Формула Е 2018/19

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Формула Е сезон 2018/19
предишен: 2017/18 следващ: 2019/20

Сезон 2018/19 ще бъде петият във Формула Е. Ще започне на 15 декември 2018 г. в Дирия, предградие на Рияд, Саудитска Арабия и ще завърши на 14 юли 2019 г. в Ню Йорк, САЩ.[1] Календарът се състои от 13 състезания, в които единадесет отбора и 22 пилота си оспорват победата. През този сезон има редица промени както в правилата като отпадането на смяната на болида в средата на състезанието, въвеждането на т.нар. hyperboost, замяната на присъждане на точка за най-бърза обиколка с присъждане на бонус точки за пилота, спестил най-много енергия, фиксирането на продължителността на състезанието на 45 минути плюс една обиколка и др., така и в броя на отборите и пилотите и дебюта на новото шаси Спарк SRT 05e, заменящо използваното през първите четири сезона Спарк-Рено SRT 01E.

Промени в правилата[редактиране | редактиране на кода]

Технически регламент[редактиране | редактиране на кода]

Втората генерация болиди във Формула Е
Втората генерация болиди във Формула Е

През сезон 2018/19 отборите ще разполагат с второто поколение болиди, разработено от Спарк Рейсинг Текнолъджи.[2] Една от основните разлики в сравнение с класическите болиди е липсата на задно крило, като вместо него има много аеродинамични елементи по самото шаси и пода.[3] Болидът разполага и със ставащия задължителен в надпреварите от този тип ореол, чиято цел е да предпазва пилота при катастрофа.[2]

Акумулаторните батерии са произведени от Макларън и имат капацитет да издържат цяло състезание.[2] Мощността на болидите е увеличена от 180 на 200 кВ в състезателен режим и от 200 на 250 кВ в квалификациите.[4]

Спортен регламент[редактиране | редактиране на кода]

Продължителността на състезанието, която досега варира, вече е твърдо фиксирана – 45 минути плюс една обиколка.[4]

С новите акумулаторни батерии с по-голям капацитет отпада необходимостта от смяна на болида по средата на състезанието.[2]

Премахнато е присъждането на една точка за пилота, завъртял най-бърза обиколка в състезанието. Бонус точки се дават на този пилот, финиширал на едно от първите пет места, който е изразходвал най-малко енергия.[5]

Нововъведение е т.нар. hyperboost или Марио Карт модус (точното название още не е определено) – увеличаване на мощността в състезателен режим до 225 кВ след като пилотът премине през специално обозначена част от пистата извън състезателната линия.[5] Броят и продължителността на hyperboost се определя от ФИА преди всяко състезание.[4] Тримата избрани от феновете пилоти ще могат да използват FanBoost само докато са активирали hyperboost модуса, а гласуването завършва непосредствено преди старта на състезанието.[6]

Промени има и в квалификациите за място на старта. Пилотите отново излизат в четири групи от пет или шест състезателя, но мястото им в съответната група вече не се определя с жребий, а на базата на крайното класиране в предходното състезание.[7] Супер Пол елиминациите пък вече включват шест вместо пет пилота, като това е отражение на новия, единадесети, отбор и съответно покачването на броя на пилотите от 20 на 22.[7]

Отборите разполагат с по два електромотора, две скоростни кутии, два инвертора и една акумулаторна батерия на болид. Вече се наказва и първата смяна на някой от тези компоненти в рамките на сезона, а употребата на допълнителни части над допустимата бройка води до наказание с 20 места на стартовата решетка, а ако поради заетото място в квалификацията това наказание не може да бъде наложено, се прилага принудително минаване през бокса и добавяне на време.[7]

Календар[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 2018/19 се състои от тринадесет старта в дванадесет държави между 15 декември 2018 и 14 юли 2019 г. В календара се завръща старта в Монако, който през миналия сезон не се провежда заради редуването му с провеждащото се в четни години Историческо Гран При на Монако, като и този път Формула Е ще използва съкратения вариант на трасето, а не този от Формула 1.[8] За първи път Формула Е стъпва в Саудитска Арабия и Близкия изток с откриващото сезона състезание в предградието на Рияд Дирия.[9] След двата старта в Пекин през първите два сезона на Формула Е, надпреварата се връща в Китай, този път в курортния град Саня на остров Хайнан.[10] От календара заради натрупване на няколко мероприятия в района на провеждане отпада кръгът в Цюрих, като състезанието е преместено в Берн, а не е изключено Формула Е да се върне в Цюрих през следващия сезон.[11][12] Стартът в Сантяго де Чили е преместен в рамките на парка О’Хигинс след оплаквания от живущите в близост до Парк Форестал, където се провежда състезанието през сезон 1017/18.[13] От календара окончателно отпада стартът в бразилския Сао Пауло, който първоначално е предвиден за миналия сезон, а в последствие отложен за сезон 2018/19, липсва и надпреварата в Пунта дел Есте, която го заменя в четвърти сезон.


