Пунта дел Есте

Пунта дел Есте
Punta del Este
	Пунта дел Есте Punta del Este
— град —
	Пунта дел Есте Координати: 34°57′20.65″ ю. ш. 54°56′17.21″ з. д. / 34.955739° ю. ш. 54.938115° з. д.
Страна	Уругвай
Департамент	Малдонадо
Площ	20,35 km²
Надм. височина	11 m
Население	9277 души (2011); 456 души/km²
Кмет	Мартин Лавентуре
Основаване	1907
Пощенски код	20100
Телефонен код	+598 42
Официален сайт	vivapunta.com
	Пунта дел Есте в Общомедия

Пунта дел Есте (на испански: Punta del Este) е град в Уругвай, департамент Малдонадо.

Разположен е на 140 км източно от столицата Монтевидео на брега Атлантически океан, на 5 км от град Малдонадо. Той е летен курорт, който привлича множество туристи както от страната, така и от Аржентина, Бразилия и Европа.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 16 век испанците стават първите европейци, стъпили на територията на днешния град – през 1516 г. мореплавателят Хуан Диас де Солис нарича мястото Пуерта де Нуестра Сеньора де ла Канделария.

Колонизирането на района обаче е дело на португалците в края на 18 век. До края на 19 век голяма част от него се състои от дюни и камънак, но през 1896 г. уругвайският мореплавател, ботаник и писател Антонио Лусич закупува 1800 ха незаселена земя, която залесява с дървета и растения от цял свят. Днес част от нея представлява ботаническа градина, сред най-важните горски резервати в света.

На 15 юли 1907 г. Пунта дел Есте получава статут на село, а на 2 юли 1957 г. – на град.^[1]

През 1961 г. в Пунта дел Есте се провежда среща на Организацията на американските държави, на която е подписан Уставът от Пунта дел Есте, с който се основава Алиансът на прогреса (Съюзът на прогреса).^[2]

През 1986 г. градът домакинства за началото на Уругвайския кръг от преговорите в рамките на ГАТТ, който води до създаването на Световната търговска организация.^[3]^[4]

През 2010 г. в града се провежда среща на Световната здравна организация, на която е изработена Рамкова конвенция за контрол над тютюневите изделия.^[5]

География[редактиране | редактиране на кода]

Част от града е разположена на полуостров, чието въображаемо продължение навътре в морето е границата между Атлантическия океан и Ла Плата. Курортът разполага с 2 плажни ивици с различни качества – Плая Брава и Плая Манса (Бурният и Спокойният плаж). Първата е разположена на океана, където морето е по-бурно, а пясъкът е фин и бял. Втората се намира от страната на Ла Плата, морето е по-спокойно, а пясъкът е по-едър и златист.

На 2 километра навътре в морето откъм Плая Манса се намира необитаемият остров Исла Горити (21 ха площ), който в миналото е служел за пристанище на пирати, а днес предлага добри условия за водни спортове. На 12 км от атлантическия бряг е обявеният за защитена територия остров Исла де Лобос (41 ха), на който живее най-голямата колония (общо 200 000 животни) от обикновени тюлени, патагонски морски лъвове и морски слонове в Южна Америка.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е мек океански (Cfb по климатичната класификация на Кьопен) с приятно, негорещо лято и прохланда зима. Средната температура на най-горещия месец февруари е 21,7 °C, а на най-студения месец юли – 11,5 °C. Средните годишни валежи са малко над 1000 мм, разпределени равномерно през цялата година.

Климатични данни на Пунта дел Есте
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	37,0	34,4	34,4	30,6	29,8	26,6	28,3	27,4	31,0	31,8	32,2	37,6	37,6
Средни максимални температури (°C)	25,2	25,1	24,0	21,2	18,2	14,8	14,4	14,7	16,0	18,4	21,0	23,8	19,7
Средни минимални температури (°C)	18,1	18,4	17,6	14,9	12,1	9,5	8,7	8,8	9,9	11,4	14,1	16,4	13,3
Абсолютни минимални температури (°C)	10,2	11,6	10,4	6,8	3,4	−0,2	1,4	1,4	1,6	4,0	7,4	7,0	−0,2
Средни месечни валежи (mm)	75,4	84,8	79,3	84,0	91,4	80,3	90,3	93,9	93,1	85,0	86,8	66,6	1010,9
Брой на дните с валежи	8	9	9	9	9	10	10	9	9	9	8	8	107
Източник: ^[6]^[7]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Постоянното население на Пунта дел Есте наброява 9277 души според преброяването през 2011 г.^[8] Местната българска общност е сред по-големите в Уругвай в началото на 20 век.^[9]

