Лунен кораб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лунен кораб (ЛК)
MondlanderLK.jpg
Лунен кораб (ЛК)
Описание
Предназначение: Кацане на Луната
Националност: Flag of the Soviet Union.svg СССР
Проектант: ОКБ - 1
Размери
Височина: 5,80 м.
Диаметър: 4,50 м.
Обитаем обем: 5 м.3
Маса: 6 525 кг.
Изпълнение
Екипаж: 1 човек
Автономност: 2 денонощия

Лунен кораб (на руски: Лунный корабль или съкр. ЛК), производствен индекс 11Ф94 — спускаем апарат на пилотирания експедиционен комплекс Н-1 - Л3, разработен от ОКБ - 1 (Опитно Конструкторско Бюро - 1) с ръководител Сергей Корольов в рамките на съветската лунна програма.

История[редактиране | редактиране на кода]

Разработването на лунен десантен модул в СССР стартира през 1964 год. (повече от две години забавяне в сравнение със САЩ) в конструкторското бюро на Сергей Корольов. Дискутират се няколко проекта. Конструкторите избират схема еднаква с тази на лунния модул (ЛМ) на космическия кораб Аполо. Съществуват и някои конструктивни различия между двата спускаеми апарата.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Сравнение на ЛК с американския ЛМ на Аполо

Лунния кораб (ЛК) се състои от херметическа кабина за космонавта, отсек с двигателите за ориентация и пасивен агрегат за скачване, приборен отсек и ракетен блок Е. Електроснабдяването на ЛК се осъществява от химически акумулатори монтирани в приборния отсек. Системата за управление е дублирана: автоматична с бордова ЕИМ и ръчна, позволяваща на космонавта да избира самостоятелно мястото си на кацане, наблюдавайки лунната повърхност през специален илюминатор. ЛК има четири опори с амортисьори, които погасяват излишната вертикална скорост при прилуняване. Разликата с американския ЛМ е в размерите (ракетата - носител Н-1 е с по - малка товароподемност от Сатурн V), поради което кацащия космонавт е сам, за разлика от американските му колеги, които са двама. Пак по същата причина ЛК е лишен от трансферен тунел и преминаването на космонавта в орбиталния кораб Л3 става през открития космос. За допълнителна сигурност се предвижда изстрелване на резервен лунен кораб ЛК - Р един месец преди пилотирания полет. Този резервен кораб ще служи едновременно и като радиомаяк за улесняване на навигацията на пилотирания кораб.

Изпитателни полети[редактиране | редактиране на кода]

ЛК лети три пъти в безпилотен вариант Т2К на ниска околоземна орбита. Извеждан е с помощта на ракета-носител Союз:

Всичките три полета преминават успешно и е взето решение за готовността на лунния кораб за пилотирани полети.

Осъществен е още един полет (Космос 382) с помощта на ракета-носител Протон като лунният кораб е заменен с негов макет – на 2 февруари 1971 г.

Отмяна на проекта[редактиране | редактиране на кода]

След като САЩ достигат повърхността на Луната още през 1969 год., съветските ръководители се отказват от лунната надпревара. Това решение е продиктувано и от невъзможността за производство на надежден свръхтежък носител и провала на лунната ракета Н-1. Произведени са пет ЛК, които днес се съхраняват в различни авиационни музеи в Русия.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Mark Franchetti (July 3, 2005). "Russia plans first men on Mars". London: The Times. Retrieved 2008-02-05.
  • "LK". Encyclopedia Astronautica. Retrieved 2009-07-15.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]