Кръг еПри Държава Писта Дължина Дата Трасе
1 Дирия еПри Flag of Saudi Arabia.svg Саудитска Арабия Дирия Стрийт Сиркуит 2,495 км 15 декември 2018
2 Маракеш еПри Flag of Morocco.svg Мароко Мулай Ел Хасан 2,99 км 12 януари 2019 Marrakech Circuit 2016.svg
3 Сантяго еПри Flag of Chile.svg Чили Парк О’Хигинс 26 януари 2019
4 Мексико Сити еПри Flag of Mexico.svg Мексико Аутодромо Ерманос Родригес 2,093 км 16 февруари 2019 Autódromo Hermanos Rodríguez formula-e.svg
5 Хонконг еПри Flag of Hong Kong.svg Хонконг Хонконг Сентръл Харбърфронт Сиркуит 1,860 км 10 март 2019 Hong Kong Formula E Circuit.png
6 Саня еПри Flag of the People's Republic of China.svg Китай Саня Стрийт Сиркуит 23 март 2019
7 Рим еПри Flag of Italy.svg Италия Чиркуито Читадино дел'ЕУР 2,84 км 13 април 2019 Rome Layout 2018.png
8 Париж еПри Flag of France.svg Франция Сиркуит дез Инвалид 1,9 км 27 април 2018 Paris Street Circuit.png
9 Монако еПри Flag of Monaco.svg Монако Монте Карло 1,76 км 11 май 2019 Mónaco ePrix.svg
10 Берлин еПри Flag of Germany.svg Германия Летище Темпелхоф 2,275 км 25 май 2019 Berlin Layout 2017.png
11 Берн еПри Flag of Switzerland.svg Швейцария 22 юни 2018
12 Ню Йорк еПри Flag of the United States.svg САЩ Бруклин Стрийт Сиркуит 2,373 км 13 юли 2019 New York New Layout 2017.png
13 14 юли 2019
Източник:[14]

Отбори и пилоти[редактиране | редактиране на кода]

След Ауди, Ситроен, Рено и Ягуар, във Формула Е стъпват и други световноизвестни автомобилни производители - Мерцедес, БМВ и Нисан. БМВ влиза като конструктор и става партньор с отбора на Андрети Аутоспорт, който ще продължи да отговаря за състезателната дейност, като тимът вече носи името БМВ i Андрети Моторспорт.[15] Мерцедес започва участието си във Формула Е чрез заводския си отбор в ДТМ - ХВА,[16] като през първия си сезон ще получава електромотори от тима на Венчъри Гран При, а след това ще разработва свои собствени.[17] Отборът носи името ХВА Рейслаб и не заема мястото на друг, а влиза в сериите като единадесети такъв. Нисан сменя Рено в партньорството му с ДАМС, след като френския производител решава да се концентира изцяло върху участието си във Формула 1.[18] Отборът на Тачита сменя досегашния си доставчик на електромотори Рено със суб-бранда на Ситроен DS, а Върджин Рейсинг, който досега разчита на задвижване от DS, започва сътрудничество с Ауди.[19][20]

Новото голямо име сред пилотите във Формула Е е бившият пилот на Ферари, Уилямс и Заубер във Формула 1 Фелипе Маса, който се присъединява към отбора на Венчъри Гран При.[21] Заводският пилот на БМВ в сериите за туристически автомобили Александър Симс се присъединява към Антонио Феликс да Коща в тима на БМВ i Андрети Моторспорт.[15] Александър Албън, пилот с опит от Формула 2, Формула 3 и Формула Рено, се очаква да направи дебют във Формула Е като съотборник на Себастиен Буеми в Нисан е.дамс,[22] но точно преди първите тестове във Валенсия подписва договор като втори пилот на Скудерия Торо Росо във Формула 1.[23] Робин Фрийнс, който кара за Амлин Андрети във втория и третия сезон на Формула Е се завръща в сериите, този път като пилот на Енвижън Върджин Рейсинг.[24] Заводският пилот на Мерцедес в ДТМ Гари Пафет е единият от пилотите на ХВА Рейслаб,[25] а другият е бившият пилот на Макларън във Формула 1 Щофел Вандорн.[26] Том Дилман, резервен пилот на Венчъри през сезони 2016/17 и 2017/18, става титулярен пилот на НИО Формула Е, заемайки мястото на напусналия сериите Лука Филипи.[27] Феликс Розенквист напуска Махиндра Рейсинг, за да кара за Чип Ганаси Рейсинг в Индикар, а неговото място заема бившият пилот на Манър и Заубер във Формула 1 Паскал Верлайн; вторият пилот на отбора е бившият пилот на Драгън Рейсинг Жером д'Амброзио, който заменя Ник Хайдфелд[28] Формула Е напускат още Никола Прост (Нисан е.дамс),[29] и Алекс Лин (Енвижън Върджин Рейсинг).


