Кристофър Норис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кристофър Норис
Christopher Norris
британски литературен теоретик
Роден
6 ноември 1947 г. (71 г.)
Научна дейност
Област Теория на литературата
Образование Лондонски университетски колеж
Работил в Кардифски университет
Повлиян Жак Дерида

Кристофър Норис (на английски: Christopher Charles Norris, р. 6 ноември 1947)[1] е британски философ и литературовед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кристофър Норис защитава дисертация по англицистика в Лондонския университетски колеж през 1975 г. В края на 70-те години на ХХ в. е автор на литературна и музикална критика в днес несъществуващото списание Records and Recording. През 1991 г. започва да преподава в департамента по философия на Кардифския университет. През 1997 г. вече е изтъкнат професор в Училището по англицистика, комуникации и философия на същия университет. Гост преподавател е в различни университети, между които Калифорнийския университет в Бъркли, Градския университет на Ню Йорк, Университета на Орхус и Колежа „Дартмут“.

Той е един от водещите представители на деконструкцията, познавач на творчеството на Жак Дерида. Автор е на множество книги в областта на литературната теория, континенталната философия, философията на музиката, философията на езика и философията на науката. Последните му трудове са свързани с творчеството на Ален Бадиу в неговата връзка с традицията на аналитичната философия и с философията на Дерида. Норис е критикуван от философа Роджър Скрътън, че приема тезата на Дерида за логоцентризма „с догматично убеждение, което затръшва вратата пред аргументацията“.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Deconstruction: Theory and Practice. London; New York: Methuen, 1982
  • Inside the Myth: Orwell, Views from the Left (Ed). London: Lawrence and Wishart, 1984
  • The Contest of Faculties: Philosophy and Theory After Deconstruction. 1985
  • Derrida (Fontana Modern Masters). Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 1987
  • What's Wrong with Postmodernism: Critical Theory and the Ends of Philosophy. Johns Hopkins University Press, 1990
  • Spinoza and the Origins of Modern Critical Theory. Oxford: Basil Blackwell, 1991
  • Uncritical Theory: Postmodernism, Intellectuals, and the Gulf War. Amherst: The University of Massachusetts Press, 1992
  • Resources of Realism: Truth, Meaning, and Interpretation. Palgrave, 1997
  • Against Relativism: Philosophy of Science, Deconstruction, and Critical Theory. Oxford: Blackwell Publishers, 1997
  • New Idols of the Cave: On the Limits of Anti-realism. Manchester University Press, 1997
  • Quantum Theory and the Flight from Realism: Philosophical Responses to Quantum Mechanics. London; New York: Routledge, 2000
  • Minding the Gap: Epistemology and Philosophy of Science in the Two Traditions. Amherst: University of Massachusetts Press, 2000
  • Truth Matters: Realism, Anti-realism and Response-dependence. Edinburgh: Edinburgh University Press, 2002
  • Platonism, music and the listener's share. London: Continuum, 2006
  • Badiou's Being and Event: A reader's guide. London; New York: Continuum, 2009
  • Re-thinking the Cogito. Naturalism, Rationalism and the Venture of Thought. London; New York: Continuum, 2010
  • Derrida, Badiou, and the Formal Imperative. Continuum, 2012

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Christopher (Charles) Norris" (2002). Contemporary Authors Online. Gale. Посетен на 19 януари 2007. ((en))
  2. Scruton, Roger (1994). Upon Nothing. Philosophical Investigations 17 (3):481-506. ((en))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]