Космос 434

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Космос 434
Soviet lunar lander drawing.svg
Данни за кораба
Ракета-носител Союз-Л # Ю15000-017
Полет на Союз № 7К-Л3 Т2К №3
Космодрум Байконур, пл. 31/6
Старт 12 август 1971 г. 05:30 UTC
Продължителност на полета 22 август 1981 г.
Апогей 285 km
Перигей 197 km
Инклинация 51,6 °
Период 89 мин
Маса 7255 kg
NSSDC_ID 1971-069A
NORAD ID 05407
Данни за екипажа
Членове на екипажа безпилотен
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Космос 398
Космос 434 в Общомедия

Космос 434 (още „Т2К № 3“) е съветски безпилотен космически апарат, предназначен за провеждане на трети изпитателен полет на Лунния кораб (ЛК) в Лунната програма на СССР за кацане на човек на Луната. Официалната цел на полета е изследване на горните слоеве на атмосферата и космическото пространство.

Програма[редактиране | редактиране на кода]

По време на полета са предвидени изпитания на двигателната установка и отработка на детайлите по кацане на кацащата степен на лунния кораб „ЛК“. Програмата е аналогична на тази на Космос 379:

  • излизане на ниска околоземна орбита (след старта тя е 188 – 267 km);
  • Имитиране престой на Луната. В продължение на три дни се правят проверки на бордната апаратура и се симулира „изхвърляне“ на лунния кацащ модул;
  • симулиране прелитане до Луната. Извършва се повторно включване на двигателя на „Блок Е“ и апарата „излиза“ на височина 203 – 10 903 km;
  • симулиране излизане на окололунна орбита. В режим на максимална мощност се провежда симулация на излизане на „ЛК“ на орбита за скачване с кораба Союз 7К-Л3. След тази маневра орбитата на апарата става 11 804 km
  • симулиране сближаване и скачване с орбиталния кораб апаратът извършва серия маневри по корекция на траекторията си.

По време на това трето изпитание на прототипа на „ЛК“ е осъществено най-продължителното включване на двигателя на кораба. Всички изпитания са напълно успешни, а това е последният тестов полет. Потвърдена е готовността на апарата за полет в пилотиран режим. Космическият апарат изгаря в плътните слоеве на земната атмосфера на 22 август 1981 г. над територията на Австралия.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Лунна програма на СССР

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

п  б  р
Списък на спътници Космос
1 — 250 251 — 500 501 — 750 751 — 1000 1001 — 1250 1251 — 1500 1501 — 1750 1751 — 2000 2001 — 2250 2251 — 2500

1962
1963
1964
1965
1966
1967
1968

1968
1969
1970
1971
1972

1972
1973
1974
1975

1975
1976
1977
1978

1978
1979
1980
1981

1981
1982
1983

1983
1984
1985
1986

1986
1987
1988
1989

1989
1990
1991
1992
1993

1993
1994
1995
1996
1997
1998

1999
2000
2001
2002
2003
2004

2005
2006
2007
2008
2009
2010