Космос 382

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Космос 382
Zond L1 drawing.png
Данни за кораба
Ракета-носител Протон-К/Д # 252 – 01
Полет на Союз № 7К-Л1Е 2К
Космодрум Байконур, пл. 81/23
Старт 2 декември 1970 г. 17:00:00 UTC
Продължителност на полета ~ 5 денонощия (планирано)
Апогей 5082 km
Перигей 2577 km
Инклинация 55,87°
Период 171 мин
Маса 10 380 kg
NSSDC_ID 1970-103A
NORAD ID 04786
Данни за екипажа
Членове на екипажа безпилотен
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Космос 379 Космос 398

Космос 382 (още „Союз 7К-Л1Е 2К“) е съветски космически апарат, модифицирана версия на Союз 7К-Л1. Това е вторият старт на апарат от същия тип. Първият опит е на 28 ноември 1969 г. (Союз 7К-Л1Е № 1), но приключва с катастрофа на старта.

Програма[редактиране | редактиране на кода]

Двата полета са планирани като тестови за кораба „Л1“ и ускорителния „Блок Д“ във висока елиптична орбита около Земята и оценка готовността им за полет с човек до Луната.

Полезният товар представлява макет на космическия кораб „Л1“ и прикрепеният към него ускорителен „Блок Д“. Космическият апарат „Л1“ не е бил оборудван с топлинен щит за предпазване при обратното навлизане в земната атмосфера и е оставен умишлено неотделен от последната степен на ракетата-носител. „Блок Д“ е оборудван с камери в резервоарите за наблюдение поведението на горивото и окислителя в условията на безтегловност и по време на ускорение.

Мисия[редактиране | редактиране на кода]

Стартът на втория апарат е успешно осъществен на 2 декември от космодрума Байконур. В продължение на пет денонощия Блок Д е запален три пъти за изкачване в орбита – до около 190 km, до около 300 km с наклон към екватора 51,6° и до крайната орбита с перигей 2577 km, апогей 5082 km и наклон 55,87°. Така се симулира вмъкване в окололунна орбита, обикаляне около Луната и забавяне за привеждане на лунния кораб за кацане на Луната.

На борда на кораба се намира за първи път апаратът за регенерация на вода чрез кондензиране на влагата във въздуха, отделена чрез дишането и изпотяването на членовете на екипажа. От 1975 г. тази система е инсталирана на орбиталните станции Салют-4, Салют-6 и Салют-7 и чрез нея екипажите са осигурени с висококачествена топла и студена вода за пиене, готвене и хигиенни нужди.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Лунна програма на СССР

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

п  б  р
Списък на спътници Космос
1 — 250 251 — 500 501 — 750 751 — 1000 1001 — 1250 1251 — 1500 1501 — 1750 1751 — 2000 2001 — 2250 2251 — 2500

1962
1963
1964
1965
1966
1967
1968

1968
1969
1970
1971
1972

1972
1973
1974
1975

1975
1976
1977
1978

1978
1979
1980
1981

1981
1982
1983

1983
1984
1985
1986

1986
1987
1988
1989

1989
1990
1991
1992
1993

1993
1994
1995
1996
1997
1998

1999
2000
2001
2002
2003
2004

2005
2006
2007
2008
2009
2010