Кристофър Норис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кристофър Норис
Christopher Norris
британски литературен теоретик
Роден

Образование Лондонски университетски колеж
Научна дейност
Област Теория на литературата
Образование Лондонски университетски колеж
Работил в Кардифски университет
Повлиян Жак Дерида

Кристофър Норис (на английски: Christopher Charles Norris, р. 6 ноември 1947)[1] е британски философ и литературовед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кристофър Норис защитава дисертация по англицистика в Лондонския университетски колеж през 1975 г. В края на 70-те години на ХХ в. е автор на литературна и музикална критика в днес несъществуващото списание Records and Recording. През 1991 г. започва да преподава в департамента по философия на Кардифския университет. През 1997 г. вече е изтъкнат професор в Училището по англицистика, комуникации и философия на същия университет. Гост преподавател е в различни университети, между които Калифорнийския университет в Бъркли, Градския университет на Ню Йорк, Университета на Орхус и Колежа „Дартмут“.

Той е един от водещите представители на деконструкцията, познавач на творчеството на Жак Дерида. Автор е на множество книги в областта на литературната теория, континенталната философия, философията на музиката, философията на езика и философията на науката. Последните му трудове са свързани с творчеството на Ален Бадиу в неговата връзка с традицията на аналитичната философия и с философията на Дерида. Норис е критикуван от философа Роджър Скрътън, че приема тезата на Дерида за логоцентризма „с догматично убеждение, което затръшва вратата пред аргументацията“.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Deconstruction: Theory and Practice. London; New York: Methuen, 1982
  • Inside the Myth: Orwell, Views from the Left (Ed). London: Lawrence and Wishart, 1984
  • The Contest of Faculties: Philosophy and Theory After Deconstruction. 1985
  • Derrida (Fontana Modern Masters). Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 1987
  • What's Wrong with Postmodernism: Critical Theory and the Ends of Philosophy. Johns Hopkins University Press, 1990
  • Spinoza and the Origins of Modern Critical Theory. Oxford: Basil Blackwell, 1991
  • Uncritical Theory: Postmodernism, Intellectuals, and the Gulf War. Amherst: The University of Massachusetts Press, 1992
  • Resources of Realism: Truth, Meaning, and Interpretation. Palgrave, 1997
  • Against Relativism: Philosophy of Science, Deconstruction, and Critical Theory. Oxford: Blackwell Publishers, 1997
  • New Idols of the Cave: On the Limits of Anti-realism. Manchester University Press, 1997
  • Quantum Theory and the Flight from Realism: Philosophical Responses to Quantum Mechanics. London; New York: Routledge, 2000
  • Minding the Gap: Epistemology and Philosophy of Science in the Two Traditions. Amherst: University of Massachusetts Press, 2000
  • Truth Matters: Realism, Anti-realism and Response-dependence. Edinburgh: Edinburgh University Press, 2002
  • Platonism, music and the listener's share. London: Continuum, 2006
  • Badiou's Being and Event: A reader's guide. London; New York: Continuum, 2009
  • Re-thinking the Cogito. Naturalism, Rationalism and the Venture of Thought. London; New York: Continuum, 2010
  • Derrida, Badiou, and the Formal Imperative. Continuum, 2012

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Christopher (Charles) Norris" (2002). Contemporary Authors Online. Gale. Посетен на 19 януари 2007. ((en))
  2. Scruton, Roger (1994). Upon Nothing. Philosophical Investigations 17 (3):481-506. ((en))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]