Кузман Чеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кузман Чеков
български революционер
Роден
Починал

Кузман (Кузо) Чеков е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бродеря с образа на Васил Радославов, изтъкан във фабриката за копринени изделия „Чековъ”– София на Кузман Чеков. Източник: ДА „Архиви“

Кузман Чеков е роден в село Горно Върбени (Екши Су), тогава в Османската империя, днес Гърция. Произхожда от видната фамилия Чекови. Учителства в село Арменско. Влиза във ВМОРО. След Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година е арестуван и затворен. След това с българска държавна стипендия учи в Лион. Завръща се в България и отваря фабрика за коприна. На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, заедно с още 13 души от тези околии подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за пръсъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва:

Ако Крит с цената на своите епически борби, си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество и Гърция никога и за нищо не би се отрекла от него, то нашият роден край е запачетал своето единство с България чрез страданията и сълзите на едно измъчено население, члез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея. И днес, когато българското племе даде нови, скъпи жертви за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи, България има повелителен дълг да събере всички български земи, да се пожертвува нито един кът от тях, толкоз повече от ония, които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал.[1]

Синът му Георги (Жорж) Кузманов Чеков (1913 – 17 октомври 1961) е български офицер и предприемач.

Симеон Радев пише за Кузо Чеков:

Кузо Чеков, арестуван след Илинденското въстание, бе научил в затвора от някои турци да прави кесета с разноцветни мъниста. Като дойде след освобождението си в България, той подари едно такова кесе, много изкусно изработено, на д-р Генадиев, тогава министър на търговията и земеделието. Генадиев, очарован от неговата сръчност и от проявения в работата му вкус, го изпрати със стипендия в Лион да постъпи в едно училище за тъкачество. Ловък и със съдействието на някои членове на френската франкмасонерия, в която постъпил, Кузо Чеков се добрал и до някои технически похвати, които в Лион ревниво крият от чужденците, за да се избегне конкуренцията. Като се завърна в България, той основа, с един отначало малък и после разширен капитал, фабрика за тъкане на копринени платове. По едно време той бе почнал и тъкането на платове за църковни одежди.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония