

Акура ARX-01B на Андрети Рейсинг на Лагуна Сека през 2008 г., когато отборът завършва на първо място в клас LMP2

Андрети Аутоспорт е американски отбор в автомобилните спортове, участващ в Индикар, Инди Лайтс, Формула Е, Про Мазда Чемпиъншип и Глобъл Раликрос. Тимът е създаден през 1993 г. от Бари Грийн и Джералд Форсайт под името Форсайт Грийн Рейсинг. Сегашното си име отборът носи от 2009 г., когато негов едноличен собственик става Майкъл Андрети. Андрети Аутоспорт има шест победи в състезанието Инди 500 (1995 като Тим Грийн, 2005 и 2007 като Андрети Грийн Рейсинг и 2014, 2016 и 2017 като Андрети Аутоспорт) и шампионски титли в Индикар (2004, 2005 и 2007 като Андрети Грийн Рейсинг и 2012), Инди Лайтс (2008 и 2009 като АГР-АФС Рейсинг), Чамп Кар (1995, като Тим Грийн), Ю Ес Ф2000 Нешънъл Чемпиъншип (2010, 2011) и Глобъл Раликрос (2015 и 2016).

Чамп Кар, Индикар и Инди Лайтс[редактиране | редактиране на кода]

Отборът е създаден от Бари Грийн и Джералд Форсайт през 1993 г. под името Форсайт Грейн Рейсинг с цел участие в сериите Чамп Кар, а пилоти в Чамп Кар атлантически шампионат са канадците Жак Вилньов и Клод Бурбоне. През следващата година пътищата на основателите се разделят и Грийн преименува отбора, който започва участие в Чамп Кар на Тим Грийн. Мениджър на отбора става брат му Ким Грийн, а Вилньов е единственият пилот. През 1995 г. Вилньов печели престижното състезание Инди 500 и шампионската титла в Чемп Кар. Следващия сезон отборът се състезава под името Брахма Спортс Тим, а негов пилот е Раул Боесел. От 1997 г. по силата на договор за спонсорство с марката цигари КУУЛ, отборът започва да се нарича Тим КУУЛ Грийн, а пилоти - вече отново двама - са Пол Трейси и Дарио Франкити. През 2001 г. към тима се присъединява Майкъл Андрети, който се състезава сериите Чамп Кар и Индикар под ръководството на Ким Грийн в подотбор под името Тим Моторола. През 2003 г. Андрети, който междувременно е станал мажоритарен собственик, премества отбора изцяло в конкурентните на Чамп Кар серии Индикар под името Андрети Грийн Рейсинг. От 2004 г. тимът се състезава с четирима пилоти, като на надпреварата в Сейнт Питърсбърг, Флорида, през 2005 г. те заемат първите четири места. Шампионски титли в Индикар през 2004 и 2005 г. печелят Тони Канаан и Дан Уелдън. Друг момент за историята идва през 2006 г., когато отказалият се вече Майкъл Андрети се завръща за участие в Инди 500 редом до сина си Марко, който междувременно е заменил Уелдън. Двамата завършват състезанието на второ и трето място. През 2007 г. Дарио Франкити печели Инди 500 и шампионската титла в Индикар. От 2008 г. Андрети Грийн Рейсинг участва в сериите Инди Лайтс в сътрудничество с АФС Рейсинг под името АГР-АФС Рейсинг и печели две шампионски титли с пилотите Рафаел Матос (2008 г.) и Джей Ар Хилдебранд (2009 г.). Сезон 2009 в сериите Индикар е един от най-неуспешните за отбора, който за първи път от 2003 г. насам не успява да спечели поне едно състезание. В края на годината е обявено, че отборът вече ще носи името Андрети Аутоспорт. Дан Уелдън загива във финалната надпревара за сезон 2011 в Лас Вегас. Следващата шампионска титла в Индикар идва чак през 2012 г. и е спечелена от Райън Хънтър-Рей. През 2014 г. отборът отново постига завиден успех в Инди 500, когато Хънтър-Рей печели надпреварата, а Марко Андрети, Карлос Муньос и Курт Буш завършват съответно на трето, четвърто и шесто място; петият пилот на Андрети Аутоспорт, Джеймс Хинчклиф, отпада 25 обиколки преди финала, но дотогава също се движи в топ 3. През 2016 г. тимът печели двойна победа в Инди 500, благодарение на Александер Роси и Карлос Муньос, а през 2017 г. - Такума Сато носи нов успех в престижната надпревара.

