Прахосмукачка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Прахосмукачка.

Прахосмукачката е електрически уред за почистване чрез изсмукване с въздушна струя на дребни отпадъци и прах. Някои прахосмукачки могат да се използват също така и за боядисване, сушене, пръскане на растения и др. Съвременната електрическа прахосмукачка е изобретена и патентована през 1901 г. от английския инженер Хюбърт Бут (Hubert Cecil Booth, 1871 – 1955).[1][2]

Някои модели са пригодени за чистене на килими и подови настилки – те са така наречените мокро-сухи прахосмукачки. Могат да засмукват вода и прах с помощта на специални приспособления. В тях е вградена помпа, която напръсква почистваната повърхност с работен разтвор. Ако в машината няма помпа, то това е обикновена мокро-суха прахосмукачка; ако е с помпа, то това е екстрактор. Прахосмукачките биват подови, ръчни, четкови и автомобилни. Според пътя на въздуха в тях се подразделят на правотокови и вихрови. Мощността им е от 150 до 2000 W. Камионите за почистване на улици представляват също мощни прахосмукачки. В България първите прахосмукачки се появяват преди 60-те години на 20-ти век. Те са предимно производство на бившия Съветски съюз и Унгария както и на западни производители – „Electrolux“. Познати марки от това време са „Ракета“, „Тайфун“, „Чайка“, „Уралец“ и др. Днес известни световни марки прахосмукачки са „Eureka“, „Samsung“, „Zelmer“, „Philips“, „LG“, „Miele“,"Dyson". За последна дума на техниката се смята прахосмукачката-робот.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Изобретения и технологии – продължение: 1901 г. до наши дни
  2. Първата прахосмукачка чистела от каруца