Година	Брой на населението
1963	5272
1975	7197
1985	6731
1996	8294
2004	7298
2011	9277
Източник:^[1]^[8]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Летният сезон от средата на декември до средата на март привлича най-много туристи. Тогава населелението на града нараства четирикратно. Годишният брой на туристите е между 600000 и 700000, предимно от Аржентина. Останалата част пристига главно от Уругвай, Южна Бразилия, други латиноамерикански държави, Европа и САЩ. Градът е любимо място за отдих на южноамериканския елит.^[10] Оттам идва и прякорът му – Монте Карло на Южна Америка.^[11]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Сред най-известните забележителности на града е Ръката на Пунта дел Есте – скулптура на пет човешки пръста, подаващи се от пясъка на Плая Брава. Завършена е в началото на 1986 г. и е дело е на чилийския скулптор Марио Ирарасабал, чиято идея е ръката да сивмолизира давещ се човек и по този начин да предупреждава плажуващите за опасните води от тази страна на полуострова. Също на атлантическия бряг е разположен Фарът на Пунта дел Есте, построен през 1860 г. с материали от Европа. Висок е 45 м, а светлината му може да бъде видяна на разстояние 8,8 морски мили от брега. Други интересни сгради са католическата църква Иглесиа де Нуестра Сеньора де ла Канделария, построена през 1941 г. и единственият хотел от веригата Конрад в Южна Америка.

Близо до Пунта дел Есте се намира малкият курорт Пунта Балена с построената от известния уругвайски художник, скулптор, писател и архитект Карлос Паес Виларо къща Касапуебло. Екстравагантната сграда е в средиземноморски стил и разполага с общо 70 апартамента и отделни стаи, а построяването ѝ отнема 36 години. В миналото е била лятна резиденция и ателие на Виларо, а днес помещава хотел, музей, галерия и ресторант. Недалеч от Пунта Балена е ботаническата градина Арборетум Лусич със 70 местни и 400 екзотични растения.

През март в Пунта дел Есте се провежда международен кинофестивал (с юбилейно 15-о издание през 2012 г.^[12]), а през януари – международен фестивал за джазова музика, стартирал през 1996 г.^[13]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Три магистрали свързват Пунта дел Есте с други градове в региона – Рута Интербалнеария (Рута IB) с Монтевидео, Рута Хуан Диас де Солис (Рута 10) с Агуас Дулчес и Рута Доминго Бургуеньо Мигел (Рута 39) с Аигуа.

Градът се обслужва от три летища – най-големите в страната, приемащи международни полети Караско, близо до Монтевидео (на 115 км), и Капитан де Корбета Карлос А. Курбело, близо до Пиреаполис (на 15 км), както и Ел Хагуел (на 5 км), допреди време главно летище на Пунта дел Есте, но приемащо само малки частни самолети.

Пунта дел Есте има яхтено пристанище, което обаче не е пригодено за по-големи кораби. Поради тази причина големите пасажерски кораби застават на котва близо до Исла Горити, а пасажерите се извозват с лодки до брега.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

От 1980-те години по улиците на града се провеждат кръгове от национални и континентални автомобилни серии за едноместни болиди и туристически автомобили – Формула 3 Судамерикана, Формула 2 Кодасур, Формула Рено, TC 2000 и др. От 2014 г. Пунта дел Есте приема кръг от новосъздадените серии за електрически болиди Формула Е. От 1989 г. в града провежда най-престижният турнир по ръгби 7 в Южна Америка.^[14]^[15] Градът 3 пъти е бил крайна точка в етап от регатата Волво Оушън Рейс. От 2008 г. в курорта ежегодно се провежда маратон с международно участие. Хотел „Конрад“ е домакин на големи покер турнири, а близкоразположеното игрище за голф – на международни турнири.