Конрад III фон Хайлигенберг
| Конрад III фон Хайлигенберг Konrad III, Graf von Heiligenberg | |
| граф на Хайлигенберг | |
| Роден | |
|---|---|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Деца | Бертолд I фон Хайлигенберг |
Конрад III фон Хайлигенберг (на немски: Konrad III, Graf von Heiligenberg; † 1208) е граф на Хайлигенберг на северозапдния бряг на Боденското езеро в Баден-Вюртемберг.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на Конрад II фон Хайлигенберг († 1181), фогт фон Хайлигенберг и Петерсхаузен, катедрален фогт в Констанц. Внук е на Хайнрих II фон Хайлигенберг († сл. 1125), фогт фон Петерсхаузен, катедрален фогт в Констанц, и правнук на Конрад I фон Хайлигенберг († сл. 1092).
Графовете фон Хайлигенберг получават през 1135 г. графството си, което се образува от ранно-средновековното Графство Линцгау. През 1277 г. графството отива на графовете фон Верденберг и през 1535 г. на Фюрстенбергите. Постепенно името Линцгау е сменено с името Графство Хайлигенберг. Резиденцията е старият замък Хайлигенберг, по-късно новия дворец Хайлигенберг, построен ок. 1250 г. от граф Бертхолд фон Хайлигенберг, последният от род Хайлигенберг.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Конрад III фон Хайлигенберг се жени за Аделхайд фон Нойфен († сл. 1240), сестра на Бертолд фон Нойфен († 1224), епископ на Бриксен (1216 – 1224), дъщеря на граф Бертхолд I фон Вайсенхорн-Нойфен († 1221) и съпругата му Аделхайд фон Гамертинген († сл. 1208), единствената дъщеря на граф Адалберт II фон Ахалм-Хетинген († пр. 1172). Те имат две деца:[1][2]
- Бертолд I фон Хайлигенберг († сл. 1229), граф на Хайлигенберг, женен за Аделхайд фон Хелфенщайн († сл. 1228)
- дъщеря фон Хайлигенберг, омъжена 1212 г. за граф Волфрад II фон Неленбург-Феринген († 1234/1237), син на граф Волфрад I фон Феринген Стари († сл. 1216) и Берхун фон Кирхберг († 1220)
Вдовицата му Аделхайд фон Нойфен се омъжва втори път за граф Готфрид II фон Хелфенщайн-Зигмаринген († 1241) и е майка на Бертхолд фон Питенгау († 1254), епископ на Пасау (1250 – 1254), и на Алберт I фон Питенгау († 1260/1262), епископ на Регенсбург (1246 – 1259).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Carl Borromäus Alois Fickler, Heiligenberg in Schwaben. Mit einer Geschichte seiner alten Grafen und des von ihnen beherrschten Linzgaues. Macklot, Karlsruhe 1853 (Digitalisat)
- Eduard Berenbach: 800 Jahre Grafen von Heiligenberg, Meder, Donaueschingen 1936.
- Ernst Wilhelm Graf zu Lynar: Schloss Heiligenberg. (= Großer Kunstführer. Nr. 87). 2. Auflage. München/ Zürich 1988, ISBN 3-7954-0830-X.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 80, 86.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Konrad III, Graf von Heiligenberg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Konrad III. Graf v.Heiligenberg, ww-person.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Die Grafschaft Heiligenberg und ihre Archivalien im Generallandesarchiv Karlsruhe
- Schloss Heiligenberg, schloesser-bawue.de.tl