Царицани
Царицани Τσαριτσάνη | |
---|---|
![]() | |
Страна | ![]() |
Област | Тесалия |
Дем | Еласона |
Географска област | Тесалия |
Надм. височина | 507 m |
Население | 2507 души (2001) |
Пощенски код | 402 00 |
Царицани в Общомедия |
Царица̀ни (на гръцки: Τσαριτσάνη) е село в Република Гърция, област Тесалия, дем Еласона. Царицани има население от 2507 души.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Тесалийската равнина, в западното подножие на разклонението на Олимп Гинекас (1166 метра). Отдалечено е на 40 километра северозападно от Лариса и на 4 километра южно от Еласона.
История[редактиране | редактиране на кода]
В 1904 година гръцкият македонски комитет въоръжава четата на Георгиос Болас. Четата му се сблъсква с османски части край Царицани и се разпада.
„Царичена има 500 кѫщи, повечето отъ жителитѣ сѫ аромѫне. Тукъ прѣзъ лѣтото живѣятъ само 50 фамилии, а другитѣ сѫ пръснати изъ планинитѣ. Останалитѣ жители гърци, но и аромѫнетѣ сѫ надѫхани съ гръцки духъ. Че жителитѣ сѫ съ такъвъ духъ е испиталъ моя домакинъ Папаянъ. Той дошелъ тукъ прѣзъ есенъта и искалъ да отвори аромѫнско училище. Никой го не приемалъ въ кѫщата си, най-послѣ една вдовица, синътъ на която билъ умрѣлъ наскоро, се съжелила и го приела въ кѫщага си, но затова пъкъ всички я доста много намразили. Младиятъ енергиченъ човѣкъ сполучилъ да събере доста бѣдни дѣца, но наскоро родителитѣ на дѣцата сѫ биле принудени чрѣзъ заплашвание и уговаряне да си оттеглятъ дѣцата отъ аромѫнското училище. Но тѣ не сполучили съ всички дѣца, затова клеветитѣ се започнали и то главно отъ владиката, който е албанецъ. Обвинявали учителя, че е въ свръзка съ разбойницитѣ, че имъ помагалъ и билъ откаранъ затова въ затвора, но го пуснали слѣдъ една недѣля, понеже не сѫ могли да докажатъ вината му. Цѣльта се постигнала, защото всичкитѣ ученици напуснали аромѫнското училище.“[1]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Царицани
Константинос Иконому (1789 – 1857), гръцки духовник
Поликарп Сакеларопулос (1878 – 1943), гръцки духовник
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 199.