Отбор Конструктор Двигател Пилоти Кръгове
Flag of Germany.svg Ауди Спорт АБТ Шефлер Спарк-Ауди Ауди e-tron FE05 1 Flag of Brazil.svg Лукас ди Граси
66 Flag of Germany.svg Даниел Абт
Flag of Germany.svg БМВ i Андрети Моторспорт Спарк-БМВ БМВ iFE.18 27 Flag of the United Kingdom.svg Александър Симс
28 Flag of Portugal.svg Антонио Феликс да Коща
Flag of Monaco.svg Венчъри Формула Е Спарк-Венчъри Венчъри VFE05 19 Flag of Brazil.svg Фелипе Маса
48 Flag of Italy.svg Едоардо Мортара
Flag of the People's Republic of China.svg DS Тачита Спарк-DS DS E-TENSE FE19 25 Flag of France.svg Жан-Ерик Верн
36 Flag of Germany.svg Андре Лотерер
Flag of the United States.svg ГЕОКС Драгън Спарк-Пенске Пенске EV-2 6 0
7 Flag of Argentina.svg Хосе Мария Лопес
Flag of the United Kingdom.svg Енвижън Върджин Рейсинг Спарк-Ауди Ауди e-tron FE05 2 Flag of the United Kingdom.svg Сам Бърд
4 Flag of the Netherlands.svg Робин Фрайнс
Flag of India.svg Махиндра Рейсинг Спарк-Махиндра Махиндра M5Electro 64 Flag of Belgium.svg Жером д'Амброзио
94 Flag of Germany.svg Паскал Верлайн
Flag of the People's Republic of China.svg НИО Формула Е Спарк-НИО НИО Sport 004 8 Flag of France.svg Том Дилман
16 Flag of the United Kingdom.svg Оливър Търви
Flag of France.svg Нисан е.дамс Спарк-Нисан Нисан IM01 22 0
23 Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми
Flag of the United Kingdom.svg Панасоник Ягуар Рейсинг Спарк-Ягуар Ягуар I-Type III 3 Flag of Brazil.svg Нелсиньо Пикет
20 Flag of New Zealand.svg Мич Евънс
Flag of Germany.svg ХВА Рейслаб Спарк-Венчъри Венчъри VFE-05 5 Flag of Belgium.svg Щофел Вандорн
17 Flag of the United Kingdom.svg Гари Пафет

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ABB FIA Formula E Championship Season 5
  2. а б в г Формула Е официално представи новите болиди в Женева (видео)
  3. Formula E releases images of new 'Gen 2' car for Season 5
  4. а б в Neues Formel-E-Regelwerk vorgestellt: Power-Modi kommen, Runden werden abgeschafft
  5. а б Formula E's 'Mario Kart' plan formalised for 2018/19 season by FIA
  6. Formel E veröffentlicht Sportliches Reglement für Saison 5: Hyperboost wird Attack-Mode, Quali-Lotterie entfällt
  7. а б в Formula E revises qualifying, raises grid penalties
  8. Formula E Set to Return to Short Monaco Layout
  9. Why Formula E is racing in Saudi Arabia
  10. Sanya joins season five Formula E calendar
  11. Zürich dropped from calendar; Bern a possible replacement
  12. Bern completes Formula E's 2018/19 calendar
  13. Santiago added to season five calendar
  14. Formula E: Calendar
  15. а б BMW представи болида си за Формула Е
  16. Mercedes напуска DTM заради Формула Е
  17. HWA AG join the Formula E grid for Season 5
  18. Nissan купи дял в e.dams във Формула Е
  19. Vergne, Lotterer to Test DS Performance Gen 2 Car
  20. Formel E 2018/19: Virgin bezieht Antriebsstrang von Audi
  21. Фелипе Маса ще кара за Лео ди Каприо
  22. Буеми остава във Формула Е, ще кара за Nissan
  23. Albon departure “came out of the blue” – Driot
  24. Сам Бърд и Робърт Фрийнс ще бъдат пилоти на Envision Virgin Racing
  25. Верлайн отказал място в тим от Формула Е, иска да се върне в F1
  26. Vandoorne Confirmed at HWA Racelab
  27. Formel E: NIO zeigt neue Lackierung & präsentiert Dillmann als Stammfahrer
  28. Mahindra line-up announced
  29. Nicolas Prost loses e.dams Formula E seat