Панасоник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Панасоник
Panasonic
Panasonic logo.svg
PanasonicHeadquarters.JPG
Тип публична
Търгувана като TYO: 6752
NAG: 6752
Индустрия Електроника
Основаване 1918 г.
Седалище Осака, Япония
Ключови личности Шусаку Нагае (председател)
Служители 273 858 (2019)
Продукти Телевизионни продукти, телефони, компютри и цифрови камери
Годишни приходи 8,002 трилиона йени (2019)
Оперативна печалба 411,5 милиарда йени (2019)
Чиста печалба 284,1 милиарда йени (2019)
Общо активи 5 982 961 000 000 японска йена[1]
Уебсайт Panasonic Global Site
Панасоник в Общомедия

Панасоник (на английски: Panasonic Corporation; на японски: パナソニック株式会社) е голяма японска машиностроителна корпорация, един от най-големите производители на битова техника и електронни изделия в света. Седалището на фирмата е в град Кадома, префектура Осака (Япония). През 2011 г. компанията заема 50-о място по обем на приходите в глобалния рейтинг на компаниите Fortune Global 500[2].

До 1 октомври 2008 г. се нарича Matsushita Electric Industrial Co., Ltd.. Името Panasonic (както и National, National Panasonic, Technics, Quasar) е било една от търговските марки на тази компания. Под това търговско име компанията продава плазмени и LCD дисплеи, DVD устройства и плеъри, Blu-ray Disc плеъри, камери, телефони, прахосмукачки, микровълнови печки, цифрови камери, батерии, лаптоп компютри, преносими CD-та, домашни кина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Компанията е основана през 1918 г. от Коносуке Мацушита с целта да продава двойни контакти за лампи.[3] През 1920-те компанията редовно пуска на пазара нови продукти. През Втората световна война компанията държи фабрики в Япония и други части от Азия, които произвеждат електрически компоненти и устройства, като лампи, електромотори, електрически ютии, безжично оборудване и първите си електронни лампи.[4]

След войната, Панасоник се прегрупира като кайрецу и започва да подпомага следвоенния бум в Япония с радиоустройства и велосипеди. Доведеният брат на Мацушита, Тошио Иуе, основава Саньо като подизпълнител за компоненти след войната. Впоследствие неговата компания се разраства и става конкурент на Панасоник, но през декември 2009 г. Панасоник я придобива.[5]

През 1961 г. Мацушита заминава за САЩ, където се споразумява да започне да произвежда телевизори за американския пазар. През 1979 г. разраства бизнеса си и в Европа.[6] От 1950-те до 1970-те години компанията използва марката National извън Северна Америка, където тя вече съществува.[7] Невъзможността да се използва брандовото име National в САЩ довежда до създаването на марката Panasonic.[7] През следващите няколко десетилетия Панасоник пуска на пазара още продукти, сред които черно-бели телевизори (1952), електрически пасатори (1953), хладилници (1953), уреди за готвене на ориз (1959), цветни телевизори и микровълнови печки (1966).[7]

Компанията пуска качествен високоговорител на японския пазар през 1965 г. под името Technics. Тази линия висококачествени стереосистеми стават световноизвестни. През 1970-те и 1980-те години Панасоник продължава да произвежда висококачествена електроника за пазарни ниши.

През 1983 г. на пазара се появява Panasonic Senior Partner – първият напълно IBM PC-съвместим японски компютър.[8] През 1983 г. Мацушита придобива американската медийна компания MCA Inc. за 6,59 млрд. долара.[9][10]

През май 2012 г. Панасоник обявява намеренията си да придобие 76,2% от FirePro Systems – индийска компания, занимаваща се с решения за безопасност като пожарни аларми, пожарогасене, видеонаблюдение и управление на сгради.[11]

В съответствие с прогнозите на компанията за загуби от 765 млрд. йени, на 5 ноември 2012 г. акциите ѝ падат до най-ниското им ниво от февруари 1975 г.[12]

През октомври 2014 г. Панасоник обявява, че вече инвестира във фабриката за акумулатори на Тесла.[13] През юни 2016 г. Тесла обявява, че Панасоник ще е единственият доставчик на акумулатори за своя автомобил Tesla Model 3. Акумулаторите за по-луксозните Model S и Model X SUV също ще бъдат предоставяни от Панасоник.[14]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.panasonic.com.
  2. Fortune Global 500 2011
  3. Panasonic Corp (PCRFF:OTC US). // Bloomberg Businessweek. Архивиран от оригинала на 11 юли 2012. Посетен на 14 март 2012.
  4. Products on Display. // [1] Архивиран от оригинала на 5 февруари 2015. Посетен на July 16, 2015. Архив на оригинала от 2015-02-05 в Wayback Machine.
  5. Eric Loveday, Green Car Reports. "Panasonic Approved For $4.6 Billion To Acquire Sanyo, To Become World's Largest Li-Ion Battery Maker."
  6. Panasonic expands use of Panasonic brand name globally in April 2003.
  7. а б в Suthakar, K.. The man behind Panasonic – Tech News | The Star Online. // Посетен на 4 януари 2019.
  8. Panasonic Senior Partner. // Архив на оригинала от 2010-06-12 в Wayback Machine.
  9. It's a Wrap: MCA Sold : Matsushita to Pay About $6.6 Billion. // Los Angeles Times. 26 ноември 1990. Посетен на 14 април 2013.
  10. Who Gets What From MCA Deal. // The New York Times. 1 декември 1990. Посетен на 14 април 2013.
  11. Panasonic acquires 76% stake in Firepro-Systems. // The Times of India. 11 май 2012. Посетен на 26 май 2012.
  12. Panasonic Falls to 37-Year Low on Wider Loss Target. // 5 ноември 2012.
  13. Panasonic says initial investment in Tesla battery factory will be 'tens of billions' of yen Архив на оригинала от 2015-09-30 в Wayback Machine.. Reuters, October 6, 2014
  14. Zacks Equity Research, Zacks. "Tesla Says Panasonic Exclusive Supplier of Model 3 Batteries." June 9, 2016. June 9, 2016.