Панасоник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Панасоник
Panasonic
Лого на Панасоник
PanasonicHeadquarters.JPG
Тип публична
Търгувана като TYO: 6752
NAG: 6752
Индустрия Електроника
Основана 1918 г.
Седалище Осака, Япония
Ключови личности Шусаку Нагае (председател)
Служители 273 858 (2019)
Продукти Телевизионни продукти, телефони, компютри и цифрови камери
Годишни приходи 8,002 трилиона йени (2019)
Оперативна печалба 411,5 милиарда йени (2019)
Чиста печалба 284,1 милиарда йени (2019)
Уебсайт Panasonic Global Site
Панасоник в Общомедия

Панасоник (на английски: Panasonic Corporation; на японски: パナソニック株式会社) е голяма японска машиностроителна корпорация, един от най-големите производители на битова техника и електронни изделия в света. Седалището на фирмата е в град Кадома, префектура Осака (Япония). През 2011 г. компанията заема 50-то място по обем на приходите в глобалния рейтинг на компаниите Fortune Global 500[1].

До 1 октомври 2008 г. се нарича Matsushita Electric Industrial Co., Ltd.. Името Panasonic (както и National, National Panasonic, Technics, Quasar) е било една от търговските марки на тази компания. Под това търговско име компанията продава плазмени и LCD дисплеи, DVD устройства и плеъри, Blu-ray Disc плеъри, камери, телефони, прахосмукачки, микровълнови печки, цифрови камери, батерии, лаптоп компютри, преносими CD-та, домашни кина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Компанията е основана през 1918 г. от Коносуке Мацушита с целта да продава двойни контакти за лампи.[2] През 1920-те компанията редовно пуска на пазара нови продукти. През Втората световна война компанията държи фабрики в Япония и други части от Азия, които произвеждат електрически компоненти и устройства, като лампи, електромотори, електрически ютии, безжично оборудване и първите си електронни лампи.[3]

След войната, Панасоник се прегрупира като кайрецу и започва да подпомага следвоенния бум в Япония с радиоустройства и велосипеди. Доведеният брат на Мацушита, Тошио Иуе, основава Саньо като подизпълнител за компоненти след войната. Впоследствие неговата компания се разраства и става конкурент на Панасоник, но през декември 2009 г. Панасоник я придобива.[4]

През 1961 г. Мацушита заминава за САЩ, където се споразумява да започне да произвежда телевизори за американския пазар. През 1979 г. разраства бизнеса си и в Европа.[5] От 1950-те до 1970-те години компанията използва марката National извън Северна Америка, където тя вече съществува.[6] Невъзможността да се използва брандовото име National в САЩ довежда до създаването на марката Panasonic.[6] През следващите няколко десетилетия Панасоник пуска на пазара още продукти, сред които черно-бели телевизори (1952), електрически пасатори (1953), хладилници (1953), уреди за готвене на ориз (1959), цветни телевизори и микровълнови печки (1966).[6]

Компанията пуска качествен високоговорител на японския пазар през 1965 г. под името Technics. Тази линия висококачествени стереосистеми стават световноизвестни. През 1970-те и 1980-те години Панасоник продължава да произвежда висококачествена електроника за пазарни ниши.

През 1983 г. на пазара се появява Panasonic Senior Partner – първият напълно IBM PC-съвместим японски компютър.[7] През 1983 г. Мацушита придобива американската медийна компания MCA Inc. за 6,59 млрд. долара.[8][9]

През май 2012 г. Панасоник обявява намеренията си да придобие 76,2% от FirePro Systems – индийска компания, занимаваща се с решения за безопасност като пожарни аларми, пожарогасене, видеонаблюдение и управление на сгради.[10]

В съответствие с прогнозите на компанията за загуби от 765 млрд. йени, на 5 ноември 2012 г. акциите ѝ падат до най-ниското им ниво от февруари 1975 г.[11]

През октомври 2014 г. Панасоник обявява, че вече инвестира във фабриката за акумулатори на Тесла.[12] През юни 2016 г. Тесла обявява, че Панасоник ще е единственият доставчик на акумулатори за своя автомобил Tesla Model 3. Акумулаторите за по-луксозните Model S и Model X SUV също ще бъдат предоставяни от Панасоник.[13]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fortune Global 500 2011
  2. Panasonic Corp (PCRFF:OTC US). // Bloomberg Businessweek. Посетен на 14 март 2012.
  3. Products on Display. // Архивиран от оригинала на 5 февруари 2015. Посетен на July 16, 2015.
  4. Eric Loveday, Green Car Reports. "Panasonic Approved For $4.6 Billion To Acquire Sanyo, To Become World's Largest Li-Ion Battery Maker."
  5. Panasonic expands use of Panasonic brand name globally in April 2003.
  6. а б в Suthakar, K.. The man behind Panasonic – Tech News | The Star Online. // Посетен на 4 януари 2019.
  7. Panasonic Senior Partner. //
  8. It's a Wrap: MCA Sold : Matsushita to Pay About $6.6 Billion. // Los Angeles Times. 26 ноември 1990. Посетен на 14 април 2013.
  9. Who Gets What From MCA Deal. // The New York Times. 1 декември 1990. Посетен на 14 април 2013.
  10. Panasonic acquires 76% stake in Firepro-Systems. // The Times of India. 11 май 2012. Посетен на 26 май 2012.
  11. Panasonic Falls to 37-Year Low on Wider Loss Target. // 5 ноември 2012.
  12. Panasonic says initial investment in Tesla battery factory will be 'tens of billions' of yen. Reuters, October 6, 2014
  13. Zacks Equity Research, Zacks. "Tesla Says Panasonic Exclusive Supplier of Model 3 Batteries." June 9, 2016. June 9, 2016.