Константинос Иконому
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Константинос Иконому Κωνσταντίνος Όίκονόμου | |
|---|---|
| гръцки духовник и просветител | |
 | |
| Роден | |
| Починал | |
| Константинос Иконому в Общомедия | |
Константинос Иконому (на гръцки: Κωνσταντίνος Όίκονόμου) e забележителен гръцки духовник и просветител.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1780 година в тесалийското село Царицани. Отначало преподава в Смирна (1809-1819 г.) проповядва и насърчава противопоставято на неправославните мисионери. Назначен е за главен управител на Вселенската патриаршия и за главен проповедник на Великата църква на Христос. След като в избухва гръцката война за независимост през 1821 година бяга в Одеса, където има вече голяма гръцка диаспора. Руският цар му дава награди и възнаграждения, а накрая пожизнена пенсия (от 7000 рубли годишно). Провъзгласен от Берлинската академия за член-кореспондент, става автор на много важни трудове.
През октомври 1834 година се завръща в ново сформираната държава Гърция. През 1837 г. се премества за постоянно в Атина, където остава до смъртта си и е активен като учен, писател, учител и проповедник на църквата. Къщата му става притегателен център за най-образованите хора от онова време, но той е бил духовен наставник на много ученици, които последствие заемат ключови позиции в гръцкото общество и църква. Противопоставя се активно срещу западните мисионери и техните противоцърковни и антиправителствени дейности в Гърция.
Главен противник е на автокефална гръцка църква, наложена чрез преврат (с помощта на баварците през 1833 г.), когато насилственото църквата е отделена от Вселенската патриаршия, по това време център на православни държави на Балканите, и послужило за сигнал за отделяне на западните държави от "Римската етнархия (империя)". Въпреки това подкрепя обявяването на законната гръцка автокефалност (настъпила през 1850 г. с негово пряко участие) за да поддържа духовните връзки на православните народи в Османската империя с техния духовен-етнахически център. Поддържал връзка и кореспонденция с най-изявените фигури за времето си в Гърция и в чужбина и е приятел от много не-православни учени като K. Тишендорф (C. Tischendorf) в Германия.
Умира на 8 март 1857 година, оставяйки след себе си обширна кореспонденция и най-богатата колекция на богословски и филологически трудове. Изследовател и виден експерт по свято родово наследство, което е ревниво защитава в неговите писания и устни проповеди. В съответствие с духа на времето се съсредоточава върху каноническия ред, както и върху опровержение на контра аргументи, изтъкнати от Западната църква и политическа пропаганда. Един от опроверганите му опоненти е бил не малко известния гръцки теолог и свещеник-схоласт Теоклит Фармакидис (1784-1860), който бил проповедник в освободена Гърция на Западната духовност, симпатизирал на протестантството и подкрепял политиката на Великобритания.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
|
