Конрад Стари (Конрадини)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Конрад Стари
херцог на Франкония
Роден
Починал
Погребан Хесен, Германия
Семейство
Род Конрадини
Баща Удо
Братя/сестри Гебхард
Рудолф I
Съпруга Глисмут
Деца Конрад I
Еберхард

Конрад Стари (на немски: Konrad der Ältere; † 27 февруари 906, Фритцлар) е херцог на Херцогство Франкония в Източнофранкското кралство, баща на по-късния немски крал Конрад I Млади. Конрад е смятан за племенник или внук (nepos) на крал Арнулф, който е женен за Ода, роднина на Конрад.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Конрад Стари произлиза от рода Конрадини и е син на Удо (830 – 879, граф на Лангау) и правнук по баща на Одо Орлеански († 834, граф на Орлеан 828 – 834), бащата на Ирментруда Орлеанска, която се омъжва за Карл Плешиви.

Конрад е граф на Оберлангау от 886 г. както и граф на Вормсгау, граф на Хесенгау от 897 г., граф на Готцфелдгау от 903 и граф на Ветерау от 905 г. Арнулф сваля франкския Попонски или Бабенбергски маркграф Попо от Тюрингия II и поставя Конрад през 892 г., като роднина на кралицата, на неговото място като маркграф на Тюрингия. Брат му Рудолф тогава е издигнат за епископ на Вюрцбург (892 – 908). Конрад Стари е брат и на Гебхард (от 903 г. херцог в Лотарингия, dux regni).

Когато Арнулф Каринтийски умира в края на 899 г. и малко след това неговият седемгодишен син Лудвиг Детето, синът на Ода, е избран за крал, Конрад и неговата фамилия печелят голямо влияние в политиката на империята. Конрад обаче губи преди 903 г. отново Маркграфство Тюрингия на ставащите могъщи Лиудолфинги. Конрад е замесен от 902 г. в кръвопролитна борба с Бабенбергите, в която умира през 906 г. при Фритцлар. Това води до залавянето и екзекуцията на последния Бабенберг, Адалберт.

Конрад е погребан в църквата „Свети Мартин“ във Вайлбург.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Конрад е женен от около 880 г. за Глисмут (* 866; † 26 април 924), дъщеря на император Арнулф Каринтийски. От нея той има четири деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Timothy Reuter, Germany in the Early Middle Ages 800 – 1056. New York: Longman, 1991* Reuter, Timothy (trans.), The Annals of Fulda Архив на оригинала от 2010-02-26 в Wayback Machine.. (Manchester Medieval series, Ninth-Century Histories, Volume II.) Manchester: Manchester University Press, 1992.
  • Bernhardt, John W., Itinerant Kingship and Royal Monasteries in Early Medieval Germany, c. 936 – 1075. Cambridge: Cambridge University Press, 1993