Конрад Стари (Конрадини)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Конрад Стари (на немски: Konrad der Ältere; † 27 февруари 906 при Фритцлар) е херцог на Херцогство Франкония в Източнофранкското кралство, баща на по-късния немски крал Конрад I Млади. Конрад е смятан за племенник или внук (nepos) на крал Арнулф, който е женен за Ода, роднина на Конрад.

Конрад Стари произлиза от рода Конрадини и е син на Удо (830–879, граф на Лангау) и правнук по баща на Одо Орлеански († 834, граф на Орлеан 828-834), бащата на Ирментруда Орлеанска, която се омъжва за Карл Плешиви.

Конрад е от 886 г. граф на Оберлангау, граф на Вормсгау, от 897 г. граф на Хесенгау, 903 г. граф на Готцфелдгау и от 905 г. граф на Ветерау. Арнулф сваля франкския Попонски или Бабенбергски маркграф Попо от Тюрингия II и поставя Конрад през 892 г., като роднина на кралицата на неговото место като маркграф на Тюрингия. Брат му Рудолф тогава е издигнат за епископ на Вюрцбург (892–908). Конрад Стари е брат и на Гебхард (от 903 г. херцог в Лотарингия, dux regni).

Когато Арнулф Каринтийски умира в края на 899 г. и малко след това неговият седемгодишен син Лудвиг Детето, синът на Ода, е избран за крал, Конрад и неговата фамилия печелят голямо влияние в политиката на империята. Конрад обаче губи преди 903 г. отново маркграфство Тюрингия на ставащите могъщи Лиудолфинги. Конрад е замесен от 902 г. в кръвопролитна борба с Бабенбергите, в която умира през 906 г. при Фритцлар. Това води до залавянето и екзекуцията на последния Бабенберг, Адалберт. Конрад е погребан в църквата „Свети Мартин“ във Вайлбург.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Конрад е женен от около 880 г. за Глисмут (* 866; † 26 април 924), дъщеря на император Арнулф Каринтийски. От нея той има четири деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Timothy Reuter, Germany in the Early Middle Ages 800–1056. New York: Longman, 1991*Reuter, Timothy (trans.), The Annals of Fulda. (Manchester Medieval series, Ninth-Century Histories, Volume II.) Manchester: Manchester University Press, 1992.
  • Bernhardt, John W., Itinerant Kingship and Royal Monasteries in Early Medieval Germany, c. 936–1075. Cambridge: Cambridge University Press, 1993