Прахосмукачка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Прахосмукачка.

Прахосмукачката е електрически уред за почистване чрез изсмукване с въздушна струя на дребни отпадъци и прах. Някои прахосмукачки могат да се използват също така и за боядисване, сушене, пръскане на растения и др. Съвременната електрическа прахосмукачка е изобретена и патентована през 1901 г. от английския инженер Хюбърт Бут (Hubert Cecil Booth, 1871 – 1955).[1][2] В България първите прахосмукачки се появяват преди 60-те години на 20-ти век. Те са предимно производство на бившия Съветски съюз и Унгария както и на западни производители – „Electrolux“. Познати марки от това време са „Ракета“, „Тайфун“, „Чайка“, „Уралец“ и др.

Някои модели са пригодени за чистене на килими и подови настилки – те са така наречените мокро-сухи прахосмукачки. Могат да засмукват вода и прах с помощта на специални приспособления. В тях е вградена помпа, която напръсква почистваната повърхност с работен разтвор. Ако в машината няма помпа, то това е обикновена мокро-суха прахосмукачка; ако е с помпа, то това е екстрактор. Прахосмукачките биват подови, ръчни, четкови и автомобилни. Според пътя на въздуха в тях се подразделят на правотокови и вихрови. Мощността им е от 150 до 2000 W. Камионите за почистване на улици представляват също мощни прахосмукачки. Днес известни световни марки прахосмукачки са „Eureka“, „Samsung“, „Zelmer“, „Philips“, „LG“, „Miele“,"Dyson", „Osaka“, „Parkside“, „Daewoo“. За последна дума на техниката се смята прахосмукачката-робот.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]