Американски Серии Льо Ман[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. Андрети Рейсинг дебютира в състезанията за автомобили с покрити колела. Тимът е избран да бъде един от заводските отбори на Акура в Американските Серии Льо Ман. Още в дебютното състезание отборът завършва на второ място в генералното класиране и на първо в клас LMP2. След общо два сезона с три победи в клас LMP2 и една в генералното класиране, сътрудничеството между Андрети Рейсинг и Акура е прекратено заради незадоволителните резултати.

Формула Е[редактиране | редактиране на кода]

Андрети Аутоспорт започва участието си във Формула Е през дебютния ѝ сезон.

История[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 2014/15[редактиране | редактиране на кода]

За пилоти на отбора са обявени Франк Монтани и Шарл Пик, но двамата записват общо само три старта. През кокпита на болидите на отбора минават общо осем пилоти, като единствен Жан-Ерик Верн записва повече от четири участия - девет. Останалите пилоти са Матю Брабам, Марко Андрети, Скот Спийд, Джъстин Уилсън и Симона де Силвестро. Верн заема мястото на наказания за две години заради употреба на кокаин Монтани, който дава положителна проба след състезанието в Путраджая.^[1] Верн носи най-много точки на отбора, като към едно второ място добавя и три спечелени пол позиции и една най-бърза обиколка. По едно второ място записват и Монтани и Спийд. В края на сезона пилотите на Андрети Аутоспорт събират общо 119 точки, които му отреждат шесто място в класирането при отборите. Верн остава на седмо място при пилотите със 70 точки, а Спийд и Монтани – на 15-о и 16-о с по 18. Уилсън е 25-и с една точка, а де Силвестро, Андрети и Брабам не записват точки. Пик, който през сезона кара и за НЕКСТЕВ ТСР, е 18-и с 16 точки, 12 от които печели като пилот на Андрети Аутоспорт.

Сезон 2015/16[редактиране | редактиране на кода]

Преди сезон 2015/16 отборът подписва спонсорски договор със застрахователното дружество Амлин и променя името си на Амлин Андрети. След падането на забраната за разработване на собствена задвижваща система от отбора решават сами да се заемат със задачата, но след проблеми и слаби резултати при тестовете на разработените от тях компоненти в крайна сметка се връщат към непроменения болид от предишния сезон, като междувременно работят по нова задвижваща система за следващия сезон.^[2] Жан-Ерик Верн замества Хайме Алгерсуари в DS Върджин Рейсинг,^[3] а неговото място заема Симона де Силвестро, която кара за Андрети Аутоспорт в последните два кръга от миналия сезон.^[4] Вторият пилот на отбора е Робин Фрайнс. Двамата записват общо 49 точки, което отрежда на тима седмо място в класирането. При пилотите Фрайнс е 12-и с 45 точки, а де Силвестро – 18-а с 4.

Сезон 2016/17[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 2016/17 е по-слаб за отбора и от предишния, като Антонио Феликс да Коща (дошъл от Тим Агури на мястото на Симона де Силвестро^[5]) и Робин Фрайнс записват съответно 24 (13-о място) и 10 (20-о място) точки, а отборно Амлин Адрети отново е седми, с 34 точки.

Сезон 2017/18[редактиране | редактиране на кода]

Преди началото на Сезон 2017/18 тимът се връща към старото си име Андрети Формула Е.

Пилоти[редактиране | редактиране на кода]

Име	Сезони	Съст.	ПП	НБО	Под.	Точки
Антонио Феликс да Коща	16/17	12	0	0	0	10
Джъстин Уилсън	14/15	1	0	0	0	1
Жан-Ерик Верн	14/15	9	3	1	2	70
Марко Андрети	14/15	1	0	0	0	0
Матю Брабам	14/15	2	0	0	0	0
Робин Фрайнс	15/16-16/17	22	0	0	1	69
Симона де Силвестро	14/15-15/16	12	0	0	0	4
Скот Спийд	14/15	4	0	0	1	18
Франк Монтани	14/15	2	0	0	1	18
Шарл Пик	14/15	1	0	0	0	12

