Корела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Корела
Cockateil 2 (20125670450).jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Птици (Aves)
разред:Папагалоподобни (Psittaciformes)
семейство:Какадута (Cacatuidae)
род:Nymphicus
вид:Корела (N. hollandicus)
Научно наименование
Kerr, 1792 г.
Разпространение
Bird range cockatiel.png
Корела в Общомедия
[ редактиране ]

Корелата (Nymphicus hollandicus), позната още като нимфа, е най-малкото какаду ендемично за Австралия. Ценени са като домашни любимци по цял свят и са сравнително лесни за развъждане. Втори са по популярност след вълнистите папагали.[2]

Корелата принадлежи към подсемейство Calyptorhynchinae (по-известно като тъмни какадута). Корелите в дивата природа се срещат във вътрешната част на Австралия.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път е описан от шотландския натуралист Робърт Кер през 1792 г. като Psittacus hollandicus, Корелата по-късно е отделена в свой вид, Nymphicus, от Йохан Георг Ваглер през 1832 г. Името на вида идва от най-ранните групи европейци, които са видели този папагал в естественото му местообитание; те оприличили птицата на нимфа. (Nymphicus буквално означава „малка нимфа.“) А hollandicus е препратка към Нова Холандия – историческото име на Австралия.

Билогичната връзка дълго време е била тема за диспут; сега те са класифицирани в монотопно подсемейство Nymphicinae, но в миналото погрешно са класифициран сред Platycercinae, дългоопашати малки папагали. Сега този факт е доказан с молекулярен анализ. Митохондриална 12S Рибозомна РНК, данни от ДНК секвенция [3] го поставят сред посдсемейство Calyptorhynchinae (тъмни Какадута).

Днес корелите са класифицирани като член на Какаду, защото споделя всички характерни белези на какадутата. Това са изправеният гребен, жлъчен мехур, пух.

Изобразяване[редактиране | редактиране на кода]

1927 картина на Brehms Tierleben

Отличителен за корелата е гребенът. Той се изправя вертикално, когато птицата е уплашена или развълнувана, скосен, когато птицата си почива, и прилепнал за главата, когато е много ядосана. Гребенът се държи легнал, но се подава пасивно, когато флиртува или съблазнява. Корелите имат много дълги опашки, достигащи понякога половината дължина на тялото им, което е и голямата разлика между корелите и какадутата. С дължина от 30 до 33 cm корелите са най-малките какадута и единствените дългоопашати какадута. Какадутата достигат от 30 до 60 cm дължина.

„Дивият тип“ корела има основно сиво оперение с подчертани бели ивици по краищата на всяко крило. Лицето на мъжкия е жълто или бяло, докато лицето на женската е основно сиво или светло сиво, като и двата пола имат оранжеви кръгли точки около ушите. Това оранжево е по-силно при мъжките и заглушено при женските. По този начин е възможно визуалното определяне на пола.

Разпространение и хабитат[редактиране | редактиране на кода]

Корелите са нативни за Австралия, където се намират в условия на ариден или полупустинен климат, но винаги около вода. Номади са – местят се, където има вода и храна.[2] Срещат се по двойки и на малки ята.[2] Понякога хиляди кръжат около воден басейн. Според фермерите често унищожават реколтата. Те отсъстват от най-плодородните части на държавата, най-дълбоките Западноавстралийски пустини и Кейп Йорк. Те са единствените какадута, които се размножават в края на първата година.

Мъжки и женски, Куинсленд, Австралия

Продължителност на живота[редактиране | редактиране на кода]

Средната продължителност на живота на корела в плен е 15 – 20 години,[4] понякога се определя и като 10 – 15 години.[5] Има доказателства за корели, живели 30 години, а най-възрастната корела, живяла някога, е била на 36 години.[6] Храната и физическите упражнения са основният фактор за дълъг живот.

Като домашни любимци[редактиране | редактиране на кода]

Корелите обикновено са добри домашни любимци, но няма никаква гаранция, че всички ще бъдат такива. Както и при другите домашни любимци, основно значение за техния характер е важно как са отгледани и как се гледат в момента. Някои са доста общителни и социализирани, а други са срамежливи и стоят в ъгъла на клетката. Ако редовно се занимавате с тях и сте търпеливи, вероятно скоро ще имате питомен домашен любимец.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nymphicus hollandicus (Kerr, 1792). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. а б в Factsheets:Cockatiel. // Australian Museum. Посетен на 25 август 2009.
  3. Brown, D.M. & Toft, C.A. (1999): Molecular systematics and biogeography of the cockatoos (Psittaciformes: Cacatuidae). Auk 116(1): 141 – 157.
  4. cockatielcottage.net
  5. letstalkbirds.com
  6. Brouwer, K. и др. Longevity records for Psittaciformes in captivity. // International Zoo Yearbook 37 (1). 2000. с. 299 – 316.