Късоопашата песъчарка

	Късоопашата песъчарка
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
клас:	Бозайници (Mammalia)
разред:	Гризачи (Rodentia)
семейство:	Мишкови (Muridae)
род:	Малки песчанки (Meriones)
подрод:	Pallasiomys
вид:	Късоопашата песъчарка (M. libycus)
	Научно наименование
	Meriones libycus Lichtenstein, 1823
	Късоопашата песъчарка в Общомедия
	[ редактиране ]

Късоопашатите песъчарки (Meriones libycus), наричани също либийски песъчарки, късоопашати ирди и либийски ирди, са вид дребни бозайници от семейство Мишкови (Muridae).

Срещат се в сухите степи, полупустините и пустините от Северозападна Африка до Централна Азия.^[2] Достигат дължина на тялото с главата 100 до 160 милиметра и маса 56 до 105 грама.^[3] Активни са през деня и се хранят със семена, луковици, листа и мъртви насекоми.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Meriones libycus (Lichtenstein, 1823). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ www.iucnredlist.org
↑ Smith, Andrew T.; Xie, Yan; Hoffmann, Robert S.; Lunde, Darrin; MacKinnon, John; Wilson, Don E.; Wozencraft, W. Chris (2010). A Guide to the Mammals of China. Princeton University Press. pp. 249 – 250. ISBN 1-4008-3411-2.

Тази статия за животно все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Meriones libycus (Lichtenstein, 1823). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[2] www.iucnredlist.org

[3] Smith, Andrew T.; Xie, Yan; Hoffmann, Robert S.; Lunde, Darrin; MacKinnon, John; Wilson, Don E.; Wozencraft, W. Chris (2010). A Guide to the Mammals of China. Princeton University Press. pp. 249 – 250. ISBN 1-4008-3411-2.

[1]

[2]

[3]