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Сезон	Болид	Гуми	№	Пилоти	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	13	Т	ОТ	М
2014/15	Спарк-Рено SRT 01E	М			ПЕК	ПУТ	ПУН	БУЕ	МАЯ	ЛБИ	МОН	БЕР	МОС	ЛОН					119	6-о
			27	Франк Монтани	2	DSQ												18
			27	Жан-Ерик Верн			14†*	6*	18†*	2*	Ret*	7	4	3	16†			70
			28	Шарл Пик	4													12
				Матю Брабам		13	Ret											0
				Марко Андрети				12										0
				Скот Спийд					2	Ret	12	13						18
				Джъстин Уилсън									10					1
				Симона де Силвестро										11	12			0
2015/16	Спарк-Рено SRT 01E	М			ПЕК	ПУТ	ПУН	БУЕ	МЕК	ЛБИ	ПАР	БЕР	ЛОН						49	7-о
			27	Робин Фрайнс	10	3	10	8	5	15	7	6	Ret	Ret				45
			28	Симона де Силвестро	Ret	13	11	14	14	9	15	9	11	Ret				4
2016/17	Спарк-Андрети ATEC-02	М			ХКГ	МАР	БУЕ	МЕК	МОН	ПАР	БЕР		НЙС		МРЛ				34	7-о
			27	Робин Фрайнс	6	11	14	11	12	6	17	18	9	9	8	13		24
			28	Антонио Феликс да Коща	5	Ret	11	Ret	11	Ret	16	11	12	15	14	15		10
2017/18	Спарк-Андрети	М			ХКГ		МАР	САН	МЕК	СПА	РИМ	ПАР	БЕР	ЦЮР	НЙС		МРЛ

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Инди 500
Първо място: 6	Второ място: 6	Трето място: 10
1995: Жак Вилньов 2005: Дан Уелдън 2007: Дарио Франкити 2014: Райън Хънтър-Рей 2016: Александер Роси 2017: Такума Сато 0 0 0 0	1994: Жак Вилньов 2002: Пол Трейси 2004: Тони Канаан 2006: Марко Андрети 2013: Карлос Муньос 2016: Карлос Муньос 0 0 0 0	2001: Майкъл Андрети 2003: Тони Канаан 2004: Дан Уелдън 2005: Браян Херта 2006: Майкъл Андрети 2008: Марко Андрети 2009: Даника Патрик 2010: Марко Андрети 2013: Райън Хънтър-Рей 2014: Марко Андрети

Чамп Кар
Шампион: 1	Вицешампион: 1	Трето място: 3
1995: Жак Вилньов 0 0	1999: Дарио Франкити 0 0	1998: Дарио Франкити 1999: Пол Трейси 2001: Майкъл Андрети
Подиуми в отделните състезания: 0 23 0 23 0 24

Индикар
Шампион: 4	Вицешампион: 3	Трето място: 2
2004: Тони Канаан 2005: Дан Уелдън 2007: Дарио Франкити 2012: Райън Хънтър-Рей	2004: Дан Уелдън 2005: Тони Канаан 2006: Дан Уелдън 0	2007: Тони Канаан 2008: Тони Канаан 0 0
Подиуми в отделните състезания: 0 55 0 50 0 79

Инди Лайтс
Шампион: 2	Вицешампион: 0	Трето място: 6
2008: Рафаел Матос 2009: Джей Ар Хилдебранд 0 0 0 0	0 0 0 0 0 0	2009: Себастиан Сааведра 2010: Мартин Плоумън 2011: Стефан Уилсън 2013: Карлос Муньос 2014: Зак Вийч 2017: Колтън Херта
Подиуми в отделните състезания: 0 31 0 33 0 35

Про Мазда Чемпиъншип
Шампион: 1	Вицешампион: 0	Трето място: 2
2013: Матю Брабъм 0	0 0	2012: Сейдж Карам 2013: Шелби Блексток
Подиуми в отделните състезания: 0 25 0 15 0 14

Ю Ес Ф2000 Нешънъл Чемпиъншип
Шампион: 1 (1)	Вицешампион: 1 (1)	Трето място: 1
2010: Сейдж Карам 2011: Зак Вийч	2011: Спенсър Пигът 2011: Спенсър Пигът	2013: Гарет Грист 0
Подиуми в отделните състезания: 0 14 (4) 0 11 (3) 0 6 (3)
С наклонен шрифт са отбелязани класиранията в зимните шампионати, провеждани като подготовка преди същинския шампионат.

Чамп Кар атлантически шампионат
Шампион: 0	Вицешампион: 1	Трето място: 1
0	1993: Клод Бурбоне	1993: Жак Вилньов
Подиуми в отделните състезания: 0 12 0 5 0 1

Американски Серии Льо Ман
Генерално класиране
Първо място: 1	Второ място: 2	Трето място: 1
2008: Детройт 0	2007: 12 часа на Себринг 2007: Хюстън	2008: Лагуна Сека 0
Клас LMP2
Първо място: 3	Второ място: 2	Трето място: 0
2007: 12 часа на Себринг 2008: Детройт 2008: Лагуна Сека	2007: Хюстън 2007: Боулмънвил 0	0 0 0

Глобъл Раликрос
Шампион: 2	Вицешампион: 1	Трето място: 2
2015: Скот Спийд 2016: Скот Спийд	2016: Танър Фауст 0	2014: Скот Спийд 2015: Танър Фауст
Подиуми в отделните състезания: 0 17 0 10 0 4