Уилямс FW12

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Flag of the United Kingdom.svg Уилямс FW12
Картина Nigel Mansell 1988 Canada 2.jpg
Категория Формула 1 едноместен
Конструктор Flag of the United Kingdom.svg Уилямс
Дизайнер Flag of the United Kingdom.svg Патрик Хед
Flag of Argentina.svg Енрике Скалаброни
Шаси Карбонови нишки и медновидна структрура монокок
Двигател 1988 Джъд CV V8 NA
1989 Рено RS1 V10
Трансмисия Уилямс 6-скоростна наръчна
Гуми Гудиър
Тим Canon Williams Team
Пилоти 5. Flag of the United Kingdom.svg Найджъл Менсъл
5. Flag of the United Kingdom.svg Мартин Брандъл
5. Flag of France.svg Жан-Люис Шлесер
5. Flag of Belgium.svg Тиери Бутсен
6. Flag of Italy.svg Рикардо Патрезе
Дебют 1988 Голяма награда на Бразилия
Стартове 29
Победи 1
Титли при конструкторите 0
Титли при пилотите 0
Първи места на старта 1
Най-бързи обиколки 2

Уилямс FW12 е болид от Формула 1, с която отбора на Уилямс участва през сезон 1988. Подобрена версия на болида наречена FW12C участва в 12 от 16-те състезания от сезон 1989. Това е първият болид от Уилямс с атмосферен двигател от 1983 година.

FW12[редактиране | редактиране на кода]

В първоначалната си версия FW12 използва двигатели Джъд CV 3.5 V8, двигател, с който Марч и Лижие също са задвижвани през сезон 1988. Уилямс загубиха турбозадвижваните двигатели на Хонда, след пълната доминация през 1987. Причината за това е хората от японската компания не са доволни от контрола на Уилямс след като отказаха статута на лидер в отбора за Нелсън Пикет през 1986.

По рано през сезон Найджъл Менсъл и Рикардо Патрезе описаха болида като много бавен в права линия. В първото състезание за сезона в Бразилия, въпреки второто място на Менсъл, FW12 развиваше с общо 265 км/ч по 900 метровата права на пистата Жакарепагуа. В състезанието Менсъл отпадна с повреда по двигателя, и Патрезе със същата участ. Първите точки дойдоха в Монако където Патрезе финишира 6-ти, а Менсъл бе въвлечен в инцидент с Ферари-то на Микеле Алборето. От ГП на Мексико до ГП на Франция нито двамата не са завършали състезание, най-вече поради проблемите с двигателя Джъд. След това в ГП на Великобритания, отбора реши да махне реактивното окачване, като бе проблематичен за тях най-вече в квалификацията в петък. По време на състезанието Менсъл се добра до второ място, благодарение на доброто пилотиране и дъжда, който осипа Силвърстоун. Британецът трябваше да пропусне надпреварите в Белгия и Италия поради пилешка шарка, и бе заменен от Мартин Брандъл в първото където завърши седми, извън точките и Жан-Люис Шлесер в последното като французина завинаги ще бъде запомнен с карането си в Монца, което въвлече той и Аертон Сена в инцидент което лиши на Макларън победата в състезанието. FW12 бе по конкурентно способен в последните състезания за сезон 1988 където Менсъл записа още едно 2-ро място в Испания и поредни влизания в точките за Патрезе(както и 6-то място в Унгария).

Уилямс завършиха сезона с 20 точки което прати отбора на 7-мо място при конструкторите.

FW12C[редактиране | редактиране на кода]

По време на сезон 1988 Уилямс използваха свободното време за да тестват новия двигател на Рено RS1 V10, с които ще се състезават за сезон 1989. Те използваха сегашния FW12 като тестова версия и преименувана на FW12B. За следващата година болида е с подобрена версия с двигатели на Рено и променени отдухвателни кутии. В първото състезание Патрезе се класира 2-ри в квалификацията и поведе в по-голямата част от състезанието преди да отпадне. Уилямс записаха и своята първа победа след ГП на Мексико 1987, когато Тиери Бутсен(който замени Менсъл в отбора) завърши първи в Канада след променливо време. Също така тази победа бе двойна, защото Рикардо Патрезе завърши 2-ри. Това се оказа единствената победа на FW12C, след като колата отстъпва от Макларън и Ферари в по-нататъчна фаза на сезона. От тимът решиха да пуснат в действие болида FW13 в Португалия(въпреки че Патрезе използва за последно FW12C в Испания) до последното състезание в Австралия за сезон 1990.

Резултати от Формула 1[редактиране | редактиране на кода]

Година Отбор/Шаси Двигател Гуми Пилот 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 Тчи. WCC
1988 Уилямс FW12 Джъд CV
V8 NA
Г BRA SMR MON MEX CAN DET FRA GBR GER HUN BEL ITA POR ESP JPN AUS 20 7ми
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл Ret Ret Ret Ret Ret Ret Ret 2 Ret Ret Ret 2 Ret Ret
Италия Рикардо Патрезе Ret 13 6 Ret Ret Ret Ret 8 Ret 6 Ret 7 Ret 5 6 4
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Мартин Брандъл 7
Франция Жан-Люис Шлесер 11
1989 Уилямс FW12C Рено RS1
V10
Г BRA SMR MON MEX USA CAN FRA GBR GER HUN BEL ITA POR ESP JPN AUS 77† 2ри
Белгия Тиери Бутсен Ret 4 10 Ret 6 1 Ret 10 Ret 3 4 3
Италия Рикардо Патрезе 15 Ret 15 2 2 2 3 Ret 4 Ret Ret 4 5

† 23 точки постигнати с Уилямс FW13.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]